Р Е
Ш Е Н
И Е № 286
гр. Стара Загора, 06.07.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена Ангелова
и с участието на
прокурора: Гриша Мавров
като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело
№231 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ВИЛ ТАКСИ-С“ ООД – гр.Казанлък против Решение № 260075 от 23.02.2021г., постановено
по АНД № 1270/2020г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 116 от 19.08.2019г., издадено от Директор на Комисията за
регулиране на съобщенията, София, с което на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5000 лв. и същото е
осъдено да заплати на Комисия за регулиране на съобщенията – София, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв. В жалбата се съдържат
оплаквания за незакосъобразност на решението, като постановено в нарушение на
материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Сочи се и основание за отмяна по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Оспорват се изводите на съда за формална и материална
законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Според касатора
въззивният съд не е обсъдил възраженията и доводите му за приложение на чл.28
от ЗАНН в конкретния случай. Обосновават се наличие на съществени процесуални
нарушения при съставянето и връчването на АУАН и наказателното постановление. Въз
основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено издаденото
наказателно постановление. Претендират се разноски за производствата пред двете
инстанции.
В съдебно заседание касатора не се представлява. По
делото е постъпило писмено становище от процесуалния му представител, който
заявява, че поддържа подадената касационна жалба.
Ответникът по касация Комисия за регулиране на
съобщенията -София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, в
писмен отговор, депозиран по делото и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител, оспорва касационната жалба като
изцяло неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата,
като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка
на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е
Наказателно постановление №116 от 19.08.2019г., издадено от Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, въз основа на АУАН №Б-127/25.06.2019г.,
с което на „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Казанлък,
ул. „Стара река“ №2, е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000 лв., на основание чл.324, ал.2, пр.1, във вр. с чл.336 от ЗЕС.
Като административно нарушение са
преценени следните обстоятелства: На 02.05.2019г., датата на която е
констатирано реално осъществяване на съобщения, в гр.Казанлък, „ВИЛ ТАКСИ-С“
ЕООД, осъществява електронни съобщения за собствени нужди (таксиметров превоз
на пътници) чрез използване на возима радиостанция в автомобил с рег.№********,
работеща на честота 56,075 MHz, без да му е било издадено разрешение за
ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. С посоченото деяние се
сочи за нарушена разпоредбата на чл.79 от ЗЕС.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд Казанлък е потвърдил посочения
санкционен акт. При извършената служебна проверка на акта за нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, от въззивния съд не са
констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Обосновано е, че в двата акта в достатъчна степен е описано обстоятелствено
констатираното административно нарушение, като същото е индивидуализирано по
време, място и начин на извършване, поради което е прието, че санкционният акт
отговаря изцяло на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изложени
са съображения, че от събраните писмени и гласни доказателства е установено по
безспорен начин, че разрешението за ползване на индивидуално определен честотен
ресурс е издадено на ЕТ „Стонс – С.С.“, а на 02.05.2019г. честотния ресурс се
ползвал от дружеството-жалбоподател. Според съда, при правилно установена
фактическата обстановка, АНО правилно е преценил, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.324, ал.2, вр. чл.79 от ЗЕС, като е наложил на извършителя
наказание в минималния определен от закона размер. По тези съображения Районен съд Казанлък е потвърдил наказателното
постановление
Решението на Районен съд Казанлък е постановено при
правилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЕС (в редакцията й
към датата на извършване на деянието – ДВ, бр. 41 от
2007г.), за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за
осъществяване на електронни съобщения се изисква разрешение. Според чл.324,
ал.2 от същият закон (в редакцията му към датата на извършване на
деянието –ДВ, бр.41 от 2007г.), за осъществяването
електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на
разрешение за ползване на ограничен ресурс, без издадено такова разрешение, или
продължаването да се осъществяват електронни съобщения след прекратяване или
отнемане на издадено разрешение, в случай че деянието не съставлява
престъпление, е предвидено налагане на административно наказание „глоба“ в
размер от 5 000 до 50 000 лв. Текста на чл.336 от ЗЕС (в
редакцията му към датата на извършване на деянието –ДВ,
бр.21 от 2018г., в сила от 9.03.2018г.) сочи, че за нарушенията на
чл.324, ал.1-6 от ЗЕС, извършени от юридически лица или от еднолични търговци,
се налагат „имуществени санкции“ в размерите на предвидените глоби. Посочените
законови разпоредби са изменени след датата на извършване на процесното деяние с
ДВ бр.20 от 2021г., но към настоящия момент никоя от тях не се явява
по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН.
В разглеждания случай безспорно е установено, че
санкционираното дружество е осъществявало електронни съобщения за собствени
нужди – чрез возима радиостанция в таксиметров автомобил с работеща чистота
56,075 MHz,
без да притежава разрешение за това. Такова разрешение за използване на
дуплексен радио канал 56,075 – 63,075 за района на гр.Казанлък е издадено на ЕТ
„Стонс – С.С.“, представлявало от С.Н.С., като последният се явява съдружник и
управител на санкционираното дружество. Но това не означава, че осъществяването
на електронните съобщения е законосъобразно използвано от „ВИЛ ТАКСИ-С“ ЕООД,
като доводите на касатора за наличие на „знак за равенство“ между двете фирми и
предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН не се споделят от настоящата
инстанция. Това е така, защото възможностите за прехвърляне между предприятия на
разрешението за ползване на ограничен ресурс или на част от правата и
съответните задължения, или да отдаването под наем на радиочестотен спектър, са
уредени в разпоредбата на чл.121, ал.1 от ЗЕС. Съгласно този текст за осъществяване
на такова прехвърляне или наемане се изисква изрично издадено разрешение от
комисията, каквото в случая не се установи да е налице. Районен съд Казанлък е
изложил мотиви в тази насока, които заедно с съображенията му за липса на
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
наказателното постановление, настоящата инстанция споделя изцяло и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да
преповтаря.
Не са налице и предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредбата „за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание“. Легално определение за „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата
на чл.93, т.9 от НК, според която това е такова деяние, при което извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В разглеждания случай такива
обстоятелства не са налице. Нарушението е формално, на просто извършване и за
да са осъществени елементите от фактическия му състав не е необходимо да са
причинени реални вреди. От приложените по делото писмени доказателства
се установява, че „Вил такси – С“ ООД – Казанлък, в качеството си на превозвач,
има сключени около 90 договора с водачи на автомобили, които извършват
таксиметров превоз на пътници за своя сметка от името на превозвача, като от произволно
избрани 3 от тях е установено, че използват излъчваща чистота 56,075 MHz. Тези данни изключват наличието на смекчаващи
обстоятелства, още повече на многобройни такива, а оттам и приложението на
чл.28 от ЗАНН към разглеждания случай. Подаденото
след установяването на нарушението от дружеството заявление за прехвърляне на
разрешението за ползване на определен ограничен ресурс за осъществяване на
електронни съобщения за собствени нужди и по-късно издаденото такова
разрешение, не сочи на обратното.
С оглед всичко
гореизложено съдът намира, че предвид безспорната доказаност на вмененото на
дружеството нарушение и формалната и материална законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, районен съд е постановил правилно решение като е
потвърдил санкционният акт, което решение следва да бъде оставено в сила, при
липса на твърдяното касационно основание
за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Доводът за необоснованост на обжалваното решение не следва да се
обсъжда, защото не представлява касационно основание.
Не е
налице и релевираното от жалбоподателя касационно основание по чл.348, ал.1,
т.3 от НПК, доколкото не са установени факти и обстоятелства, които да сочат на
явна несправедливост на наказанието, т.е. наказанието да не съответства на
обществената опасност на деянието, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства и на целите на наказанието. При отчитане на всички обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на административната санкция, законосъобразен
е мотивираният в съдебното решение извод за определяне на санкция в предвидения
минимален размер, като съответен на тежестта на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
При този изход на спора на ответника по касация се
дължат разноски за настоящата инстанция, като на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД – Казанлък следва да бъде осъдено да заплати на Комисия за регулиране на
съобщенията – София възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт правна защита, определено съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото в
минималния размер от 80 лева.
Водим от тези
мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260075/23.02.2021г., постановено по АНД №1270/2020г. по описа на Районен съд Казанлък.
ОСЪЖДА „ВИЛ ТАКСИ – С“ ООД – Казанлък, ЕИК *********, да заплати на Комисия
за регулиране на съобщенията – София, разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.