Решение по дело №1060/2018 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……….

Гр. В., ………………... 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В., Трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП Силвиян И., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1060 по описа на Административен съд – В. за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 99, ал. 8 от Закона за опазване на околната среда.

Образувано е по жалба от „Р. БГ“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, срещу Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-1/2018 г. от 01.02.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – В., с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение (ИП) „Разработване и усвояване на находище „С.“ с площ 219 кв. км в блок „д.“, включващо четири участъка: „р.“, „Ч.“, „К.“ и „р. изток“ за проучване и добив на природен газ на територията на област д.“ в предложените от възложителя и оценени в документацията по оценка на въздействието върху околната среда и по оценка за съвместимостта параметри.

В жалбата на „Р. БГ“ ЕАД се твърди, че решението е незаконосъобразно поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила, несъобразяване на акта с целта на закона и с установените в АПК изисквания към неговата форма, както и поради противоречие с материалния закон.

Във връзка с изискванията за форма на акта жалбоподателят счита, че обжалваното решение не съдържа мотиви по плана и предвидените в него мерки и че в него не е изложено реално основанието за неодобряване на инвестиционното предложение. Жалбоподателят твърди също така, че във фазата след провеждане на обществените обсъждания и при самото постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че докладът за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС) и докладът за оценка на степента на въздействие (ДОСВ) са оценени с положителна оценка, становищата, представени по ОВОС, са положителни, а изисканите повторни становища са отрицателни в резултат от обществен натиск, без промяна във фактическата обстановка. Такива становища не следвало да се изискват, тъй като същите органи вече са изразили становище по предложението, освен това представянето на повторните становища е извършено след обществените обсъждания, когато такива процесуални действия не са допустими. Самите становища са били предоставени на възложителя в деня преди заседанието на Експертния екологичен съвет (ЕЕС) и на възложителя не е била дадена възможност да изрази позиция по тези становища, с което е нарушен чл. 34, ал. 3 от АПК, вр. чл. 35 от АПК. Посочва, че органът, издал обжалваното решение не е формирал собствена воля и мотиви, които да подлежат на преценка от съда, а пряко се е позовал на негативните становища, без да анализира тяхната основателност, което е довело до позоваване на взаимноизключващи се становища и мотиви. Счита, че това е довело до незаконосъобразност на издаденото решение. Твърди още нарушение на редица от принципите на административния процес – чл. 7—9 и чл. 12 от АПК. Излага и доводи по същество за необоснованост и необективност на въпросните становища. Твърди, че решението е постановено в пряко противоречие с целта на Закона за опазване на околната среда, която е създаване на механизми за обективна и незаинтересована оценка на възможното въздействие на икономическите дейности върху компонентите на околната среда и за контрол и ограничаване на това въздействие. Моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, като му бъде указано да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да се произнесе при отчитане на всички релевантни факти и становища и след обективна и мотивирана преценка на ДОВОС и на цялостната информация и документация, събрана в хода на процедурата. Моли и за присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът, Директорът на Регионалната инспекция по околната среда и водите – В. изразява становище за неоснователност и необоснованост на жалбата. Твърди, че в административното производство е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК и на чл. 36, ал. 3 от АПК. По-конкретно посочва, че поради засягане на защитени зони BG0002115 „Било“ за опазване на дивите птици, BG0000130 „К. Д.“ и BG 0000130 „К.“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна от инвестиционното предложение, е изготвен доклад за оценка на степента на въздействие, заключението в който е, че инвестиционното предложение ще окаже незначително въздействие върху защитени местообитания и видове. Твърди, че по-голяма част от дейностите и обектите, предмет на инвестиционното предложение, ще се реализират извън границите на защитените зони, в обработваеми площи, в регулацията на селищата или в непосредствена близост до тях, но предвид принципа на превантивността, целите за опазване на Натура 2000 са приоритетни. Счита за неправилен извършеният анализ на кумулативните въздействия само с подобни на инвестиционното предложение намерения, вместо с всички инвестиционни предложения, планове, програми и проекти на база предоставената информация от РИОСВ – В.. Намира изводите относно кумулативния ефект за повърхностни и противоречиви, без анализ за натрупването във времето и в дългосрочен план. Позовава се на огромния обществен интерес, във връзка с който са изискани становища, от които се е наложил извод за постоянно отрицателно въздействие на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда по смисъла на чл. 4 от ЗООС. Посочва, че съгласно действащата към момента на приемане на обжалваното решение Наредба по ОВОС, решението се взема въз основа на доклада по ОВОС и приложенията към него, документацията и становищата, събрани в хода на процедурата, резултатите от общественото обсъждане и решението на експертния екологичен съвет, но не и въз основа на оценката за качество на доклада. Позовава се на отказа на възложителя на ДОВОС да допълни или коригира доклада. Възразява срещу част от изводите на вещите лица в събраните в съдебното производство експертизи, като твърди, че са установени безспорно обстоятелствата, довели до обжалвания отказ. Счита постановеното решение за съответстващо на целите на закона за опазване на околната среда от замърсявания, грижа за здравето на хората, контрол и ограничаване на вредните въздействия върху отделните компоненти на околната среда. Позовава се на основните принципи в областта на опазване на околната среда и по-конкретно на принципа на предпазливостта и превантивния принцип, като посочва, че те позволяват на контролните органи да действат на по-ранен етап, преди наличие на категорични научни доказателства за настъпване на вреди, за да предотвратят тяхното настъпване. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Д.К.П. счита административния акт за законосъобразен, мотивиран, издаден при спазване на процесуалните правила и целта на закона да се предотврати всяко възможно негативно и вредно въздействие върху околната среда. По-конкретно посочва, че в съдържанието на ДОВОС има непълноти и вътрешни противоречия, които не са били отстранени и не са можели да се отстранят чрез допълване, както и че не се изключват недопустимо високи рискове за всички компоненти на околната среда в района на инвестиционното предложение и че е налице реална опасност и здравен риск за потенциално засегнатото население, което дори не е определено в ДОВОС. Твърди, че в хода на съдебното производство не е доказано изпълнението на всички изисквания за издаване на положително решение. Счита, че административният орган е разгледал всички събрани в хода на административното производство доказателства и е направил въз основа на тях извод, че има потенциално наличие на значително отрицателно въздействие при реализиране на инвестиционното предложение и възникване на риск за човешкото здраве. Относно обществените обсъждания като етап от преценката на ДОВОС посочва, че в хода им е установена липсата на подходящи мерки, гарантиращи безопасността на обществото и не е определено потенциално засегнатото от предложението население, като негативните становища е трябвало да бъдат взети предвид от органа, независимо че не са единственото основание за приетото решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Заинтересованата страна И.К.К. счита жалбата за недопустима поради подаването й преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административен орган, като се позовава на Тълкувателно решение № 6 по т.д. № 4/2013 г. на Общото събрание на ВАС. Според нея е налице хипотезата по т. 2 от решението, а именно, съдебното оспорване е недопустимо, когато горестоящият административен орган след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 от АПК се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт.

Твърди, че в ДОВОС липсва описание на технологията на добив, а от конкретните скали не може да бъде извлечен газ по конвенционален способ – само поради разликата в налягането в пласта и сондажната тръба, без стимулиране на движението на пластовите флуиди от продуктовия пласт към колоната. Поради това счита, че ще бъде добиван „тайт газ“ чрез използване на „различен тип фракинг“. Освен това счита за установено, че естествено съдържащите се в скалите радионуклиди се извеждат на повърхността по време на сондиране, а по време на експлоатацията попадат в отпадните води, като замърсяват питейните води в района на сондиране и добив. Посочва, че в резултат от сервитутите на газопроводите ще бъде нарушен начинът на ползване и обработка на съседните имоти. Твърди, че липсва информация за естествения състав на отпадните води, а води, замърсени с радиоактивни отпадъци не могат да бъдат пречиствани в пречиствателна станция за отпадни води. Оспорва резултатите от протоколите за изследване на водите от сондажа ХГ-1. Твърди още, че не са отчетени рискове от замърсяване с живак, тежки метали и радиоактивност, че не е разгледано въздействието от инфразвука. Счита, че в резултат от реализацията ще настъпят невъзможни за предотвратяване значителни рискове, които трайно и необратимо биха изменили състоянието на околната среда и биха направили района невъзможен за обитаване.

В отделно писмено становище, представено от процесуалния представител на заинтересованата страна К., е посочено, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, обосновано и съобразено с целта на закона. По-конкретно процесуалният представител твърди, че изложените в жалбата доводи и съображения, че основание за отказа са обществените обсъждания, са ирелевантни и не трябва да бъдат обсъждани, тъй като не са отнесени към конкретни пороци на административния акт, определени като правни основания за отмяната му. Освен това посочва, че жалбоподателят не иска да се съобрази с обществените нагласи, които са обосновани с действително съществуващите рискове. Счита, че административният орган е спазил изискуемите по закон производствени правила, като в изпълнение на задълженията си по закон е изискал след обществените обсъждания становища по същество от определени органи, с цел изясняване на всички спорни обстоятелства по чл. 19 от Наредбата за ОВОС. Твърди, че жалбоподателят се е запознал с допълнителните становища и е имал възможност да изрази своята позиция по тях, а също така е имал неколкократно възможност за корекции в предложението. Счита, че административният орган е приложил правилно наредбата, като е изложил пространни и убедителни мотиви и основанията за взетото решение. Оспорва доводите на жалбоподателя за нарушения на процесуални норми и принципи. Счита за правилен извода на административния орган, че не е доказана по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението, както и че в доклада за ОВОС има редица пороци и недостатъци, например липса на анализ в случай на земетресение, оценка на риска за човешкото здраве при анормални явления и извънредни ситуации, при всички възможни аварии или природни бедствия. Твърди, че в ДОВОС не е разгледана алтернатива за пречистване на отпадъчни води, формирани от добива, нито е разгледан качественият състав на тези води, няма програми за мониторинг на повърхностните води и контрол на състоянието им. Твърди още, че при прокарване на експлоатационните сондажи пряко се отвеждат флуиди в подземните води, което е забранено съгласно чл. 118а, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, а в близост до проектно трасе на газопровода има два броя действащи водоизточници на „ВиК д.“, че има оскъдна информация за количеството и качеството на повърхностните води, че няма информация за санитарно-охранителни зони около питейно-битовите източници, че предложението противоречи на мерките за опазване на подземните води в плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) за Черноморски и за Дунавски район. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. Счита платената от заинтересованата страна сума за депозит за вещи лица за недължимо платена и моли същата да бъде възстановена.

Заинтересованата страна А.И. Я. счита, че при издаване на оспореното решение административният орган е съобразил и приложил всички нормативни изисквания, че е дал възможност на възложителя за доработване и допълване на доклада по ОВОС. Счита за обосновани изводите на органа, че ДОВОС не доказва по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението при аварии, нарушаване на технологичната дисциплина и природни бедствия, че не е гарантирана защитата на водоизточниците в района, а дейностите, предвидени в инвестиционното предложение, противоречат на мерките за опазване на подземните води. Твърди, че административният орган следва да се ръководи не само от закона, но и от морала и добрите нрави, както и от интересите на обществото, за което е предвидено участие на обществеността и въздействие при приемане на едно или друго решение. Счита, че липсва оценка на кумулативните въздействия от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, както и гаранция, че дейностите няма да са опасни за хората и природата в региона, в който поминък е земеделието, а не газодобивът. Намира за общи твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения и за необективност от страна на административния орган, а надделяващият обществен интерес е изисквал по-големи усилия при изготвянето на ДОВОС, за да даде отговори на поставените от обществеността въпроси. Счита, че е обосновано да се презюмира наличието на риск за живота и здравето на населението поради замърсяването на почвите и водите от промивните течности. Според него няма ранно идентифициране на вероятните екологични ефекти, стратегии за смекчаване на потенциалните ефекти и не е представена обективна, добре структурирана и технически обоснована документация, жалбоподателят няма основание да жали постановения отказ.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура, конституирана в производството на основание чл. 16, ал. 3 от АПК, дава заключение за основателност на възраженията в жалбата относно допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения. По-конкретно посочва, че са нарушени чл. 2, чл. 17, ал. 8 от Наредбата за ОВОС и основните принципи на чл. 7 и чл. 13 от АПК, че не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 3 от АПК относно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК относно съдържанието на административния акт и в частност, необходимостта от наличие на мотиви и посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Счита за нарушен и чл. 99, ал. 3, т. 5 от ЗООС за обосновано излагане изводите на административния орган в мотивите на акта. Посочва, че тези нарушения са основание по чл. 146, т. 5 от АПК за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

I. По допустимостта на жалбата

Съгласно представено в преписката известие за доставяне, обжалваното решение е връчено на жалбоподателя на 05.02.2018 г. с препоръчана пощенска пратка. Решението е обжалвано по административен ред на 19.02.2018 г., жалбата е препратена на компетентния министър на околната среда и водите на 23.02.2018 г. и получена в МОСВ на 26.02.2018 г. (обратната разписка е на стр. 25 от делото). В срока по чл. 97, ал. 1 от АПК – 12.03.2018 г. – произнасяне от компетентния да разгледа жалбата министър на околната среда и водите липсва. Няма данни този срок да е удължаван. Писмото до РИОСВ – В. за комплектоване на преписката от 12.03.2018 г. няма характер на действие, удължаващо срока за произнасяне на горестоящия орган, тъй като такава хипотеза не е предвидена в АПК. С оглед на това, от 13.03.2018 г. тече срокът по чл. 149, ал. 3, предл. последно от АПК за обжалване на акта по съдебен ред. Жалбата е подадена в срок с препоръчана пощенска пратка на 26.03.2018 г. Подател на жалбата е дружеството, по чиято инициатива е образувано производството, завършило с обжалвания акт. По подадената жалба по административен ред е издадено Решение № 48/04.04.2018 г. на министъра на околната среда и водите, с което жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е издадено след изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административен орган и след постъпване на жалбата до съда при административния орган. Получено е от административния орган след образуване на съдебното дело. Твърденията на заинтересованата страна К. за недопустимост на жалбата до съда поради подаването й преди изтичане на срока за произнасяне на горестоящия административен орган не кореспондират с фактите по делото и със смисъла на цитираното от нея Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на ОСС на ВАС, тъй като в настоящия случай няма просрочие на жалбата до съда с оглед член 149, ал. 3 от АПК.

Предвид така изложените обстоятелства, жалбата е допустима.

II. По конституирането на заинтересованите страни

С молби до съда, конституиране като заинтересовани страни са поискали физическите лица Е.Х.Д., Д.П.Ч., Б.С.С., И.К.К., А.И.Я., С.Т.Н., Д.К.П., С.Д.Р., „Асоциация на българските зърнопроизводители 2006“ – гр. Г.Т., К.И.К. и „Алфа агро експорт“ ЕООД – гр. Г.Т..

От мотивите в молбите е видно, че лицата се обявяват против добива на газ по инвестиционното предложение на „Р. БГ“ ЕАД и считат обжалвания административен акт за правилен и законосъобразен.

По редовните молби за конституиране съдът се е произнесъл с определения в з.з. и в с.з., като е оставил без уважение исканията. Във връзка с естеството на обжалвания акт, а именно отказ да бъде одобрен доклад за ОВОС, настоящият състав е приел, че обжалваният отказ не нарушава и не засяга права, свободи или законни интереси на подалите молба за конституиране лица, нито създава за тях задължения. Отказът не води до промяна в правната сфера на тези лица, не създава за тях права, които да защитават в съдебното производство, не променя статута на притежаваните от тях имоти, нито води до промяна в състоянието на околната среда, поради което изложените в исканията за конституиране аргументи за правото на здравословна и благоприятна околна среда са приети от настоящия състав за неотносими. Изложени са и мотиви, че при евентуален благоприятен за жалбоподателя изход от съдебното производство, съдът няма правомощия на инстанция по същество, а действа в хипотезата на чл. 173, ал. 3 от АПК, поради което такова съдебно решение също няма да засегне пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на поискалите конституиране лица, нито ще създаде за тях задължения, и съответно не може да обоснове правен интерес от участие в съдебното производство.

С Определение № 9496/11.07.2018 г. по адм.д. № 8130/2018 г. на ВАС, VІ отделение са отменени определенията, с които е отказано конституиране като заинтересовани страни на И.К.К., А.И.Я. и Д.К.П., и на първоинстанционния съд е дадено указание да ги конституира.

Обратно, отказът да бъде конституирана като заинтересована страна „Асоциация на българските зърнопроизводители 2006“ – гр. Г.Т. е обжалван пред ВАС и оставен в сила с определение по адм.д. № 10423/19 с мотиви, че лицето не търпи от акта неблагоприятни последици. Отказът да бъдат конституирани К.К. и „Алфа агро експорт“ ЕООД също е оставен в сила с определение по адм.д. № 2693/20 на Върховния административен съд, който е възприел мотивите на настоящия състав, че надлежни страни в административното производство по обжалване на решението на директора на РИОСВ – В. в конкретния казус могат да бъдат само лицето, инициирало производството, и органът, издал оспорения отказ, като при отмяна на отказа интересите на К. и дружеството му няма да бъдат засегнати, тъй като съдът не е инстанция по същество и не може да издаде административен акт, който да има последици за несъгласните с инвестиционното предложение лица.

Предвид обстоятелството, че въпросите относно конституирането на заинтересовани страни са разрешени с окончателни актове на ВАС, задължителни за първата инстанция, съгласно указанията съдът е конституирал И.К.К., А.И.Я. и Д.К.П. като заинтересовани страни с Определение № 10348/20.07.2018 г.

III. Предмет на обжалване и правомощия на първоинстанционния съд

Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-1/2018 г. от 01.02.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – В.. Обхватът на съдебния контрол включва проверка на основанията за оспорване по чл. 146 от АПК, а именно изискванията за компетентност на органа и за форма на акта, спазването на административнопроизводствените правила, материалната законосъобразност на акта и съответствието с целта на закона. По същество обжалваното решение представлява отказ да бъде одобрено описаното по-долу инвестиционно предложение, съответно преценката за материалната законосъобразност на акта се извършва с оглед изложените в мотивите на акта фактически и правни основания, както и тези, които биха могли да се изведат от административната преписка.

IV. Административно производство

Административното производство, завършило с обжалваното решение, е започнало с уведомление от 07.04.2014 г. по чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС до Директора на РИОСВ – В. и до кметовете и кметските наместници на с. С., с. Ал. С., с. Б., с. р., с. Ч., гр. К., с. С., с. П., с. Б., с. В., с. К., с. С., с. В., с. С., с. Г., с. П., с. Л., гр. Г.Т.. Към уведомленията до кметовете и кметските наместници са представени и обяви до заинтересованите лица и общественост.

С писмо от 25.04.2014 г. Директорът на РИОСВ – В. иска от заявителя допълнителна информация за определяне на процедурата. Такава е предоставена с писмо от 10.05.2014 г.

По уведомлението е издадено положително становище от 10.05.2014 г. за допустимостта на инвестиционното предложение от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район (по-късно Басейнова дирекция за Дунавски район, нататък „БДДР“) при спазване на изискванията, посочени в т. 2 и т. 4 от становището (л. 116-118 от делото). Уведомление за инвестиционното предложение е изпратено и в Басейнова дирекция за управление на водите Черноморски район (по-късно Басейнова дирекция за Черноморски район, нататък „БДЧР“), по него произнасяне от директора на БДЧР няма, то е препратено по компетентност в РИОСВ – В..

На 31.07.2014 г. е подадено искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС.

С Решение № ВА 150-ПР/2014 г. от 26.11.2014 г. Директорът на РИОСВ – В. приeма за необходимо извършването на ОВОС на инвестиционното предложение поради вероятността то да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в ЗЗ BG 0000130 „К. Д.“ и ЗЗ BG0002115 „Било“.

В писмото, с което на възложителя е изпратено решението (л. 154 и 155 от делото), са дадени указания относно доклада за ОВОС, а именно, да бъдат проведени консултации съгласно чл. 95, ал. 3 от ЗООС и чл. 9, ал. 1—5 от Наредбата за ОВОС с обществеността на 18-те населени места, с РИОСВ – В., с главния архитект на община Г.Т., Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – д., Басейнова дирекция за Черноморски район и Басейнова дирекция за Дунавски район, Българско дружество за защита на птиците, ФПС „Зелени балкани“ – гр. Пловдив, ВиК и с други органи/ведомства/дружества по преценка на експертите по ОВОС. Указано е възложителят да осигури изработването на задание за обхват и съдържание на ОВОС при отразяване на резултатите от извършените консултации, да съгласува заданието с РИОСВ – В., придружено с писмени доказателства за извършени консултации и справка за тях и мотиви за приетите/неприетите бележки и препоръки. Дадени са указания относно екипа, който да състави доклада за ОВОС. Съгласно писмото е необходимо да се изготви и доклад за степента на въздействие на инвестиционното предложение спрямо Защитена зона (ЗЗ) „Било“ и ЗЗ „К. Д.“, структуриран съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и ИП с предмета и целите на опазване на защитените зони (приета с ПМС № 201 от 2007 г., нататък „Наредбата за ОСВ“), и комплектован съгласно чл. 24, ал. 1 от същата наредба. Подробно са описани въздействията, които трябва да бъдат разгледани в доклада, както и мерките, които да се предложат за предотвратяване, намаляване или компенсиране на значителни отрицателни въздействия върху околната среда.

С приемане на резултатите в окончателния геоложки доклад, за което дружеството е уведомено с писмо от заместник-министър на енергетиката от 01.12.2015 г., границите на находището са променени. На запитване от дружеството, Директорът на РИОСВ – В. е уточнил, че променените граници на находището трябва да бъдат взети предвид в заданието за обхват и съдържание на ОВОС.

Заданието за обхват и съдържание на ОВОС е внесено в РИОСВ – В. с писмо от 21.03.2016 г., като в придружителното писмо са описани настъпилите промени. Към заданието са приложени справка за проведените консултации, копия от придружителните писма за изпращане на заданието и копия на получените становища и препоръки.

С писмо изх. № 2377-61-14.05.2016 г. (л. 327 от делото) Директорът на РИОСВ – В. уведомява дружеството за установени непълноти и неточности в заданието. Посочва, че заданието може да послужи за изготвяне на доклад по ОВОС след допълване съобразно забележките и отчитане на допълнително получени резултати от консултации и проявен обществен интерес. Иска допълненото задание да бъде приложено към доклада по ОВОС във връзка с извършване на оценка на качеството по чл. 13 от Наредбата за ОВОС.

Искането за оценяване на качеството на доклада е подадено от дружеството с писмо от 30.01.2017 г. (л. 235 от делото). От страна на РИОСВ – В. са изискани становища от директорите на РЗИ – д., БДДР – П. и БДЧР – В..

Според становището на Директора на БДДР, докладът за ОВОС е съобразен напълно с изискванията, поставени в предходните становища на дирекцията. Посочено е, че в доклада трябва да се отразят мерките за постигане и запазване на добро състояние на водите в новия ПУРБ 2016-2021 в Дунавски район. Посочени са тези мерки, които трябва да се вземат предвид при реализиране на този вид инвестиционни предложения. Посочено е още, че инвестиционното предложение не попада в район със значителен потенциален риск от наводнения и няма предвидени мерки в плана за управление на риска от наводнения. Отразени са два действащи водоизточника на ВиК д. в близост до проектното трасе на газопровода – участък между т. 1 и т. 15, за които няма издадени разрешителни в БДДР и не са учредени санитарно-охранителни зони по реда на Наредба № 3/16.10.2000 г.

Директорът на РЗИ – д. дава становище, че в доклада за ОВОС са включени и подробно разгледани всички фактори, свързани с експлоатацията на инвестиционното предложение, които биха повлияли неблагоприятно жизнената среда и здравето на хората: прах, шум, вибрации и електромагнитни лъчи, дадени са подробни данни от направени прогнозни изчисления за нива на шум в околната среда и спрямо най-близко разположените обекти и зони, подлежащи на здравна защита, направени са мерки за привеждане в границите на здравните норми на нивата на шум, надвишаващи допустимите гранични стойности. Разгледани са детайлно всички основни процеси, предвидени и подробно описани са всички дейности, които могат да доведат до пряко и непряко отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г. Във връзка с констатациите, Директорът на РЗИ – д. дава положително становище на доклада за ОВОС, при следните условия: да не се допускат нива на шум в околната среда над допустимите гранични стойности, съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006 г., да не се допускат вредности в прилежащата зона над допустимите здравни норми, да се спазват ограниченията и забраните за извършване на дейности, които могат да доведат до пряко и непряко отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г.

Директорът на БДЧР описва констатациите, анализите и оценките в доклада за ОВОС, които е констатирал. Дава указания при пресичане на повърхностни водни обекти при открити методи за прокарване на трасето на водопровода да се поиска издаване на разрешително за ползване на воден обект и да се спазват разпоредбите на Закона за водите, да се съгласуват с дирекцията всички нови водовземания и ползването на водни обекти с цел заустване на води по време на хидравличните тестове, да се изпълнят всички мерки и мероприятия по опазване на повърхностни и подземни водни тела. В заключение посочва, че няма забележки и възражения по представената документация.

След получаване на становищата, с писмо изх. № 26-00-2377/67/30.03.2017 г. Директорът на РИОСВ – В. уведомява дружеството за констатациите си относно коригираното задание, и по-специално, че в него са отразени предходните забележки, с изключение на допълването на раздел „Алтернативи“ по отношение на дължини на трасета на всички обслужващи пътища и газопроводи. Дава отрицателна оценка на качеството на доклада за ОВОС в компоненти „Атмосферен въздух“ и „Води“, като посочва какво следва да се допълни в доклада, какво следва да се преработи и допълни. Дава отрицателна оценка на доклада за степента на въздействие, като посочва кои пропуски и несъответствия следва да се отстранят и какви документи и материали следва да се приложат. Дава срок от 3 месеца за внасяне на допълнения доклад за ОВОС и преработения доклад за ОСВ.

В указания тримесечен срок, дружеството внася коригираните и допълнени доклади за ОВОС и ОСВ и нетехническо резюме на доклада за ОВОС с писмо от 23.06.2017 г. и съответните приложения съгласно текста.

С писмо изх. № 26-00-2377/-70/09.08.2017 г. (л. 1037 от делото) Директорът на РИОСВ – В. констатира, че несъответствията и пропуските в докладите са отстранени и уведомява дружеството за дадената положителна оценка на доклада за ОВОС и на доклада за ОСВ. Дава указания относно организирането на обществените обсъждания в 18-те населени места и изискванията за достъп до документацията и сроковете за провеждане на обсъжданията. График за обсъжданията и доказателства за оповестяване на датите са представени в РИОСВ – В. от дружеството с писмо от 11.09.2017 г. Постъпилите в РИОСВ – В. и в МОСВ писмени възражения са изпратени на дружеството. От страна на дружеството са обобщени въпросите, поставени при обществените обсъждания, и отговорите, дадени при срещите и впоследствие. Преценката на дружеството да не се възлага допълването на доклада за ОВОС на инвестиционното предложение е съобщена на РИОСВ – В. на 07.11.2017 г.

След постъпване на ДОВОС в окончателния преработен според указанията на Директора на РИОСВ вариант и след провеждането на обществените обсъждания, в административното производство са поискани становища от други административни органи.

На 01.12.2017 г. Директорът на РИОСВ – В. е изпратил писмо (л. 1614 от делото) с искане за становища по доклада за ОВОС до Директора на Геологическия институт - БАН, Ректора на Минно-геоложкия университет „Св. И. Рилски“, Директора на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерство на енергетиката, Директора на РЗИ – д., Директора на БДЧР – В., Директора на БДДР – П., Изпълнителния директор на „ВиК – д.“ АД, Българската минно-геоложка камара, в което посочва, че към процедурата за ОВОС на инвестиционното предложение има огромен обществен интерес (регистрирани повече от 900 отрицателни становища срещу реализирането на инвестиционното предложение), поради което моли за становища по компетентност „съобразено с приложените декларация, подписка, възражения и отрицателни становища на засегнатата общественост и с отчитане на следното:

- Използваният метод за проучване и добив в находището конвенционален ли е или неконвенционален,

- Пълнота и коректност на извършената ОВОС и заключението по нея по отношение на риска за подземните води и човешкото здраве,

- Реализацията на инвестиционното предложение предполага ли трансгранично въздействие,

- Необходимо ли е допълване/актуализиране на ОВОС по отношение на действащите ПУРБ и ПУРН за Черноморски и Дунавски райони 2016-2021 г. и спазванията на Закона за водите;

- Очаква ли се риск за действащи водоизточници за питейно-битово водоснабдяване“.

Към писмото са приложени докладът за ОВОС и докладът за ОСВ, протестните декларации, подписките и становищата на засегнатото население.

От посочените органи и институции са получени отговори както следва:

С писмо от 19.12.2017 г. (л. 1617 от делото) Директорът на Геологическия институт към БАН дава пояснения за разликата между конвенционален добив и добив на шистов газ и пояснява, че инвестиционното предложение се отнася само до откритието в долнокарбонските пясъчници, като откритият в него газ не може да се възприема като шистов и при него няма да се прилага фракинг-технологията. Според Геологическия институт инвестиционното предложение изцяло се основава на конвенционално разкриване и добив на газ, по начин, който и в момента се използва за проучване и добив на газ в България без всякакви екологични последици (дадени са примери). По пълнотата и коректността на ОВОС дава положително становище, отговаря отрицателно на въпросите относно наличието на трансгранично въздействие, нуждата от актуализиране съобразно ПУРБ и ПУРН и риска за действащи водоизточници на питейно-битово водоснабдяване. Препоръчва на Експертния екологичен съвет да приеме положително решение по доклада за ОВОС.

С писмо от 19.12.2017 г. (л. 1619 от делото) Българската минно-геоложка камара посочва, че инвестиционното предложение е в съответствие с приоритет 54 и цел 199 на правителството на Република България, а именно „енергийна сигурност чрез собствен добив на газ“. Препоръчва на Експертния екологичен съвет да приеме положително становище, в случай че инвестиционното намерение отговаря на нормативните изисквания.

С писмо от 21.12.2017 г. БДДР посочва, че не може да даде отговор на първия въпрос, че като цяло представеният доклад по ОВОС описва очакваното въздействие на инвестиционното предложение върху водите като компонент на околната среда. Счита, че в случай на замърсяване на подземните води, вкл. при непредвидени аварии и неспазване на технологичната дисциплина на сондиране, както е посочено в доклада, може да се очаква трансгранично въздействие. Намира за необходимо актуализиране на ДОВОС с данните за подземните водни тела в съответствие с влезлия в сила ПУРБ за периода 2016-2021 г., да се предвиди мярка за разработване и изпълнение на програма за мониторинг на състоянието на подземните водни тела в района на ИП в процеса на проучване и разработване на площадка Ч. и програмата да бъде съгласувана с БДДР преди започване на дейностите. Посочва, че всяко евентуално замърсяване на подземните води вследствие на реализацията на ИП ще доведе до риск за влошаване на състоянието на действащите източници за питейно-битово водоснабдяване в района. Счита, че реализацията на инвестиционното предложение може да има неблагоприятно въздействие върху околната среда, в частност водите, както и че е необходимо преработване на ДОВОС с включване на допълнителни анализи, даващи отговор на всички изразени от заинтересованата общественост опасения за потенциално негативно въздействие/замърсяване в района, вкл. на подземните води. В случай, че в резултат на допълнителния анализ не се представят неопровержими доказателства за липсата на риск от влошаване на състоянието на водите, следва да не се допусне реализацията на инвестиционното предложение на основание мярка РМ _9 от ПУРБ 2016-2021 „Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап инвестиционните предложения“.

„ВиК – д.“ АД дава в писмото си от 22.12.2017 г. (л. 1624 от делото) координатни данни за експлоатираните от дружеството водоизточници, като уточнява, че те са 10 бр. в територията на газово находище „С.“, 9 бр. в 5-километровата буферна зона на находището и 11 бр. в 10-километровата буферна зона. Счита, че инвестиционното предложение е за проучване и добив на неконвенционални въглеводороди чрез неконвенционални методи, че има риск за взаимодействие на компонентите в технологията на метода във физичен и химичен аспект с подземните води, както и че съществува риск за действащите водоизточници за питейно-битово водоснабдяване при използване на тази технология.

Минно-геоложкият институт прилага към писмото си до РИОСВ – В. от 21.12.2017 г. (л. 1628 от делото) становище, изготвено от специалисти в катедрите „Инженерна геоекология“, „Геология и проучване на полезни изкопаеми“, „Хидрогеология и инженерна геология“ и „Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ“ в Геологопроучвателния факултет. Според становището, в ДОВОС не се предвижда използването на техника и технологии, попадащи под забраната на Решение от 18.01.2012 г. на Министерски съвет за забрана върху прилагането на технологията „хидравлично разбиване“ при проучване и/или добив на газ и нефт на територията на Република България (изм. с Решение на МС от 14.06.2012 г.). Специалистите категоризират Рогозинската газова акумулация към конвенционалния тип, а всички проектни методи и техН.-технологични решения за проучване и добив на природен газ от находище „С.“ като конвенционални, като излагат мотиви за това. Посочват, че не се предвижда приложение на техника и технологии, пряко свързани с прилагането на интензификационни работи в сондажите, т.н. „фракинг“ или друга техника за нагнетяване под налягане на технологични флуиди, водещи до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени пори, пукнатини или порно-пукнатинни системи с цел проучване и добив на природен газ. Дават положителен отговор на въпроса за пълнотата и коректността на ДОВОС, считат, че не съществува риск от трансгранични замърсявания на повърхностни и подземни води, при строго спазване на всички технологични изисквания и при съблюдаване на екологичните норми. Не считат, че докладът има пропуски по отношение на ПУРБ и Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН) 2016 г. Във връзка с въпроса за риска от замърсяване на водоизточници на питейно-битовото водоснабдяване отбелязват, че при разработване и усвояване на находището няма пряко въздействие върху подземните води и риск от замърсяване. Според специалистите, прилагането на описаните в ДОВОС конвенционални методи и техники за проучване, строителство и експлоатация при прецизно спазване на технологичните процеси и предложения комплекс от мерки силно минимизират пространствените и времеви параметри на натиска и възможното въздействие върху потенциално застрашените подземни водни тела, което в съчетание с предвидените допълнителни изследвания и оценки с цел ситуирането на всички производствени площадки извън границите на санитарно-охранителните зони около действащите водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, дава сигурна гаранция за запазване на състава и качествата на добиваната с тях вода. Специалистите посочват, че при изготвянето на работни проекти за всеки етап от инвестиционното предложение е необходимо да се направят детайлни хидроложки изчисления, в т.ч. и с математически модели, за количествено определяне на натиска и обхвата на евентуалното въздействие върху подземните води и разположените в близост водоизточници.

От страна на Министерството на енергетиката е постъпило писмо от 20.12.2017 г., в което Директорът на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ посочва, че на нито един етап от проведените операции по търсене и проучване дружеството не е нарушило мораториума върху прилагането на технологията хидравлично разбиване, а при сондирането на двата сондажа са използвани класически (конвенционални) технологии. При евентуално бъдещо регистриране на търговското откритие и сключване на концесионен договор, забраните, наложени с мораториума ще бъдат включени в договора.

Директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ с писмо от 08.01.2018 г. отговаря на РИОСВ – В., че съгласно представения доклад по ОВОС при газовото находище „С.“ е предвидено използване на конвенционален метод за добив на газ. Посочва, че в доклада по ОВОС не е взето предвид, че при пресичането на повърхностни водни обекти при откритите методи за прокарване на газопровода е необходимо издаване на разрешително за ползване на воден обект съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за водите, а в останалите случаи да се спазват разпоредбите на чл. 58, ал. 1 и 2 от същия закон; че при прилагане на неподходяща конструкция на сондажите и неспазване на предвидената технология за сондиране ще се предизвика необратим процес на замърсяване на водоносните хоризонти от горележащи водоносни структури по литоложки прозорци или недобре тампонирани сондажи; при технологични и експлоатационни аварии замърсителите ще се придвижат към водоснабдителните сондажи по посоката на потока на територията и извън територията на площадките към водоснабдителните сондажи. Посочва, че не са учредени санитарно-охранителни зони на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и не е оценено влиянието на инвестиционното предложение върху водите за питейно-битово водоснабдяване. Счита за неубедително развита тезата за контрола при преминаване през водоносните хоризонти и тяхното изолиране, при разкриване на неогенски скали на повърхността, че няма яснота кой и как ще извършва контрол и в какъв период от време, не са разработени програми за мониторинг на подземните и повърхностните води, не са аргументирани всички възможни рискове при проучване и разработване на находището, вкл. риска за подземните води. Относно актуализацията спрямо ПУРБ и ПУРН посочва, че на всеки етап от реализация на инвестиционното предложение то трябва да се преразглежда спрямо действащата към момента нормативна база. Счита, че ДОВОС не е в съответствие с мерки РМ_2_2 „Опазване на химичното състояние на подземните води от замърсяване и влошаване“ и действие „Забрана за извършването на дейности, водещи до отвеждането в подземните води на опасни вещества“ и GD_1_2 „Предотвратяване на отвеждането на приоритетни вещества в подземните води“ и действие „Забрана или ограничаване на дейности, които увеличават риска за пряко или непряко отвеждане на приоритетни и опасни вещества или други замърсители в подземните води, включително разкриването на подземните води на повърхността, чрез изземване на отложенията и почвите, покриващи водното тяло“ по ПУРБ 2016-2021 г.

Предвид тези изводи счита, че с реализацията на инвестиционното предложение се създава риск за пряко или непряко отвеждане на опасни вещества или други замърсители в подземните води и ще има неблагоприятно въздействие върху околната среда и водите.

С писмо от 12.01.2018 г. Директорът на РЗИ – д. дава принципна информация относно оценката на здравния риск на потенциално експонираните лица, като посочва по конкретните характеристики, че предвидените дейности не осигуряват гарантирана защита на водите, използвани за питейно-битови нужди, не са изключени аварии и нарушаване на технологичната дисциплина, при което е възможно замърсяване на водоносните хоризонти и водоизточниците за питейно-битови цели. Счита, че поради липсата на точно разположение на 7 от 8-те площадки не може да се определи населението, което ще бъде засегнато, няма информация за точния химичен състав на добавките в сондажните разтвори. Посочва, че находище „С.“ е в пояси ІІ и ІІІ на минерален водоизточник „Тх – 15х“, учредени със Заповед № 662/22.08.2012 г. на МОСВ, в които се прилагат забрани за пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води, добив на подземни богатства под водното ниво, нарушаване на целостта на воднонепропускливия пласт над подземния воден обект. Препраща към становищата на БДДР и БДЧР за опазване на чистотата на подземните и повърхностните води. Счита, че липсват данни в доклада за качеството на отделните компоненти на околната среда преди реализирането на инвестиционното предложение и какъв ще бъде относителният дял на замърсяването от инвестиционното предложение спрямо съществуващото такова по отделни компоненти на жизнената среда, вкл. питейните води, дори и при отсъствие на учредени санитарно-охранителни зони. Според директора няма интерпретация на данните за отделните рискови фактори по групи и условия, не са преценени възможностите за комбинирано, комплексно, кумулативно и отдалечено действие на вероятните и установените рискови фактори, от организирани и/или неорганизирани източници, няма оценка на въздействието на социалния рисков фактор. Като краен извод посочва, че докладът не съдържа категорични данни и обосновани изводи и анализи, които да доказват по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението, асоцииран с въздействието на рисковите фактори върху компонентите на жизнената среда, свързани с реализирането на инвестиционното предложение.

С писмо изх. № РГК-Д-2/15.01.2018 г. „Р. БГ“ ЕАД е поискало от Директора на РИОСВ – В. да получи становищата, поискани с писмото от 01.12.2018 г. Писмото е изпратено по електронна поща и резолирано на 16.01.2018 г. на Й. Я. с указания за отговор в 5-дневен срок. Допълнителните становища са изпратени на дружеството с писмо от 23.01.2018 г. и получени според данните от обратната разписка на 25.01.2018 г.

Със Заповед № 16/17.01.2018 г. на Директора на РИОСВ – В. е насрочено заседание на Експертния екологичен съвет на 25.01.2018 с дневен ред обсъждане на доклада за ОВОС с доклад за ОСВ на инвестиционното предложение. Със същата заповед е определен съставът на ЕЕС.

Докладът за ОВОС с доклад за ОСВ е обсъден на заседание на Експертния екологичен съвет към РИОСВ – В. на 25.01.2018 г. С Протокол № 1 от същата дата ЕЕС предлага на директора на РИОСВ – В. да не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, като формулира мотиви към решението.

Въз основа на предложението на ЕЕС е издадено обжалваното решение, датирано от 01.02.2018 г. Обстоятелствата относно обжалването му пред горестоящия орган и пред съда са описани по-горе.

V. Описание на инвестиционното предложение във внесения за разглеждане доклад по ОВОС след положителната оценка

В доклада по ОВОС, разглеждан в административното производство, инвестиционното предложение с наименование „Разработване и усвояване на газово находище „С.“ в блок „д.“, включващо четири участъка: „р.“, „Ч.“, „К.“ и „р. изток“ има следните основни характеристики. Част от тези характеристики са възпроизведени в мотивите на обжалваното решение.

Според описанието и схемата на находището, то се намира на територията на област д. и е разположено в землището на община Г.Т. и населените места с. Б., с. В., с. П., с. Г., с. К., с. С., с. С., с. С., с. А. С., с. Б., с. С., с. р., с. Ч., с. К., с. Л., с. В., с. Вичово, с. П., както и малка част от землището на с. Дропла. Общата площ на находището е 219 кв. км, граничните точки са дадени в координатен регистър на стр. 42 от ДОВОС, по участъци – на стр. 43 и 44 от ДОВОС.

Предвидени са две фази на разработка: Първа фаза – участък „р.“, втора фаза – поетапно разработване на участъци „р. изток“, „Ч.“ и „К.“. Посочени са планираните етапи на разработването по години. На първата фаза като първи етап е предвидено разполагане на три сондажни площадки „р.“, от които първата – непосредствено на съществуващата сондажна площадка на сондажи Р1 и Р2. Отбелязано е изрично, че точното местоположение на втората и третата сондажна площадка „р.“, както и площадките на участъци „р. изток“, „Ч.“ и „К.“ не може да се определи към момента на ДОВОС, тъй като ще бъде избрано в съответствие с геоложките условия за добив и липса на конфликти с чувствителни зони, вкл. Националната екологична мрежа, при съобразяване с водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване и техните санитарно-охранителни зони. Посочени са критериите, по които ще се определят площадките. На втори етап е предвидено построяване на две мултисондажни площадки П 1-2 и П 1-3 с по един сондаж и трети сондаж на площадка П 1-1, като бъде изведен от експлоатация един от старите сондажи. На трети етап е предвидено сондиране на четири сондажа – по два на площадки П 1-2 и П 1-3. В зависимост от получените резултати е възможно прокарване на още сондажи на тези площадки. Тези две площадки ще бъдат свързани към системата за подготовка на газа на първата площадка чрез газопроводи. В ДОВОС са посочени условни координати на тези площадки и на площадките на останалите четири участъка. Разработени са и варианти за трасе на газопроводите от всички сондажни площадки до П 1-1 и варианти за трасе на преносния газопровод от площадка П 1-1 до кранов възел на „Булгартрансгаз“ ЕАД в района на Автоматична газорегулаторна станция Г.Т.. Описани са поредността на дейностите за изграждане и защитните мерки във връзка с газопроводите (л. 103 и следващите от ДОВОС).

Засегнати площи са площите, върху които са разположени сондажните площадки и инсталацията за подготовка на газа, и които представляват обработваеми земеделски земи. Общата площ на площадка П 1-1 е 37,291 дка, на площадки П 1-2 и П 1-3 – общо 20 дка. В ДОВОС не са предвидени площи за площадки в участъци „р. изток“, „Ч.“ и „К.“, тъй като фаза 2 ще е предмет на разработка след допълнителни проучвания. Евентуалните площадки ще бъдат с площ до 10 дка, или общо 50 дка. Изграждането на газопроводите засяга предимно полски пътища, предвидено е газопровод да пресича ж.п. линия д.-Дуранкулак и първокласен път I-9 (Е87).

Технологиите на разработка предвиждат използване на групово сондиране (множество сондажи от една площадка) и подготовка на газа от цялото находище на една площадка. По-конкретно площадка „р.“ П-1 е предвидена като многоцелева (за сондиране, добив и подготовка) мултисондажна площадка с четири добивни сондажа с дълбочина до 2700 м. На останалите сондажни площадки не е предвидено инсталиране на изсушителни, компресорни и други съоръжения, а само колектори за събиране на газ и измервателни уреди, като всяка площадка ще е свързана с площадка П 1-1 „р.“ с подземен газопровод.

