№ 588
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Василена П. Мидова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241100605158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Рени Атанасова и с участието на
прокурора Т., като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНОХД №
4950 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид:
С присъда от 25.04.2024г., постановена по НОХД 1462/2024г. Софийски
Районен съд – Наказателно отделение, 7 състав е признал подсъдимия Р. П. П.
за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е
наложил при условията на кумулативност наказания „лишаване от свобода” за
срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил за срок от три години и глоба, в размер на 200 лева.
На осн. чл.343г от НК първостепенният съд е наложил на подс. Р. П. П.
кумулативно и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
една година, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднал от този срок
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред със ЗППАМ № 2472/11.09.2021 г., считано от 11.09.2021
г.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на
подсъдимия Р. П. П. -адв.С. П.. С жалбата се моли въззивният съд да отмени
присъдата и да признае подсъдимия за невиновен, като се сочи, че липсват
доказателства, установяващи съпричастността на последния към
инкриминираната деятелност, за която е осъден от първата инстанция.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
1
В разпоредително заседание на 10.09.2024г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителя на
СГП оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда. Пледира, че от събраната по делото
доказателствена съвкупност по несъмнен начин се доказвала съпричастността
на подсъдимия Р. П. П. към инкриминираната деятелност, за която е предаден
на съд. Излага съображения, че наказанието на подсъдимия било правилно
индивидуализирано от първата съдебна инстанция.
Защитникът на подсъдимия Р. П. П. - адв. С. П., пледира за оправдаване
на подсъдимия, като сочи, че липсвали преки доказателства, от които да се
установявало, че към инкриминирания момент подсъдимият е управлявал
автомобил, както и че управлението на този автомобил е било след употреба
на алкохол. Инвокира и твърдения, в случай че въззивният съд не приеме тези
негови доводи за недоказаност на деянието, то да приеме, че подсъдимият го е
извършил при условията на крайна необходимост.
Подсъдимият Р. П. П., в своя защита, поддържа казаното от адвоката си,
като изразява съжаление за извършеното. В предоставеното му право на
последна дума моли за оправдателна присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им,
обсъдени в мотивите на присъдата.
Р. П. П. е роден на **** г. в гр.Видин, българин, с българско
гражданство, със средно специално образование, неженен, неосъждан, живущ
в гр. София, ул. ****.
На 11.09.2021г., около 21:30-22:00 часа, свидетелката Е.А. по телефона
се свързала с подс. Р. П. П., като го помолила да я закара нея и нейната внучка
до УМБАЛСМ „Пирогов“. Подс. П. отказал на св. А., като й отговорил, че бил
на маса и пиел бира. След около половин час подс. П. се обадил по телефона
на св. А., като й казал, че ще я закара. Управлявайки собствения си лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № ВН **** ВХ, подс. Р. П.
пристигнал пред жилището на св. А., намиращо се в гр. Нови Искър, където
качил в автомобила освен св. А., сина и дъщерята на последната, както и
нейната внучка. След това подс. П. управлявайки лек автомобил марка „Рено“,
модел „Клио“, с peг. № ВН **** ВХ, потеглил към гр.София.
Автомобилът, управляван от подс. П., се движел в с. Световрачене, по
ул. „Софийска“, с посока на движение към с. Кубратово. Около 23:10 часа на
11.09.2021г., на около 50 метра преди моста на река Лесновска, се спукала
2
гума на превозното средство, в резултат на което подс. П. загубил контрол
върху автомобила и самокатастрофирал в канавка, намираща се в дясно на
платното за движение.
След пътния инцидент св. А., двете й деца и нейната внучка излезли от
автомобила на подсъдимия и се качили на преминаващ автобус от градската
автобусна мрежа и напуснали местопроизшествието. Подс. П. останал в лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с peг. № ВН **** ВХ.
Непосредствено след пътния инцидент по платното за движение
преминал автопатрул при ОПП-СДВР, включващ свидетелите Д.Г. и А.С..
Полицейските служители забелязали лекия автомобил на подсъдимия, който
бил самокатастрофирал в канавката. Свидетелите Г. и С. установили на
мястото единствено подс. П., който им казал, че спукал гума и катастрофирал.
Подс. П. бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510”,с фабр. № ARNJ0020, проба № 840, който бил
преминал успешно периодична лабораторна проверка на 17.08.2021 г., която
била със срок на валидност шест месеца. Техническото средство отчело
положителен резултат от 1,57 промила на хиляда алкохол в издишания от
подс. П. въздух. На последния бил съставен АУАН, както и талон за
изследване № 080814, за УМБАЛ „Св. Анна“. Свидетелите Д.Г. и А.С.
