Р Е Ш Е
Н И Е
№ /30.06.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Варна, ХХХІ състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети юни през 2009 година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Б.Л.
при участието на секретаря
Д.Д.,
като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 2881 по описа на съда за
2008 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.4з, ал.2 вр. пар.4л ПЗР ЗСПЗЗ и чл.226 АПК.
Образувано е по жалба от Ц.С.Щ. срещу Заповед № 47/11.07.2008г.
на Зам. Кмета на Община Варна, с която е одобрена
оценка на част от имот № 322 по ПНИ на СО “Ваялар”, в
землището на гр. Варна, за площ от 401 кв.м. в размер на 7720.77лв. Оспорващата
твърди, че атакуваният административен акт е в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, вследствие на което е
незаконосъобразен и моли съда да го отмени.
Ответникът –Зам. Кметът на Община Варна, редовно призован, в
о.с.з. не се явява, не се представлява.
Заинтересованите
страни - Н.П.Н. и Б.П.Н., чрез
пълномощник, изразяват становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.
Заинтересованата
страна И.С.И., чрез пълномощник,
заявява, че счита жалбата за основателна. Навежда довода, че оспорената Заповед
е издадена след изтичането на преклузивния срок за
извършване на оценката.
Заинтересованата
страна Община Варна, редно призована, не се явява законния представител, не се
представлява.
По допустимостта: Жалбата
е депозирана от надлежна страна, легитимираща се като адресат на оспорения в
рамките на законоустановения срок акт, пред компетентен съд, с оглед на което
същата се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество. Що се отнася до
възражението за недопустимост на производството поради липса на правен интерес,
следва да се посочи, че след като жалбоподателката е адресат на обжалвания акт
и самият негов издател я е конституирал като заинтересована страна в развилото
се административно производство, то същата притежава активна процесуалноправна легитимация в настоящото производство.
Доколко е налице и материалноправна такава е въпрос
не по допустимостта, а по съществото на спора, в рамките на който ще се
изследват всички правно релевантни факти, субсумиращи
се във фактическият състав на въведеното правоотношение.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Административното
производство е инициирано по молба от Б.П.Н., депозирана на 19.10.2007 год., с
която е сезиран Кметът на Община Варна с искане за закупуване на 401 кв.м. от
ПИ № 322, находящ се в СО “Ваялар”, в землището на
гр. Варна. Към молбата е приложен и НА №
102/1996 год., обективиращ дарствена сделка и
легитимиращ Б. и Н. Павлови като собственици на описания имот, придобит от праводателите им на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По реда
на чл.26 ал.2 от АПК във вр. с чл.61 ал.3 АПК, за започване на производството са
уведомени наследниците на С.И.Г. и Д.Г., както и Ц.Щ. и Е. и М.У., при
наличието на данни за адресите им – л. 78.
С
Оценка без посочена дата, Мл. експерт М.
Б. при
Община Варна е определила стойността на придаваемите ид. части от процесния имот в размер на 7720.77 лв..
Предмет на оценяване са 401 кв.м. ид.части от земята,
като оценката е определена по реда на чл.90, глава VІІ от ППЗДС във вр. с §31 ал.2 т.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ- на базата на данъчната оценка на имота.
Със
Заповед № 47/ 11.07.2008 год., Зам. Кметът на Община Варна, упражнявайки
делегираните му със Заповед № 20/07.01.2008 год. от Кмета правомощия / л.185/,
на основание §31 ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и пар.4з,
ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрил оценката на част от ПИ № 322 в общ размер от
7 720.77лв.. Разпоредено е сумата да бъде заплатена от Н.П.Н. и Б.П.Н. в тримесечен срок от влизането на
акта в сила. Посочените лица- настоящи заинтересовани страни, са вписани и в
Регистъра към ПНИ за ПИ 322 като негови собственици.
Съобразно
изисканите и приложени от Техническата служба на Община Варна скици, ПИ № 322
по ПНИ е идентичен с имот с пл. № 1626 по предходния КП на местността. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
4926/2000 год. по описа на ВРС, ХІІ
състав е отхвърлен предявения от И.С.И. срещу праводателите
на заинтересованите страни Н. и Б. П. иск по чл.108 от ЗС при
въведено придобивно основание – реституция по Решение
№ 80/1993 год. на ПК- Варна- /л.7/ за реална част от имот с пл. № 1626 с площ от 386 кв.м.по делото. От визираното решение на ПК се установява, че
с него е възстановена собствеността само на И.С.И. върху имот с пл. №
1626. С решение със същата дата и номер
– л.8 е възстановена собствеността на жалбоподателката Ц. Щ., но върху имоти, които не са идентични с
процесния ПИ № 322. От мотивите на
посоченото съдебно решение е видно, че и непредставеното
по делото трето реституционно решение в полза на наследниците на С. и Д. Г. също
не се отнася до процесния ПИ № 322 - бивш имот с пл. № 1626.
Между страните не е спорно, че планът на
новообразуваните имоти е влязъл в сила досежно ПИ № 322. Заповедта за неговото
одобряване е обнародвана в ДВ бр.78/2006 год..
Съобразно заключението на вещото лице по
проведената СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено,
оценката на процесните кв.м., определена по реда на
отменения ППЗДС, приет с ПМС № 235/1996
год. обуславя извод, че същата възлиза на 1203лв.
При горната фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
При преценката на
законосъобразността на атакувания административен акт на основание
чл. 168 от
АПК съдът
е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправни предпоставки за издаването му
и съобразен ли е с целта на закона.
Този анализ обаче е предпоставен
от преценката за допустимостта на образуваното административно производство с
оглед установеността на регламентираните в чл.27 ал.2 от АПК положителни и отрицателни
процесуални предпоставки.
Съгласно
разпоредба на §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценките на земите и подобренията на земята
по §4а, §4б, §4в и §4з се извършват със заповед на Кмета на Общината или на
упълномощено от него длъжностно лице при условия и ред, определени с правилника
за прилагане на закона. Препращането е към разпоредбата на §31 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, съобразно която по отношение на имоти, попадащи в селищни образувания,
оценката се извършва по реда на глава седма, раздел І –ви от ППЗДС/ отм./, приет
с ПМС № 235/1996 год..
Анализът на оспорения административен акт в контекста на приложената административна преписка обуславя извода на съда, че
същият е издаден от компетентен орган и при спазване на законоустановената форма.
Заповедта съдържа всички изискуеми съгласно чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително
фактическите и правни основания за издаването й.
В хода на административното
производство обаче са допуснати процесуални нарушения, които следва да се
квалифицират като съществени. Това е така, тъй като при наличието на данни за
адресите на Ц.Щ. и И.И. незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.26
ал.2 от АПК, която препраща към чл.61 ал.3 от АПК. При липсата на
законоустановените предпоставки за приложението й, уведомяването чрез
публикация в Интернет страницата на Общината следва да се приравни с неуведомяване на жалбоподателката за образуваното
административно производство. В случай, че същата бе информирана за него, то тя
би могла да релевира пред решаващия орган въпроса доколко същата е страна в
административното материално правоотношение. Вследствие на това,
административният орган би достигнал до друг краен правен резултат, респективно
– не би издал Заповед с адресат, който не се легитимира като възстановен
собственик на придобития от ползвател имот.
Същевременно, издаването на акт в
полза на лице, което не е страна по конкретното административно материално
правоотношение обуславя извод за незаконосъобразност на Заповедта и поради
нарушение на материалния закон. Приложимата разпоредба на § 4л във вр. с §4з ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ еднозначно регламентира
лицата, на които се дължи заплащане на придобитата по реда на §4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ земя. Това са лицата, на които е възстановена по реда на ЗСПЗЗ
собствеността върху имота, но при колизията с бившите ползватели,
той е отреден за тях. Коментираните норми на ЗСПЗЗ са основани на института на
неоснователното обогатяване, поради което обезщетението се дължи именно на
бившия собственик, а не на лицата, вписани като такива в Регистъра към ПКП.
Тези вписвания могат да са само ориентир, но не и материалноправно
основание за плащането. Такова е единствено стабилното реституционно решение,
легитимиращо съответното лице като възстановен собственик на имота. Като не е съобразил това и е издал процесната Заповед и по отношение на настоящата
жалбоподателка, която не е възстановен собственик или лице с признато право
върху ПИ № 322, ответникът е постановил незаконосъобразен
административен акт, който следва да бъде отменен.
На
основание чл. 173 ал.2 от АПК, преписката следва да бъде върната за ново
произнасяне на органа при спазване на законоустановената процедура по
установяване на лицето, което е възстановен собственик на ПИ № 322, като се
съобразят и субективните и обективни предели на силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение на ВРС по гр.д. № 4926/2000 год., ВРС. Възоснова на тази преценка следва да се конкретизира и
кръга на заинтересованите лица в производството / без Ц.Щ./, които е необходимо
да бъдат уведомени за образуваното административно производство по реда на чл.
26 ал.1 от АПК.
Във
връзка с наведените възражения за неприложимост на разпоредбата на §4з от ПЗР
на ЗСПЗЗ по отношение на процесния имот, за пълнота на изложението следва да се
посочи, че същите са неоснователни. Алинея втора от визираната норма, изр. последно се отнася именно за разликата над изкупените
по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ 600 кв.м. ид. части,
поради което оценката на тази площ се извършва при условия и ред, определени с
правилника за прилагане на закона. Препращането е към разпоредбата на §31 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ, съобразно която по отношение на имоти, попадащи в селищни
образувания оценката се извършва по реда на глава седма , раздел І –ви от ППЗДС/ отм./, приет с ПМС № 235/1996 год.. / така и Решение № 7370/05.06.2009 год. по адм. дело № 2012/2009 год., ВАС/. Срокът по §31 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е преклузивен, а инструктивен, поради което пропускането му не може
да бъде самостоятелно основание за незаконосъобразност на издадената Заповед.
Така
мотивиран и на основание чл.172 във вр. чл.173 АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 047/11.07.2008г. на Зам. Кмета на Община
Варна, по жалбата на Ц.С.Щ.,***, съд. адрес : ***, чрез адв. Е.С..
ИЗПРАЩА преписката на административния
орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуването
и прилагането на закона.
Да се
изплати възнаграждение на адв. Б. от внесения за
целта депозит.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: