№ 653
гр. Враца, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Т.
Борис К. Динев
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело №
20241400500495 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 7508/30.5.2024
г. по описа на Районен съд - Враца, на П. и синове 2015 ООД, с ЕИК *** от *** - ищец
в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда
30.5.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. М. Г. и адв. Ц. С. против Решение
№297/14.5.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д.
566/2024 по описа на Районен съд – Враца.
С обжалваното решение първоинстанционият съд е отхвърлил предявените
искове от "П. и синове 2015" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
*** против Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** с адрес *** за
връщане на 2000 килограма семена „Тритикале” сорт „Атила” в състояние, което е
годно за засяване съгласно агрономическите показатели за стопанската 2022/23г.,
плодовете, които ответникът дължи-40000 кг добив на зърно от 100 дка засята площ за
стопанската 2021/2022 година, както и евентуално предявеният иск за действителната
стойност на вещта от 1400 лева или получената цена за нея ако последната е по-висока
както и стойността на плодовете в размер на 24000.00 лева, в случай че вещта е
погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал.
В частта за разноските е осъдил „П. и синове 2015" ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Й. Х. Д., ЕГН: ********** с адрес
*** сторените съдебно деловодни разноски както следва: по гр.д.№81/2023 по описа на
Районен съд Враца в размер на 3000.00лева представляващи заплатена адвокатски
хонорар, по в.гр.дело №469/2023 г. по описа на Окръжен съд Враца в размер на общо
2678.00 лева, представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
по настоящото съдебно производство по гр.дело № 566 по описа за 2024 г. на Районен
съд Враца в размер на 2600.00 лева представляващи адвокатски хонорар
1
Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални
нарушения и в противоречие с материалния закон.
Оспорва решението като нищожно поради неразбираемост на мотивите.
Оспорва решението като неправилно доколкото не била определена точно
правната квалификация на исковете.
Излага, че страните били в добри отношения и си оказвали помощ в
земеделската работа. Нямало договорни отношения между страните, в частност
договор за влог. Съхраняването на зърното в базата на ответника било нормално с
оглед взаимопомощ на страните.
След развалянето на отношенията между страните, те започнали да претендират
заплащане на услугите, които са си направили. Излага, че поканил своевременно
ответника да върне семената за посев, за да ги засади за стопанската 2021-2022 г.,
което се случило 15 дни след предаването на семето в склада на ответника.
Излагат, че ответникът изпаднал в забава 15 дни след поканата, а доколко
нямало предходни договорни отношения между страните е налице хипотезата на чл.
57, ал. от ЗЗД.
Доколкото нямало договорни правоотношения между страните при
първоначалното предаване на семената, ответникът не бил върнал вещите след
поискването им поддържа, е исковете е следвало да бъда уважени на основание
неоснователно обогатяване.
С жалбата не се правят доказателствени искания.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по
жалбата Й. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. Враца, *** - ответник в
първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №10145 от 19.7.2024
г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден по пощата на 17.7.2024 г. чрез
процесуалния си представител адв.Б. К. Р. - САК, с който оспорва жалбата като
неоснователна.
Намира обжалваното решение за напълно законосъобразно, напълно споделя
правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и
процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на
производството доказателства.
Поддържа, че решението не е нищожно, доколкото е подписано от съдия и са
изложени ясни и недвусмислени мотиви.
Оспорва възраженията на жалбоподателя за правната квалификация като
поддържа, че същата е определена от въззивния съд при първоначалното обжалване на
първоинстанционно решение по спора, а възприетата от ОС правна квалификация е
задължителна за първоинстанционния съд при разглеждане на спора и постановяване
на обжалваното решение.
С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззиввникът не се представлява.
В открито съдебно заседание въззиваемият не се явява и не изпраща
представител, но чрез процесуалния си представител с писмена молба оспорва
жалбата.
2
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната
редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с
исковата молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
Първоначално първоинстанционното дело е образувано като гр.д.№81/2023 г.
Районен съд Враца.
С решение №455/28.07.2023 г. по гр.д.№81/2023 г. Районен съд Враца е
отхвърлил иск с правно основание чл. 57, ал.1 от ЗЗД, предявен от "П. и синове"
ЕООД, ЕИК: *** против Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** за
връщане на движимите вещи, описани в исковата молба, а именно 2 000.00 килограма
тритикале, сорт „Атила“, като неоснователен и недоказан.
С постановеното решение районен съд Враца е осъдил на основание чл. 57, ал. 2
ЗЗД Земеделски производител Й. Х. Д., ЕГН: ********** да заплати на "П. и синове"
ЕООД, ЕИК: *** сумата от 1400, 00 лева, представляваща стойността на невърнати 2
000.00 килограма тритикале, сорт „Атила“, предадени на 28.09.2021 г. на Й. Х. Д., к а т
о е отхвърлил като неоснователен иска за 24000 лева, представляващ добити плодове
от 2 000.00 килограма тритикале, сорт „Атила“, като неоснователен и недоказан.
Районен съд Враца е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК Й. Х. Д., ЕГН:
********** да заплати на "П. и синове" ЕООД, ЕИК: *** сумата от 224.05 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно уважената
част от исковите претенции и е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК "П. и синове"
ЕООД, ЕИК: *** да заплати на Й. Х. Д., ЕГН: ********** сумата от 2834.64 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции.
С решение №91 от 14.02.2024 г. по гр.д.№469/2023 г. Окръжен съд Враца е
обезсилил решение №455/28.07.2023 г. на Районен съд Враца постановено по гр.д.
№81/2023 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда на
предявените искове за договорна отговорност.
Ищецът твърди, че с ответника се намирали в добри взаимоотношения, като
основният предмет на дейност е земеделие и в това им качество си извършвали услуги
едни на друг, както и че са в роднински връзки- управителят на дружеството е сестра
на ответника. В тази връзка, през есента на 2021 година с оглед дейността на
дружеството било необходимо да закупи житна култура, представляваща кръстоска
между пшеница и ръж, с наименование „Тритикале“, сорт „Атила”, която да засее и да
ползва добивите й. Закупил семена в количество от 2000 килограма от ЕТ”Хевекта-М.
Ц.” на стойност 1400 лева , което му било предадено на 28.09.2021 година. Тъй като не
разполага със склад или друго подходящо помещение за съхранението му, помолил
ответника да съхрани в негов склад семената до времето, когато ще му потрябва за
засяването му. Той се съгласил да съхрани зърното временно и безвъзмездно и на
същата дата зърното било стоварено и съхранено в стоковата база на ответника в село
*** в 2 бега по 1000 кг.
Посочва, че житната култура трябвало да бъде насадена през есента октомври,
най - късно ноември, в определените за това по агрокалендар срокове, като за тази цел
в началото месец октомври 2021 година поискал да му бъде предадено зърното от
3
помещенията на ответника. Последният отказал, без никакво основание, като
многократно е посещавала ответника и е искал да му бъде върнато зърното, за да може
да го засее в сроковете. Количеството зърно било предвидено за засяване на 100 декара
земеделска земя. След като до края на календарната 2021 година ответникът не му
предал зърното, ищецът не успял да засади тази земеделска култура и поради това не
успял да добие плодовете от тази вещ през стопанската 2021/2022 година. При среден
добив на зърно от 400 до 450 кг на декар, при засети 100 декара и при цена от 600 лева
за тон, поради незасяването й, не е реализирала продукция в размер от средно 40 000
кг. И до настоящият момент не е предадено нито зърното, нито добивите от него, като
ответникът недобросъвестно държи вещта без никакво основание.
В исковата молба е поискано ако ответникът оспори, че е поканен да предаде
вещта, настоящата искова молба да се счита за покана за връщането й на вещта, ведно
с плодовете, които плодове са с оглед естеството на вещта са в количество и качество
на добива от зърното и се дължат от деня на недобросъвестното задържане.
В законовият срок от ответникът е постъпил писмен отговор, с който твърди, че
предявеният иск е недопустим. Оспорва изцяло твърденията на ответника, че ищецът
дължи връщане на оставено при него за пазене на тритикале /изкуствен хибрид между
пшеница и ръж/. Договор за влог между страните няма сключван и ответникът никога
не се е договарял с ищеца да оставя при него подобна вещ /стока/, съответно не се е
задължавал да я пази и връща. Твърди, че представените с насрещния иск писмени
доказателства не доказват наличието на такъв договор. Реално предаване и приемане
на подобна вещ не е имало, съответно липсва съгласие на ищеца да приеме, пази и
върне подобна родово определена вещ. По аргумент от обратното основание, за
доказване на сключен между страните договор за влог се изисква писмена форма, тъй
като според чл.251, ал.1 от ЗЗД ограниченията за доказване със свидетелски показания
/чл. 164 ГПК/ не важат единствено, когато влогът е наложен от някое бедствие, като
пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава
на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места. В
случая ответникът не твърди възникването на изключителни или специални събития,
които биха могли да преодолеят изискването за писмена форма на договора за влог.
Оспорва като неотносима за спора представената с исковата молба
международна товарителница (CMR). Предмет на описания в нея транспорт са били 2
бигбег опаковки със семена /без да е посочено какви семена/ в общо количество 2 000
кг., но изпращач е фирма „Сортови семена“, а получател „Хевекта“, с място на
разтоварване с.***. Според записа в CMR стоката е била приета от превозвач „С.
транспорт 8“ООД в гр. Исперих и получена от лице с фамилно име „П.“ на
28.09.2021г. Представена е фактура № 1- 467/22.11.2021г., която е с дата
приблизително два месеца по-късно от датата на разтоварване, посочена в
товарителницата. Предмет на доставката са били 2 000 кг тритикале сорт „Атила“, а не
както е посочено в иска сорт „Албена“, което е различно. Освен това мястото на
разтоварване е с.*** като нито получателят, нито превозвача са направили бележка, че
мястото на разтоварване е различно от посоченото в товарителницата, ако се твърди,
че това е било с. ***, Общ. Враца.
Твърди се също, че представеният приемо-предавателен протокол от
28.09.2021г. е изцяло непротивопоставим на ищеца. С него трети лица твърдят, че в
негов склад в с. *** са били разтоварени 2 000 кг тритикале сорт „Атила“. Твърди, че
като частен диспозитивен документ, протоколът не се ползва с материална
доказателствена сила. В него ищецът не участва и с нищо не се задължава.
Респективно след като ищеца не се е задължил към ответника да пази и върне някаква
вещ, няма как да е отказал връщането й. Изложените в исковата молба твърдения са
голословни и не са подкрепени с доказателства.Въз основа на изложеното се иска от
съда да отхвърли исковите претенции.
Врачанският окръжен съд при обезсилване на постановеното решение по гр.дело
4
№81/2023 г. е посочил, че така наведените в исковата молба твърдения по безспорен
начин налагат на извода, че ищецът поддържа съществуването на договорни
отношения с ответника и претендира отговорността му именно като такава от
неизпълнено договорно задължение да върне приетите за съхранение вещи /семена/.
Посочено е, че не са наведени твърдения за отказ или разваляне на договора, нито
твърдения, че този договор е недействителен, като основание за търсене не на
договорна отговорност, а на отговорност от неоснователно обогатяване. Следователно,
според районният съд за да се произнесе по основателността на исковете, които в
случая са за реално изпълнение, за обезщетение от неизпълнение в размер на
пропуснатите ползи и евентуален иск за обезщетение за неизпълнение, районният съд
е следвало да даде отговор какъв е характера на сключения договор и носи ли
отговорност ответника за неговото неизпълнение.
След връщането на делото за нов разглеждане от окръжния съд новия състав на
районния съд, на който делото е било разпределено е приел следната правна
квалификация на спора:
Пред районен съд "П. и синове 2015“ЕООД - гр.Враца с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление *** представлявано от управителя Н. Х. П.а чрез адв.М. Г. е
предявил против Земеделски производител Й. Х. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Враца, *** иск за връщане на 2000 килограма семена „Тритикале” сорт „Атила” в
състояние, което е годно за засяване съгласно агрономическите показатели за
стопанската 2022/23г. и плодовете, които ответникът дължи-40000кг добив на зърно от
100дка засята площ за стопанската 2021/2022 година. Евентуално, в случай че вещта е
погинала или ответникът я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи
без основание се претендира действителната й стойност от 1400 лева или получената
цена за нея ако последната е по-висока както и стойността на плодовете в размер на
24000.00 лева. Претендира се законната лихва върху сумите, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното изплащане плащане. Претендират се разноски.
Предявените искове са иск за реално изпълнение с правно осн. чл.79, ал.1 във
вр. с чл.252, ал.1, пр.1 ЗЗД, иск за обезщетение от неизпълнение в размер на
пропуснатите ползи - чл.82 във вр. с чл.252, ал.1 пр.2 ЗЗД и при условията на
евентуалност иск за обезщетение за неизпълнение по чл.82 ЗЗД. Предявен е иск по
чл.86 ЗЗД.
Първоинстанционният съд при обсъждане на фактическата обстановка е
обсъдил, че от представената по делото товарителница от 28.09.2021 г. се установява,
че на същата дата лицето В. П. е получил два броя биг - бега от по 1000 килограма
зърно, като в същата е отбелязано населено място село ***.
Видно от констативен протокол № 0002516 / 12.09.2022 година на Областна
дирекция по безопасност на храните - гр.Враца, с който е извършена проверка в
складово помещение на ЕТ Й. Х. Д., находящо се в село *** се установява, че към
датата на извършване на проверка в склада са открити налични семена, но не са
открити такива от сорт „Тритикале“.
За установяване обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно
агротехническа експертиза. От заключението на вещото лице първоинстанционният
съд е установил, че след като извършило оглед на място в складовата база на „ЗП Й.
Д.”в с.***, Област Враца липсва каквото и да е количество зърно от културата
тритикале. Вещото лице е изчислило също, че средният добив от зърно от културата
тритикале на декар за стопанската 2021/2022 година е 380 килограма. Действителната
стойност на зърното за сеитба от същия вид и качество към момента е 0,75 лева за
килограм. Действителната стойност на добив на 100 декара засята площ с посочения
вид и сорт зърно към момента е 24 700. Сумата е получена в резултат на пресметнат
добив от 100 декара, при среден добив 380 килограма от декар, което се равнява на 38
000 килограма. При средна цена на килограм тритикале към момента от 0,65 лева за
килограм, се получава сума в размер на 24 700 лева. Стойността на 2000 килограма
5
семена от тритикале към момента на изготвяне на заключението е 1500 лева, като
сумата е получена, като резултат от 2000 килограма на цена в момента на семената от
0,75 лева за килограм.
По делото пред първоинстационния съд са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на свидетеля М. В. Ц., без родство, дела и зависимости със
страните по делото. Същата заявява, че познава управителя на „П. и синове 2015“
ЕООД и г- н Й. Д.. Познава ги поотделно и двамата са земеделски производители, и са
работили с нея, имали са нужда от консултация, тъй като е агроном и търговец.
Доставяла е на „П. и синове 2015“ ЕООД „тритикале“ в края на 2021 г. за
предстоящата есенна сеитба. Трябвало да достави 2 тона семена от „тритикале“.
Намерила тези семена, били произведени от колеги в района на Разград и ги
договорили. От същия производител закупила семена „пшеница“ за друг клиент за
с.***. Семената били доставени от производителя от Разград. Обикновено, когато има
повече заявки, се прави групажна пратка - това означава, че в камиона има доставка и
на други клиенти. В случая взела заявката от с. *** „пшеница“ и два тона „тритикале“
за „П. и синове 2015“ ЕООД. Изяснява, че това са големи товари и не могат да се
прехвърлят самоволно и леко, и след като е стоварена доставката в с. ***, камиона е
закарал семената в с. ***. Разфасовките били два „бега“ по един тон. „Бег“ е една
огромна торба, с подходяща плетка, за да дишат семената, висока метър на метър. Не е
присъствала на разтоварването. Плащането от П. и синове 2015“ ЕООД“ било
извършено след доставката на свидетеля. Оформила първични счетоводни документи -
товарителница не е оформила в конкретния случай.Свидетеля изяснява, че има склад.
Когато поръчва и се доставят семената, не доставя в нейния склад, защото на клиента
му е удобно да си получи стоката при него, на място. Крайният клиент бил с. *** - „П.
и синове 2015“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е обсъдил показанията на свидетеля В. Т. П., съпруг
на управителя на дружеството „П. и синове 2015“ ЕООД - Н. П.а който свидетел
посочва, че в края на месец септември 2021 г. било заявено от фирма „Хевекта“ да им
се доставят два тона семе за посев „тритикале“. Свидетелят действал от името на „П. и
синове 2015“ ЕООД. Същото им било доставено в края на септември и стоварено в
стопанския двор, в склада на Й. Д.. Лично свидетелят говорил с Й. Д., защото били в
добри отношения тогава, правили си услуги, стоварял е зърно при него. До този
момент не е имало никакъв проблем, мислел си, че и в този случай ще бъде така. Било
отворено помещението на Й. Д., но него го нямало, те го стоварили в самото
помещение. Два биг - бега по един тон. След 10-15 дни, когато дошло времето да се
сее, поискал семето, но той не го дал, отказал да им го предаде, но не обяснил защо.