закарали подс. П. до медицинското заведение, където същият отказал да даде
кръвна проба. Отказът на подсъдимия П. да даде кръвна проба бил
обективиран в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Така приетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка се
установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК
доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите Е.А., Д.Г. и А.С.; писмените доказателствени
средства- акт за установяване на административно нарушение бланков
№452694/11.09.2021г., Заповед за ПАМ №2472/11.09.2021г., талон за
медицинско изследване с бланков №080814; разпечатка от Алкотест Дрегер
7510, фабр. № ARNJ0020, проба № 840 от дата 11.09.2021г., справка за
преминали успешно анализатори на алкохол, измежду които е Алкотест
Дрегер 7510, фабр. № ARNJ0020, скица на ПТП, справка за собствеността
върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № ВН **** ВХ;
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и наркотични вещества; справка картон на водач на Р. П.
П., справка за съдимост за подс. Р. П. П..
Доказателствената маса е еднопосочна и взаимнодопълваща се, като
пълният, всестранен и обективен анализ позволява на въззивния съд по
категоричен начин да обоснове вътрешното си убеждение, касателно приетата
фактическа обстановка.
Относно твърденията на защитника на подс. П.-адв.С. П., че липсват
преки доказателства, установяващи както факта, че подсъдимият е управлявал
3
въпросното превозно средство, така и факта, че управлението е било след
употреба на алкохол, въззивният съд намира за неоснователни.
Доказателствен източник на преки доказателства, установяващ
въпросните обстоятелства, са показанията на св. Е.А.. От въпросните гласни
доказателствени средства в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти
изясняващи приетите от съда обстоятелства, че тя се е обадила по телефона
на подс. П. с молба да я закара нея и нейната внучка до УМБАЛСМ
„Пирогов“, както и че подсъдимият първоначално й отказал, защото бил на
маса и консумирал алкохол, а след това сам я потърсил, като с неговия
автомобил от жилището на свидетелката взел нея, дъщеря й, сина й и
внучката й. Установява се също от показанията на св. А., че подс. П., при
управление на автомобила, самокатастрофирал, след като превозното
средство спукало гума.
Свидетелката непосредствено е възприела тези факти, които изясняват
обстоятелства, релевантни към основния факт от предмета на доказване по
делото-употребата на алкохол от подсъдимия и последвалото от него
управление на автомобила до момента, в който последният
самокатастрофирал, т.е. въпросните гласни доказателствени средства се
явяват първичен източник на преки доказателства.
Показанията на свидетелите Д.Г. и А.С. също се явяват първичен
източник на преки доказателства относно следните фактически дадености:
мястото, където подсъдимият е самокатастрофирал; тестването на последния с
техническо средство за алкохол в издишания въздух, което отчело
положителен резултат; съставянето на талон за изследване на подсъдимия;
придружаването му до лечебното заведение да даде кръв, и отказът на П. да
даде кръв.
Въпросните гласни доказателствени сред, подкрепени от писмените
доказателствени средства: разпечатка от Алкотест Дрегер 7510, фабр. №
ARNJ0020, проба № 840 от дата 11.09.2021г., установяваща конкретната
стойност на концентрацията на алкохол в издишания въздух; справка за
собствеността върху лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № ВН
**** ВХ и протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, в който е отразен
отказът на подсъдимия да даде кръвна проба, по категоричен начин
установяват възприетата както от първата, така и от въззивната съдебни
инстанции фактическа обстановка.
В заключение, въззивният съд намира, че събраната по делото
доказателствена маса по категоричен начин изяснява приетата и от двете
съдебни инстанции фактическа обстановка, че подсъдимият Р. П. П. на
11.09.2021 г., около 23:10 часа, в с. Световрачене, обл. София, по ул.
„Софийска“, с посока на движение от с. Световрачене към с. Кубратово, на
около 50 метра преди моста на река Лесновска, е управлявал МПС - лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № ВН **** ВХ, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,57 на хиляда, установено
по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр. №
4
ARNJ0020, проба № 840.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ
на събраната по делото доказателствена маса както поотделно, така и в
съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на
първата инстанция, че подс. Р. П. П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е формално, на просто
извършване и се извършва с осъществяване на изпълнителното му деяние. За
да се приеме, че е осъществено от обективна страна престъплението по
чл.343б,ал.1 от НК е достатъчно да се установи, че деецът е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, установено по
надлежния ред.
Както вече въззивният съд посочи, по категоричен начин от
доказателствената съвкупност от обективна страна се установява, че
подсъдимият Р. П. П. на 11.09.2021 г., около 23:10 часа, в с. Световрачене, обл.
София, по ул. „Софийска“, с посока на движение от с. Световрачене към с.
Кубратово, на около 50 метра преди моста на река Лесновска, е управлявал
МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с peг. № ВН **** ВХ, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,57 на
хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ARNJ0020, проба № 840.
В конкретния случай надлежният ред е определен в чл.6,ал.9 /действащ
към инкриминираната дата, сега ал.10/ от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.)
Съгласно процесната разпоредба концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява
въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да
подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения
срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Следователно, съгласно цитираната разпоредба, в случай на отказ да се
даде кръв за изследване от водача, то употребата на алкохол от последния се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното
има характера на годно такова с оглед изискванията на ЗДвП и Наредбата -
преминало е през последваща проверка в лаборатория за технически
изследвания на 17.08.2021 г., със срок на валидност – шест месеца.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и с действията си пряко ги е целял. Р. П. П. е съзнавал, че управлява МПС след
употреба на алкохол, като пряко е целял това свое поведение.
