№ 7187
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110109848 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ХР. Т. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 15.02.2019г. е сключен с ответника договор за паричен
заем № 5507943, съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от
1500лв. за срок от 52 седмици. Уговорена е и допълнителна услуга за експертно
разглеждане на заявката, за която била дължима сумата от 899,60лв. Размерът на
погасителните вноски бил 105,14лв., а годишният лихвен процент бил фиксиран на
40,31%, ГПР на 49,35%, като общият размер на крайно дължимата сума бил 2733,64лв.
В договора било посочено, че при неизпълнение на задължението на заемателя за
предоставяне на обезпечение, същият дължи и неустойка в размер от 599,56лв., която
му била начислена. Ищецът изплатил на ответника пълния размер на всички суми,
възлизащи общо на 3333,20лв., от които 2570,60лв. били реално заплатени, а 762,60лв.
били прихванати от ответното дружество по следващия отпуснат заем по договор от
30.10.2019г.
На 30.10.2019г. страните сключили нов договор за паричен заем № 5560479 за
сумата от 2500лв. за срок от 60 седмици. От тази сума ищецът получил реално
1737,40лв., тъй като разликата от 762,60лв. послужила за погасяване на остатъчните
задължения по преходния договор. По този договор заемателят дължал и 1572,60лв.
такса за експресно разглеждане и 1048,20лв. неустойка за непредоставяне на
обезпечение. Годишният лихвен процент бил 40,32%, а ГПР 49,37%. По този договор
ищецът погасил сума в общ размер от 3460лв.
Ищецът твърди, че процесните договори са нищожни на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като противоречали на императивните правила – не била спазена предвидената
форма, не били написани на ясен и разбираем начин, не му били представени ОУ към
тях, не му били представени погасителните планове, липсвал ГПР, който бил посочен
само като процент, без ясно описана методика на формирането му. Счита, че ГПР е
грешно посочен, като действителният размер бил 122,21% по първия договор и
111,99% по втория. Оспорва да се дължи възнаграждение за експресно разглеждане на
заявката, тъй като потребителят не следва да заплаща такси за действия по усвояване и
1
управление на кредита съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Счита, че клаузите за заплащане
цена на допълнителни услуги са неравноправни и нищожни, както и клаузата за
неустойка, която противоречала и на добрите нрави. Посочва, че при забава
кредиторът има право само на законната лихва. Поддържа, че целите договори се
явяват недействителни, като липсвало посочване в тях и на правото на заемателя да се
откаже.
С оглед изложеното счита, че е платил при липса на основание и му се дължи
връщане на платените суми извън главниците. Ето защо моли ответникът да му
заплати сумата от 1797,53лв., представляваща недължимо платени суми по договора за
кредит от 15.02.2019г., както и сумата от 1309,99лв., представляваща недължимо
платени суми по договора за кредит от 29.10.2019г., ведно със законната лихва върху
сумите от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните са сключени
посочените по-горе два договора за кредит, като посочва, че по този от 15.02.2019г.
заемателят е платил сума в общ размер от 3097,53лв., с която е погасил всичките си
задължения, а по договора от 30.10.2019г. сума в общ размер от 3810лв., като по него
продължава да има непогасени задължения. Счита, че договорите отговарят на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР,
неустойката не противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 15.02.2019г. между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който
ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството на заемател, сумата от 1500лв. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че
срокът на заема е 52 седмици, като същият следва да бъде върнат на 26 погасителни
вноски, всяка по 105,14лв. Предвиден е фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40,31% и ГПР от 49,35%. В т. 7 е посочено, че общият размер на всички плащания с
включена такса за експресно разглеждане (съгласно чл. 1, ал. 3 от договора в размер от
899,60лв.) излиза на 2733,64лв., като същият е сбор от общия размер на заемната сума
и общите разходи по кредита. В чл. 2, ал. 2 от договора е удостоверено, че заемателят е
получил заемната сума и договорът има характера на разписка за получаването. В 4,
ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на задължението на заемателя в 3-дневен срок
от усвояване на сумата да предостави едно от следните обезпечения: поръчител –
физическо лице, отговарящо на редица изисквания или банкова гаранция, същият
дължи неустойка в размер на 599,56лв., платима на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай общият размер на задължението по договора
става 3333,20лв.
По делото не е спорно и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 30.10.2019г. между страните е сключен друг договор за паричен заем, по силата на
който ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в
качеството на заемател, сумата от 2500лв. В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че
срокът на заема е 60 седмици, като същият следва да бъде върнат на 30 погасителни
вноски, всяка по 157,27лв. Предвиден е фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40,32% и ГПР от 49,37%. В т. 7 е посочено, че общият размер на всички плащания с
2
включена такса за експресно разглеждане (съгласно чл. 1, ал. 3 от договора в размер от
1572,60лв.) излиза на 4718,10лв., като същият е сбор от общия размер на заемната сума
и общите разходи по кредита. В чл. 2, ал. 1 от договора е уговорено, че 762,60лв. от
заемната сума ще послужи за погасяване на задълженията по договора за заем от
15.02.2019г., а за остатъка е удостоверено, че заемателят е получил заемната сума и
договорът има характера на разписка за получаването. В 5, ал. 2 е предвидено, че при
неизпълнение на задължението на заемателя в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на
редица изисквания, или банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на
1048,20лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай общият размер на задължението по договора става 5766,30лв.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективно и компетентно
дадена, от която се установява, че в изпълнение на първия договор за заем от
15.02.2019г. ищецът е извършил плащания в общ размер от 3297,53лв. в периода
28.02.2019г.-30.10.2019г., като с тази сума са погасени 1500лв. главница, 299,61лв.
договорна възнаградителна лихва, 423,32лв. неустойка, 899,60лв. такса за експресно
разглеждане и 175лв. разходи за събиране на вземания. Вещото лице разяснява, че на
30.10.2019г. кредитът е предсрочно приключен чрез рефинансиране със следващия
кредит, поради което договорната възнаградителна лихва и неустойката са заплатени
до 30.10.2019г., а таксата за експресно разглеждане в пълен размер. Експертът посочва,
че без да се включват таксата за експресно разглеждане и неустойката в договора,
размерът на ГПР е 49,89%, а при тяхното включване – 231,10%.
От експертното заключение се установява, че по втория договор за заем от
30.10.2019г., ищецът е извършил плащания в общ размер от 3810лв. в периода
24.12.2019г.-24.01.2022г., като с тях е погасил 1430,20лв. главница с падежи
13.11.2019г.-22.07.2020г., 544,95лв. договорна възнаградителна лихва с падежи
13.11.2019г.-22.07.2020г., 663,86лв. неустойка с падежи 13.11.2019г.-22.07.2020г.,
995,98лв. такса експресно разглеждане с падежи 13.11.2019.-22.07.2020г. и 175лв.
разходи за събиране на вземанията. Вещото лице разяснява, че без да се включват
таксата за експресно разглеждане и неустойката, размерът на ГПР по договора възлиза
на 49,89%, а при тяхното включване – на 231,10%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесните договори за заем имат характеристиките на договори за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
заемателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето
защо, същите следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че процесните договори са сключени в
нарушение на редица императивни норми на ЗПК, като дори наличието само на някое
от нарушенията е достатъчно, за да бъдат признати целите договори за недействителни.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесните договори е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е
формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 40,31%, съответно
3
40,32%. От експертното заключение се установява, че дори тези проценти са
некоректно посочени, тъй като без включване на таксата за експресно разглеждане и
неустойката, ГПР е в размер на 49,89% по първия договор и 49,37% по втория.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и
начислените „разходи за събиране на вземанията“ от по 175лв., както и т. нар. „такса за
експресно разглеждане“. В случая обаче, видно от съдържанието на договорите и при
съобразяване на заключението по ССчЕ, тези суми не са включени в ГПР в договорите,
а при тяхното включване ГПР надвишава значително 50%. Ето защо, ГПР е посочен
некоректно в договорите и създава заблуда у потребителя относно реално дължимите
разходи по кредитите. Също така, същият има единствено цифрово изражение, което е
незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към
закона начин. Несъобразяването на договорите с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за тяхната
недействителност.
В процесните договори са посочени броя, падежа и размера на погасителните
вноски от по 105,14лв., респ. 157,27лв., но в тези суми не са включени предвидената
неустойка и допълнителни разходи, които явно целят оскъпяване на кредита, а не
реално да обезпечат неговото изпълнение или срещу допълнителните разходи да стои
предоставяне на някаква услуга. В договорите липсва разпределение на отделните
суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви, такси и неустойки се съдържа във всяка от погасителните вноски. Следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, според който
погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по
чл. 22 от ЗПК за недействителност на договорите.
Противоречието на процесните договори на чл. 11, ал. 1, т. 10 и 12 от ЗПК дава
основание за признаване на целите договори за недействителни съгласно чл. 22 ЗПК.
Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за
отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Тоест,
същият дължи връщане само на главницата по договора, като тази норма представлява
своеобразна санкция за заемодателя, който при сключване на договора се е отклонил от
императивните материалноправни норми на закона. Ето защо, в случая ищецът дължи
връщане по договора от 15.02.2019г. само на получената сума от 1500лв., а по договора
от 30.10.2019г. на получената сума от 2500лв. От експертното заключение се
установява, че по първия договор от 15.02.2019г. същият е платил суми в общ размер
от 3297,53лв., послужила за погасяване на главница, лихви, такси и неустойки. Всичко
над чистата стойност на получената сума (главницата) от 1500лв. е платено при
изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което
подлежи на връщане. Подлежащата на връщане сума възлиза на 1797,53лв. По втория
договор от 30.10.2019г. същият е платил суми в общ размер от 3810лв. съгласно
експертното заключение и признанието на ответника. По изложените по-горе
съображения обаче, същият дължи връщане само на главницата от 2500лв. и всичко
4
платено над тази сума се явява лишено от основание и подлежи на връщане. Тоест,
същият има право да получи обратно платеното в размер от 1310лв., тъй като е платено
по един недействителен съгласно чл. 22 ЗПК договор.
От изложеното се налага извода, че предявените искове се явяват основателни в
пълните им размери.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът. Същият е доказал
такива в размер на 124,31лв. за платена държавна такса и 400лв. за внесен депозит за
експертиза или общо 524,31лв. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. за оказана безплатна правна защита, на което процесуалният представител на
ищеца има право. Същото възлиза на 355,83лв. по първия иск и на 321,70лв. по втория
или общо 677,53лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, бл. /адрес/, да заплати на ХР. Т. М., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК
сумата от 1797,53лв., представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № 5507943 от 15.02.2019г., ведно със законната лихва от
24.02.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 1309,99лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № 5560479 от
30.10.2019г., ведно със законната лихва от 24.02.2022г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 524,31лв., представляваща разноски
по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. /фирма/, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: /населено място/, бл. /адрес/, да заплати на мл. адв.
И. П. Н. с адрес: /населено място/, сумата от 677,53лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5