РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Г. Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20221500500279 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 3888/05.05.2022 г. на С.
Е. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ***, чрез адв. Г. Ч. от САК, със съдебен адрес:
гр. С., ул. ***, против Решение № 285/18.04.2022 г. постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 967 по описа за 2021 г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, РС – Кюстендил е отхвърлил като
неоснователен предявения от С. Е. А. против „***“ ООД иск да бъде осъдено ответното
дружество да й заплати положения от нея извънреден труд през работните седмици, в
съботните дни и на официалните празници за периода от време, считано от датата на
сключване на трудовото правоотношение – 19.02.2020г. до 31.03.2021 г. и равняващ се на
сумата от 6180,96 лв., от които - за периода от 19.02.2020г. до 31.12.2020г. в размер на
4578,66 лв., а за периода от 02.01.2021 г. до 31.03.2021 г. общо в размер на 1602 лв., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното й изплащане, и е осъдил ищцата да заплати на ответника сума в размер на
1000 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.
Въззивницата обжалва първоинстанционното решение с аргументи за неговата
неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
материалния закон.
1
Счита, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като не е
уважил искането й за задължаване на ответника да представи тетрадка – дневник, в която
били записани часовете на идване и тръгване от работа на ищцата, като по този начин тя
била лишена от най-важното за нея писмено доказателство, и същевременно съдът приел за
доказано изявлението на ответника, че такава тетрадка не съществува, респ. приел като
доказателство по делото удостоверение, че такава тетрадка не била водена. Сочи като
допуснато от съда процесуално нарушение и отказа на съда да призове по телефон
поисканите от нейна страна двама свидетели, както и бездействието на съда по повод
искането на ищцата за разпит на двамата собственици на ответното дружество –
работодател, какъвто не бил извършен. Акцентира върху обстоятелството, че към
изпратения й препис от писмения отговор не били приложени писмени доказателства –
копия от разписки, за съществуването на които узнала на по-късен етап от производството,
като по този начин ищцата била лишена от възможност да оспори своевременно тези
доказателства и направеното след узнаването искане за допускане на съдебно – почеркова
експертиза било отхвърлено като недопустимо от районният съд. Оспорва приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, като твърди, че същата била изготвена при липса на
сравнителен материал и без да бъде взето предвид изложеното в уточнителната й молба, а
първоинстанционният съд неправилно не бил предоставил възможност за възражения срещу
същата от страна на ищцата. Навежда аргументи за допуснати от съда нарушения,
изразяващи се в недопускането до разпит на ключов свидетел – шофьор на фирмата, както и
недопускането на съдебно-техническа експертиза относно данните от фирма *** за отваряне
и затваряне на магазина. Сочи и наличие на пропуски при изготвяне на протокола от
проведено о.с.з. по делото. Изразява мнение, че чрез допуснатите от съда груби процесуални
нарушения на съдопроизводствените правила чрез процесуални манипулации съдът я бил
лишил от възможността за събиране на доказателства в подкрепа на твърденията си, респ.
исковата претенция била отхвърлена. Подчертава, че първостепенният съд е постановил
решението си на база твърдения, изцяло изложени от ответника, и при непълнота в
събрания доказателствен материал поради липса на годни, валидни и законосъобразни
доказателства.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на ново
решение, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „***“
ООД, чрез пълномощника адв. З. В. от АК - Кюстендил, с който се изразява становище за
неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения.
Акцентира се върху изявленията на ищцата и нейния представител, отразени в протокола от
о.с.з проведено на 05.01.2022 г., с които е заявено, че подписите на процесните разписки са
положени лично от ищцата и счита, че с тях се опровергават доводите за непредставени за
тях разписки. Възразява се срещу твърдението за наличие на тетрадка (присъствена книга) с
отразени обаждания по телефон към пожарната и се подчертава , че същата би
представлявала частен свидетелстващ документ, доколкото се твърди да е попълвана от
самата ищца, предвид което същата не би могла да установи сочените обстоятелства.
Въззиваемата страна счита, че действията на съда, който не е допуснал до разпит свидетеля
– шофьор, са напълно законосъобразни предвид наличието на отказ от разпит на същия от
страната, която го е поискала. Изразява становище, че причината за това в делото
евентуално да липсват годни доказателства, е пасивното процесуално поведение на ищцата,
върху която падала доказателствената тежест. Излага пространни съображения в подкрепа
на твърдението си за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция като
посочва, че за претендирания период ищцата не е полагала извънреден труд, а полагала труд
при сумарно работно време по утвърден график и само в стандартното работно време на
магазина. Подчертава, че предвид естеството на работата съботата не е била почивен ден за
ищцата, като същата била запозната с това преди постъпването си на работа. Допълва, че
полаганият от ищцата труд не попада в нито едно изключенията, посочени в чл. 144 от КТ,
включително и това по т. 5. Твърди се, че изплатените на ищцата възнаграждения са били
много по – високи от уговорените с трудовия договор, което обстоятелство счита за
2
подкрепено от ССЕ.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаването на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е
допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е
в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е
и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния
съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка
на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.150 вр. чл.262 от
КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Кюстендилският окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразявайки предметният обхват на въззивната проверка, очертан с наведените
3
във въззивната жалба доводи за порочност на обжалвания съдебен акт, съдът приема, че
същите касаят единствено допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения,
ограничаващи възможността на ищцата да докаже исковите си претенции.
При разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният
съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във
връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в
мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на
предявените искове с правно основание чл. 150 КТ вр. 262, ал. 1 КТ, като на основание чл.
272 ГПК препраща към тях.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В настоящия случай, основният довод, изложен в жалбата, е концентриран върху
виждането за допуснати процесуални нарушения от страна на районния съд, ограничаващи
възможността на ищцата да попълни делото с необходимия доказателствен материал.
Въззивната инстанция е такава по същество на спора и процесуалните нарушения могат да
бъдат основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но само ако е налице
хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК, предвиждаща, че във въззивното производство може да се
иска събиране на доказателства, които не са били допуснати от първонистанционният съд
поради процесуални нарушения. Касателно настоящия случай и с оглед заявените с
въззивната жалба доказателствени искания, въззивният съд се е произнесъл с определение
№526/24.08.2022 г. и определение №705/11.10.2022 г., съдържащи доводи за недопускане на
исканите от въззивницата доказателства. Относимите норми към процесуалното поведение
на ищеца са разпоредбите на 127 ал.2, 146 ал.3 и чл.147 от ГПК, от които се установява
задължението за последния да заяви своите доказателствени искания в подкрепа на
изложените от него фактически твърдения, като тези искания са ограничени във времево
отношение. От принципа на концентрационното начало следва извода, че късното посочване
на нови факти и доказателства е недопустимо и съдът не може да ги допусне и да
обосновава решението си въз основа на тях.
С оглед на установената фактическа обстановка, при конкретната хипотеза
правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че за исковия период 19.02.2020 г. до 13.04.2021 г. между страните е съществувало
трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор със срок на
изпитване №135/19.02.2020 г. През процесния период ищцата твърди, че е полагала
извънреден труд – в съботните дни общо 65, от които 63 обикновени почивни дни и 2 дни
официални празници / 1 май 2020 г. и 27 декември 2020 г./, който не й е заплатен от
ответника.
Извънредният труд съгласно чл. 143, ал. 1 от КТ е работата по трудовото
4
правоотношение между работника или служителя и работодателя извън установеното по
правоотношението работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието
на определени лица в предприятието. За положения извънреден труд от работника или
служителя, който е съпроводен с изразходването на работна сила извън установеното
работно време и с който се засяга полагащата му се почивка, работодателят съгласно чл.
150, ал. 1 във вр. с чл. 262 от КТ дължи възнаграждение според уговореното помежду им, а
ако липсва уговорка прилагат се минималните установени в закона размери, като то се
дължи независимо дали при полагането на извънредния труд са спазени законоустановените
изисквания. Следователно, за да възникне парично вземане за извънреден труд за работника
или служителя, необходимо е да са налице следните материалноправни предпоставки:
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или
служителя извън уговореното работно време или той мълчаливо да е допуснал полагането
на труд извън установено по трудовото правоотношение работно време, като законодателят
не прави разлика между изричното разпореждане на работодателя за извършване на
извънреден труд и мълчаливото му допускане, и работникът и служителят ефективно да е
престирал своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с
всички доказателствени средства - писмени, гласни, заключения на вещи лица и пр. – в този
смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК съдебно решение № 228 от 24.06.2011 г. по
гр. дело № 1625/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО.
За установяването на твърдения от ищцата факт по делото не са ангажирани
нужните доказателства. Напротив – ответникът доказва със събраните в производството
доказателства /месечни графици относно определеното работно време – 16 броя; правилник
за вътрешния трудов ред в „***“ ООД, хронологичен регистър на дружеството за периода
01.01.2020 г. до 01.08.2021 г., заповед №11/01.01.2020 г. на управителя на ответното
дружество/, че е въведено сумарно изчисляване на работното време в предприятието.
