РЕШЕНИЕ
гр. Кърджали, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тринадесети август през две
хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Дарина Байданова
при секретаря Росица Петрова като
разгледа докладваното от съдията гр. № 1672/2019 г. и за да се произнесе взе предвид:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.240 от ЗЗД във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.86,ал.1 изр.1-во от ЗЗД.
Постъпила е искова молба, в която се сочи,
че с договор за заем от 29.07.2015г. ищецът предоставил на ответника сумата 5000,00лв., която той следвало да върне до 29.07.2016г. , което не
сторил и поради изпадането на ответника
в забава счита, че е налице правен
интерес от предявяване на иска за осъждането му да му заплати сумата 5000,00лв.,
представляваща предоставения му заем. Счита, че от момента на настъпване на
изискуемостта на заема - 29.07.2016г., до момента на завеждане на иска - 10.07.2019г., поради изпадането му в
забава, ответникът му дължи и законната лихва върху главницата за този период.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 5000,00лв.,
представляваща представения му заем по договор от 29.07.2015г. със срок на
връщане 29.07.2016г., сумата от 1495,85лв., представляващи мораторна лихва върху главница 5000,00лв., за
периода от настъпване на изискуемостта на заема - 29.07.2016г. до предявяване
на иска- 10.07.2019г., ведно със законната лихва върху главница, считано от
предявяване на иска 10.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира
разноски по представен списък на разноските. В съдебно заседание чрез
упълномощен адвокат в писмена молба моли съда да уважи предявените искове, като
оспорва между страните да е извършено разплащане чрез размяна на кучета.
Ответникът
в отговора на исковата молба изцяло оспорва представения договор, като сочи, че
не е сключвал договор с такова съдържание с ищеца, както и че съдържанието на
договора е нелогично - в т.2.1 било посочено, че „Заемната сума се предоставя ,
като безлихвен заем и същият се връща изцяло в размер определен в допълнително
споразумение между страните“, а в същото време липсвало приложено
допълнителното споразумение, в което да е определен размерът, при което нямало
как да върне пари с неопределен размер. Поради това, нямало как да се изпълни
посоченото в договора - в т.2.2, че ответникът
следва да възстанови сумата в срок до 29.07.2016г. Счита и клаузата на т.2.3
от договора, че заемателят дължи на заемодателя обезщетение за забава , а
именно: малки кучета /дребна порода/, за нищожна, тъй като не е определено
колко броя кучета и от каква порода се дължат. Счита и че поради това, че
договорът се прекратявал с изтичане на срока на 29.07.2016г., че искът е недопустим.
По същество излага съображения, че не бил поемал сочените от ищеца задължения. Противопоставя, че за периода от
2015г. до 2018г. предоставил на ръка на
ищеца сумата от 5000,00лв. и голям брой
кучета, най-вече от породата йоркширски териер и чихуахуа - около 40 бр. по
минимум 300,00лв., или, му предал кучета за 12000,00лв., които отгледал и не
били платени от ищеца, поради което твърди, че ищецът дължал пари на ответника.
Заявява, че му дал пари, тъй като ищецът също гледал кучета и доставял на
ответника кучета, но впоследствие спрял
да контактува с него и ищецът нито му върнал парите, нито му платил кучета.
Прави възражение, че погасил задължението по процесния договор. Заявява, че бил
управител на фирма „Пупи-Експорт-Импорт“ООД, занимаваща се с кучета, развъждаща
кучета, внос, износ в чужбина на кучета, продажба на кучета и с ищеца се
познавал покрай тази си дейност, тъй като същият също се занимавал с
кучета. Сочи, че ищецът станал известен
с публикации в Интернет пространството и новини в телевизията за ужасяващи
условия , при които развъждал животните. Оспорва изцяло главния иск, както и
акцесорния такъв за мораторна лихва. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски. В съдебно заседание лично и чрез адвокат по пълномощие оспорва изцяло
исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Твърди,че на посочената
в договора дата не е бил в гр.Варна. Излага съображения и в писмена защита.
Претендира разноски по представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства- писмени и гласни, както и доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Установява се по делото, че
страните развиват дейност по отглеждане и продажба на кучета, по повод на която
имали взаимоотношения. Ответникът е съдружник и управител в „Пупи-Експорт Импорт“ ООД, гр.Хасково, надлежно регистрирано като
търговец на животни от 2007г., притежаващ и лиценз за превоз на животни за
продължителни пътувания.
От приетия в оригинал като
доказателство по делото Договор за заем от 29.07.2015г., носещ нотариална
заверка с рег.№ 7064/29.07.2015г. на положените пред пом.-нотариус Т.Т. при нотариус К.А., с рег. № 513 на НК с
район РС-Варна, подписи на заемодател и заемател, се установява, че ищецът като
заемодател дал заем на ответника като заемател 5000,00лв., която сума
последният се задължил да върне в срок до 29.07.2016г. В т.1 изр.първо и второ
от договора заемателят изрично посочил, че на датата на сключване на
договора получил цялата сума, изцяло в
брой, като същата клауза се счита за разписка за посочената сума.
Подписването на договора се оспорва от
ответника, който твърди,че между
страните не е сключен такъв договор за заем,както и че на посочената дата на
полагане на подписите - 29.07.2015г., не е бил в гр.Варна. Тези твърдения,
както и твърденията му, че в периода от 2015г. до 2018г. предал на ищеца
5000,00лв. и 40 бр. кучета - йоркширски
териер и чихуахуа на обща стойност 12000лв. не са доказателствено подкрепени.
От друга страна, дори да се приемат за установени, не оборват съдържанието на
сключения договор за заем.
По откритото производство по
оспорване автентичността на положения от ответника в качеството му на заемател
подпис се установява, че не са налице признаци за техническа поправка или
имитация на самия документ и подписите -
обекти на експертизата, както и че подписът срещу „заемодател“ е положен от
ищеца, а подписът срещу „заемополучател“ е положен от ответника С.С.С..
Заключението по изготвената СГЕ е прието по делото като неоспорено от страните
и като пълно, обективно и компетентно изготвено, поради което съдът изцяло го
кредитира. При това, оспорването истинността на
обсъждания документ, е недоказано.
Разпитаните по делото свидетели В.Й.А.
и К.Г.К. установяват,че се познават със страните, като първият заявява,че през
2016г. доставил в гр.София на ищеца 3 кучета на ответника порода йоркширски
териер чрез неговия шофьор и през лятото на 2018г. ищецът дошъл в кучкарника на
ответника, който му дал 500 евро и 3 йоркширски териера и 2 чихуахуа. Според
св.К. през лятото на 2016г. ищецът два пъти дошъл при ответника, който му дал 10
кучета от порода йоркширски териер, които не били платени , а втория път дал
кучета на ответтника. Йоркширският териер е на средна цена 800,00лв.
С оглед горното, съдът намира, че
по делото е безспорно установено възникването на облигационна връзка между
страните по силата на договор за заем, по който ищецът изпълнил задължението си
да предостави на ответника заем
5000,00лв. за срок до 29.07.2016г., което пълно и точно изпълнение ответникът
собственоръчно установил с подписа си за получена сума, включително чрез
полагане на подпис пред нотариус. Т.е.,
налице е признание, че ответникът С.С. е получил от ищеца В.Л. паричната сума в
размер на 5000 лв. на 29.07.2015г., която се задължил да върне на същия в срок
до 29.07.2016г. Съставеният писмен документ с нотариална заверка на подписите
има характер на разписка за получена парична сума, чиято доказателствена сила
не бе надлежно оборена в процеса. Така, договорът за заем като частен подписан
документ има формална доказателствена сила и задължава съдът да приеме, че
изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали. Установено
бе,че подписът за заемополучател е на ответника и доказва авторството на
документа, както и че в случая е упражнен контрол за законосъобразност от
нотариуса, като в тази връзка, нотариалното действие по чл. 589, ал. 2, изр. 1 от ГПК несъмнено се състои в засвидетелстване от нотариуса на потвърждаването
на подписа, както и на физическия акт, с който издателят на документа изписва
саморъчно пълното си име или полага подписа си, когато не е предварително положен.
В случая, ответникът не опроверга изявленията като симулативни чрез обратно писмо
съгласно чл.165, ал.2 от ГПК и не се позовава на такова. Показанията на
разпитаните по делото свидетели не могат да обосноват противен извод, тъй като
бе установено, че заемът е получен от ответника като физическо лице, а
получаваните от ищеца кучета и парична сума са предоставени в кучкарника, където
ответникът извършва дейност като юридическо лице. При това положение, следва да
се приеме, че ответникът е получил сумата от 5000,00лв. със сключването на договора
за заем на 29.07.2015г., както самият той е заявил в писмен вид в съставения
писмен документ, подписан от страните пред нотариус, задължил се е в срок до
29.07.2016г. да върне заетата сумата, т.е., падежът на задължението е настъпил
на 29.07.2016г., след която дата ответникът е изпаднал в забава за връщане на паричния
си дълг. В тази връзка, съдът намира, че липсата на допълнително споразумение
по смисъла на т.2.1, изр.второ от договора за заем, в което да е определен
размера на дълга, не обосновава липса на задължение, тъй като ответникът е поел
задължение да върне сумата по заема, възлизаща на 5000лв. и претендирана изцяло
в настоящото производство, в срок до 29.07.2016г. За ползването на паричната
сума страните не са договорили възнаграждение, при което следва да се направи
извод, че до настъпване на падежната дата, такова не се дължи. Доколкото,
обаче, срокът е изрично посочен, с оглед правилото, че срокът кани вместо
човека, в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил задължението си и
при липса на изпълнение, същият изпада в забава и има качеството неизправна
страна по договора, поради което дължи обезщетение за забава, считано от деня,
следващ падежа - 30.07.2016г. - до деня,
предхождащ предявяване на иска на 10.07.2019г., или, 09.07.2019г. вкл, изчислен
в случая на осн. чл.162 от ГПК посредствум онлайн калкулатор на НАП на сума в
размер на 1493,18лв.
С оглед горното съдът намира
главният иск за сумата от 5000,00лв. за основателен, която ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, ведно със законната лихва като обезщетение за забава,
считано от датата на предявяване на иска - 10.07.2019г. до окончателното ѝ
изплащане. Частично основателен е и акцесорният иск и същият следва да бъде
уважен в размер на 1493,18лв., а за разликата до пълния предявен размер от
1495,85 лв. и за дните 29.07.2016г. и 10.07.2019г., същият следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото съразмерно
с уважената част от иска, или, от направените по делото разноски в размер на 259,83лв. за държавна такса и 500,00лв.
за адвокатско възнаграждение, общо 759,83лв., същият има право на 758,47лв.
Ответникът на осн. чл.78,ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или, от общо
направените разноски в размер на 1000,00лв. – 800,00лв. за адвокатско
възнаграждение и 200,00лв. – възнаграждение за вещо лице, същият има право на
1,78лв. Или, след компенсация, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
756,69лв.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на Договор за заем от 29.07.2015г., с нотариална
заверка на подписите с рег.№ 7064/29.07.2015г. на пом.-нотариус Т.Т. при нотариус К.А., с рег. № 513 на НК с
район РС-Варна, в частност съдържание,
нотариална заверка и положени подписи за заемодател и заемополучател.
ОСЪЖДА С.С.С.,
с ЕГН **********,***, да заплати на В.Г.Л., с ЕГН **********, от гр.Нови
Пазар,със съдебен адрес:*** – адв.Б.Х., сумата 5 000,00лв., представляваща парично задължение по Договор за
заем от 29.07.2015г., с нотариална заверка на подписите с рег.№
7064/29.07.2015г. на пом.-нотариус Т.Т.
при нотариус К.А., с рег. № 513 на НК с район РС-Варна, за връщане на заета
парична сума, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано
от 10.07.2019г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и сумата
1493,18лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000,00лв. за периода
от 30.07.2016г. до 09.07.2019г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 1493,18лв.
до пълния предявен размер от 1495,85 лв. и за дните 29.07.2016г. и 10.07.2019г.
ОСЪЖДА С.С.С.,
с ЕГН **********,***, да заплати на В.Г.Л., с ЕГН **********, от гр.Нови Пазар,със
съдебен адрес:*** – адв.Б.Х., направените по делото разноски в размер на 756,69лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: