Р Е Ш Е Н И Е
№ 698
гр.Варна, 04.03.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 13576 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.49 от СК.
В предявената искова молба ищеца Н.Д.М.
излага, че бракът й с ответника А.М.
е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което
моли съда същият да бъде прекратен с развод вследствие горното по вина
на ответника. Излага, че от брака си страните
нямат родени деца.
В съдебно заседание, ищеца чрез
изрично упълномощения процесуалния си
представител, с нотариална заверка на пълномощното, моли съда да прекрати брака
като утвърди постигнатото между страните споразумение представено в писмен вид с нотариална заверка.
Ответника в съдебно заседание чрез изрично упълномощения процесуалния си представител, с нотариална заверка на пълномощното, моли съда да прекрати брака като утвърди постигнатото между страните споразумение представено в писмен вид с нотариална заверка.
Постигнатото между съпрузите споразумение по реда на чл.51 от СК е в следния смисъл:
1.Семейното
жилище находящо се в гр.******, собственост на Н.М., се предоставя за ползване
на съпругата Н.М. .
2.След прекратяване на брака съпругата ще носи брачното
си фамилното име – М.
3.Издръжка
между съпрузите няма да се дължи след прекратяване на брака.
4.По време на брака съпрузите не са придобили недвижими и движими вещи в режим на СИО.
5. Разноските по настоящето дело остават за сметка на този, който ги е направил, а присъдената от съда с решението държавна такса се поема по равно от страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак Н.Д.Х. и А.М. са сключили граждански брак на 01.10.2000г., за което е съставен акт № ** от длъжностно лице по гражданско състояние в с.с.П.О.В., като съпругата е приела да носи фамилното име М. .
Предвид изложеното, съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, съществува формално и не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен на основание чл.50 от СК, без да се обсъжда въпроса за вината.Молбата за развод е подадена от лица между които е сключен брак, поради което е процесуално допустима.
Постигнатото споразумение урежда всички лични отношения на страните за след прекратяване на брака, не противоречи на закона и правилата на морала, поради което следва да бъде утвърдено.
Предвид материалното и имотно състояние на страните и съобразно характера на производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лева, на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ, която съгласно постигнатото споразумение следва да се заплати по равно от страните.
Водим от горното, и на основание чл. 330 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА БРАКА
между Н.Д.М. ЕГН ********** и А.М. ЕГН **********, сключен на 01.10.2000г. с
акт № **, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в с. с.П.О.В., по взаимно съгласие на основание чл. 50 от СК.
УТВЪРЖДАВА споразумението по чл.51 от СК,
с което страните уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ находящо се в гр.****** , собственост на Н.М., на Н.Д.М. ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи ФАМИЛНОТО ИМЕ М..
ИЗДРЪЖКА съпрузите не си дължат.
Страните нямат придобити в режим на СИО недвижими и движими вещи.
ОСЪЖДА Н.Д.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00 /двадесет/ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ
ОСЪЖДА А.М. ЕГН ********** *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса по развода в размер на 20.00 /двадесет/ лева на основание т.3, чл.6 от Тарифа към ЗДТ
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: