№ 768
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивета В. Иванова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Ивета В. Иванова Гражданско дело №
20221720101896 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Б. Й. К. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото
дружество сумата от 355,77 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 101,73 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г.,
които суми представляват ½ част от общото задължение и за които по ч. гр. дело №
158/2022 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК от 21.01.2022 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител –
клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет
покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период
и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
1
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41,
ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.
Посочва, че ответницата отговаря за ½ част от общото задължение за периода, според
наследствените си права от наследството на първоначалния длъжник и собственик на
имота Т.Б.М.. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б.К.
оспорва исковите претенции с твърдението, че между нея и „Топлофикация-Перник“
АД действа Споразумение от 12.03.2020 г, с което същата признава задълженията си
към топлофикационното дружество за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. в общ
размер от 1 659,03 лв. и чието изпълнение е разсрочено на равни месечни вноски, всяка
в размер на сумата от по 100 лв. Поддържа, че процесните суми вече са заплатени,
поради което исковата претенция на ищцовото се явява неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с
искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на
Районен съд-Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу
заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните
искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда
указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от
търсената защита.
Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично
известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава
за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на
продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма,
регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост
върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач
на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
С оглед твърденията и признанията, направени от ответницата в отговора на
исковата молба, с определението от 11.05.2022 г., обективиращо проекта за доклад по
делото, обявен за окончателен такъв, предвид липсата на оспорване от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че през исковия период ответницата е била съсобственик
на процесния имот, че през този период до имота е доставена топлинна енергия на
твърдяната от ищеца стойност, както и, че размерът на обезщетението за забава за
процесния период възлиза на търсената от ищеца сума.
Посочените обстоятелства следват и от представените и приети по делото
писмени доказателства. Данните от тях сочат, че с договор за продажба на държавен
недвижим имот от 03.11.1990 г. по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен с
председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. Перник, третото за процеса лице
Т.Б.М. е придобило собствеността върху недвижим имот, ведомствен на ДФ
„Стомана“, находящ се в *****, заедно с избено помещение № 1.
От Удостоверение за наследници с изх. № 22/ИЗТ-474/26.05.2022 г., издадено от
Община Перник се установява, че Т.Б.М. е починала на 20.09.2013 г., като към момента
на смъртта си същата е била със семейно положение – вдовица и е оставила за свои
законни наследници дъщеря си Б. Й. К. – настоящата ответница и сина си Р.Й.К.
/починал на 23.10.2021 г./.
Събраните по делото доказателства сочат, че между „Топлофикация-Перник“ АД,
от една страна и ответницата Б. Й. К. /като съсобственик и наследник/ и лицето Р.Й.К.
/като титуляр по партида/, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за
топлофициран имот с адрес: *****, с абонатен № *****, е сключено Споразумение от
12.03.2020 г. на основание чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане на суми за топлинна
енергия, подписано от ищеца и ответницата. Със същото Б.К. е признала, че заедно с
другия съсобственик на имота имат неплатени задължения към ищеца „Топлофикация-
Перник“ АД в общ размер на 5 631,70 лв., от които по сметка 411 /редовна/ сума в общ
размер от 1 659,03 лв., представляваща задължения за периода от 01.10.2017 г. до
29.02.2020 г. и сумата от 3 972,67 лв. по сметка 444 /блокирана/, включваща
задължения за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. В Споразумението е отразено,
че към 12.03.2020 г. /датата на подписването му/ клиентът е запратил сумата от 160,59
лв., от която 60,59 лв. по фактура от месец януари 2020 г., 50 лв. по редовна сметка и
50 лв. по блокирана сметка, задължавайки се да изплати остатъка от задълженията в
общ размер на сумата от 5 471,11 лв. на равни месечни вноски в размер от по 100 лв.
/50 лв. по редовна сметка и 50 лв. по блокирана сметка/, считано от месец април 2020 г.
3
Уговорено е, че при допусната забава от страна на клиента в плащането на дължима
вноска по споразумението с повече от 1 месец, топлофикационното дружество ще
пристъпи към събиране на дължимите суми по съдебен ред.
Основният спорен въпрос в производството касае съществуването на вземанията
в правната сфера на ищеца с оглед твърденията на ответната страна за погасяването им
чрез плащане преди процеса.
За изясняване на делото от фактическа страна, в частност на този спорен въпрос, е
изслушано и прието заключението по съдебно-икономическата експертиза. В същата е
отразено, че дължимите суми за доставена и ползвана топлинна енергия за абонатен
номер ***** за процесния период от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. са редовно
осчетоводявани от ищцовото дружество – до 10-то число на месеца, в счетоводна
сметка 411 „Клиенти“, като възлизат на сумата от 973,61 лв. за главница и сумата от
203,45 лв. за лихви за забава на плащането. Посочено е, че главницата е формирана въз
основа на следните компоненти: сумата от 941,81 лв. за битова гореща вода, сумата от
226,92 лв. за отопление, сумата от 20,24 лв. за дялово разпределение, сума за
възстановяване съгласно изравнителни сметки – 210,05 лв. и – 5,31 лв.,
представляваща отстъпка за отопление. Експертизата изяснява, че сумите по
изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение, са съобразени
от ищеца при формиране на задължението за процесния период. Посочва се, че от
страна на ответника са извършвани плащания по задължението за топлинна енергия за
исковия период в общ размер на сумата от 262,08 лв. през периода 06.09.2020 г. –
02.09.2021 г., с които е погасявана дължимата главница. След отразяване на така
заплатените суми задължението за главница по партидата на ответника при ищцовото
дружество за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. е в размер от 711,53 лв.
/представляваща разлика между общо дължимата сума за периода в размер от 973,61
лв. и платената такава в размер от 262,08 лв./. Изяснено е, че за същия топлоснабден
имот при „Топлофикация-Перник“ АД съществуват непогасени задължения за
предходен отчетен период – от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., осчетоводени при ищеца
като суми по блокирана сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“, за чието
заплащане от страна на ответницата е сключено споразумение по чл. 365 ЗЗД за
разсрочено плащане от 12.03.2020 г. Общо дължимата сума за този период към датата
на подписване на споразумението възлиза на 3 972,67 лв. Същото споразумение
обхваща и общо дължимата сума по сметка 411 /редовна/ „Клиенти“ за периода от
01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. в общ размер от 1 659,03 лв. Експертизата изяснява, че за
погасяване на задълженията по това споразумение ответната страна е направила
плащания през периода 12.03.2020 г. – 04.03.2021 г. в общ размер от 1 895,61 лв., от
които 960,52 лв. са отнесени за погасяване на задълженията по блокирана сметка за
периода от 2007 г. до 2009 г., а останалите 935,09 лв. за погасяване на задължения по
редовна сметка, конкретно за месеците януари – юли 2020 лв. и януари – октомври
2018 г.
При изслушването си пред съда вещото лице изяснява, че след приспадане на
извършените от ответницата плащания в общ размер на сумата от 262,08 лв. общата
дължима и непогасена главница за исковия период възлиза на сумата от 711,53 лв.,
която е общо дължимата сума за целия период за процесния имот, без да е разделена
между съсобствениците му. Уточнява, че всички плащания, направени от ответницата,
са отразени счетоводно от ищцовото дружество. Експертът изяснява, че е запозната с
платежните документи, представени по делото от ответната страна, като е взела
предвид същите при изготвяне на заключението по допуснатата експертиза. Уточнява,
4
че в същите са засегнати два периода, но те не съвпадат с начина, по който тези
плащания са осчетоводявани при ищеца съгласно сключеното между страните
споразумение. Само в някои от платежните нареждания ответницата е посочвала
периоди на плащане, а едва в последните – месецът, за който се плаща. Съдът
кредитира заключението, преценявайки го по реда на чл. 202 ГПК, като обосновано и
компетентно изготвено, въз основа на събраните по делото писмени материали,
включително депозираните от ответницата документи, проверка в счетоводните
регистри на ищцовото дружество, отговарящо на всички поставени въпроси, в това
число и уточняващите такива в съдебното заседание.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата Б.К. оспорва предявените
искове с довод за недължимост на заявените със същите вземания поради
извънсъдбното им погасяване чрез плащане.
Съдът намира този довод за неоснователен, като неподкрепен от събраните по
делото доказателства.
Със споразумението от 12.03.2020 г. по реда на чл. 365 ЗЗД за разсрочено
плащане на суми за топлинна енергия, чието сключване между страните не се оспорва,
същите са уговорили, че считано от 01.04.2022 г. клиентът на топлинна енерия /в
частност ответницата като съсобственик на топлоснабдения имот/ ще заплаща на
ищцовото дружество ежемесечно сумата от по 100 лв., като ½ част от тях или сумата
от 50 лв. ще бъде отнасяна за погасяване на дължими суми по редовна сметка,
включваща задължения за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. /част от който
включен в процесния период/, а другата ½ част или сумата от 50 лв. за погасяване на
задължения по блокирана сметка, конкретно за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г.
От заключението по съдебно-икономическата експертиза се установи, че общо
платената от ответницата сума до 04.03.2021 г. възлиза на 1 895,61 лв., като една част
от нея в размер от 960,52 лв. е отнесена за погасяване на задължения за периода от
01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., а другата част от 935,09 лв. за задължения за периода от
01.10.2017 г. до 29.02.2020 г., като с част от нея – със сумата от 262,08 лв. са погасени
частично задължения за процесния исков период. Експертизата е категорична, че в
счетоводството на ищцовото дружество са отразени всички извършени плащания от
ответната страна, като към момента на изготвяне на заключението продължава да е
неплатена сумата от 711,53 лв. – главница за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. и
сумата от 203,45 лв. – лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2018
г. до 24.11.2021 г. При изслушването си пред съда вещото лице е категорично, че
извършените от ответницата плащания са отразени счетоводно при „Топлофикация-
Перник“ АД съгласно сключеното между страните споразумение.
Съдът, при съобразяване с горните изводи и със събрания по делото
доказателствен материал в неговата цялост, намира за установено, че с извънсъдебно
платената от ответницата сума са погасени само част от задълженията за процесния
период в общ размер от 262,08 лв., отнесена за погасяване на главницата. В тази връзка
съдът съобрази, че със сключеното между страните по делото споразумение от
12.03.2020 г. е уговорена поредност за погасяване на задълженията на ответната страна
Б.К. към топлофикационното дружество, а именно при месечна вноска от 100 лв. – 50
лв. за погасяване на задължения по блокирана сметка и 50 лв. на задължения по
редовна такава. При така уговорения, по взаимно съгласие на страните, начин на
погасяване и при установеното по делото, чрез изводите на вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза, за неговото съблюдаване от „Топлофикация-Перник“ АД
във връзка с извършените от ответницата плащания, съдът приема, че за процесния
5
период от общо дължимата главница от 973,61 лв. погасена чрез извънсъдебно
плащане е сумата от 262,08 лв., като след нейното приспадане продължава да е
дължима сумата от 711,53 лв. – главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2018
г. до 31.08.2020 г. От същата Б.К. дължи ½ част или сумата от 355,77 лв. – според
правата си върху процесния топлоснабден имот. Неплатената лихва за забава за
периода от 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г. възлиза на сумата от 203,45 лв., от която ½
част или сумата от 101,73 лв. е дължима от ответницата. В тази връзка съдът съобрази,
че с платените от нея суми не е погасявано задължение за лихва за забава, а единствено
дължимата главница, която поредност, при липсата на изрична уговорка между
страните и изявление от ответницата /в насока погасява ли главница или лихва/ е в
съответствие с установената в разпоредбата на чл. 76 ЗЗД, доколкото се касае за
погасяване на по-обременителното по своя характер задължение за длъжника, каквото
е главницата.
С оглед изложеното, съдът приема, че вземанията, предмет на исковите
претенции, не са погасени от ответницата чрез платените от нея суми, поради което
съществуват в правната сфера на ищеца. При преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира същите за изискуеми, поради което и дължими от Б.К..
Съгласно постигнатото между страните извънсъдебно споразумение от 12.03.2020
г. всички суми, включени в предметния му обхват, в т. ч. и част от процесните такива
/за период до 29.02.2020 г./, следва да бъдат погасени чрез равни месечни вноски, всяка
в размер от по 50 лв., доколкото останалата част от уговорената месечна вноска е
предвидено да се отнася за погасяване на други задължения, извън процесния период.
Съгласно споразумението в случай, че клиентът забави плащането на дължима вноска
по него с повече от един месец, ищцовото дружество ще пристъпи към съдебното
събиране на дължимите суми. Тълкувайки този текст на споразумението, с оглед
всички останали негови клаузи и при съобразяване с предмета му, съдът намира, че при
допускане на тази форма на неизпълнение от страна на клиента на топлинна енергия
настъпва изискуемостта на вземанията, включени в предметния му обхват – на
„дължимите суми“. В случая, от заключението на съдебно-икономическата експертиза
следва, че последно осъщественото от ответницата плащане е от 04.03.2021 г., което
съответства и на представените от същата с отговора на исковата молба и приети по
делото платежни документи, като няма доказателства за други извършени плащания
след този момент. Ето защо, изискуемостта на вземанията, включени в процесното
споразумение от 12.03.2020 г., като част от редовната сметка и обхващащи по-голяма
част от процесния период – от 01.10.2018 г. до 29.02.2020 г. следва да се счита за
настъпила. По отношение на изискуемостта на главницата за останалата част от
периода – от 01.03.2020 г. до 31.08.2020 г. приложение следва да намерят общите
разпоредби на приложимите към правоотношението между страните Общи условия
(приети като писмено доказателство), съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от които
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая този срок за последния месец от
периода /за месец август 2020 г./ е изтекъл на 01.10.2020 г., което прави и тази част от
вземанията изискуеми.
С оглед всичко изложено дотук, съдът приема, че предявените искови претенции
се явяват изцяло доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявените искове, право на
разноски има само ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и за
6
тези, направени в хода на ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-Перник –
арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК на ВКС. В полза на същия, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да
бъде присъдена сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и сумата от 280 лв. – платени държавни
такси, депозит за вещото лице и юрисконсултското възнаграждение в настоящия
процес. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни
производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8
от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането
на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в
заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния
представител на ищеца, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото.
Сторените от ответницата разноски следва да останат за нейна сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация-Перник“
АД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к.
Мошино срещу Б. Й. К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *****
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Б. Й. К. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД сумата от 355,77 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: *****,законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
101,73 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода
от 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г., които суми представляват ½ част от общо дължимите
за периода и за които суми по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-
Перник, е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от
21.01.2022 г.
ОСЪЖДА Б. Й. К., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *****, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к. Мошино, сумата от
75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 158/2022 г.
по описа на Районен съд-Перник и сумата от 280 лв., представляваща сторени
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд-
Перник, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на съда, да
се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7
8