Технологията на сондиране е описана като стандартна, извършвана със сондажна апаратура, включваща сондова кула, машини и съоръжения, инструменти, контролно-измервателни уреди, описани като функции в ДОВОС. При прокарване на сондажите е предвидено наклонено насочено сондиране, представляващо класическо сондиране при предварително зададен ъгъл на сондажния ствол, което се различава от хоризонталното сондиране, използвано при сондажите за добив на природен газ от шистови скали. Препоръчителната сондова апаратура е TD UPET 160CA-A7, с която е просондиран сондаж Р2 „р.“. В ДОВОС са представени техническите характеристики на сондовата апаратура (л. 85). За захранване на сондажните агрегати по време на сондирането са предвидени три дизелови агрегата с инсталирана мощност 80 KW, 110 KW и 400 KW. За останалите нужди от електроенергия ще се използва съществуващ трафопост на площадка П 1-1 и дизелови агрегати на П 1-2 и П 1-3. При строителството на газопроводи е предвидено използване на 4 бр. дизелови агрегати. По време на експлоатацията ще се използва електроенергия на П 1-1 от съществуващ трафопост. На стр. 143—152 от ДОВОС са изчислени количествата горива, които ще се използват при строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на площадките.

Генерираните отпадъчни газове са разгледани на стр. 155—176 от ДОВОС, като са посочени възможни мерки за намаляване на емисиите от строителната и транспортната техника и са дадени препоръки.

Методът на сондиране е описан като конвенционален, без прилагане на технология на хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг.

Конструкцията на експлоатационните сондажи е от телескопични обсадни тръби/колони, циментирани по цялата дължина – квалифициран като класически метод, използван от десетилетия в България и по света, който позволява напълно и трайно да се отдели сондажа от околните земни пластове, като в България не е наблюдавано нарушаване на плътността на сондажната колона както от нормална експлоатация, така и при аварийни ситуации. Методът е описан подробно на л. 94 и сл. от ДОВОС. Дълбочината на сондажите е 2700 м (стр. 527 и др.).

При прокарването на добивен сондаж са описани основни технологични процеси и дейности, както следва:

- Мобилизация, транспорт, монтаж на сондова апаратура, тестове за въвеждане в експлоатация,

- Сондиране – спуско-подемни операции, промиване, укрепване и изолиране на пластовете (обсаждане с обсадни колони и циментиране)

- Сондажно-геофизични изследвания,

- Геоложки изследвания, в т.ч. на сондажния разтвор, шлама и ядката,

- Непрекъснато измерване и контролиране на технологичните параметри на сондиране, регулиране на режимите на сондиране, предупреждаване за аварийни ситуации и др.

- Провеждане на пластови изпитания след обсаждане и завършване на сондажа при благоприятни резултати,

- Оборудване на сондажа като експлоатационен (добивен)

- Ликвидиране/консервиране на сондажа, оборудване като наблюдателен (в зависимост от получените резултати)

- Демонтаж на апаратурата, демобилизация и рекултивация.

При сондирането се използва промивна течност на водна основа, с добавяне на натриев хидроксид, калиев хидроксид, натриев карбонат, хидратна вар, портланд цимент, лимонена киселина, модифициран лигносулфонат, РНРА полимер, сода бикарбонат, креда – фракции 40-325 микрона, РАС полимер, бленд антипенител/пеногасител, ксантанова гума/смола, сондажен бентонит (л. 92). Според ДОВОС тези добавки се ползват при необходимост (л. 184), в малки количества и в зависимост от геоложките условия. Характеристиките на тези добавки и веществата, които се предвижда да се съхраняват и използват на площадките, са дадени на стр. 211 от ДОВОС. Течността се използва многократно след очистване. За третиране на отпадъците от сондиране се предвижда изграждане на по две депа за минния отпадък – земно-насипен утаител и депо за складиране на скалната фракция на шлама. Генерираните от сондиране отпадъци са определени като неопасни. В ДОВОС са дадени размерите на съществуващата утаителна яма, преценена като достатъчна за новите сондажи, описани са съществуващите водоснабдителен кладенец и електрозахранване. Посочено е, че при разширяване на площадката за сондиране за целите на добива, същата ще бъде с кота 10 см по-ниска от околния терен съобразно противопожарното законодателство и за предотвратяване на разливи извън района на сондирането. Оттичането на отпадъчната промивна течност от шахтата към утаителната яма е предвидено да се извършва по канал, оформен върху бетонната площадка (л. 83).

Водата, която ще се използва по време на сондирането, е необходима за технологични нужди – за промивната течност. Предвидено е за 1 брой наклонен сондаж да се използва около 250 куб.м свежа вода. Вода ще се използва за хидравличното изпитване на газопровода до преносната мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД – 550 куб. м. Водата за технологични нужди ще бъде взета от вече изграден водоснабдителен кладенец на площадка П 1-1 с валидно разрешително за водовземане. Предвидени са количества вода за изчистване на газопроводите при извеждане от експлоатация около 100 куб.м, в зависимост от приложеното алтернативно трасе. Генерираните отпадъчни води по време на строителството (промивната течност след използването) се неутрализират в съответствие с план за управление на отпадъците, водата, използвана за хидравличните изпитания на газопроводите ще бъде извозена за неутрализация към пречиствателна станция. Отпадъчните води от санитарно-битови дейности ще се събират във водоплътни изгребни ями и ще се извозват за неутрализация в пречиствателна станция за отпадни води. На сондажните площадки по време на строителството ще се използват химически тоалетни. Съставът на пластовите води е описан на л. 180 и анализът е показал, че не съдържат нефтопродукти, а предимно тежки газове. Няма данни за радиоактивност на пластовата вода. Изчисленото максимално количество е 3,7 куб. м на месец, предвидено е да се събират в резервоар и да се извозват за пречистване в „ПЧМВ“ АД – В. при сключен договор. Не се очаква генериране на отпадъчни води по време на експлоатация и извеждане от експлоатация, освен за санитарно-битовите дейности на персонала.

Отпадъците от сондажната дейност ще се управляват съгласно изискванията на Закона за подземните богатства. За един сондаж е изчислено количество на твърдата фаза 107,3 куб. м, замърсена промивна течност и техническа вода 192,5 куб. м. За всеки вид отпадък е предвидено на всяка сондажна площадка да се изградят две депа – земно-насипен утаител и депо за складиране на скалната фракция. След края на сондирането на всяка площадка е предвидено да остава глинест разтвор (сондажна течност), която се оставя за утаяване в утаителя и от която по естествен път се изпарява част от водата. След утаяването повърхностният слой на водата ще се предава на пречиствателна станция за промишлено замърсени отпадъчни води. Върху останалите отпадъци след извозването и изпаряването ще се положи горна изолираща система от глинест слой и ще се покрие със земни маси. Утайките преди засипване трябва да са до две трети от обема на утаителя. Отпадъците от сондирането са класифицирани като неопасни, същият метод е прилаган от 50-те години на 20 век без данни за замърсяване на компонентите на околната среда от сондажните дейности. Разработен и приложен е план за управление на минните отпадъци.

При текущите дейности по поддръжка на апаратурата ще се генерират отработени хидравлични масла, амортизирани акумулатори, опаковки с остатъци или замърсени с опасни вещества, за които е предвидено съответно събиране в специални съдове и предаване за третиране на специализирани предприятия по ЗУО.

При строителството са предвидени малки количества смесени неопасни строителни отпадъци, които ще бъдат извозвани от строителната фирма до депо за строителни отпадъци. При строителството на газопроводите изкопаните земни маси няма да се извозват, ще се използват за обратно засипване и рекултивация.

При добива не се образуват производствени отпадъци, не се предвижда ремонт на обслужващата транспортна техника на площадките. Генерираните отпадъци от абсорбенти, кърпи за изтриване и предпазни облекла ще се събират и предават за третиране на специализирани предприятия по ЗУО. Съдържащите живак отпадъци и флуоресцентни тръби ще се събират в транспортните им опаковки, предвидено е снабдяване със сяра в определена пропорция на кг отпадъци за използване в случай на счупване, и събиране в специален съд, впоследствие предаване за третиране на специализирано предприятие по ЗУО. Смесените битови отпадъци ще се събират в контейнер и извозват от специализирана фирма до депо за битови отпадъци.

За течовете от нефтопродукти ще бъдат осигурени абсорбиращи материали за неутрализиране и локализиране на разливите, замърсените материали ще се съхраняват в съдове на определена площадка и ще се предават за третиране на специализирано предприятие по ЗУО.

В табличен вид генерираните количества отпадъци и начин на третиране са посочени на стр. 188 и сл. от ДОВОС.

При напускане, ликвидация и рекултивиране са анализирани видовете отпадъци, които ще се генерират, както и начина на третирането им (стр. 202 и сл. от ДОВОС).

Шумово замърсяване се очаква при строителството на сондажните площадки, сондирането и строежа на газопроводите, както и при извеждането от експлоатация и закриването. По време на експлоатацията не се предвижда въздействие върху околните населени места. Шумът, генериран при отделните видове дейности, е даден в таблица на стр. 227 и сл. от ДОВОС. За предпазване от въздействието за работещите на място са предвидени антифони. Нивата при строителство са сравнени с тези при строителство на което и да е съоръжение. Нивата при сондиране са измерени на подобен обект в етап на сондиране, като са 500 и на 1000 м от източника са измерени стойности, непревишаващи нормите за дневен и нощен шум в най-близо разположените населени места, и съответно нарушаване на санитарно-хигиенните норми.

Описанието на сондажните площадки за всеки нов сондаж предвижда временна бетонна сондажна площадка с размери 40/40 м, оформена от бетонни панели с дебелина 15 см, с естествен наклон към утаителната яма и обваловка от всички страни за предотвратяване на изтичане на замърсени води. Утаителните ями за останалите площадки са предвидени с обем 1840 куб. м, дъното на които ще е покрито с 30 см глинест слой и ПВЦ покритие със срок на годност 15 години.

За нуждите на персонала в процеса на сондиране е предвидена зона на П 1-1. За санитарно-битовите нужди е предвидено вода да се доставя с водоноска, за питейни нужди – бутилирана вода, отпадните води ще се събират във водоплътна изгребна яма и ще се извозват със специализиран транспорт за обезвреждане.

Технологията на добив е характеризирана с прилагане на техниката на едновременните дейности – едновременно извършване на една площадка на няколко вида дейности – сондиране, усвояване, добив.

Характеристики на добивните площадки. Според ДОВОС те са покрити с чакъл и бетон в зависимост от натоварването, тъй като са мултисондажни, площта е по-малка, което води до по-лесно обезопасяване, по-малко тръбопроводи, по-добър контрол на достъпа, по-малко влияние върху околната среда.

Добиваният природен газ не подлежи на регистрация по Регламент 1907/2006, класифициран е като опасно химично вещество по Регламент 1272/2008, предвидена е нотификация при пускането му на пазара. Съставът на природния газ от находището е даден на стр. 417 от ДОВОС. В състава се включват метан, етан, пропан, бутан, пентан и въглероден диоксид в различни пропорции, в зависимост от дълбочината на добива му.

Технологията за подготовка на газа включва сепарация на добития флуид на газ и пластова вода, като дренираната вода се отвежда към резервоар, а оттам се транспортира с автоцистерни до лицензирана пречиствателна станция за отпадъчни води. Предвидените за инсталиране резервоари за пластова вода са 2 с вместимост 50 куб. м всеки, върху фундаменти, свързани със сепараторите с тръбопроводи. Товаренето на събраната пластова вода е на автоналивна естакада. Очакваното количество пластова вода от участък „р.“ е 0,348 куб. м (л. 135)

Природният газ преминава през филтриране на капковата влага и изсушаване. Изсушаването се извършва в абсорбер, където триетилен гликол поглъща влагата от газа. Изсушеният газ постъпва в преносен/разпределителен газопровод, увлеченият триетилен гликол се улавя и се отвежда за регенерация и последващо използване. Регенерацията на триетилен гликола става чрез подгряване до температурата на изпаряването му, парите се отвеждат към охладител за втечняване и се връща в инсталацията за изсушаване. Отделената вода се дренира в резервоара за отпадъчни води. За подгряването на триетилен гликола се използва горелка, захранвана с част от добития регенериран газ. За намаляване на съдържанието на СО₂ в изходящия газ е предвидена мембранна технология.

Начините за транспортиране и реализация на добива са предвидени в зависимост от количеството добиван газ – чрез подаване в газопреносната система на „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез подаване в газоразпределителната система на „Д. газ“ АД – гр. Г.Т., едновременно по първите два начина, или чрез компресиране на газа на място и извозване с автотранспорт. В началния стадий е предвиден да се използва последният начин. Не се предвижда изграждане на нова пътна инфраструктура. Разработени са варианти на трасета за достъп до сондажните площадки по полски пътища, които е предвидено да бъдат настлани с трошенокаменна настилка в очертанията на пътя.

Извеждането от експлоатация на сондажите е последвано от ликвидация чрез поставяне на циментови мостове срещу продуктивните формации и между продуктивни формации и водоносни хоризонти. Между циментовите мостове се нагнетява подходящ флуид за поддържане на адекватно налягане, мостовете се тестват за херметичност. Обсадната тръба се срязва под повърхността и се заварява със стоманена плоча. Площадката се почиства и подравнява, възстановява се хумусният слой, газопроводите се демонтират, изкопите се засипват и се рекултивират трасетата. Сондажната площадка се рекултивира и се възстановява хумусният слой. Закриването на утаителните ями става след изпразване на останалте количества шлам и промивна течност, отстраняване на платното от поливинилхлорид и отстраняване на изолиращия слой глина. След това ямата се запълва с неорганична земна маса от депо за съхранение.

В ДОВОС са анализирани рисковете от земетресение, от радиоактивно замърсяване, от наводнения, от ураганен вятър, снегонавявания, заледяване, обледеняване, от свлачища и срутища, както и от производствени аварии и усложнения по време на сондиране и в процеса на експлоатация. Описани са вероятностите от настъпване и възможните въздействия на всяко от тези събития върху съоръженията в отделните етапи на разработка на находището. Представен е авариен план с мерки за организация и провеждане на дейности при настъпване на съответната производствена авария и оповестяване на населението и компетентните органи.

В ДОВОС е разработен план за мониторинг на емисиите в атмосферния въздух от точкови източници, подземните води, почвите и шума, описани, анализирани и оценени са предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда в резултат от реализацията на инвестиционното предложение. За емисиите в атмосферния въздух е предвидено извършване на контролни измервания при пускане в експлоатация на нов обект, след всяко разширение или преустройство, както и не по-малко от един път в рамките на две последователни години.

Очакваните емисии по изпускани вещества и количества в зависимост от предвидените дейности са представени на стр. 429 и сл. Анализирани са по методика на МОСВ, утвърдена със Заповед № РД-994/04.08.2003 г., чрез модул Diffusion, като са изчислени максимални възможни еднократни замърсявания и са сравнени със средночасови и средноденонощните норми. Направени са модели за разпространението на неметановите въглеводороди, на метана, амоняка, тежките метали (кадмий, мед, хром, никел, селен, цинк) и полицикличните ароматни въглеводороди, за които са определени норми за съдържанието във ФПЧ10, за ФПЧ10, за азотните оксиди. Дадени са възможни алтернативи и препоръки за недопускане на превишаване на алармения праг при неблагоприятни метеорологични условия и на средногодишната норма на NOx, тъй като е констатирано, че такава опасност е налице. Изводите са, че използването на специализирана строителна техника по време на строително-монтажните работи на площадките е източник на значителни емисии на прахови частици и азотни оксиди, замърсяването от които ще е кратковременно, а въздействието – локално, най-вече в рамките на сондажните площадки, най-значителните емисии са по време на сондирането, което е денонощно и е необходимо предприемане на мерки за ограничаване на емисиите и недопускане превишаването на нормите за качество на атмосферния въздух. Съответно са дадени подходящи мерки за това (л. 460). По отношение на строителните дейности на газопроводите не се очаква влошаване на качеството на атмосферния въздух, то ще бъде ограничено до строителната площадка, ще е краткотрайно и локално. Направени са модели на кумулираното въздействие на същите замърсители от действието на инсталациите за регенерация на триетиленгликол и строителството на газопроводите (в алтернативните им варианти), при което е формиран същият извод (л. 493). По време на експлоатацията на площадка П 1-1 не е предвидено влошаване на качеството на атмосферния въздух над установените норми по показател NOx и въглероден диоксид, предвидени са мерки за намаляване на емисиите. Моделирани са и емисии от живак, за които е направен извод, че не водят до съществено замърсяване на въздуха по показател живак (стр. 501). В обобщение е посочено, че по време на експлоатацията на находището не се очаква значително въздействие върху качеството на атмосферния въздух, въздействието ще е постоянно, но емисиите са квалифицирани като незначителни по количество. (стр. 502). Дадени са препоръки за съпътстващи мерки. При извеждането от експлоатация са моделирани емисиите от работа на необходимата техника и е направен извод, че е малко вероятно превишение на нормите (средночасова за азотни оксиди и средноденонощна за ФПЧ10), а се очакват краткотрайни и локални замърсявания.

За подземните води са предвидени по два мониторингови сондажа на площадка, над и под площадката спрямо посоката на движение на подземните води от първия от повърхността (ненапорен) водоносен хоризонт, оборудвани с автоматични съоръжения за непрекъснато измерване на водно ниво, рН, специфична електропроводност. Веднъж сезонно е предвидено вземане на проби за анализ на неразтворени вещества, окисляемост, съдържание на хлор, сулфати, нефтопродукти.

Въздействието на инвестиционното предложение върху водите е разгледано подробно. Предвид естеството на дейностите, не се предвижда нито водоползване от повърхностни води, нито заустване на замърсени води. Въздействие е предвидено като възможност само при разлив на замърсена вода при аварии, което оценено като краткотрайно и временно, с локален ефект.

Върху повърхностните води е определено като възможно въздействие от атмосферната вода, което е ограничено по обхват поради малките размери на площадките и за предотвратяването е предвидена обваловка. Вероятността за наводнения в обхвата на находището е много малка според Плана за управление на риска от наводнения 2016/2021 г. Не е констатирана опасност от разлив на пластова вода, тъй като е предвидено тя да се съхранява в съоръжения от затворен тип. Други възможни въздействия са от генерирания отпадък при сондиране, замърсени води от хидравличното изпитване на газопроводите, отпадъчни води от санитарно-битови дейности и химически тоалетни, както и от опасните вещества, съхранявани и използвани на площадките по време на сондиране. При нормални условия не са описани очаквани отрицателни въздействия върху повърхностни води, при аварийни ситуации се очаква непряко, краткотрайно и без кумулативен ефект въздействие. За справяне с последиците при евентуални аварии е разработен авариен план с конкретни действия. При възможни течове и разливи от нефтопродукти от машините, съоръженията и транспортната техника е предвидено осигуряване на адсорбентни материали и последващо предаване на замърсените материали на специализирано предприятие за третиране. Аварии, водещи до замърсяване от химическите вещества, съхранявани на площадките, са оценени като малко вероятни, локални и в малък мащаб поради малките количества на веществата, за справяне с последиците е предвиден авариен план.

Върху подземните води са идентифицирани възможни въздействия при разкриване на водни тела на повърхността в обсега на площадките, водоносните хоризонти и водните тела, пресичани в дълбочина при сондирането, както и източниците от подземни води, използвани за водоснабдяване. При разполагане на площадките върху скални разкрития е предвидено хидрогеоложко проучване за установяване на каверни. За избягване на замърсяване от филтриращи се води през отпадъци е предвидено изграждане на водоплътни изгребни ями на дълбочина 4 м, при фундаменти на сондажната кула 2,5 м.

Преминатите при проучвателните сондажи Р-1 и Р-2 водоносни хоризонти са в интервали 25-105 м (неоген/сармат), 105-160 м (среден еоцен) и 248-955 м (малм-валанж). Отразено е, че сондажната площадка П 1-1 е извън учредени санитарно-охранителни зони на източници на питейно-битово водоснабдяване. При преминаването на тези хоризонти при сондиране е преценено като възможно смесване на води от различни водоносни хоризонти и проникване на вредни вещества от използваната промивна течност във водоносните хоризонти. В ДОВОС е прието, че тези проблеми са решени с проектната конструкция на сондажа от телескопични обсадни колони, циментирани по цялата дължина, и нейното качествено изпълнение. Тази конструкция изключва смесване на води от различни хоризонти, както и проникване на валежни и повърхностни води в хоризонтите. Относно проникването на промивната течност е идентифициран риск от временна промяна на качествата на подземните води. При преминаване на водоносните хоризонти за питейно водоснабдяване е предвидено използване на промивна течност, съдържаща само сондажен бентонит, натриев хидроксид, натриев карбонат, модифициран лигносулфонат, РНРА полимер и сода бикарбонат, с ниско към незначително процентно съдържание на NaOH и Na₂CO₃. Предвид естеството на използваните съставки на течността и ниските концентрации не е предвидено значително повлияване на състава на подземните води и риск за здравето на хората при ползването им за питейно-битови цели. Въздействията ще бъдат многократни, но краткотрайни, с незначителна степен на въздействие. При експлоатацията е оценено като възможно въздействието от аварийни разливи и нерегламентирано натрупване на отпадъци. Нарушаване на целостта на обсадните плътни колони срещу водоносните интервали и компрометиране на задтръбната циментация също е описано като риск с естество на авария, с възможни ограничени по обхват въздействия в обсега на площадките и продължителност до отстраняване на аварията. При експлоатация на газопроводите не се предвижда риск от замърсяване на подземни води, тъй като газът е по-лек от въздуха и не се образуват разливи. Кумулативни въздействия върху подземни и повърхностни води не се очакват поради поетапното изграждане и извеждане от експлоатация на сондажите и площадките и тяхната отдалеченост една от друга.

За почвите е предвидено определяне на базовото състояние на почвите, а след това вземане на проби веднъж на 3 години за показатели рН, нефтопродукти, в един пункт на всяка площадка. Като причина за влошаване на качествата на почвите в процеса на строителство е посочено уплътнението и преуплътнението от движението на техника, отнемането на хумусния слой, бетонирането и чакълирането на площадките, по време на експлоатация – уплътнение или изравяне при неспазване на ограничението за навлизане на техника в нивите или угарите. Органичните замърсители в почвите са под допустимия минимум и не се предвижда замърсяване от експлоатацията, освен при аварийни ситуации, за които е разработен авариен план. Въздействието на инвестиционното предложение се очаква да е локално, в незначителна степен по време на разработване и експлоатация, без кумулативни въздействия.

За шума е предвиден мониторинг на площадка П 1-1 съгласно Наредба № 54/13.12.2010 г. по показатели в съответствие с изискванията на Наредба № 6/26.06.2006 г., и по-конкретно обща звукова мощност на площадката, нива на звуковото налягане в определени точки по оградата на площадката, нива на звуковото налягане в мястото на въздействие. Честотата е веднъж на две години.

Във връзка с оценката на кумулативния ефект в ДОВОС са отразени данните за други инвестиционни предложения и планове в района (стр. 418 и сл.), предоставени от РИОСВ – В.. Изводите от извършения анализ са, че въздействията на инвестиционното предложение ще са основно в рамките на сондажните площадки и сервитутите на газопроводите и кумулативен ефект не се очаква.

В границите на находището попадат части от защитени зони по „Натура 2000“ – за опазване на природните местообитания BG 0000130 „К. Д.“ и за опазване на дивите птици BG 0002115 „Било“. Един от вариантите на трасе на обслужващ газопровод преминава през защитена зона за опазване на природните местообитания BG 0000569 „К.“.

Предвид това е изготвен самостоятелен доклад за оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони на основание чл. 39, ал. 3 от Наредбата за ОСВ.

При строителството е предвидено да се засегнат основно обработваеми площи и съществуващи черни пътища, единствено в близост до условна площадка П 1-3 има ксеротермни тревни съобщества и ксерофитни храсталаци, които могат косвено да бъдат повлияни. Растителността върху площадките и трасетата ще бъде унищожена изцяло, което ще има локално и нетрайно въздействие, без кумулиране. Заради естеството на териториите се очаква отрицателно краткотрайно, ниско по степен въздействие на фрагментиране на местообитания и популации чрез създаване на изкуствени прегради, не се очаква то да засегне защитени, уязвими и критично застрашени растителни видове и видове в защитени зони по Натура 2000. Същото се отнася до запрашаването и евентуалното замърсяване и промяна на растителни популации в площадките и по трасетата на газопроводите от отпадъци и горива от строителната техника. Косвените въздействия са описани като нахлуване на инвазивни и рудерални видове растения, потенциални аварии с опасност от пожари и замърсяване на съседни райони поради пребиваването на хора и машини. Тези въздействия са приети без практическо значение поради разположението на инвестиционното предложение в обработваеми площи и силно нарушени терени.

За животинския свят се очакват преки въздействия от загуба и фрагментация на местообитания, смъртност и безпокойство от шум, вибрации, осветление през нощта вследствие човешко присъствие, движение на строителни машини. Тези въздействия се очаква да са временни, незначителни поради малкия обхват на инвестиционното предложение и засегнатите от него обработваеми по естеството си площи и черни пътища, както и да са обратими. Тези въздействия са разгледани по отношение на птиците, бозайниците, влечугите и земноводните, сухоземните безгръбначни.

Направени са предложения за намаляване на въздействието чрез извършване на дейности извън размножителния период.

Във връзка със защитените природни територии е посочено, че инвестиционното предложение не засяга такива и не се очаква въздействие върху тях по време на строителството, експлоатацията и при извънредни ситуации. За защитените зони „К. Д.“ и „Било“ са идентифицирани преки и косвени въздействия, които са оценени като отрицателни, краткотрайни и локални. Очаква се и незначително кумулативно въздействие.

Подробно оценяване на степента на въздействие върху защитените зони е извършено в доклада за оценката на съвместимостта на ИП.

Относно биологичното разнообразие се очаква локално въздействие върху територията на площадките с възстановяване 3-5 години след приключване на сондажния процес и рекултивирането. Не са предвидени комбинирани и кумулативни въздействия.

В доклада са предложени смекчаващи мерки за пълно отстраняване на очакваното въздействие или снижаването му почти до нула при всички засегнати целеви видове от фауната. Предложено е алтернативно решение за местоположение на площадките. Направен е извод, че инвестиционното предложение няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на двете защитени зони от Натура 2000.

Във връзка със здравния статус на населението, в ДОВОС са описани населените места и броя жители, разпределението по възрастов признак и е констатирана негативна демографска тенденция – по-нисък естествен прираст поради по-висока смъртност и по-ниска раждаемост от средната за страната и за област д.. Дадени са статистически данни за причините за смърт в област д. в сравнение със страната. Според анализа, здравното състояние на населението на област д. не се различава съществено от останалото население по заболявания на органите на кръвообращението и злокачествените заболявания, но е отбелязана по-голяма честота на случаите на заболяване от активна туберкулоза, което е обяснено със социалния статус на населението.

Относно рисковете за населението във връзка с шума е посочено, че източниците на шум са отдалечени от населените места – площадка П 1-1 е на 749 м от с. р. и 3455 м от с. С.. Вибрациите са преценени на равнище около пределно допустимите норми (стр. 381 от ДОВОС).

Здравният риск по време на строителството за местното население според ДОВОС произтича от преминаването на транспортните и строителните машини през населените места, което е източник на прах, токсични вещества и шум. При строителството ще има замърсяване от точкови източници на самите площадки на шум, токсични вещества и прах. Отстоянието на площадка П 1-1 е на 749 м от с. р. и на 3 455 м от с. С.. За останалите условни площадки е предвидено отстояние най-малко 1000 м от най-близкото населено място. Поради това е счетено, че точковите източници няма да имат негативен ефект върху здравето на населението, освен в някои моменти на строителството, когато пред деня ще има периодични, инцидентни и краткотрайни увеличения на нивото на шум – дискомфорт и досада. Тези периоди се очаква да продължат около два месеца за всяка от площадките. Шумово натоварване над санитарно допустимите норми се очаква при строителството, сондирането и строежа на газопроводите, при извеждането от експлоатация и закриване на сондажните площадки. Източници са строителната механизация и автотранспорт. Направени са измервания на шума, излъчван от сондова апаратура, аналогична на тази, която е предвидено да се използва, на 500 и 1000 м от източника, като измерванията показват, че не се очаква превишаване на нормите за дневен и нощен шум по време на сондирането за близо разположените населени места и нарушаване на санитарно-хигиенните норми за населението. По време на експлоатацията източник на шумови емисии ще има само на площадка П 1-1 -инсталацията за сепарация и подготовка на газа. Съоръженията се предвижда да бъдат разположени в звукоизолирани контейнери и да не въздействат на работещите и населението в близките населени места.

За вибрациите е посочено, че предвид съвременната техника вибрационното натоварване ще е около пределно допустимите норми, а при едновременна работа на всички източници на вибрация и кумулация на въздействието ще е засегнат само обслужващият персонал (л. 585). Източници на вредни лъчения не са предвидени.

По време на експлоатацията основните рискове са идентифицирани като емисии на природен газ при контролирано изпускане в атмосферата, аварии или природни бедствия, но се очаква рискът за обгазяване на населението да е минимален или да липсва, тъй като отстоянието между площадките и населените места е значително и няма да се получи концентрация за токсично въздействие на природния газ, газът е по-лек от въздуха и бързо се разрежда при аварии. Отчетен е риск за лица, които може да се намират на мястото на аварията или в непосредствена близост. При евентуална авария на газопровод поради пожаро- и взривоопасния характер на природния газ са описани евентуални емисии на токсични вещества вследствие на непълното горене и взривна вълна, чието въздействие се очаква да е в обсега на 150 м от двете страни на газопровода. Дадени са препоръки за ограничаване на вредното въздействие на праха и емисиите от транспортни и строителни машини спрямо населението.

Оценен е и здравният риск за работещите на площадките по време на строителството и експлоатацията от въздействия като шум и токсични вещества и са определени мерки за защита.

Потенциалното въздействие на инвестиционното предложение върху компонентите на околната среда е обобщено в таблици на стр. 585 и сл. от ДОВОС.

Мерките за предотвратяване, намаляване или прекратяване на значителните вредни въздействия върху околната среда по време на строителството и експлоатацията са обобщени в план, организиран по дейности (етапи от реализация на инвестиционното предложение), елементи и въздействия.

В ДОВОС е включен и план за управление на минните отпадъци, които е предвидено да се генерират само по време на сондажните дейности. Тези отпадъци са определени като неопасни, изчислено е прогнозното им количество и състав.

Според плана на всяка сондажна площадка преди началото на сондирането ще се изградят две депа за минния отпадък – земно-насипен утаител (утаителна яма) и депо за складиране на скалната фракция на шлама. Депото за съхранение на скалната фракция ще бъде в периферията на охранната зона около факелното устройство, чийто радиус ще е поне 50 м от факела. Поради поетапното развитие на предложението е предвидено част от скалната фракция да се използва за застилане на площадките, за уплътняване на полските пътища до площадките и газопроводите, тоест, скалната фракция ще премине през процес на оползотворяване. От площадката ще бъде отстранен хумусният слой и извозен до площадка за съхранение, площадката ще се застеле с трошенокаменна настилка и ще се валира, частично ще се бетонира. Отнетият почвен хоризонт при изкопаването на утаителните ями и депата за скалната фракция ще се депонира под формата на земен вал. Предвижда се естествен наклон на площадката към утаителната яма. Утаителните резервоари ще бъдат покрити на дъното и стените с 30 см слой глина и ще бъдат изолирани с дебелослойно непропускливо ПВЦ фолио със срок на годност 15 години. Устието на сондажа ще бъде свързано с утаителната яма с канал, по който ще тече отпадъчната промивна течност. В утаителната яма ще постъпва глинестият разтвор за утаяване. Повърхностният слой вода след утаяването ще се предава на пречиствателна станция за промишлено замърсени отпадъчни води за преработване. След извозване на водата и изпарението, върху останалите в ямата отпадъци ще бъде положена горна изолираща система от глинест слой и земни маси. Преди засипването утайките трябва да не превишават 2/3 от обема на утаителя. Този метод за депониране на сондажните течности е определен като трайна практика от 50-те години на 20 в., без данни за предизвикано от него замърсяване на компонентите на околната среда. Предвид състава и произхода на сондажните промивни течности е посочено, че не се очаква въздействие върху подземните води и почви. След извеждане от експлоатация е предвидена рекултивация на площадките.

Съоръженията за минни отпадъци са класифицирани от категория „Б“ по Наредбата за управление на минните отпадъци и за проектирането, строителството и въвеждането им в експлоатация, както и СМР при закриването се прилагат изискванията на ЗУТ.

Съгласно изискванията на административния орган, е съставен и доклад за оценка на съвместимостта на ИП с предмета и целите на защитените зони по реда на Наредбата за ОСВ, приложен към доклада за ОВОС.

В ДОСВ са представени използваните източници на данни, методи за изследване, прогноза и оценка на въздействието. Представена е скалата за оценяване на въздействието, като баловете по скалата са разпределени в четири степени на въздействие. Описани са количеството и вида на очакваните отпадъци и емисии, дискомфорт и шум при реализиране на инвестиционното предложение. Описани са и възможните инциденти, по начин аналогичен с ДОВОС. Възпроизведени са координатите на източниците за питейно-битово водоснабдяване. Описано е технологично изолирането на водоносните хоризонти с три обсадни колони, циментирани до повърхността.

Изброени са другите планове, програми и проекти/инвестиционни предложения, съществуващи и/или в процес на разработване или одобряване, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитените зони в съчетание с инвестиционното предложение. Същите са нанесени в карта спрямо територията на находището и сондажните площадки и защитените зони „К. Д.“, „Било“ и „К.“, и природно местообитание „Понто-сарматски степи“. Съпоставена е площта на тези одобрени инвестиционни предложения с цялата площ на находище „С.“, спрямо която те са 3 %. Оценено е местоположението им в обработваеми площи, в регулацията на селищата или непосредствена близост до тях, и извън териториите на защитените зони „К. Д.“ и „К.“, поради което не се очаква отрицателно кумулативно въздействие. Отделно е оценено инвестиционното предложение, одобрено с Решение по ОВОС № ВА-8/2011 г. за вятърен парк „С.“, попадащо в ЗЗ „Било“. За него е преценено, че няма да окаже кумулативно въздействие с разглежданото ИП, тъй като последното не предвижда дейности в границите на защитената зона, а характеристиките на двата вида съоръжения (за добив на газ и ветрогенератори) имат съществени разлики и нямат кумулиращи се въздействия.

Отделно са описани потенциалните преки и косвени въздействия и рискове от инвестиционното предложение за типовете местообитания. Разгледан е кумулативният им ефект със следните фактори, които се наблюдават в района – много, интензивно обработваеми земи, с използване на пестициди, хербициди и др.; селищна и транспортна инфраструктура; интензивни горско-стопански дейности в полезащитните пояси; енергийна инфраструктура (надземна електропреносна мрежа, ветроенергийни паркове). Във връзка с последната, в ДОСВ се посочва изрично, че инвестиционното предложение не предвижда въздействия, създаващи бариерен или прогонващ ефект върху птици, прилепи и едри насекоми, поради което е направен извод за нулево пряко въздействие в границите на зоните и незначително косвено кумулативно въздействие.

Подробно са описани защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на международно и национално ниво. Посочени са дейностите, които не се допускат. Съпоставени са зоните с площадките в участък р. и с временните газопроводи. При тази съпоставка е посочено, че предложените площадки никъде не засягат природни местообитания. Оценката е извършена по скали на въздействието. За някои от видовете, предмет на опазване н защитените зони, е констатирано, че не е установен в районите на площадките. За всички видове, предмет на опазване в зоните, е посочено евентуалното въздействие и е оценено по скала. Направени са предложения за комплексни смекчаващи мерки. Тези мерки предвиждат осигуряване на увеличено отстояние на дейности и обекти от природни местообитания и неизползване на пътища, преминаващи непосредствено до тях; рекултивация с местни растителни видове; ограничаване на движението на техника извън определените маршрути и недопускане на движение извън пътищата и подходите; строителните и подготвителните дейности на газопровод да се извършат извън периода 1 март – 15 август, и други. Като смекчаваща мярка са предвидени и отказ от реализиране на трасе на газопровод съгласно предложена алтернатива. Що се отнася до компенсаторните мерки, такива не са предвидени поради липсата на заключение за значително отрицателно въздействие върху целеви обекти на опазване в защитените зони. Във връзка с площадките с условно определено местонахождение е предвидено да се проведе нова процедура по ЗООС и ЗБР. В ДОСВ са разгледани също така алтернативни решения и е оценено тяхното въздействие върху защитените зони. За площадка П 1-1 е посочено, че нулева алтернатива не е приложима поради доказаните запаси и изградената площадка. За останалите площадки е възможна нулева алтернатива при отрицателна резултат от анализа на запасите. Разгледани са алтернативни местоположения на площадките, които ще бъдат определени на следващ етап от инвестиционното предложение (всички без П 1-1). Предложени са промени с оглед избягване изцяло на защитените зони и осигуряване на буферни зони от източници на питейно-битово водоснабдяване, повърхностни водни басейни, защитени зони, трайни насаждения и населени места. За газопроводите също е обсъдена нулева алтернатива – транспортиране с автотранспорт. Предложени са алтернативни варианти за газопроводите, включително такива, които не засягат изобщо защитените зони. Като заключение в ДОСВ е посочено, че нулевата алтернатива е съвместима с целите на опазване на всички защитени зони. Избраната алтернатива за технология (мултифункционални сондажни площадки), както и алтернативата за местоположение на площадките и газопроводите са приети за съвместими с целите на опазване на защитените зони. Разгледано е кумулативното въздействие върху защитените зони на разглежданото инвестиционно предложение и другите предложения и е преценено, че не се очаква отрицателно кумулативно въздействие върху видове и местообитания, по-специално поради разположението на останалите инвестиционни предложения извън защитени зони и липса на кумулиращи се въздействия върху местообитанията и популациите вследствие от съществените разлики между характеристиките на газодобивните съоръжения и другите инвестиционни предложения (основно за ветрогенератори).

VI. Доказателства, събрани в съдебното производство

В хода на съдебното производство, във връзка с твърденията на страните, изложени пред съда, са представени и приети от съда следните доказателства:

1. Протоколи от изпитване на вода от сондаж ХГ-1 „Р. БГ – р.“ и придружителни писма до БДЧР за периода 2012-2018 г. (л. 2014 – 2020)

2. Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № ***/06.08.2014 г. – л. 2022

3. Разрешително от 2012 г. и решение за продължаване на разрешителното

4. Удостоверение за геоложко откритие № ***/14.08.2012 г. (л. 2109) – за геоложко откритие „С.“ в границите на блок д. със запаси, ресурси и координати, посочени в приложение Протокол № НБ-21/31.07.2012 г. от Специализирана експертна комисия към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Съгласно доклада, изчислените ресурси от природен газ към 13.07.2012 г. са 59,5 млрд. куб. м, като газопроявленията са в интервала 1083-2100 м, не са акумулирани във въглищни пластове, а са разположени в порести пластове (пясъчници и алевролити) в свободно състояние, залежите, които се очакват да съществуват най-вероятно са от многопластов тип, привързани към неголеми сводови издигания. Със същия доклад са очертани и границите на геоложкото откритие с координати на характерните точки и обща оградена площ от контура 256 кв. км.

5. Удостоверение за геоложко откритие № ***/04.02.2013 г. (л. 2115) – за геоложко откритие „С. 2“ с ресурси и координати според Протокол № НБ-1/23.01.2013 г. Според доклада, природният газ е открит в комплекс от теригенни седименти в интервала 4790-5370 м, вероятно залежи от многопластов тип, привързани към сводови издигания, при изчислени ресурси в размер на 35,6 млрд. куб.м. Определени са границите на находището и координатите на граничните точки, при обща площ 228 кв.км.

6. Приложения „Сондажи Р-1 и Р-2 р.-К – пластови изследвания на карбона“ и „Сондаж Р-1 р. – пластови изследвания в силур-ордовика (интервал 5107-5610 м).

7. Информация от БДЧР и БДДР за предвидените в ПУРБ 2016-2021 мерки (л. 2437 и 2440), както следва: РМ_2_2: Опазване на химичното състояние на подземните води от замърсяване и влошаване“ с предвидено действие „Забрана за извършването на дейности, водещи до отвеждането в подземните води на опасни вещества“; GD_1_2: „Предотвратяване на отвеждането на приоритетни вещества в подземните води с предвидено действие „Забрана или ограничаване на дейности, които увеличават риска за пряко или непряко отвеждане на приоритетни и опасни вещества или други замърсители в подземните води, включително разкриването на подземните води на повърхността, чрез изземване на отложенията и почвите, покриващи водното тяло“; РМ_9 „Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап инвестиционни предложения“ с предвидени действия РМ_9_1: „Недопускане реализацията на инвестиционни намерения в части от повърхностните водни тела, които са определени референтни места“ и РМ_9_3 „Оценка на допустимостта на нови инвестиционни намерения съгласно ПУРБ“.

8. Доказателства за предоставена на 22.05.2015 г. от РИОСВ – В. на информация относно инвестиционни предложения, планове, програми и проекти, процедирани в землищата на с. Б., с. А. С., с. Г., с. К., с. Л., с. П., с. П., с. р., с. С., с. С., с. С., с. В. и с. В., общ. Г.Т..

9. Списък на проведените процедури и издадените индивидуални административни актове по ЗООС, ЗБР на територията на община Г.Т. за периода 22.05.2015 г- 26.06.2017 г.

10. Данни от изследване на регионалната лаборатория – В. към Изпълнителната агенция по околна среда относно взети и изследвани проби от сондаж ХГ-1 „Р. БГ“ ЕАД на 30.08.2018 г.(л. 3138 и сл. от делото)

11. Извадка от комплексна геоложка и сондажна програма за сондаж Р-2 „р.“, съгласувана с МИЕ, извадка от Окончателен геоложки доклад към 20.02.2014 г., дневно сондажно-геоложко сведение за 11.12.2013 г. – за изясняване на обстоятелството дали от глинестия слой е взета ядкова проба, годна и достатъчна за четирикомпонентно изследване на радиацията (л. 3592 и сл. от делото).

12. За изясняване на твърденията в обжалвания акт са допуснати и приети съдебни експертизи, както следва:

12.1. Комплексна съдебно-техническа експертиза със задачи:

1. Съответства ли информацията от геоложкото откритие и пластовите изпитания на възприетите в ДОВОС техника на сондиране, технология за извличане на газа и техника на безопасност.

2. Предвид характеристиките на района, в който е предвидено реализиране на инвестиционното предложение, какви са възможните въздействия на земетресение върху сондажите за проучване на добив, описани в инвестиционното предложение. Какви са евентуалните разрушения на оборудването и подземната част на сондажа при различните степени на заметръсна активност, в какво се изразяват, какви могат да бъдат последиците за състоянието на околната среда от разрушенията?

3. Какви въздействия оказва върху елементите на околната среда оборудването, което е предвидено да се използва при проучването и добива, създава ли при работа йонизиращи, нейонизиращи лъчения, вибрации, ултразвук и инфразвук? Предвид характеристиките на оборудването да се посочи интензитета, обхвата и последиците от въздействието.

4. Кой извършва контрол за процесите на преминаване през водоносните хоризонти, по какъв ред, в какъв период от време? При описаните в ДОВОС, етапи на реализация на инвестиционното предложение кога се предполага преминаване през водоносните хоризонти, в какво се изразява преминаването? В какво се изразява контролът при преминаване? Има ли нормативно установено или изведено от практиката правило за извършване на такъв контрол (задължено лице, процедура, периодичност)?

5. В етапите на реализация на инвестиционното предложение (проучване, добив и ликвидация) отвеждат ли се пряко или непряко приоритетни и опасни вещества или други замърсители в подземните води? „Губи“ ли се сондажна течност напълно или частично, при кой етап от реализация на инвестиционното предложение (проучване, добив, ликвидация), какъв е механизмът на загубата, къде постъпва тази течност?

6. Как се квалифицират по смисъла на Регламент 1907/2006 веществата, които ще се използват в състава на сондажните течности, при кои дейности и в какви количества са предвидени да бъдат емитирани, какви са последиците за елементите на околната среда в непосредствена близост до сондажа, разпространяват ли се, в каква среда и по какъв механизъм, обратимо ли е и в какъв период от време изчезва влиянието на излъчените вещества?

7. Възможни ли са замърсявания на повърхностни и подземни води, в т.ч. и на източници на питейно-битово водоснабдяване, в различните етапи на реализация на инвестиционното предложение при спазване на описаната в ДОВОС технология за реализация на инвестиционното предложение и предвидените в ДОВОС мерки? Ако замърсявания са възможни, какви могат да бъдат тези замърсявания – с какви вещества, кои повърхностни и/или подземни води могат да бъдат засегнати, какъв е възможният териториален обхват на евентуалното замърсяване, обратимо ли е и след какъв период от време? Как се определя потенциалното замърсяване? Може ли такова замърсяване да бъде определено като значителна последица от въздействието на инвестиционното предложение?

8. Попадат ли определените в ДОВОС местоположения на сондажите в санитарно-охранителни зони за подземни източници?

9. Може ли реализацията на инвестиционното предложение на всички етапи по описаните в ДОВОС начини и с прилагане на описаните технологии да доведе до промяна в съдържанието на тежки метали и радиоактивни вещества в подземните или повърхностните води, по какъв механизъм и от какви източници?

10. Предвидената в ДОВОС конструкция на сондажите с обсадни колони подходяща ли е за такъв тип сондажи и създава ли достатъчни гаранции за незамърсяване на водоносните хоризонти, през които преминава?

11. Възможни ли са замърсявания на повърхностни и подземни води, в т.ч. и на източници на питейно-битово водоснабдяване в различните етапи на реализиране на инвестиционното предложение, в случай на нарушаване на технологичната дисциплина, аварии и/или природни бедствия? Ако са възможни, в какви случаи може да се стигне до замърсявания, какви могат да бъдат тези замърсявания – с какви вещества, кои повърхностни и/или подземни води могат да бъдат засегнати, какъв е възможният териториален обхват на евентуалното замърсяване, обратимо ли е и за какъв период от време, като се имат предвид описаните в ДОВОС технологии за реализация на инвестиционното предложение и предвидените мерки при аварийни ситуации и природни бедствия?

12. Идентифицирани ли са в ДОВОС в достатъчна степен възможните рискове за водните тела, в т.ч. и на източниците на питейно водоснабдяване, от реализацията на инвестиционното предложение, в т.ч. при аварии и природни бедствия. Предвидени ли са в ДОВОС адекватни мерки за преминаване или ограничаване на идентифицираните рискове за водни тела и на източниците на питейно-битово водоснабдяване?

Вещото лице С.С.С., инженер-геолог, на въпросите от своята компетентност отговаря, че в основната си част информацията в ДОВОС съответства на геоложкото откритие и пластовите изпитания и е взаимносвързана и допълваща се. По отношение на конструкцията на сондажите посочва, че те са сложни съоръжения, изградени от няколко телескопично разположени метални колони и запълнени между тях пространства с висококачествен тампонажен цимент, поради което са достатъчно стабилни и устойчиви; изградени след 1948 г. множество сондажи в Северна България се използват и са под непрекъснато наблюдение, като няма информация за никакви подземни и надземни нарушения по конструкцията или оборудването им, след земетресението край Вранча през 1977 г. не са наблюдавани изменения в дебити и добиви или по конструкцията и оборудването на сондажите в Тюленовското находище. Принципно посочва, че сондажът може да се разглежда като част от еластичната среда на здравите скали и може да понесе много по-добре трусове от всякакви други инженерни съоръжения като жилища, язовири и мостове. Дава пояснения относно процеса на сондиране и контрола върху този процес и състоянието на сондажа, който е непрекъснат. Във връзка със сондирането през водоносните хоризонти обяснява, че сондирането се извършва с циркулация на промивна течност, която се нагнетява през сондажния лост, преминава през забоя на сондажа и излиза през затръбното пространство на повърхността, изнасяйки късчета разрушена скала, тази течност има постоянен контакт с разкритите скали и образува глинеста кора по сондажния ствол. Преминаването през водоносните хоризонти е свързано почти винаги със загуба на циркулация, тоест има пълна или частична загуба на нагнетяваната течност. Този процес е предвиден в проекта за сондиране и обикновено водоносните хоризонти се сондират с вода и периодично нагнетяване на глинест разтвор за почистване на достигнатия забой и изнасяне на натрупан шлам или с използване на специално обработени разтвори. Счита, че този въпрос следва да бъде разгледан по-подробно в ДОВОС. Губещата се течност и раздробени скални частици попадат във водоносните хоризонти поради по-високото относително тегло на промивната течност. Тези загуби се следят и се отчитат като се ликвидират чрез спускане и циментиране на обсадна колона. Посочва предвидените в ДОВОС разтвори на бентонит с добавки на минимални количества натриева основа и натриев карбонат, като счита за възможно сондажът да се извърши и без тези добавки, а проникването на глинестия разтвор, филтрат от него или на вода с евентуални химически добавки приема за ограничено във времето и като количество, с незначително въздействие и без опасност от замърсяване предвид огромните обеми на водните тела. С изключение на сондажния процес, при останалите етапи на инвестиционното предложение – добив, ликвидация и рекултивация – счита, че няма условия за замърсяване на подземни водоизточници. Счита за възможно извършване на изчисления по реални данни от сондирането на Р-1 и Р-2 къде и какви количества течност се губят във водоносните хоризонти. На въпроса дали определените в ДОВОС местоположения на сондажите попадат в санитарно-охранителни зони за подземни източници отговаря, че не попадат в пояс І на санитарно-охранителната зона, като уточнява, че в района на инвестиционното предложение има учредени, оградени и сигнализирани само пояси І на такива зони. За всички условно определени проектни сондажи в ДОВОС е посочено, че ще бъдат на минимално отстояние от 2000 м от източници на питейно водоснабдяване. Посочва, че в границите на продуктивната площ попадат 4 водоизточника – сондажи с дълбочина над 200 м, като дава подробности за всеки от тях, като отстояние от сондажите Р-1 и Р-2. За останалите 5 бр. водоизточници посочва, че са на достатъчно разстояние на запад от евентуалните сондажни площадки. Отбелязва изрично, че използваната за питейни нужди вода е с разтворен в нея природен газ (метан). Във връзка с преминаването на водоносните хоризонти при усвояване на находището посочва, че първите два хоризонта – сармат и среден еоцен – имат хидравлична връзка и се изолират с една техническа колона в интервала 0-246 м. В този интервал е възможна загуба на промивна течност, няма информация за съдържание на тежки метали и радиоактивни вещества, които могат да бъдат пренесени като шлам с глинестия разтвор във водоносните хоризонти. Такива вещества няма и в глинестия разтвор. Следващият валанжински водоносен хоризонт е представен от варовици и доломити, няма възможност за замърсяване с други материали извън тези на самия хоризонт и на съставките на глинестия разтвор. Втората техническа колона изолира разреза на валанжа и премахва контакта на сондажния разтвор с водоносния хоризонт. При сондирането след 1000 м подземните водоносни хоризонти са изцяло изолирани и попадането на материали от продължаващото сондиране е невъзможно. Посочва още, че глинестият разтвор не може да бъде разглеждан като разтворител и носител на редки, вкл. радиоактивни елементи от въглищната пепел, които са в минимални, по-скоро символични количества и не могат да се разглеждат като опасни. В останалите етапи на инвестиционното предложение няма основание да се очаква някакво замърсяване. Счита, че към ДОВОС би трябвало да бъдат приложени всички графични материали от геофизичните изследвания и интерпретацията им. При огледа на сондажната площадка е установил, че ямите за събиране на евентуални разливи, отпадъци от глинест разтвор и шлам са пълни с дъждовна вода, тоест не позволяват проникване на течности в дълбочина. Разглеждането на конкретно избраните техника и технология на сондиране следва да са предмет на разработка в детайлен технически проект и съответна процедура съгласно Приложение № 2 към Наредбата за ОВОС, тоест всеки нов сондаж е ново инвестиционно предложение и подлежи на нова преценка. Посочва също така, че в ДОВОС е предвидена и нулева алтернатива – възможност за частична реализация на инвестиционното предложение или прекратяването му.

На въпроси в с.з. в.л. С.С. потвърждава, че газът, установен при геоложкото откритие и пластовите изпитания, може да се добива по технологията, изложена в ДОВОС. Газът е конвенционален газ, извличането му не предполага допълнително въздействие за разпукване на скали, подлагане на налягане, а чрез прилагане на хоризонтални къси и ултракъси забои. В случай на карстови пукнатини промивната течност може да попадне в подземни води, а при некачествена циментация зад колоната може да постъпва газ. Дава пояснения относно оценяването на запасите и начина на консервиране на сондажите.

Вещото лице Е.К., инженер – геолог хидрогеолог, изброява подземните водни тела в района на инвестиционното предложение в рамките на БДЧР и БДДР, като посочва, че фактически на разглежданата територия са разпространени 3 етажно разположени водоносни хоризонта – сарматски, еоценски и малм-валанжски, които са разделени административно. Анализира характеристиките на всеки от тези хоризонти. Посочва, че при реализиране на инвестиционното предложение „отвеждане“ на приоритетни и опасни вещества или други замърсители в подземните води няма да има, само известно навлизане на сондажна промивка в процеса на сондиране, което ще е временно и локално. Тази загуба на промивка е най-същественият проблем, не само възможен, но и неизбежен. Контактът на промивката със скалите на водоносните формации е ограничен само до процеса на тяхното преминаване. Поради малкия обем на загубената промивка в сравнение със значителните статични запаси и динамични ресурси на водоносните хоризонти, тя няма да промени качествата на подземните води. След 950 м до пълното завършване на експлоатационните сондажи влиянието на промивката върху вече изолираните водоносни хоризонти е напълно изключено. По въпросите може ли и с какво промивната течност да замърси подземните води и в какъв пространствен обхват, вещото лице посочва, че евентуално вредните за здравето съставки на промивната течност са натриев хидроксид и натриев карбонат, които са с минимални количества в течността – съответно 0,2 % и 0,1 %, освен това могат да бъдат извадени от състава при преминаване през водоносните хоризонти без това да компрометира изпълнението на функциите на течността. Относно разпространението на промивната течност в пласта посочва, че при съвременната сондажна техника преминаването през сарматския и еоценския хоризонт се очаква да е 10-12 дни, а през малм-маланжския – около 20-22 дни. Използваното в ДОВОС математическо моделиране при възможно по-неблагоприятни условия дава възможно разпространение на сондажната течност в рамките на няколко десетки метра встрани от сондажа, при съществено намалена концентрация на „замърсителите“ и значително разреждане на постъпилия разтвор. Определя въздействието върху водоносните хоризонти като краткотрайно и локално. Относно водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване посочва, че западно от територията на инвестиционното предложение има 5 такива водоизточници, на разстояние над 3 км и техните санитарно-охранителни зони са извън обхвата на инвестиционното предложение. На самата територия на инвестиционното предложение има 4 такива водоизточници, като проектираните сондажи са на разстояние най-малко 2 км от най-близкия водоизточник. Тъй като сондажите са проектирани като вертикални през всички водоносни хоризонти и наклонени едва след 950 м, влиянието на проникналата сондажна течност ще е няколко десетки метра встрани върху валанжския хоризонт и по-малко в сарматския, тоест постъпилите вещества от сондажния разтвор не могат да достигнат до водовземните съоръжения в рамките на техния експлоатационен период (25 години). Счита, че при изпълнение на инвестиционното предложение с предвидените технологии не може да се стигне до увеличаване на съдържанието на тежките метали и радиоактивните вещества в подземните води. Във връзка с конструкцията на добивните сондажи посочва, че малм-валанжинският хоризонт ще бъде изолиран с две обсадни колони и и междутръбна циментация, а еоценският и сарматският – с три обсадни колони и циментация, чиято конструкция отговаря на изискванията на Наредба № 1/2007 г. за проучването, ползването и опазването на подземните води, като хоризонтите са изолирани както от добивания газ, така и от смесване на води от различни хоризонти. Във връзка с повърхностните води посочва, че инвестиционното предложение е разположено във водосборните области на Д.нските пониращи реки, които не могат да се идентифицират като водни тела по смисъла на Рамковата директива за водите. От тези суходолия суходолието Малък Качамак преминава през участъци К. и р.-изток. Отделеният при сондирането шлам и отработената промивна течност е предвидено да се депонират в утаителна яма с достатъчни размери, изолирана с водоплътен материал. Не е предвидено заустване/отвеждане на отпадъчни води – технологични, битови и пластови, те ще бъдат събирани в резервоари и извозвани периодично до пречиствателна станция за отпадни води. Това изключва замърсяването на повърхностни води от планираните дейности. Относно технологичните аварии, вещото лице счита, че те са бързо отстраними и не застрашават директно повърхностните и подземните води, както и източниците на питейно-битово водоснабдяване.

На въпроси в с.з. в.л. Е.К. доуточнява, че двата реагента – натриев хидроксид и натриев карбонат – се добавят в бентонитовия разтвор, за да подобрят качеството на промивната течност, те са в ниски количества, настъпват сорбционни процеси и бързо се разреждат в запасите, поради което в посочените концентрации не могат да увредят качествата на подземните води.

Вещото лице инж. д-р И.С., доктор инженер по специалност „Сондиране на нефтени и газови сондажи“ счита, че проучвателните сондажи са дали достатъчна информация за правилния избор на техника за сондиране и подходяща технология. В ДОВОС е предвидено прилагане на конвенционална и традиционна практика на изграждане, която е напълно безвредна и безопасна за хората и околната среда. По въпроса относно влиянието на земетресенията посочва, че не му е известна информация за увреждания на сондажи за добив на нефт и газ от земетресения, че няма промени в поведението на сондажите на територията на България след земетресението във Вранча, и че това важи и за наземно монтираното мобилно сондажно оборудване. Относно сондажната апаратура, предвидена в ДОВОС, посочва, че тя е произведена и сертифицирана в държава членка на ЕС при пълно съответствие със стандартите и изискванията на ЕС и API стандартите. Цитира БДС, относими към оборудването, и дава заключение, че то отговаря напълно на стандартите, че в съоръженията, от които е съставена сондажната апаратура няма източници на йонизиращи и нейонизиращи лъчения, предизвикваните вибрации и шумове са в границите на площадката и съответстват на стандартите и изискванията за производство на оборудването. Описва отговорните за провеждане на контрола при сондирането лица и начина за регистриране на работата. По въпроса с отвеждането на опасни вещества и замърсители посочва, че при реализация на инвестиционното предложение няма пряко или непряко отвеждане на опасни вещества и замърсители в подземните води, а проникването в проницаеми пластове на контролирания в реално време сондажен разтвор съгласно технологията на сондиране е ограничено по време, обем и разпространение в близкото около сондажа пространство. Дава пояснения, че загубата на промивна течност не се прави преднамерено, а е в резултат от обективни геоложки условия. В предложения в ДОВОС вариант е разгледана най-тежката опция на съдържание на течността, като посочва, че от опит е известно, че мерките за изолация на загубата са неефективни и се преминава към сондиране на техническа вода, при пълна загуба, която се черпи от сондирания интервал и нейното количество е пренебрежимо малко спрямо обема на водата в пласта, периодично за изчистване на разрушената скала в сондажа се налага нагнетяване на водно-бентонитов разтвор с повишен вискозитет, без добавяне на химикали. Относно използваните в промивните течности химикали посочва, че са предвидени разтвори на бентонит, по принцип без добавка на химикали. Ако бъдат използвани химикали, те са за управление на някои параметри на разтвора с навлизане на дълбочина и увеличаване на температурата и налягането, които нямат контакт с водоносни пластове. След влагане на химикалите в разтвора, те са в безопасни концентрации, рецептурата се изготвя на място от химика на сондата в зависимост от конкретните геоложки изследвания и химическия състав на техническата вода. За промивните течности действат стандарти, цитирани от вещото лице, относно избора на тип промивна течност, химични реагенти и добавки по функционално предназначение. Посочените в ДОВОС вещества, които ще се използват за сондажни промивни течности, не са вписани в приложенията към Регламент 1907/2006 като канцерогенни, мутагенни или токсични за репродукцията вещества. По данни от геофизичния каротаж, по стените на сондажа се образува плътна, ниско проницаема глинеста кора, която се отмива с разтвор на вода и химикали от посочените, за да осигури по-добър контакт между циментовия разтвор и скалата. Счита, че конструкцията на сондажите, и по-специално спускането и циментирането на три технически обсадни колони с циментиране до устието на сондажа за изолиране на водоносните хоризонти, създава пълна гаранция за недопускане на замърсяване. Качеството на циментацията се проверява с тест за херметичност и акустичен каротаж, като при необходимост се провеждат ремонтни работи преди последващото сондиране. Посочва, че рискът от замърсяване на повърхностни или подземни води, в това число на източници на питейно-битово водоснабдяване, в случай на нарушаване на технологичната дисциплина, аварии или природни бедствия не е по-голям, отколкото за всяка обикновена човешка дейност.

На въпроси в с.з. в.л. И.С. уточнява, че хоризонталните и наклонените сондажи по инвестиционното предложение е предвидено да се правят заради увеличението на контактната повърхност и не представляват неконвенционално въздействие върху пласта, а въздействие като това, което се прави във вертикалния слой.

Вещото лице инж. Д.Д., н.с. І ст., химик, изчислява според данните в ДОВОС рН на сондажния разтвор, че разреждането на изходната промивна течност с 260 пъти обема на вода от местните водоизточници, ще доведе до рН = 8, което ще се възприема като слабо лугав вкус. Счита, че в ДОВОС липсват данни относно количествата промивна течност, които могат да попаднат във водоносните хоризонти, и липсват данни как се контролира и предотвратява тази възможност, реализацията на инвестиционното предложение би могла временно да влоши качеството на водата за питейно-битови нужди в региона, като продължителността на това въздействие се определя от интензивността на придвижване на подземните води. Относно опасността от замърсяване на околната среда и водите с тежки метали посочва, че в концентрациите на наблюдаваните метали са под максимално допустимите, но съществуват противоречиви данни само за живак. Моделираната емисия на стр. 499 от ДОВОС при входните параметри от стр. 493 според изчисленията на вещото лице води до извод за концентрация на живак в изгаряния природен газ от 3,82 µg/Nm³, което е повече от допустимото съдържание на живак в природния газ за потребителите < 1 µg/Nm³, и това означава, че трябва да се отстрани част от живака, при планирания добив на година равна на 395 g. Посочва, че не е изяснено как може да се предотврати попадането на изчислените от него количества живак в повърхностните води. Относно натрупването на радиоактивни вещества в околната среда и повърхностни води посочва, че данните за 4 м глинест пласт в интервала 2645-2655 м с анормално висока радиоактивност (180 API) не могат да бъдат приведени в единици по Natural gamma ray spectroscopy, и това не позволява да се изчисли дали радиоактивността на този слой не надвишава естествения радиоактивен фон на почвите в региона. Поради това прави извод, че не може да се твърди, че замърсената промивна течност и пластовите води от този интервал не са с по-висока радиоактивност от естествената за региона. Констатирал е при посещението на място, че депото за скална фракция и замърсена промивна течност се намира на кота, по-висока от част от околния ландшафт, което при евентуално природно бедствие – пороен дъжд и наводнение – би довело до замърсяване на повърхностни, а при наличие на карстови пукнатини – и на подземни води с алкална и евентуално радиоактивна замърсена промивна течност. Отбелязва, че поради предвидената дълбочина на сондажа до 2700 м добиваният газ ще е влажен, поради което трябва в ДОВОС да се опише метод за отстраняване на по-висши от метана въглеводороди и метод за утилизиране на получения кондензат. Ако това е изгаряне на факел, това според вещото лице създава допълнителни рискове за населението и околната среда, включително водите и почвата. В с.з. вещото лице Д.Д. пояснява какво е химичното и биологичното въздействие на РНРА, на натриевата основа в използваната концентрация в сондажната течност, каква промяна се очаква в Рh на подземните води от постъпване на сондажна течност. Във връзка с модела за разпространение на живака пояснява, че той се съдържа в суровия газ, пояснява, че евентуално би попаднал в течността, отделена след изсушаване на газа. Дава данни и за същността на API единиците, в които се измерва радиоактивност в сондажа. Доколкото предмиденият добив е на „влажен газ“, изчислява приблизително количеството кондензат, който би се получил и който би съдържал по-висши хомолози на метана.

Вещото лице проф. инж. С.Ш., инженер геофизик, доктор на геологическите науки, дава отговор на въпроса предвид характеристиките на района на инвестиционното предложение какви са възможните въздействия на земетресение върху сондажите, какви са евентуалните разрушения на оборудването и подземната част при различни степени на земетръсна активност, в какво се изразяват, какви могат да бъдат последиците за състоянието на околната среда от разрушенията. Въз основа на събраната от вещото лице информация е създадена карта на сеизмичността около района на инвестиционното предложение, нанесени са разломите, определени като активни и потенциални източници на земетресения, същите, които участват при определяне на сеизмичната опасност за нуждите на нормативните актове за строителство в сеизмични райони. За тази карта са използвани карти от 2009 и 2013 г., разработени за целите на сеизмичното райониране и за избор на площадка за нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Изключен е спорен разлом, който е приет по нови данни за неактивна структура на българска територия. Оценени са въздействията върху територията на инвестиционното предложение от известни силни земетресения във Вранчанската сеизмична зона (1940 г., 1977 г.), Горнооряховската сеизмична зона (1913 г., 1986 г.), Шабленската сеизмична зона (1901 г., 1911 г., 1956 г., 2009 г.), земетресението при Дулово от 1892 г. Посочва, че участък „С.“ попада основно в зоната на сеизмичност от VІІІ степен по скалата МШК-64, само в най-източната част – от ІХ степен, докато по данни на възложителя наземните конструкции са предвидени за сеизмични въздействия от Х степен, каквото сеизмично въздействие на територията на България не се очаква. Относно сеизмичните въздействия в дълбочина от земната повърхност посочва, че няма национален нормативен документ за сеизмични въздействия върху подземни съоръжения от типа на сондажни системи за добив. За тръбопроводите са предвидени стандарти за проектиране за сеизмични въздействия. От световния опит прави извод, че практически сеизмичните въздействия намаляват много рязко в дълбочина, при нелинейна зависимост от честотната характеристика на въздействието и скоростния разрез на скалите. Въз основа на анализираната информация вещото лице дава отговор на въпросите, че при ниво на проектиране за въздействия от Х степен по МШК-64 на всички наземни съоръжения могат да се очакват само козметични конструктивни повреди, но не и катастрофални разрушения при въздействия с по-висока степен, за сеизмичната устойчивост на тръбопроводите има разработени подробни нормативни изисквания, които трябва да се отчетат задължително при изготвянето на проектите за конкретните трасета, и спазването им гарантира неразрушаване на съоръженията при максимални сеизмични въздействия. За предотвратяване на евентуална авария на тръбопровод има разработени мерки и сценарии в ДОВОС, а подземните съоръжения ще бъдат подложени на по-малки натоварвания от тези на повърхността, поради което не се очаква аварийна ситуация да бъде предизвикана от земетресение.

12.2. Съдебно-екологична експертиза във връзка с твърденията в обжалвания акт (т. 3 от мотивите), че в ДОВОС не са разгледани кумулативните въздействия от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, със задача: вещото лице - еколог да даде заключение по въпроса „Разгледани ли са кумулативните въздействия и направена ли е детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии?“

В заключението на съдебно-екологичната експертиза, изготвена от в.л. С.Д.Н., кумулативният ефект е резултатът от състоянието, в което редица повтарящи се действия оказват по-силно въздействие от сумата на техните индивидуални ефекти. Според вещото лице дружеството не е поискало от РИОСВ достъп до информация за други проекти по реда на Закона за достъп до обществена информация. Приема за неизяснени изводите в доклада, че не се очаква отрицателно кумулативно въздействие върху видовете и местообитанията, предмет на опазване в защитените зони. Не установява как е избран само обхватът на находището и какви са аргументите за това, както и защо са коментирани само сходни инвестиционни предложения за добив на газ и нефт. Счита, че всяко въздействие над 1 % несъмнено би оказало значително отрицателно влияние на видовете и техните местообитания, както и че трябва да бъде посочен кумулативният ефект и неговото влияние в процентно съотношение. Също така счита, че строителните дейности за изграждане на площадките, пътищата и тръбопроводите са свързани с въздействие върху компонентите на околната среда, но този коефициент не е посочен никъде. Посочва, че по отношение на птиците възможният кумулативен ефект не е незначителен и не се ограничава до безпокойството, а влияе и върху изхранването, места за почивка и нощувка и гнездене, поради което може да окаже изцяло прогонващ ефект. Като крайно заключение дава становище, че не е направена детайлна оценка на кумулативното въздействие върху етапите на експлоатация на находище С., не е оценено детайлно влиянието на площадките за добив и трасетата на тръбопроводите, кумулативното въздействие е разгледано повърхностно без анализ на отнети площи в процентно съотношение спрямо другите площи, взети са предвид само инвестиционни предложения, свързани с добив на нефт и газ, не е направена детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии.

На въпроси в с.з. пояснява, че посочените в ДОВОС 3 % отнети площи в находище „С.“ за реализиране на инвестиционното предложение означава, че ще има значително отрицателно въздействие върху видовете и техните местообитания, тъй като се счита, че 1 % е допустим. Счита, че при оценяване на въздействието следва да се вземат предвид и другите инвестиционни намерения, дори когато не са като разглежданото, както и че оценяването на въздействието по скала е субективно, за разлика от оценяването в проценти отнети площи. Твърди, че в доклада няма карта с нанесени всички инвестиционни предложения, от която да се установи местоположението им, както и че не са уточнени местоположенията на площадките за добив и преработка на газа и тръбопроводите. Уточнява, че посочените 3 % не засягат местообитания по регистрирани защитени зони. Изразява несъгласие с изводите в доклада относно липсата на кумулативен ефект на инвестиционното предложение.

12.3. Тройна съдебно-екологична експертиза със същите задачи е назначена по искане на жалбоподателя, с цел конкретен отговор на поставения въпрос.

В заключението, вещите лица проф. д-р Н.Ч., доц. д-р Д.Т., инж. Н.С. разглеждат въпросите в две направления.

Най-напред отбелязват, че през 2013 г. е проведена процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС за имот № 020013 в землището на с. р., който е част от процесното инвестиционно предложение. В Решение ВА 77-ПР/2013 г. на Директора на РИОСВ – В. е прието да не се извършва ОВОС, тъй като степента на очакваните въздействия по отношение на атмосферния въздух, води, отпадъци, почви, биоразнообразие, ландшафт и човешко здраве е незначителна, без кумулативен ефект.

С Решение ВО-150 ПР/2014 г. по отношение на четирите участъка е прието да се извърши ОВОС и ОСВ, тоест налице е противоречиво решение за първия имот.

Във връзка с преценката на кумулативния ефект, вещите лица посочват, че той може да бъде оценен реално въз основа на наличната към момента на изготвяне на документацията информация за съществуващи, в процес на изграждане и планирани дейности. Такава информация възложителят е изискал от РИОСВ, като освен това е провел консултации по заданието за ОВОС. Във връзка с обществените обсъждания вещите лица отбелязват, че те нямат пряко отношение към оценката на кумулативните въздействия, на срещите за обществено обсъждане не е представена писмено друга сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии, тоест не са били налице предпоставки за прилагане на чл. 17, ал. 7 от Наредбата за ОВОС. Освен това при оценката на качеството на доклада за ОВОС и доклада за ОСВ компетентният орган е потвърдил, че обемът и качеството на направените анализи са достатъчни за вземане на решение и не е идентифицирал пропуск по отношение на анализа на кумулативните въздействия. Изх. № ****/70/09.08.2017 г.

По отношение на съдържанието на документацията, изготвена в рамките на проведената процедура по ОВОС, вещите лица считат, че инвестиционното предложение е описано детайлно и оценено с всички елементи, участъци, етапи на реализация и технологии в рамките на 35 г., при т.нар. „адаптивен подход“, тоест определяне на последващите действия въз основа на резултатите и ефектите от предишното действие след мониторинг. Оценката на въздействията на инвестиционното предложение, направена от експертите, разработили доклада, е, че не се очаква кумулативен ефект. Вещите лица подчертават, че при анализа на въздействията не се използват математични способи и не се борави с цифри, няма изисквания за оценяване на въздействията в проценти на засягане/въздействие при ОВОС, това е характерно за ОСВ върху защитените зони. За оценяване на засягането на компонентите и факторите на околната среда се използват понятия/величини като „значително – незначително, положително – отрицателно, временно – постоянно, обратимо – необратимо, пряко – непряко, първично – вторично – кумулативно“. Прилага се матричен подход – качествен метод за оценка на въздействието върху околната среда, при който се онагледява кумулативното комбиниране на въздействията върху определен рецептор на околната среда. При кумулативния ефект се отчитат всички проекти/обекти, които биха могли да окажат еднакво въздействие от гледна точка на качеството на околната среда, тоест по отношение на видовете замърсители.

Предвид това, в ДОВОС са оценени кумулативно въздействие от едновременната експлоатация на находището с други находища/сондажи; кумулативно въздействие с други инвестиционни предложения и планове; кумулативен ефект от строителството и едновременната експлоатация на газопровода и инстарациите за сепариране, подготовка на газа и компресиране. Оценката на значимостта на въздействията спрямо факторите, които замърсяват или могат да увредят околната среда, е направена чрез използване на матричния подход в таблици ІV.14-1 до 8 от ДОВОС. Не е направено раздробяване на инвестиционното предложение с оглед избягване или намаляване на кумулативния ефект.

След това вещите лица са направили анализ на съдържанието на ДОСВ, при който са приели, че са оценени детайлно типовете въздействия, и са формирали следните заключения:

Районът на находището е обработваеми площи, полезащитни райони и регулациите на няколко населени места. Общата площ на всички одобрени инвестиционни предложения е около 3 % от площта на находище „С.“, а не на защитените зони. Инвестиционните предложения засягат изключително обработваеми площи или са в регулация или непосредствена близост до населените места, така че не се очаква кумулативно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове – предмет на опазване в ЗЗ. Всички инвестиционни предложения с потенциално кумулиращ се ефект са извън териториите на ЗЗ „К. Д.“ и ЗЗ „К.“ и не се очаква отрицателно кумулативно въздействие. Единственото инвестиционно предложение в границите на ЗЗ „Било“ по директивата за птиците е за вятърен парк „С.“, но вероятно е загубило правно действие. Пряко засегната от дейността ще бъде само малка площ от ЗЗ „К. Д.“ чрез сондажна площадка П 1-1 „р.“ с площ 37,291 дка, за която обаче е издаденото предварително решение да не се извършва ОВОС. Тази площадка е съществуваща към момента на разработване на доклада, не се предвижда разширение и единствената нова дейност е изграждане и експлоатация на инсталация за подготовка на газа, което не е свързано с отнемане на площи, респ. със засягане на нови местообитания.

Във връзка с газопроводите и пътищата за достъп като възможно засягане на ЗЗ, вещите лица посочват, че такова е предвидено само по един от алтернативните варианта за отвеждащ газопровод през 240 л.м от ЗЗ „К.“. Строителните дейности на газопроводи са предвидени в полските пътища и в земеделски земи, ще се използват съществуващи пътища или в сервитута на общинската или републиканската пътна мрежа.

Частите от природно местообитание „Понто-сарматски степи“ попадащи във всички участъци от находище „С.“ не се засягат от изграждането на повърхностни съоръжения, а подземното природно богатство няма връзка с местообитанията на повърхността и не е възможно да се породи кумулативен ефект.

Нито едно от останалите инвестиционни предложения не попада в териториите на ЗЗ „К. Д.“ (където е площадка П 1-1 р.) или „ЗЗ „К.“ и не може да се породи кумулативен ефект от едновременната реализация на всички инвестиционни предложения. Ветрогенераторите в ЗЗ „Било“ също не могат да доведат до кумулативен ефект с разглежданото инвестиционно предложение, тъй като то не предвижда дейности в тази защитена зона. Вещите лица посочват, че докладът за ОСВ е изчерпателен във връзка с липсата на кумулиране на въздействия, с оглед констатацията, че инвестиционното предложение има нулево пряко въздействие в границите на зоните и незначително косвено въздействие извън тях. При липса на реално физическо засягане на местообитания или на видове, не е възможно оценка на потенциалните отрицателни въздействия, вкл. на кумулативните, да се извършва чрез изчисляване в проценти на засягането. Като краен извод в експертизата е посочено, че са разгледани кумулативните въздействия и е направена детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии.

В с.з. вещите лица посочват, че в доклада са разгледани кумулативните въздействия и е направена оценка на кумулативното въздействие в достатъчна степен на база формулираното от възложителя инвестиционно предложение и в обхвата на експертизите, очертани от компетентния орган. Оценката е определена като сравнима и детайлна, тъй като дава достатъчно информация, за да бъдат извършвани сравнения. За изводите си, вещите лица са се базирали на добрите практики на ЕС. Констатират, че в ДОВОС са описани и изложени редица хипотези на пряко или косвено отрицателно въздействие, но като краен извод в заключението е направена преценка, че отрицателно въздействие няма. Когато има засягане над 1 % от територия на защитена зона може да се очаква отрицателно въздействие, в зависимост от цялостното състояние на защитената зона. В случая не е предвидено пряко физическо засягане на защитена зона и не е възможна оценка на потенциалните кумулативни въздействия, при които се използва изчисление за процентно засягане. Освен това вещите лица уточняват, че детайлни кумулативни оценки не могат да се направят за целия потенциален период на проекта, тъй като през следващите 35 г. не е ясно какви още проекти ще има. Всяко следващо решение в рамките на тези 35 г. би трябвало да зависи от мониторинга, правен дотогава, какъвто възложителят прави по Закона за подземните богатства. Посочват още, че докладът по ОВОС е използвал един от методите за оценка на кумулативните ефекти, а именно, математическо моделиране, направено по два начина, единият от които е съчетаване на линейните и на точковите обекти, източници на емисии, с оглед оценка на кумулативните въздействия. На въпрос относно оценката на въздействието на сервитутите отбелязват, че сервитутите не са източник на въздействие.

12.4. Съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите изследвания на предоставена от жалбоподателя проба от преминатия глинест слой и при необходимост, от запазения при проучвателния сондаж шлам, да отговори на следните въпроси: 1. Какво означава „аномално висока радиоактивност” 180 API от 4 метров глинест пласт, установен по данни от комплексните сондажно-геофизични изследвания? 2. Установената стойност на аномално висока радиоактивност 180 API може ли да се преизчисли в единиците, в които се определя естественият радиоактивен фон и единиците, които се използват в Наредбата за радиационна защита. Ако е възможно, каква ще е в тези единици радиоактивността на материала от установения четирнметров глинест пласт с радиоактивност 180 API, който може да бъде изнесен на повърхността при сондирането? 3. Като се имат предвид отговорите на горните въпроси, до каква степен изнесеният материал от този пласт при изпълнението на всички предвидени в инвестиционното предложение сондажи, може да промени естественият радиоактивен фон в района на находище „С.“ и облъчването от този материал в рамките ли е на допустимите дози на йонизиращи лъчения, така както са установени в Наредбата за радиационна защита? 4. Като се има предвид предвидената в инвестиционното предложение технология за сондиране и добив на природен газ от находище „С.“, възможно ли е този пласт да замърси повърхностни или подземни водни тела в района на реализация на инвестиционното предложение, включително и в случаи на аварии, нарушаване на задтръбната циментация на сондажната колона или природни бедствия, и ако е възможно - при какви конкретни хипотези и до каква степен.

Съгласно заключението на вещото лице проф. д-р Б.Р., геофизик, стойността от 180 API е установена при гама-каротаж, който регистрира стойности на естествената гама-активност на скалите в сондажа. Въз основа гама-каротажната диаграма вещото лице е установило, че указаната стойност е наблюдавана в интервала 2641 – 2645 м. Дава пояснения относно еталона за стандартни API единици, както и относно радиевия еквивалент на 180 API за използвания прибор, който изчислява аналитично на 7 Bq/kg. За измерване на радиоактивността в реални проби посочва, че количеството не е достатъчно. Със стандартен радиометър е измерил проба от дълбочина 2640 м, съдържаща шлам от интервала 2635 – 2640 м, и проба от дълбочина 2645 м, съдържаща шлам от интервала 2640 – 2645 м. Резултатите от двете проби са 0,15 µSv/h, което е радиоактивност, по-ниска от естествения фон в С. (0,13 – 0,18 µSv/h). Отделно посочва, че при средна стойност на интервала по гама-каротажната диаграма от 100 API, 180 API са максималните стойности в посочения пласт, но тази стойност не отговаря на дефиницията за аномалия, каквато се считат стойности, превишаващи повече от три пъти средната стойност от всички измервания. Като извод, вещото лице посочва, че радиоактивността, изнесена на повърхността и установена чрез измерване на пробите, не представлява опасност за населението. За тази цел то сравнява резултатите от преките полеви измервания, извършени от ЦНИЛ към ДИАЛ ООД от 1,05 mSv/год, и еквивалентната реална доза 1,31 mSv/год за гр. С.. Относно количеството материал, който би бил изнесен от пласта с анормално висока радиоактивност при сондирането, вещото лице установява, че той ще е с тегло 123 кг, ако целият обем бъде изнесен на повърхността, и 180 API се равняват на 861 Bq за 123 кг. При преките полеви измервания на 23.03.2020 г. в групови проби от утайки от отработени промивни течности и разрушен скален материал от сондажи Р-1 и Р-2, са установени конкретните източници на лъчение, от които доминиращ е Калий-40, което е меко лъчение, незастрашаващо човешкия организъм. Измерените на място фонови стойности са до 0,12-0,13 µSv/h, под нормалния фон за страната, поради което изнесеният материал не влияе на естествения радиоактивен фон. Този фон е в допустимите дози на йонизиращи лъчения съгласно Наредбата за радиационната защита. Според вещото лице не съществуват хипотези, при които е възможно радиоактивно замърсяване на повърхностни или подземни води при предлаганата технология на сондиране и добив, поради липсата на повишена или опасна радиоактивност в разглеждания пласт.

В с.з. на въпроси на съда и страните вещото лице уточнява, че API е стандартна единица, еталон на Американския институт за петрол, по която се калиброват уредите, измерващи определени параметри при сондажа, в случая гама-излъчване. В конкретния сондаж средната стойност е около 100 API. Отклонението в четириметровия глинест слой вещото лице не счита за аномално висока радиация, тъй като не превишава три пъти стандартния фон, а е аномално в конкретната ситуация, тъй като се отклонява от средния фон. Относно изследването на пробите посочва, че естествената радиоактивност, която съдържа четири компонента – радий, уран, торий и калий-40 – се определя с помощта на спектрален анализ в лабораторни условия и дава количествено съдържание на четирите радиоактивни изотопа. Получените от вещото лице две проби от интервалите над 2640 м и от пласта 2640-2645 м са шламови, а не ядкови, тъй като глината се размива при сондирането, и са в недостатъчно количество за извършване на четирикомпонентния анализ. Поради това е измерена интегралната сумарна радиоактивност на всяка проба и измерването не е показало повишена радиоактивност, тоест активността на пробите е по-ниска от нормалния радиационен фон. Относно наредбата за радиационна защита уточнява, че тя се прилага в положения, при които има превишение на нормалния радиационен фон. Принципно уточнява, че радиоактивните елементи могат да се съдържат във водата и тя подлежи на пречистване за радиоактивност. При увеличаване на количеството изведен от сондажа радиоактивен материал, който в случая е ниско радиоактивен, излъчването ще бъде едно и също. Калият, който най-вероятно определя радиоактивността, няма да повлияе на общата радиоактивност при изваждане на повърхността.

12.5. Здравно-екологична експертиза със задача:

1. Как е определено в ДОВОС потенциално засегнатото население от реализация на инвестиционното предложение? Кои са рисковете фактори от реализацията на инвестиционното предложение при спазване на описаните в ДОВОС технологии за проучване, добив и ликвидация? Какъв е вредният ефект от тези фактори върху здравето на експонираното население?

2. Кое е потенциално засегнатото население в случаите на аварии и природни бедствия, по какъв начин се предполага да се променят или реализират рисковете за населението при различите видове възможни аварии и природни бедствия?

3. Какво е комбинираното въздействие върху здравето на населението на едновременната експозиция на всички вероятни рискови фактори от реализиране на инвестиционното предложение, извършена ли е такава преценка в ДОВОС?

4. Предвидени ли са мерки за предотвратяване, ограничаване и при възможност – премахване на всички значителни последици от реализацията на инвестиционното предложение за човешкото здраве, включително при аварии и природни бедствия? Възможни ли са други мерки, извън описаните в ДОВОС, какви са те?

В заключението вещото лице д-р Д.Т. привежда статистически данни за община Г.Т., която има 42 населени места с общо население 15 097 жители към 01.02.2011 г., от които в К. и С. – над 1000. Тенденцията е за трайно намаляване на населението, общината има отрицателен прираст. Описва образователните, здравните и социалните институции в общината.

Във връзка с потенциално засегнатото от инвестиционното предложение население, вещото лице уточнява, че в ДОВОС липсва специализиран раздел относно потенциално засегнатото население, като заключения относно засягането на населението са правени в отделни раздели, посочени от вещото лице.

Предвиден е раздел „Здравен статус на населението“, в който е посочено местоположението на находище „С.“ и землищата на 18 конкретно посочени села и общия брой на тяхното население (4749 души), тяхното социално-икономическо състояние, здравно-социален и демографски статус, данни за честотата на общата смъртност и водещите причини за смърт на равнище област д.. Не е уточнено дали тези жители ще бъдат потенциално засегнати, как биха могли да бъдат засегнати, има ли и други извън тези жители.

В раздел „Повърхностни води“ е посочено, че при строителството, експлоатацията, закриването и рекултивацията потенциалното въздействие е с локален обхват и няма да засегне местното население.

Според вещото лице ДОВОС твърди, че няма да има потенциално засегнато население от реализацията на инвестиционното предложение по време на всичките му етапи и при различните варианти на реализация, поради което вероятно не е определено потенциално засегнато население.

Относно рисковите фактори за населението вещото лице не дава категоричен отговор поради непълна, неясна и противоречива информация в ОВОС, неуточнена локация на 7 от 8-те площадки и на броя сондажи, липса на пълноценна количествена информация за статуса на параметрите на околната среда на площадките и най-близките населени места преди започването на проучвателните и строителните работи, липса на информация по време на извършване на оценъчните и проучвателни сондажи (с изключение на еднократно измерване на шума) и проби от воден сондаж. Посочва още данни и информация, която е необходима за отговор на въпросите относно шума и вибрациите, но липсва в ДОВОС. Относно емисиите счита за некоректни данните от моделирането относно SО₂ и NO₂ в доклада, което се отнася само до сондирането, което е дейността с най-голяма емисия. Счита за недовършено моделирането относно разсейването на NОx и за некоректни интерпретацията на резултатите и изводите от него. Посочва, че това моделиране се отнася до фазата на сондиране, която се предвижда да е 225 дни годишно, като при изчислени от него периоди на вятър и безветрие, съпоставени с розата на ветровете в района, счита, че неопределена част от населението на с. С. може да бъде изложено на наднормени концентрации на азотни оксиди (многократно превишение на средночасовите норми) при сондиране на площадка П4, а неопределена част от населението на с. С. – при сондиране на площадка П5. Някои от мерките в ДОВОС за намаление на емисиите счита за ирелевантни. Посочва, че липсва системен мониторинг на качеството на въздуха в района и не е уточнено кой ще информира засегнатото население за превишенията на праговете и как ще се предпази населението. Предвид това посочва, че е налице реална предпоставка за формиране на недопустимо висок здравен риск за потенциално засегнатото население и особено за чувствителни групи от него.

По отношение на компонента „Води“ посочва, че липсват данни в ДОВОС за качеството на водите от сондажите за питейно-битово водоснабдяване преди започване на проучвателните сондажи, поради което не може в перспектива да се прецени каква е причината за отклонения в качествата на водите, ако такива се установят, което може да наложи допълнителни социални разходи за подобряване на качеството на водите.

Относно потенциално засегнатото население при аварии и природни бедствия, вещото лице изброява посочените в ДОВОС възможни производствени аварии и усложнения, като счита, че в тези случаи потенциално засегнатото население зависи от вида, тежестта и обхвата на аварията, дали няма една авария да повлече след себе си други и колко често се повтарят авариите през концесионния период. По принцип счита, че тези аварии имат ограничен район на въздействие, предимно на самата площадка и най-често засягат работещи на площадката, но е възможно и засягане на временно пребиваващи лица в имоти извън площадката. Отбелязва някои видове аварии, които не са разгледани в ДОВОС, и по-специално взрив в компресорната станция за пълнене на транспортни съоръжения, пътно-транспортно произшествие (ПТП) с теч или взрив на транспортно средство, ПТП на строителна или транспортна техника или превозно средство за отпадъчни води, пробив на газопровод и евентуален взрив, системно замърсяване на почвата и подпочвените води с нефтопродукти, масла, хидравлични, смазочно-охлаждащи и др. течности от транспортните средства и строителната механизация. При тези аварии счита, че могат да бъдат засегнати лица на и около мястото на инцидента, временно или случайно пребиваващи. При системните аварии, водещи до замърсяване на почвата и подпочвените води с нефтопродукти счита, че в дългосрочен план потенциално засегнати биха били всички потребители на вода. В случаите на природни бедствия, и по-специално силно земетресение, наводнение и/или ураганен вятър счита, че е възможно водите в утайната яма и шламът от съответния участък да се разпространят и да засегнат площадката и извън нея, което при радиоактивност да доведе до радиоактивно замърсяване. Във връзка с комбинираното действие при едновременно настъпване на всички рискове, вещото лице разделя отговора на няколко части. Относно комбинираното въздействие на атмосферните замърсители, посочва, че такава е комбинацията сероводород и серен диоксид, която не е разгледана в ДОВОС. Разгледани са евентуални комбинирани въздействия върху земите и почвите и на физически фактори при заваръчните дейности.

Във връзка с мерките за предотвратяване, ограничаване и при възможност – премахване на всички значителни последици от реализацията на инвестиционното предложение за човешкото здраве, включително при аварии и природни бедствия, вещото лице констатира, че характерно за инвестиционното предложение е едновременното протичане и застъпване във времето на различни етапи – строителство, сондиране, експлоатация, закриване и рекултивация, като предполагаемите значителни въздействия върху населението са представени и оценени самостоятелно, а не комплексно. Липсват данни от оценката на риска за работещите, а по мнение на вещото лице предвидените мерки не са достатъчни и не отстраняват всички предполагаеми значими последици за здравето на населението. За да направи този извод, вещото лице цитира противоречиви данни и заключения относно ограничаването на емисиите от азотни оксиди, прах и шум. По-специално по отношение на шума счита, че шумът по време на строителството е твърде вероятно да причинява траен акустичен и битов дискомфорт.

Що се отнася до възможните допълнителни мерки, вещото лице счита, че това изисква различен подход, като изброява неизчерпателно подобни мерки. Сред тези мерки са едногодишно мониториране преди реализиране на инвестиционното предложение, детайлно описание на всички технологични дейности и съоръжения, включително каталожни данни за техните характеристики, коректни разчети за разпространението на газовите замърсители, праха, шума при отчитане на реалните параметри на средата, оценяване на загубите на триетилен гликол, осигуряване на външно електрозахранване вместо използване на дизел-генератори, осигуряване на допълнителен резерв на отстояние от площадките до най-близките населени места за избягване на превишението на нормите на атмосферните замърсители и шума, непрекъснат мониторинг на критичните фактори и осигуряване на обществен достъп до данните, мониторинг на водите за питейно-битово водоснабдяване за химичните вещества и смеси, използвани с промивните течности, ограничаване или дори изключване на живак-съдържащите продукти, и по-специално на флуоресцентните тръби за осветление.

В с.з. вещото лице уточнява, че самият добиван природен газ поражда риск от взрив и асфиксия в затворени пространства, но не е известно замърсяване на води и почви с този газ. Във връзка с извода за недопустимо висок здравен риск за потенциално засегнатото население и особено за чувствителните групи пояснява, че произтича от непредвидимото съчетание на определени фактически, технически и метеорологични обстоятелства, които водят до формиране на зони с възможно висока концентрация на азотни оксиди над алармения праг за предупреждаване на населението. Като източник на тези емисии посочва дизеловите двигатели и генератори на съоръжения, превозни средства, строителна механизация. Посочва, че в региона има и активна селскостопанска дейност. Не може да прецени дали предвидените в ДОВОС мерки, поотделно или заедно, могат да постигнат ограничаване на емисиите до нормативно установените, за което е необходимо моделиране, спецификации и характеристики на евентуалните устройства за очистване. Посочва, че в ДОВОС липсват данни за качеството на водите от сондажите преди започване на проучвателните дейности, които възложителят е трябвало да получи от водоснабдителното дружество и РЗИ. Счита, че в ДОВОС липсват анализирани някои хипотетично възможни аварии, като системно замърсяване на почвата и подпочвените води с нефтопродукти, масла, хидравлични, смазочни и др. течности от транспортните средства и строителната механизация. Като особеност на инвестиционното предложение отчита застъпването във времето на различни етапи и дейности, поради което счита, че шумът от съоръженията и успоредно протичащото строителство може да причини траен дискомфорт, като хроничен стресогенен фактор. Твърди, че в ДОВОС не е определено потенциално засегнатото население. Счита за противоречиви резултатите от анализа в ДОВОС на факторите и разпространението им към населените места и изводите относно значимите здравни рискове. Описва теоретично въздействието на азотните и серните оксиди върху човешкото здраве, както и действието на живака. Посочва, че в изгорелите газове от двигателите би могло да има сероводород, чието емитиране не е разгледано. За определяне на ефекта от инфразвука посочва, че е необходимо да има технически данни на използваните машини и съоръжения, но няма норми за инфразвук в урбанизирани територии.

VII. От правна страна

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Производството, в което е издаден обжалваният отказ, е регламентирано в Закона за опазване на околната среда (с последни изменения ДВ бр. 96 от 01.12.2017 г.), Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (приета с ПМС № 59 от 2003 г., с последни изменения и допълнения ДВ бр. 3 от 05.01.2018 г.) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (приета с ПМС № 201 от 2007 г., с последни изменения и допълнения ДВ бр. 3 от 05.01.2018 г.).

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – В. – на основание чл. 94, ал. 2 от ЗООС.

Обжалваното решение е в писмена форма и със законоустановеното съдържание. Същото формално изпълнява изискването за посочване на фактическите и правните основания за издаването си.

Решението е структурирано в две части – кратко описание на инвестиционното предложение и мотиви и фактически основания за отказа. Краткото описание на инвестиционното предложение съдържа малка част от описаното по-горе съдържание на ДОВОС.

От своя страна мотивите са разделени в 8 точки.

В т. 1 от мотивите е посочено, че в ДОВОС е разгледано състоянието на околната среда и са оценени предполагаемите въздействия от ИП, че докладът е разработен в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗООС и Наредбата за ОВОС и с решението за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС № ВА—150/ПР/2014 г. на Директора на РИОСВ.

В т. 2 е посочено, че ДОВОС не съдържа категорични данни и обосновани изводи и анализи, които да доказват по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението при аварии, в случаи на нарушаване на технологичната дисциплина и природни бедствия (земетресения, наводнения) предвидените дейности по сондиране, експлоатация и ликвидиране на сондажите не гарантират защита на 30 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и свързаните водоносни хоризонти. Дейностите, предвидени в ИП, противоречат на мерките за опазване на подземни води РМ_2_2 и GD_1_2 в ПУРБ 2016-2021 за Черноморски район и РМ_9 за Дунавски район;

В т. 3 е посочено, че в ДОВОС не са разгледани кумулативните въздействия от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, вкл. и на предвидените за използване технологии, а е направена оценка за въздействие само на първи етап на разработка на участък „р.“, поради което не могат да бъдат изключени отрицателни въздействия и нарушаване на действащото законодателство по околна среда за всички компоненти на околната среда.

В т. 4 е посочено, че по отношение на ДОСВ при осъществяване на предложените смекчаващи мерки въздействието върху защитените зони и видове ще бъде сведено до незначително.

В т. 5 и 6 са описани обществените обсъждания и изразеното категорично несъгласие на местното население с реализирането на инвестиционното предложение.

В т. 7.1—7.10 са описани получените допълнителни становища, поискани с писмо от 01.12.2017 г. след приключване на обществените обсъждания.

В т. 8 е отразено предложението на Експертния екологичен съвет да не се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение.

Анализът на мотивите показва, че част от мотивите представляват изложение на факти, например, че:

- в представения доклад за ОВОС е разгледано състоянието на околната среда и са оценени предполагаемите въздействия от строителството, експлоатацията и закриването и рекултивацията на ИП (т. 1 от мотивите);

- докладът за ОВОС е разработен в съответствие с изискванията на чл. 96 от ЗООС и Наредбата за ОВОС и с Решение за преценяване на необходимостта от ОВОС № ВА-150/ПР/2014 г. (т. 1 от мотивите);

- в хода на процедурата са извършени консултации с РИОСВ – В., заинтересовани и засегнати лица и засегнатата общественост, като преди началото на общественото обсъждане е осигурен минималният 30-дневен обществен достъп до документацията (т. 5 от мотивите);

- като приложение към доклада по ОВОС е представен доклад за оценка на степента на въздействие на ИП върху защитена зона за опазване на дивите птици „Било“ и защитени зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна „К. Д.“ и „К.“, заключението от който е, че инвестиционното предложение ще окаже незначително въздействие (т. 4 от мотивите).

- към инвестиционното предложение е проявен огромен обществен интерес, като в РИОСВ – В. са депозирани множество възражения и отрицателни становища, подписки и протестни декларации с категорично несъгласие с реализирането на инвестиционното предложение (т. 6 от мотивите).

- предложението на ЕЕС към РИОСВ – В. от 25.01.2018 г. е да не се одобри осъществяването на инвестиционното предложение (т. 8 от мотивите).

Друга част от мотивите представляват цитати от положителни по своята същност становища от други органи и организации, а именно:

- становище от Геологическия институт на БАН, според което инвестиционното предложение се основава изцяло на конвенционално разкриване и добив на газ при използване на технологии, идентични с тези за изграждане на тръбни кладенци за водоснабдяване, че вероятността от негативно въздействие върху подземните води е незначителна, че не се очаква трансгранично въздействие и при евентуални аварии въздействията ще са локални в непосредствена близост до сондажа (т. 7.5 от мотивите);

- на Българска минно-геоложка камара, според което инвестиционното предложение е в съответствие с приоритет 54 и цел 199 на правителството за енергийна сигурност чрез собствен добив на газ (т. 7.7 от мотивите);

- на Минно-геоложки университет, съгласно което инвестиционното предложение предвижда конвенционални методи и техН.-технологични решения за проучване и добив, чието прилагане при спазване на технологичните процесии изпълнение на предложените мерки минимизират пространствените и времеви параметри на натиска и възможното въздействие върху потенциално застрашените подземни водни тела, направено е предложение за изготвяне на работни проекти за всеки етап на инвестиционното предложение с детайлни хидрогеоложки изчисления относно натиска и обхвата на евентуално въздействие върху подземните води и близките водоизточници (т. 7.8 от мотивите);

- на Министерството на енергетиката, в което е посочено, че на нито един етап от търсенето и проучването, включително при сондажните работи не са нарушени забраните на мораториума, приет с решение на Народното събрание от 18.01.2012 г., при сондажи Р1 и Р2 са използвани класически конвенционални технологии (т. 7.10 от мотивите).

Останалата част от мотивите са цитати от отрицателните становища, получени по искането за допълнителни становища след обществените обсъждания становища, от БДЧР (т. 7.1 от мотивите), БДДР (т. 7.2 от мотивите), РЗИ д. (т. 7.3 от мотивите) и „ВиК д.“ (т. 7.4 от мотивите).

Според цитата от становището на БДЧР, с реализирането на инвестиционното предложение се създава риск за пряко или непряко отвеждане на опасни вещества или други замърсители в подземните води и ще има неблагоприятно въздействие върху околната среда и родите, тъй като:

- не са предвидени конкретни мерки, гарантиращи недопускане влошаването на състоянието на повърхностните и подземни води в района на инвестиционното предложение,

- няма ясен и недвусмислен ангажимент, отнасящ се до това кой и как ще извършва контрол при преминаване през водоносните хоризонти и тяхното изолиране, и в какъв период от време,

- не са аргументирани всички възможни рискове при проучване и разработване на находището, включително риска за подземните води,

- при прилагане на неподходяща конструкция на сондажите и неспазване на предвидената технология на сондиране ще се предизвика необратим процес на замърсяване на водоносните хоризонти;

- при технологични и експлоатационни аварии замърсителите ще се придвижват към водоснабдителните сондажи по посоката на потока; ДОВОС не съответства с мерките в ПУРБ 2016-2021; не са спазени необходимите отстояния на площадките и неучредените санитарно-охранителни зони на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване, поради което не е оценено неблагоприятното въздействие.

В цитираните в мотивите части от становището на БДДР е посочено, че според доклада за ОВОС при непредвидени аварии и неспазване на технологичната дисциплина може да има замърсяване на подземните води. Съгласно ПУРБ всички подземни водни тела в Дунавски район са защитени като подземни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и поради липсата на неопровержими доказателства за риск от влошаване на състоянието на водите, реализацията на разглежданото инвестиционно предложение на основание мярка РМ9 е недопустима.

Цитатите от становището на РЗИ – д. са, че поради липса на точното разположение на сондажните площадки не е определено потенциално засегнатото население, част от рисковите фактори, които биха оказали потенциален вреден ефект върху здравето на експонираното население не са конкретизирани (напр. вещества, добавяни към промивни течности, циментови и тампонажни разтвори); при аварии и в случаи на нарушаване на технологичната дисциплина предвидените от възложителя дейности не осигуряват гарантирана защита на водите, използвани за питейно-битови нужди; не е оценявано комбинираното и комплексно влияние при едновременна експозиция на всички вероятно рискови фактори от организирани и/или неорганизирани източници; липсва оценка за въздействието на социалния рисков фактор върху здравето на населението в района на инвестиционното предложение; ДОВОС не съдържа категорични данни и обосновани изводи и анализи, които да доказват по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението, асоцииран с въздействието на описаните по-горе рискови фактори върху компонентите на жизнената среда.

От становището на „ВиК д.“ е цитиран текстът, че инвестиционното предложение засяга общо 30 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, в т.ч. сондажни кладенци с дълбочина до 150 м и 300 м, от които 10 бр. водоизточници на територията на находище „С.“; липсват актуални разработки на проекти за санитарно-охранителни зони, пояси I, II и III, както и за добив и обосновка на водните количества и оценка на експлоатационните ресурси.

Собствените съображения на административния орган се съдържат в т. 2 и 3 от мотивите, и гласят, че докладът за ОВОС не съдържа категорични данни и обосновани изводи и анализи, които да доказват по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението; при аварии, в случаи на нарушаване на технологичната дисциплина и природни бедствия (земетресения, наводнения) предвидените дейности по сондиране, експлоатация и ликвидиране на сондажите не гарантират защита на 30 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване и свързаните водоносни хоризонти (неоген, палеогенски и малм-валанжински); дейностите противоречат на мерките за опазване на подземните води в ПУРБ 2016/2021 за Черноморски район – РМ_2_2 GD_1_2 и ПУРБ 2016/2021 за Дунавски район – РМ_9. В доклада за ОВОС не са направени и разгледани кумулативните въздействия от изпълнението на всички фази и етапи на инвестиционното предложение, включително и на предвидените за използване технологии, а е направена оценка на въздействие само на първи етап на разработка на участък „р.“, без детайлна сравнима оценка на кумулативното въздействие от разработването на участъци „р. изток“, „Ч.“ и „К.“, поради което не могат да бъдат изключени отрицателни въздействия и нарушаване на действащото законодателство по околна среда за всички компоненти на околната среда. В т. 7.6 е посочено, че в ДОВОС не са предвидени мерки, които да гарантират ограничаване на локалното въздействие до сондажа при аварии, както и за недопускане на трансгранични въздействия, като органът се позовава на становището на Геологическия институт при БАН. В т. 7.9 е посочено, че предвид мярката по т. 7.8.2 (предложена от МГУ за детайлни хидроложки изчисления във всеки работен проект за всеки етап от ПИ) същата не изключва възможен натиск и обхват на евентуално въздействие върху подземните води и разположените в близост водоизточници и не води до категорично заключение за отсъствие на въздействие върху тях.

Като правно основание за приетото решение е посочен чл. 19, ал. 2, т. 1 и 5 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (приета с ПМС № 59 от 2003 г., с последни изменения и допълнения ДВ бр. 3 от 05.01.2018 г.). Според тези текстове, осъществяването на инвестиционното предложение не се одобрява, когато с плана за изпълнение на мерките за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия не се гарантира спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве, както и че е депозирано мотивирано становище на РЗИ, че се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве при осъществяване на инвестиционното предложение.

Така изложените мотиви на обжалвания административен акт са общи, неконкретизирани и абстрактни и не позволяват контрол за съответствието им с доказателствата, събрани в административното и в съдебното производство, респективно за обоснованост на обжалвания административен акт.

В мотивите са изложени и логически и правно неиздържани конструкции, които противоречат на принципите и правилата на доказване, както и оценъчни характеристики, чието съдържание и смисъл не могат да се изведат от контекста или от приложимото право. Така например органът счита като недостатък на ДОВОС липсата на категорични данни, обосновани изводи и анализи, които да доказват по недвусмислен начин липсата на риск за здравето на населението. „Липса на риск за здравето на населението“ и „отсъствие на въздействие“ могат да бъдат единствено твърдения от страна на възложителя, които той подкрепя с доказателства за предвидени мерки за предотвратяване на риск или въздействие. Не е ясно кои данни административният орган счита за категорични и доказващи по недвусмислен начин определено обстоятелство. За да мотивира изводите си, административният орган следва да изложи насрещни факти, данни, научна информация, че при описаните обстоятелства е налице риск от въздействие. Идентифицирането на евентуален риск или въздействие е абсолютно условие за проверка на обосноваността на извода на административния орган, тъй като на проверка подлежат фактите, подкрепящи извода. Излагането на абстрактни изводи без конкретни факти в тяхна подкрепа препятства тази проверка.

Част от мотивите представляват некоректно цитиране на становища, например, че в ДОВОС не са предвидени мерки, които да гарантират ограничаване на локалното въздействие до сондажа при аварии, както и за недопускане на трансгранични въздействия, при положение, че в становището на Геологическия институт при БАН, към което изрично препраща органът, пише обратното, а именно, че няма трансгранично въздействие.

Част от мотивите са твърдения за липса на определено съдържание в ДОВОС, които се опровергават от самия прочит на доклада (например, че не са предвидени мерки за гарантиране на локалното въздействие на аварии до района на сондажа или за недопускане на трансгранично въздействие, което е изключено от самия орган още при вземане на решение за необходимостта от извършване на ОВОС).

Мотивите относно засягането на водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване също са общи, а част от тях се отнасят до неизпълнени задължения на други административни органи, които са вменени като недостатък на ДОВОС (неучредени санитарно-охранителни зони на водоизточници, проектите за които са задължение на ползвателя на водоснабдителната мрежа, а учредяването им става със заповед на директора на басейновата дирекция в съответствие с правилата на Наредба № 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителни зони […]). Като мотиви са посочени и обстоятелства без всякаква връзка с естеството на инвестиционното предложение (например, липса на разработки за добив и обосновка на водни количества и експлоатационни ресурси, какъвто добив в инвестиционното предложение не се предвижда).

По отношение на засягането на водоизточниците излагането на собствени, конкретни мотиви от страна на органа е още по-съществено за установяване на фактическите твърдения на административния орган, тъй като безспорно на територията на находището се намират водоизточници, но дейностите по инвестиционното предложение (сондиране, добив, закриване) не засягат цялата територия на находището, а в ДОВОС са предвидени изрично принципите, от които ще се ръководи възложителят при определяне на местоположението на последващите сондажни площадки, и по-специално отстоянията от водоизточниците. При това положение не е очевидно какъв е рискът от влошаване на състоянието на водоизточник, който се намира на отстояние от сондажа, многократно по-голямо от санитарно-охранителната зона. Не е посочено и какво е евентуалното въздействие, срещу което не е предвидена защита в ДОВОС, при аварии, нарушаване на технологичната дисциплина и природни бедствия, което би засегнало водоизточниците.

Що се отнася до противоречието с мерките за опазване на подземните води в ПУРБ, мотивите на административния орган са абстрактни и не могат да бъдат съотнесени към инвестиционното предложение и към подробно описаните в ДОВОС технологии, дейности и мерки. Първо, инвестиционното предложение не съдържа технологични дейности, представляващи пряко отвеждане на вещества в подземните води. При това положение административният орган е следвало да посочи кои от описаните дейности в ДОВОС са дейностите, които ще доведат до пряко или непряко отвеждане на вещества в подземните води, какъв е механизмът, по който вещества ще попаднат пряко в подземните води, във всеки от етапите на инвестиционното предложение – сондиране, добив, закриване и рекултивация. Що се отнася до естеството на веществата, и по-специално дали имат характер на опасни и приоритетни вещества, в ДОВОС се съдържат подробни данни за състава на природния газ, на пластовата вода и на сондажните разтвори, които се предвижда да се използват при сондиране на различни дълбочини, включително при преминаване през водоносните хоризонти. Няма никаква информация кои от тези подробно описани по състав вещества административният орган счита за опасни или приоритетни по смисъла на Регламент (ЕО) 1907/2006 или замърсители по смисъла на пар. 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за водите. За да се квалифицира като „замърсяване“ на подземни води по смисъла на тази разпоредба, въвеждането пряко или непряко в подземните води трябва да е на вещества, които 1) могат да бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми, или на пряко зависещи от тях сухоземни екосистеми, 2) да причинят материални вреди и 3) да влошат или да възпрепятстват законоустановеното ползване на околната среда. Тази дефиниция предполага, че не всички вещества, които могат да попаднат пряко или непряко в подземните води, и не във всякакви количества, са замърсители, а на преценка подлежи ефектът от въвеждането на веществата. Посочването в мотивите кои са замърсителите е абсолютно необходимо с цел проверка дали тези критерии са налице, респ. дали крайният извод за замърсяване е обоснован и правилен. В ДОВОС е изяснен и видът и съставът на скалите, съдържащи и граничещи с водоносните хоризонти, поради което не може да се направи логически извод, че попаднал в подземните води при сондирането, шламът от тези скали ще окаже влияние върху водите, различно от влиянието на същите скали при контакта си с водата в естествено състояние. Няма и твърдение какъв е механизмът, по който шлам или течности от сондирането на нива, които са хиляди метри под равнището на водоносните хоризонти и според ДОВОС са изолирани с три циментирани тръбни колони от тях, могат да имат контакт с водата. По отношение на непрякото въвеждане на вещества, които могат да проникнат в подземните води от повърхността, ДОВОС съдържа множество подробно описани конкретни мерки (циментиране на площадки и изводи на сондажи, изгребни ями, съхранение и пречистване на всички видове отпадни води и много други). В този смисъл твърдението в мотивите на решението (цитирано от становището на БДЧР), че не са предвидени конкретни мерки, гарантиращи недопускане влошаването на състоянието на повърхностните и подземните води, или че не са аргументирани всички възможни рискове, е несъстоятелно. Проверката дали тези мерки са достатъчни и дали има рискове, които не са обхванати, изисква това твърдение на органа да е подкрепено с излагане на точни, конкретни и обосновани с научни данни факти за противното. Кои възможни рискове не са разгледани също трябва да посочи административният орган, в противен случай твърдението му няма как да бъде проверено при съдебния контрол.

Част от мотивите на практика са излагане на принципни положения, без връзка с разглеждания доклад. Така например административният орган посочва, че при прилагане на неподходяща конструкция на сондажите и неспазване на предвидената технология на сондиране ще се предизвика необратим процес на замърсяване на водоносните хоризонти. Това не може да се приеме обаче за оценка на предвидената в ДОВОС конструкция на сондажите или за твърдение, че тя е неподходяща. От своя страна, административният орган дължи мотиви доколко е подходяща предвидената в ДОВОС технология за сондиране, а спазването на технологията е въпрос на последващ контрол от същия този административен орган при евентуалната реализация на инвестиционното предложение.

Част от мотивите са в противоречие със съдържанието на ДОВОС, например, че не е ясно кой и как ще извършва контрол при преминаване през водоносните хоризонти, как ще бъдат изолирани, че не са предвидени мерки, гарантиращи, че въздействието при аварии ще се ограничи локално, че не са конкретизирани рисковите фактори от веществата в промивните течности и другите разтвори. Препоръки от събраните допълнително становища (например препоръчаните от МГУ детайлни хидроложки изчисления във всеки работен проект) са възприети без мотиви като недостатък на ДОВОС.

Общото изискване за ясно и подробно мотивиране на административните актове е още по-наложително в специалното производство за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения. Тъй като става въпрос за въздействието на бъдещи дейности, възложителят трябва да предостави на органа достатъчно информация за предложението, за да направи органът въз основа на тази информация анализ in abstracto на вероятните последици от предвидените дейности при описаните условия, върху всички потенциално засегнати компоненти на околната среда. За тази цел той се базира на получената от възложителя информация, чиято степен на подробност се определя от органа при разглеждане на заданието. Тази информация следва да бъде съпоставена от административния орган със съответните актуални научни данни, експертни познания и опит, с които органът — специализиран в областта на опазването на околната среда — следва да разполага.

Липсата на конкретни твърдения и ясни мотиви в обжалваното решение се илюстрира най-ярко с обстоятелството, че в становищата си по делото заинтересованите страни изтъкват в подкрепа на тезата си за риск за околната среда и човешкото здраве различни обстоятелства, които не кореспондират с материалите по преписката, като твърдят, че именно това са съображенията на административния орган. В настоящото производство на съдебен контрол подлежи не качеството и съдържанието на доклада за ОВОС, а законосъобразността на решението, с което е отказано одобряването му. Съответно обхватът на съдебния контрол относно фактите е очертан от изложените от административния орган фактически твърдения, а относно материалната законосъобразност — от правните основания за акта. Липсата на същински фактически твърдения не позволява проверка за верността им. Събраните в хода на съдебното производство доказателства касаят в основната си част твърденията на заинтересованите лица и тези доказателства не могат да бъдат съотнесени към мотив на органа и обсъдени по същество.

Мотивите на административния акт не могат да се предполагат, нито могат да се допълват или прецизират в хода на съдебния контрол. Според мотивите на обжалваното решение не е изследван кумулативният ефект от всички етапи и фази на самото инвестиционно предложение. В съдебното производство представителят на ответника вече твърди друго — че изводите относно кумулативния ефект са повърхностни и противоречиви, без анализ за натрупването във времето и в дългосрочен план. Твърди още, че неправилно е извършен анализ на кумулативните въздействия само с подобни на инвестиционното предложение намерения, вместо с всички инвестиционни предложения, планове, програми и проекти, докато мотивите в обжалваното решение са, че не са разгледани кумулативните въздействия от изпълнението на всички фази и етапи на самото инвестиционно предложение, тоест разширява допълнително обхвата на изложените в обжалваното решение мотиви.

Според доктрината и съдебната практика, допустимо е мотивите на административния акт да се изведат от други документи в административната преписка. В случая това не е възможно, тъй като протоколът от заседанието на ЕЕС съдържа напълно идентични с обжалваното решение мотиви, а събраните в производството становища, от които са цитатите в мотивите, противоречат на други становища от същите органи, представени в друг етап от същото административно производство. Обстоятелството, че не са обсъдени събраните в административното производство противоречащи си становища от едни и същи органи – БДДР, БДЧР и РЗИ – д. е съществен порок при мотивиране на обжалвания акт. Тези противоречиви становища не са обсъдени и разгледани от административния орган, с излагане на мотиви защо не се приемат данните и оценките в първите становища, а се приемат тези във вторите, тоест не са изложени същинските съображения, довели органа до крайния резултат. Избирателно в обжалваното решение са цитирани само становищата, събрани след обществените обсъждания, които са в точно обратен смисъл на становищата, дадени при първата оценка на качеството на доклада. Няма данни за промяна във фактическата обстановка, която би могла да обоснове различен от първия извод на всеки от далите становище органи.

Целта на участието на обществеността в производството е да насочи вниманието на административния орган към аспекти, които може да са пропуснати или недостатъчно обсъдени, да се съберат предложения, препоръки, мнения и възражения, които се обобщават от възложителя и предоставят на административния орган. Наличието на силен обществен интерес към инвестиционното предложение и неговото въздействие върху околната среда в още по-голяма степен задължава административния орган да мотивира ясно и изчерпателно крайния си акт. При това той е длъжен да обсъди в светлината на събраните в административното производство доказателства не само противоречивите становища, събрани в случая, но и изразените от обществеността опасения и възражения, като посочи кои от тях са обосновани и кои – несъстоятелни. Това задължение произтича от чл. 99, ал. 2 от ЗООС, според който в решението си административният орган „отчита резултатите“ от обществените обсъждания. Какви са тези „резултати“ се извежда от чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредбата за ОВОС, а именно 1) при обществените обсъждания да са предложени други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение и/или нова информация въз основа на експертна оценка, която се различава от представената в доклада за ОВОС, и 2) да е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, различаваща се от представената от възложителя. Именно поради тези особености на участието на обществеността Наредбата за ОВОС предвижда и възможност за допълване на доклада в хипотезите по чл. 17, ал. 7 и 8 от Наредбата за ОВОС след обсъжданията. Обществените възражения срещу инвестиционното предложение обаче не могат да са решаващ мотив за отказа да се одобри ДОВОС, а изразеното общо несъгласие с инвестиционното предложение не е обвързващо административния орган становище, както се установява от изчерпателно описаните условия за отказ да се одобри осъществяването на ИП по чл. 19, ал. 2 от Наредбата за ОВОС.

Констатираното нарушение на задълженията по чл. 35 от АПК за постановяване на решението след изясняване на всички релевантни за случая факти и обстоятелства и след обсъждане на всички направени твърдения и възражения е особено съществено процесуално нарушение, доколкото препятства съдебния контрол за законосъобразност на административния акт по същество.

Освен констатираните пороци, които засягат акта в частта за мотивите и препятстват съдебния контрол по същество, съдът намира, че в хода на производството са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават крайния акт.

Чл. 2 от Наредбата за ОВОС установява задължителна поредност на процесуалните действия до издаване на административния акт, слагащ край на производството, а именно:

- уведомяване на компетентните органи и засегнатото население,

- преценяване на необходимостта от ОВОС,

- извършване на консултации, определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС,

- оценяване на качеството на доклада за ОВОС,

- организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС,

- вземане на решение по ОВОС.

Съответно всяко от тези действия е подчинено на условия, подробно описани в отделните глави на Наредбата за ОВОС.

От доказателствата с преписката се установява, че в началото на производството, през м. април 2014 г., възложителят е уведомил компетентните органи и засегнатата общественост за инвестиционното предложение. Населението е уведомено чрез кметовете и кметските наместници на населените места, влизащи на територията на находището. Уведомени са Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район и на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район.

От своя страна тези два органа имат задължението по чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС да дадат становище със заключение за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо мерките в ПУРБ. В това становище следва да се съдържа и изходна информация, предназначена за възложителя, за забраните и ограниченията по Закона за водите, за съществуващи или разрешени въздействия върху водното тяло в района, които трябва бъдат взети предвид при последващата процедура и други.

Няма данни някой от двата органа да се е възползвал от възможността да изиска допълнителни данни, ако дадените от възложителя са непълни или недостатъчни, с оглед издаването на мотивирано становище.

На този етап от производството директорът на БДЧР е препратил по компетентност на директора на РИОСВ – В. уведомлението и придружаващата документация (л. 109 от делото). Няма данни да е издадено становище по чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС от Басейнова дирекция за Черноморски район, съответно да е предоставена изходната информация.

От страна на Басейнова дирекция за Дунавски район е издадено становище, че инвестиционното предложение е допустимо от гледна точка на екологичните цели за постигане на добро състояние на водите, заложени в ПУРБ на Дунавски район, при спазване на мерките от програми 7.1.3, 7.1.5.1 и 7.1.6. Тези мерки, описани в становището за допустимост (л. 127 от делото), са забрана за пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества, в зоните за защита на подземните води, забрана за депониране на приоритетни вещества и други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води, забрана за използване на материали, съдържащи приоритетни вещества, които са или могат да са в контакт с подземните води и да ги замърсят, забрана за изоставяне, нерегламентирано изгаряне или друга форма на неконтролирано обезвреждане на отпадъците. Указано е, че трябва да се спазват регламентите за ОВОС, да се извършва контрол по изпълнение на условията от решенията по ОВОС и разрешителните, както и други нормативни документи, да се прилагат производствени стандарти за управление и опазване на околната среда. Посочени са съществуващи и разрешени въздействия върху водното тяло в района с координати (заустване на отпадъчни води и водовземане от подземни води).

Съдът констатира, че след постъпване на уведомлението до РИОСВ, необходимите становища по чл. 4а, ал. 2 от Наредбата за ОВОС не са изискани служебно по чл. 4а, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. Басейновите дирекции са уведомени за предложението предварително от самия възложител (преди вземане на решение за необходимост от ОВОС). Становище е постъпило само от БДДР и то е за допустимост. Поради липса на такова становище от БДЧР, липсва изходната информация и предложението не е разгледано с оглед попълването с необходимите данни съгласно чл. 4а, ал. 3 и чл. 5, ал. 3 от Наредбата за ОВОС.

На 31.07.2014 г. е подадено искане за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. От страна на директора на РИОСВ – В. е изпратено искане за мотивирано становище за необходимостта от извършване на ОВОС по чл. 7, ал. 2 от Наредбата за ОВОС до директора на РЗИ – д. и до директора на БДДР (л. 141 от делото). От страна на Директора на БДДР е дадено становище (л. 144 от делото) за допустимост на инвестиционното предложение при условията в първото становище, посочени са забрани и ограничения съгласно Закона за водите и подзаконовите нормативни актове. От страна на Директора на РЗИ – д. е дадено становище, че инвестиционното предложение няма вероятност да окаже неблагоприятно въздействие върху жизнената среда и здравето на хората, при определени условия – да не се допускат нива на шум в околната среда над допустимите гранични стойности съгласно Наредба № 6 (ДВ бр. 58 от 2006 г.), да не се допускат вредности в прилежащата зона над допустимите здравни норми, да се спазва забраната за дейности, които могат да отведат пряко или непряко опасни и вредни вещества в подземните води (л. 149 от делото).

На 26.11.2014 г. е прието Решение № ВА 150-ПР/2014 г., с което Директорът на РИОСВ – В. решава да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение. В решението е посочено още, че инвестиционното предложение подлежи на оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитените зони „К. Д.“ и „Било“. С придружаващото решението писмо са определени лицата и организациите, с които следва да се извършат консултации. Освен обществеността в населените места на територията на находището, като такива са посочени главния архитект на Община Г.Т. по отношение на информация за инвестиционни предложения, планове и проекти, които са разрешени, одобрени или в процедура за одобряване, с които се очаква кумулативен ефект, РЗИ – д., БДЧР, БДДР, Българско дружество за защита на птиците, ФПС „Зелени Балкани“, „ВиК“ и други органи/ведомства/дружества по преценка на експертите по ОВОС. Резултатите от проведените консултации са описани подробно в приложение към ДОВОС.

За целите на заданието е поискана обществена информация за уведомления и инвестиционни предложения в границите на находището, включващи трасета на проводи от инфраструктурата, вятърни генератори с координати и други.

Като обратна информация по заданието в писмо от 14.05.2016 г. административният орган е посочил, че то принципно е съобразено с изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за ОВОС, но трябва да се допълни с алтернативи за дължина и трасета на всички обслужващи пътища и газопроводи, да се допълнят всички одобрени и в процес на одобряване, реализирани и в процес на реализиране инвестиционни предложения и планове, с които се очаква кумулативно въздействие; в раздел Отпадъци са дадени конкретни указания. Указано е да се направи подробна оценка на очакваното въздействие, вкл. с кумулативен ефект върху атмосферния въздух, повърхностните и подземните води, отпадъците, растителния и животинския свят, почвата, вредни физични фактори, включително шумов дискомфорт, геоложка среда, ландшафт, опасни химични вещества, здравно-хигиенни аспекти. Указано е докладът да се съобрази с изразените в хода на процедурата опасения и възражения на засегнатото население.

На 30.01.2017 г. е подадено искане за оценяване на качеството на ДОВОС и ДОСВ съгласно чл. 13 от Наредбата за ОВОС. На този етап от процедурата административният орган е поискал становища от РЗИ – д., БДДР и БДЧР. Тези становища са положителни, като са дадени определени указания за спазване на нормативни актове в съответната област. Независимо от тези становища, Директорът на РИОСВ – В. е дал отрицателна оценка на докладите за ОВОС и ОСВ и указания за тяхното допълване и коригиране. След постъпване на коригираните доклади нови становища по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС от РЗИ (което е задължително по чл. 14, ал. 2, т. 1 от наредбата) и басейновите дирекции (по преценка на административния орган съгласно чл. 14, ал. 11 от наредбата) не са изисквани. Дадена е положителна оценка на коригираните и допълнени доклади и указания за преминаване към следващия етап от производството – обществените обсъждания.

След внасяне на коригирания и допълнен ДОВОС и ДОСВ с писмо от 23.06.2017 г. Наредбата за ОВОС предвижда в чл. 15, ал. 2, посл. изречение компетентният орган да проведе нова процедура за оценка по реда на чл. 14 от Наредбата за ОВОС на допълнения/преработения ДОВОС и/или ДОСВ. Такава повторна оценка е направена, при което на ДОВОС и ДОСВ е дадена положителна оценка, с изрично посочване, че несъответствията и пропуските в докладите са отстранени. При тази повторна процедура за оценка обаче не са взети повторно становища от посочените по-горе органи.

Обществените обсъждания с населението от засегнатите населени места са проведени според указанията на административния орган. От протоколите за проведените обществени обсъждания не се установява да са налице предпоставките по чл. 17, ал. 7 от Наредбата за ОВОС, тъй като липсва „нова информация въз основа на експертна оценка, която се различава от представената в доклада за ОВОС“, както и „предложени писмено други възможни начини за осъществяване на инвестиционното предложение“. Не се установяват и предпоставки по чл. 17, ал. 8 от наредбата, тъй като при провеждане на обществените обсъждания не е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя информация. Съответно не се констатират дадени указания от административния орган за допълване на ДОСВ.

След провеждане на обществените обсъждания наредбата не предвижда следващо изискване на становища, а пристъпване към вземане на решение. Вместо това, обосновавайки се с обществените обсъждания, административният орган изисква нови становища, „съобразено с приложените декларация, подписка, възражения и отрицателни становища на засегнатата общественост“ от вече далите становища Директор на РЗИ – д., Директор на БДЧР – В., Директор на БДДР – П., Изпълнителен директор на „ВиК – д.“ АД. Формулираните въпроси за становищата, особено относно пълнотата и коректността на извършената ОВОС и заключението по нея по отношение на риска за подземните води и човешкото здраве, са въпроси от компетентността на Директора на РИОСВ – В., и чрез повторното им поставяне на практика мотивирането на решението е превъзложено на тези органи. Освен това въпросът за пълнотата на ОВОС е вече разрешен на предходен етап на производството – при оценката на качеството на доклада, и на практика се преразглежда без промяна във фактическата обстановка, извън несъгласието, изразено при обществените обсъждания. Становище от „ВиК – д.“ АД е поискано по въпроси извън правомощията и компетентността на ВиК оператора, които според чл. 198о от Закона за водите са стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Впоследствие части от това становище са цитирани и представени като собствени мотиви на административния орган.

Съдът счита, че са налице съществени процесуални нарушения и при прилагане на чл. 18 от Наредбата за ОВОС, относим към вземането на решение. Според чл. 18, ал. 1 от Наредбата за ОВОС решението се взема въз основа на:

- доклада за ОВОС и приложенията към него

- документацията и становищата, изискани и/или представени в хода на процедурата,

- становища на други специализирани лица, органи, организации и структури,

- резултатите от общественото обсъждане,

- решението на ЕЕС.

Документация и становища, изискани и/или представени в хода на процедурата, е предвидено да постъпват при административния орган до даване на оценка на доклада. Тяхната цел е специализираните органи, организации и структури, които имат предоставени компетенции с нормативен акт в областта на компоненти и фактори на околната среда, човешкото здраве и културно-историческото наследство, да подпомогнат административния орган при оценяване на доклада. По-специално, чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС предвижда при отрицателно становище на РЗИ, тя да изложи своите мотиви и да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск. При оценяването на качеството на доклада Директорът на РЗИ – д. е дал положително становище на доклада за ОВОС, при следните условия: да не се допускат нива на шум в околната среда над допустимите гранични стойности, съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2006 г., да не се допускат вредности в прилежащата зона над допустимите здравни норми, да се спазват ограниченията и забраните за извършване на дейности, които могат да доведат до пряко и непряко отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води съгласно Наредба № 3/16.10.2000 г.

Искането за ново становище след обществените обсъждания не се позовава на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, а съдържа формулирани от административния орган въпроси, на които Директорът на РЗИ – д. трябва да отговори „съобразено с приложените декларация, подписка, възражения и отрицателни становища на засегнатата общественост“. Съответно съдържанието на становището на Директора на РЗИ – д. не е съобразено с чл. 14, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС. В него няма и твърдения за неизпълнение на условията, изложени в първото становище.

Обстоятелството, че допълнителните становища са изискани извън процедурата по чл. 14 от Наредбата за ОВОС, че възложителят е запознат с тях едва в деня на заседанието на ЕЕС (25.01.2018 г.) и не е получил възможност да ги коментира и при необходимост, да коригира и да допълни доклада, нарушава правото му на участие в производството, гарантирано както от конкретните цитирани по-горе процесуални правила за ОВОС, така и от общите правила на чл. 34 от АПК.

Установените от съда съществени процесуални нарушения и неизпълнение на изискванията за мотивиране на обжалваното решение налагат отмяната на последното само на това основание. В настоящото съдебно производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция и няма правомощие да реши спора по същество, като се произнесе дали представеният ДОВОС осигурява спазването на нормите за качество на околната среда, опазване на човешкото здраве и на предмета на опазване в съответните защитени зони. Това налага след отмяната на обжалваното решение преписката да бъде върната на административния орган на етапа, на който е извършено последното процесуално действие преди първото съществено процесуално нарушение. В конкретния случай, съдът намира, че първо съществено процесуално нарушение е допуснато при второто разглеждане за оценка на качеството на ДОВОС, когато административният орган не е изискал ново становище от РЗИ, каквото се изисква задължително по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ОВОС. На Директора на РИОСВ – В. следва да се укаже да изиска такова становище от РЗИ, и по своя преценка – от други специализирани ведомства на основание и в срока по чл. 14, ал. 11 от Наредбата за ДОВОС. В исканията за становища административният орган следва да посочи изрично, че при отрицателно становище съответното ведомство или орган трябва да изложи мотиви и да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада по отношение на направената в него оценка на здравния риск.

След изчерпване на действията по чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ДОВОС, административният орган следва да извърши втора по ред оценка на качеството на доклада за ОВОС въз основа на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата за ОВОС. В случай на отрицателна оценка, административният орган следва да съобрази чл. 15, ал. 2 от Наредбата за ОВОС, и по-специално да даде конкретни указания за допълване и преработване на доклада за ОВОС. Конкретните указания предполагат подробни и изрични мотиви какво следва да се допълни и поясни в доклада, а евентуалното несъгласие с изводите в доклада следва да се обоснове с конкретни данни, точна информация и научни знания.

Съображенията в обжалваното решение не се отнасят до доклада за оценка на степента на въздействие, приложен към ДОВОС, поради което няма основание неговото качество да бъде преразглеждано отново по реда на чл. 14 от Наредбата за ДОВОС.

При този изход на спора, представляваната от ответника регионална инспекция, която е юридическо лице към министъра на околната среда и водите съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗООС, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски в производството в общ размер 18 585,26 лева.

По гореизложените съображения и на основание чл. 172 и чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от „Р. БГ“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, Решение по оценка на въздействието върху околната среда № ВА-1/2018 г. от 01.02.2018 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – В..

ВРЪЩА на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – В. преписката за извършване на оценка за въздействието върху околната среда съгласно Решение № ВА 150-ПР/2014 г. от 26.11.2014 г. на същия административен орган на инвестиционно предложение „Разработване и усвояване на находище „С.“ с площ 219 кв. км в блок „д.“, включващо четири участъка: „р.“, „Ч.“, „К.“ и „р. изток“ за проучване и добив на природен газ на територията на област д.“ с възложител „Р. БГ“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – В. да заплати на „Р. БГ“ ЕАД – гр. С., ЕИК *********, сумата 18 585,26 (Осемнадесет хиляди петстотин осемдесет и пет цяло и двадесет и шест ст.) лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:

Номер на акта:	45
Дата:	24 януари 2022 г. (в сила от 5 юли 2022 г.)
Съдия:	Дарина Неделчева Рачева Генадиева

Дело:	20187050701060
Тип на делото:	Административно дело
Дата на образуване:	10 април 2018 г.

Решение по дело №1060/2018 на Административен съд - Варна

Съдържание на акта