Мястото където оставили зърното било като склад, то се затваря и се заключва. Там
имало и негова продукция - „слънчоглед“ и „пшеница“, нереализирана. Срокът да се
засади зърното е до края на месец октомври, началото до месец ноември, след това
трябва да се изчака една година, за да се засее. Това количество било за 100 дка. В
същата година бил засадил и друг сорт „тритикале“, същият като този, около 450 кг на
декар. Подписал товарителница на шофьора, когато разтоварили, има копие и при
него. Спомня си, че на две места се подписал. Разтоварили зърното с фадромата на
фирмата „П. и синове 2015“ ЕООД. В същия ден имало при него още един колега и
той му помогнал да разтоварят. Колегата се казва - Ц. Т., той не е от с.***, а от
гр.Враца. Направило му впечатление, когато разписал товарителницата, че пише, че
стоката е разтоварена в с. ***. Попитал защо е така, а отговорът на шофьора бил, че
основният товар е разтоварен в с. ***, а само тези два „бега“ са останали за с.*** и на
тръгване за прибиране е минал, и е разтоварил в с. ***. Складовете в с. *** се
заключват, складът на Й. се заключва, но в този ден бил отворен. Свидетелят посочва,
че съпругата му движи селскостопанския бизнес на фирмата, той помага само, когато
се появи стока. Няма генерално пълномощно. За конкретния случая, нямал
пълномощно. Други пъти е оставял в склада изкуствена тор, но не подписвали
документи, защото не са имали никакви търкания и не е имало проблем помежду им.
6
Когато получава стока, подписва товарителници на шофьорите. Изяснява, че има
собствен склад, който е вкъщи. Причината да не стовари зърното в склада, в тяхната
къща е, че камиона не желае да ходи до тяхната къща.
Пред първата инстанция разпитаният свидетел Ц. А. Т., без родство, дела и
зависимости със страните по делото пояснява, че е земеделски производител. Познава
Й. и В.. Й. познава визуално. Познавам и управителката на дружеството „П. и синове
2015“ ЕООД. В края на месец септември 2021 г. бил при В. , разтоварили два чувала
със семе, готово за сеене. Чувалите били големи, по тон, разтоварили ги с една
фадрома - трактор с фадромно устройство. Тези чували ги докарал шофьорът
свидетелят, който бил в залата преди него. Семето го разтоварили в стопанския двор,
намира с е на влизане в с. ***, вляво. Камионът бил влекач с прицеп, той не можел да
влезе в селото. Знае, че В. товари и от този двор. Складът, в който оставили
въпросните чували мисли, че е на Й.. Н. /управителката на дружеството „П.и и синове
2015“ ЕООД/ е сестра на Й.. Складът бил отключен. Това семе има проблем, че е
третирано с препарати и ако не се засее същата година, за следващата губи годността
си. Тогава били в добри взаимоотношения. Й. преди се занимавал с коли, лека полека
започнал да се занимава със земеделие. Има уговорки и практика между земеделските
производители да си ползват помещенията и да си помагат. Фадромата, с която се
разтоварило семето е „Болгар“, сега е оставил на съхранение фадрома ЮМЗ. Никой не
е плащал, за това, че ползва фадромата, това било услуга. Той я съхранява в тях. Не
знае дали В. е регистриран, като земеделски производител. Знае, че обработва земята,
не е имал проблеми, предполага, че е регистриран, но не е сигурен, може и да не е.
Има собствен склад, намира се в с.***. Тези „биг бегове“ били за В., не са били за
него, за да ги оставя в неговия склад. В с. *** вратите на складовете и стопанския двор
били отворени, но не знае дали се държат постоянно отворени складовете там.
Пояснява, че на неговото хале дори няма врати. Биг беговете са тежки, за тях
помогнали шофьорът и свидетеля. Фадромата я карал В..
Разпитан свидетеля В. Г. Д., без родство, дела и зависимости със страните по
делото пояснява, че познава Й.. Не познава сестра му, но познава В., който е
земеделски производител в с. ***. С Й. се срещали, когато трябва да се извърши
ремонт на машини. Неговите машини са стари и често ги поправя. В месеца поне два
пъти. Селскостопанският двор, в с. *** се намира на влизане в с. ***, вляво, има една
база в началото - оградена, след това е неговата база. Има и други постройки там. След
неговата постройка има постройка на друг човек и след това има циментова площадка,
която си е на Й.. В склада на Й. има машини, когато няма продукция. Халето е около
150 кв. м.Когато няма продукция машините са вътре, когато има продукция машините
са навън. Мисли, че там има ЮМЗ. Той го държи в халето, когато няма продукция.В
склада държи неговото зърно. Разбира от зърно. В склада държи неговата продукция,
която е произвел царевица, слънчоглед и жито. Той има хлебно жито за продаване.
Разликата между хлебното и другия вид жито прави, защото е земеделец. Знае какво
произвежда Й. и какво сади. Не му издава документ за извършения ремонт. Зависи от
ремонта на машината и какво се извършва. Посочва, че знае, че делото се води между
Й. и сестра му. Складът го посещавал много често, в месеца по два пъти със сигурност.
Понякога е оставал и по цяла седмица, ако е тежък ремонта.В едно и също помещение
се съхранява земеделската производителност и машините. Житото и продукцията са в
насипни състояния, докато си намери пазар. Ако има два- три вида зърно, на едно
място изсипва житото на другото място изсипва царевица.
Пред първата инстанция е разпитан и свидетеля И. Г. А., първи братовчед на Н.
и Й., който свидетел пояснява, че има земеделски земи от баща му и в момента ги е
дал на Й.. Преди години имало некоректност от В. и оттогава си взел земята от него, и
я дал да я обработва Д.. В. го бавел в даването на рентата. Помага на Й., когато има
нужда. Помагал му при засяване на реколтата, при жънене, при оране. Освен рентата,
той му дава и допълнително зърно, тъй като има животни и той му дава допълнително
7
зърно, за да ги храни. Складът се намира в с. *** на влизане, вляво, има две сгради -
едната се води кантар, другото е халето. Има и други сгради, но са на друг човек, не
знае какво има там. В сградата Й. държи семе от реколтата, но я дели, защото не може
да ги съчетава една с друга. Понякога гледа да я продаде, но когато му остане, я вкарва
вътре, в халето. Той сее пшеница, царевица, слънчоглед. Не е сял фуражно зърно. Не е
виждал такова зърно през 2020 г. - 2022 г. Има ЮМЗ товарач, има приспособления за
сваляне на „биг бегове“ и има приспособена кука. В. се занимава със
селскостопанската дейност. Взимат се ренти. Той има склад в тях. В. притежава
комбайн, трактори. Къщата на В. е достъпна за едра техника, за да стигне до тях.
Камион с прицеп 4 метра, може да стигне до тях спокойно, няма опасност да скъса
жица. Комбайнът е по-висок. Складът е около 16-17 метра дълъг и около 10 метра
широк. Фуражното зърно е различно от хлебното зърно, засявал е заедно с него и горе-
долу има представа. В склада на Й. ходи по два -три пъти в седмицата, дали да му
помага, или да се видят. Помощта им е на приятелски отношения. Й., В. и Н. били в
добри отношения до преди четири години. Не знае дали преди време е имало практика
да си помагат производителите един на друг. Сега на си помагат, преди може да са си
помагали. Складът се заключва със секретен ключ и катинар. Вратата е двойна в
едното крило има малка врата, която е метална. Складът винаги е заключен, когато е
ходил. Й. държи ключовете от неговия склад. В с. *** се влиза само от едно
единствено място, от пътя към „Керамичната“, който идва откъм града.
По делото пред въззивната инстанция са не са събрани нови доказателства.
Въз основа на така установеното от фактическа стана първоинстанционният съд
е приел от правна страна следното:
Приел е, че правната квалификация на предявения иск за реално изпълнение е
чл.252, ал.1 пр.1 ЗЗД. Намерил е, че между страните не е възникнало договорно
правоотношение по договор за влог в публичен склад по чл.574 ТЗ и страните по
делото не са сключили такъв договор. Съгласно чл.574 ТЗ договорът за влог в
публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър. Същият е
възмезден и формален. В случая страните са уговорили бъзвъзмездно и неформално
влагане на семената в склада на ответника. Съгласно императивното правило на чл. 8
ЗСТЗ/отм./, договор за влог на зърно в публичен склад ще е налице само ако
влогоприемателят по него е „публичен склад”, какъвто по смисъла на чл. 9 от същия
закон е дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно
дружество с акции с предмет на дейност: съхранение на вложено зърно и издаване на
складови записи докато ответника няма такава правноорганизационна форма.С оглед
на това, не може да се счете, че при приемането на процесното количество пшеница
ответникът е действал в качеството си на „публичен склад за зърно” по смисъла на чл.
9 ЗСТЗ/отм./. Ето защо, възникналото по този повод правоотношение между него и
ищеца не представлява договор за влог на зърно в публичен склад по смисъла на
чл.574 ТЗ. Съгласно чл.288 ТЗ за неуредените с този закон положения за търговските
сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, в случая чл.252
ЗЗД уреждаща договор за влог.
Първоинстанционният съд е посочил е обжалваното решение, че съгласно чл.250
от ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя,
който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на
възнаграждение, освен ако то е уговорено. Договорът за влог е реален и се счита за
сключен с предаване на вещта. Това обаче не изключва необходимостта от постигане на
съгласие за предмета и за сключването му между конкретен влогодател и
влогоприемател, което означава, че този, който твърди да е сключил договор за влог,
следва да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства постигане на
това съгласие.
Приел е за доказано по делото, че процесното количество 2 000.00 килограма
тритикале, сорт „Атила“ е било закупено от ищцовото дружество „П. и синове 2015”
8
ЕООД, транспортирано от шофьор на фирма „С. Транспорт 8”ЕООД-С. М. и стоварено
в отворен склад в с.*** стопанисван от ответника Й. Д.. Разтоварването било
извършено в присъствието на представител на ищеца – В. П., шофьора на фирма „С.
Транспорт 4”-С. М. и трето лице Ц. Т., познато на ищеца.
Обсъдил е, че по делото не са събрани доказателства, че по времето на
разтоварване на процесната стока да е присъствало лице, представител на ответника.
Не се доказва, че съгласие за приемане на вещите за съхранение е направено от
законен представител, служител или друго лице, действащо от името и за сметка на
ответното дружество, за да се счита ответника влогоприемател, от който да се иска
плащане на обезщетение поради невръщане. В този смисъл е Решение от 15.03.2007 г.
на ВКС по т. д. № 711-2006 г., I о., ТК, според което „Договорът за влог е реален
договор и се счита за сключен, едва когато влаганата вещ се предаде на
влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие -
влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на
уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В
тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и
реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя“; Решение № 256 от
21.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 521-2004 г., II т. о., ТК– „За сключване на договор за
влог е достатъчно да се постигне съгласие между договарящите за предаване на
движима вещ от влогодателя на влогоприемателя, както и да се предаде вещта за
съхранение, като писмената форма на договора не е задължителна и не въздигната от
закона като условие за действителност.“.
Направил е извода, че обстоятелството, че ответникът е собственик на
недвижимия имот, не го прави поради това влогоприемател на всички вещи, находящи
се в имота му, защото за сключване на договор за влог е нужно доказване на съгласие
на влогоприемателя да приеме за съхранение вещ, да я пази и да я върне при
поискване, независимо, че влогът е реален договор и се счита сключен с предаване на
веща. Оставянето на вещ в имота на дадено лице не прави собственика
влогоприемател, съответно не е достатъчно, за да се приеме за доказано по делото
възникване на правоотношение по влог. Ищецът, при негова тежест, не доказва, че
представител на ответника е приел вещите от името и за сметка на ответното
дружество. Ето защо ответникът не се установи да е страна по договора за влог и
оттук като такъв няма задължение да върне процесните 2000 килограма семена
„Тритикале” сорт Атила при поискване, нито носи имуществена отговорност пред
ищеца на това договорно основание поради невръщането им чрез заплащане на вреда
в размер на себестойността им.
С оглед изложеното първоинстанционният съд е приел предявеният иск за
връщане на 2000 килограма семена „Тритикале” сорт „Атила” в състояние, което е
годно за засяване съгласно агрономическите показатели за стопанската 2022/23г. за
неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че тъй като не е установено ответникът Й. Д.
да е страна по твърдяния договора за влог с ищеца, ответникът не дължи и
претендираните 40000кг добив на зърно от 100дка засята площ за стопанската
2021/2022 година, поради което предявеният иск за обезпечение от неизпълнение в
размер на пропуснатите ползи чл.82 във вр. с чл.252, ал.1 пр.2 ЗЗД се явява
неоснователен.
При липсата на договорна връзка между страните, по която ответникът да е в
неизпълнения на задълженията за връщане на вложена вещ първоинстанционният съд
е приел за неоснователен и предявеният иск при условията на евентуалност иск за
обезщетение за неизпълнение по чл.82 ЗЗД ако вещта е погинала или ответникът я е
отчуждил или изразходвал в размер на 1 400.00 лева, представляваща действителната й
или получената цена за нея ако последната е по-висока както и стойността на
плодовете в размер на 24000.00 лева.
9
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл и по
разноските.
Приел е, че с оглед изхода от в полза на ответника следва да се заплатят
сторените съдебно деловодни разноски пред Районен съд Враца по гр.д №81/2024 г. по
описа на Районен съд Враца, гр.д.№469/2023 г. по описа на Окръжен съд Враца и
съдебно-деловодните разноски в настоящото производство. При обезсилване на
решение и връщане на делото за ново разглеждане на общо основание се дължат
разноски и при новото разглеждане във ВРС.Съответно съдът не констатира
прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение .Разноските са както
следва:
Пред Районен съд по гр.д №81/2024 г. ответникът е сторил съдебно-деловодни
разноски в размер на 3000.00лева, пред Окръжен съд Враца по гр.д.№469/2023 г.
ответникът е сторил съдебно-деловодни разноски в размер на общо 2678.00
лева/представляващи 28.00 лева- държавна такса, 2650.00 лева/. Претендираните
440.00 лева адвокатски хонорар пред Окръжен съд Враца не следва да се присъждат с
оглед факта,че това е втори хонорар за това производство.
При повторното разглеждане на делото пред Районен съд Враца по гр.дело
№566/2024 г. ответникът е сторил съдебно-деловодни разноски в размер на 2600.00
лева –адвокатски хонорар.
Преценил е, че заплатеният адвокатски хонорар пред посочените инстанции не е
прекомерен с оглед предявените искове съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както следва:
-иск за връщане на 20000 кг семена с цена на иска 1400.00 лева минималния
размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2,т.2 е 440 лв.
- иск за плодовете, които ответникът дължи-40000кг добив на зърно от 100дка
засята площ за стопанската 2021/2022 година с цена на иска 24000.00 лева минималния
размер на адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 е 2650 лв
- евентуално предявеният иск за действителната стойност на вещта от 1400 лева
или получената цена за нея ако последната е по-висока както и стойността на
плодовете в размер на 24000.00 лева, в случай че вещта е погинала или ответникът я е
отчуждил или изразходвал с цена от 25400.00 лева. минималния размер на
възнаграждение за първия иск съгласно чл.7, ал.2,т.2 е 440 лв. и съответно за втория
иск чл.7, ал.2,т.4 от наредбата 2682 лв.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл. 272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за
нищожност на съдебното решение поради твърдяна неразбираемост на мотивите. При
повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства и е направил аргументиран извод за лисата на съгласие
ответникът и въззиваем в първоинстанционното производство да приеме зърното за
съхранение. Не се установи да е присъствал представител на ответника при
приемането на семената за посев, самото разтоварване е извършено от представител на
ищеца и въззивник, поради което и правилно първоинстанционният съд е направил
решаващия извод за липса на съгласие за сключване на договор. Видно от обжалваното
решение исковете са отхвърлени в решаващите мотиви, че липсва правоотношение по
договор за влог между страните.
С въззивната жалба се твърди, че нямало договорни взаимоотношения между
10
страните, поради което и претенциите били въз основа на правилата за
неоснователното обогатяване.
Относно възражението за неправилно определяне на правната квалификация
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е бил обвързан от
Решение 91/14.02.2024 по с. гр. д. № 469/2023 по описа на ОС-Враца, постановено по
реда на инстанционния контрол в което е прието, че претенцията на ищеца не въз
основа на неоснователно обогатяване а въз основа на договор за влог и делото е
върнато за установяване дали се касае за обикновен влог или за влог в публичен склад.
Като е установил, че ответникът няма качеството „публичен склад“
първоинстанционния съд правилно е квалифицирал претенцията по главния иск
съобразно правилата за влог в публичен склад.
Във въззивната жалба има признание, че е липсвало правоотношение между
страните, както и че претенцията въз основа на неоснователно обогатяване, но
исканото изменение на иска неможе да бъде допуснато, тъй като е преклудирано с
оглед нормата на чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Предвид на съвпадането на правните изводи настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за
разноските.
По разноските.
С оглед изхода на делото право на разноски във възвивната инстанция има
въззиваемия, който е направил разноски от 2650 лв. – заплатен адвокатски хонорар за
процесуално представителство във въззивното производство. Настоящият съдебен
състав намира, че същите не са прекомерни с оглед цената на исковете по обожаваното
изцяло решение, поради което и следва да бъдат присъдени изцяло.
Водим от изложеното, Врачанският окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №297/14.5.2024 г. на Районен съд - Враца,
Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 566/2024 по описа на Районен съд – Враца
като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „П. и синове 2015" ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Й. Х. Д., ЕГН: ********** с
адрес *** сумата от 2650 лв., представляваща направени разноски за адвокат по
въззивното дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
преписи от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11