Съгласно разпоредбата на чл.152 КТ при сумарно определеното работно време, работникът
има право на междудневна почивка не по-малко от 12 часа и седмична почивка – не по-
малко от 36 часа /чл.153 КТ/. Ответникът е спазил нормираните от цитираните разпоредби
ограничения при сумарно отчитане на работното време. От приложената Заповед
№11/01.01.2020 г. на управителя на дружеството продължителността на работното време е
определена на 7 часа от 10.00 часа до 18.30 часа от понеделник до петък включително и 4.5
часа от 10.00 часа до 16.00 часа в съботния ден, като неделя е определен за почивен ден.
Сключеното между страните допълнително споразумение от 01.01.2021 г. към процесния
трудов договор нормира продължителност на работното време при сумарно изчисляване –
40 часа седмично.
Експертното заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза
съпоставено и с приложените писмени доказателства /16 броя разчетно – платежна ведомост
за ищцата; хронологичен регистър на ответното „***“ ООД за изплатени на ищцата суми;
справка за начислени и изплатени на ищцата суми; аналитични регистри на ответника;
5
заверени копия на авизо местен превод с наредител „***“ ООД и получател – С. А. с
посочено основание „заплата“, както и представените по делото данни за движението на
банковата сметка на ищцата/ установява, че нетното възнаграждение на ищцата за исковия
период (м. февруари 2020г. – м. април 2021г.) е изплащано на каса срещу подпис на лицето
във ведомостта за сума от 3114,47 лв., както и по лична нейна банкова сметка – за сума от
3954,15 лв. Отработените по график часове и начислените по ведомост нетни трудови
възнаграждения за процесния период възлизат на сума от 6578,35 лв. Посочено е, че ищцата
е получила в повече от дружеството-работодател сумата от 490,25 лв. по банков път като
дублирано плащане на НТВ за м. август 2020г. Вещото лице е посочило още, че освен тази
сума (490,25 лв.) ищцата е получила в повече сума в размер на 5497 лв., които е взела от
касата на търговския обект.
Крайният размер на дължимото за м. март 2021г. и м. април 2021г. нетно
възнаграждение, след извършване на необходимите приспадания, както е посочил
експертът, е определен на 429,89 лв., която сума е изплатена по банков път на А. на
31.05.2021г. ,т.е. няма неплатено трудово възнаграждение. Посочено е още, че за ищцата са
калкулирани отработените часове в съботни дни съгласно присъствени графици за сумирано
работно време като в исковия период същата е работила през общо 52 съботи и е отработила
249 часа. В заплащаните й месечни трудови възнаграждения са калкулирани и отработените
часове на официални празници, отразени в присъствените графици и с надбавка от 100 %,
начислени във ведомостите. Отработените извънредни часове и такива по официални
празници са начислени във ведомостите коректно със съответните надбавки за отработените
часове.Експертът потвърждава, че има положен от ищцата извънреден труд, но съгласно
графика той е отразен, начислени и изплатен във ведoмостта, като над този положен, не е
установен друг. Доколкото ответното дружество е работило при сумарно изчисляване на
работното време, то в зависимост от отработените дни в дадения месец по 8 часа и в
зависимост от това, как се получава за месеца като сумарно число отработените часове, така
са разсрочени в дните от понеделник до събота включително, с предварителен график;
респ.когато е имало извънреден труд, т.е. над тези нормативни часове, той е отразен и
заплатен във ведомостта, както и когато е работено на официални празници – също, със
съответна надбавка от 100%. При работа при сумарно изчисляване на работното време няма
дефиниция „почивни дни“, а има нормативни часове за месеца, а при тяхното надвишаване –
се смятат за извънредни.
В този смисъл, както правилно е приел и първостепенният съд, по делото не са
доказани двете посочени по-горе кумулативни материалноправни предпоставки,
обуславящи възникването в полза на ищцата на парично вземане за положен от нея
извънреден труд за исковия период, поради което е отхвърлил предявените при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл. 150 КТ вр. 262, ал. 1 КТ. Ето защо,
постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция претенцията на въззиваемата
страна за присъждане на разноски се явява основателна. На основание чл. 81 ГПК във връзка
6
с чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
сумата от 850.00 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение, за което по
делото се съдържат доказателства.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 285/18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 967
/2021г. на Районен съд – Кюстендил
ОСЪЖДА С. Е. А., ЕГН ********** от гр. Кюстендил, ул.“***, да заплати на
„***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление на дейността - гр. Д., ул. ***, сума в
размер на 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/ деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7