Въззивният съд не споделя доводите на защитника, че за
5
съставомерността на престъплението, подсъдимият е следвало да знае точната
концентрация на алкохол в кръвта му.
За съставомерността на деянието по чл.343б,ал.1 от НК от субективна
страна законът не изисква знанието на подс. П. за точната концентрация на
алкохол в кръвта му. Достатъчно е за субективната страна на престъплението
по чл.343б,ал1 от НК, че в конкретния случай по несъмнен начин по делото се
установи, че подс. П. е употребил алкохол, както и че същият е съзнавал, че
след като е употребил алкохол предприема управление на МПС / виж.
Решение № 145 от 24.04.2023 г. по н. д. № 116/2023 г., Н. К., І Н. О. на ВКС и
много др./.
Въззивният съд не споделя и доводите на защитника, че деянието е
извършено от подс. П. при условията на крайна необходимост, по смисъла на
чл.13,ал.1 от НК.
Съгласно цитираната норма-не е общественоопасно деянието, което е
извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или
обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените
Следователно, за да се намира деецът в положение на крайна
необходимост, се изисква съществуването на непосредствена опасност, като
фактическо положение, която деецът да не е могъл да избегне по друг начин,
освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес и при условие,
че причинените вреди от деянието са по-маловажни от тези, които са щели да
бъдат предотвратени.
В настоящия случай от показанията на св. А. се установява единствено,
че тя е потърсила подс. П., за да закара нея и нейната внучка на лекар до
УМБАЛСМ „Пирогов“, като първоначално подсъдимият е отказал. Не се
установява защо по-късно подсъдимият е решил да закара св. А. и внучката й
до УМБАЛСМ „Пирогов“, нито каква е била необходимостта св. А. и внучката
й да посетят въпросното лечебно заведение- имало ли е непосредствена
опасност за здравето и живота на лице, за да може да се разсъждава за
наличие на състояние на непосредствена опасност.
Напротив съдът приема, че състояние на непосредствена опасност не е
имало, което се установява от показанията на самата св. А., която посочва, че
след като подсъдимият самокатастрофирал, тя, децата й и внучката й излезли
от превозното средство и си „тръгнали“ с автобус от градския транспорт.
По тези съображения въззивният съдебен състав намира за
неоснователни доводите на защитника, че деянието на подсъдимия е
извършено при условията на крайна необходимост, тъй като по делото не се
установи наличието на никое от посочените законови условия : първо- не се
установи да е било налице състояние на непосредствена опасност, за което
бяха развити съображения по-горе, второ – не се установи и че е нямало друг
начин да се избегне опасността.
По изложените съображения въззивният съд намери за изцяло
6
неоснователни доводите на защитника-адв.С. П., за оправдаване на
подзащитния му поради недоказаност на обвинението или наличие на крайна
необходимост.
При индивидуализацията на наказанията на подс. Р. П. П.
първостепенният съд правилно е отчел както смекчаващите, така и
отегчаващите отговорността обстоятелства, като въззивният съд не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Единствено контролната съдебна инстанция допълнително като
отегчаващо отговорността обстоятелство намира и множеството глоби,
наложени на подс. П. по ЗДвП, установяващи се от справка картон за водач,
приложена в кориците на делото.
Настоящият съдебен състав, отчитайки изискванията за
индивидуализация на наказанието по чл.54 НК, приема, че наложеното от
първоинстанционния съд на подс. Р. П. П. наказание „лишаване от свобода“, за
срок от една година, изцяло покрива целите предвидени в чл. 36 от НК.
Поради тези съображения въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционният съд за вида и размера на наказанието „лишаване от
свобода“, като счита, че това наказание се явява съответно на извършеното
престъпление и е достатъчно за постигане на целите на генералната и
индивидуалната превенция, заложени в чл. 36 от НК.
Въззивният съдебен състав по същите съображения намира за правилно
и наложените по вид и размер на подс. Р. П. П. от първата инстанция
наказания-„глоба” в размер на 200 лева, както и „лишаването от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от една година.
Първоинстанционият съд правилно и законосъобразно е преценил, че са
налице формалните основания за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК по
отношение на наказанието „лишаване от свобода“ – подсъдимият Р. П. П. не е
осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, както и
наложеното наказание е в размера на една година „лишаване от свобода“. На
следващо място подс. П. не се явява и като личност с висока степен на
обществена опасност, което следва от чистото му съдебно минало, с оглед на
което въззивният съд счита, че спрямо него възпиращият и превъзпитателният
ефект на наказанието може да се постигне и без ефективното му изтърпяване.
Районният съд правилно е приложил чл.59, ал.4 от НК, като е зачел
лишаването по административен ред на подсъдимия Р. П. П. от право да
управлява моторни превозни средства.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения постанови
своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338
от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда, постановена на 25.04.2024г. по НОХД
№1462/2024г. по описа на СРС, НО, 7 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8