Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Добрич, 21.07.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1236 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Г.Е. ЕГН ********** срещу НП № 20 – 0851 - 001652 от 09.10.2020г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение:

• по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;
• по чл. 157 ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и
• по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено или да бъде намален размерът на определените наказания.

Жалбоподателят редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираните нарушения, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 25.09.2020г. около 15.45 часа в гр. Д. по бул. „Д.” в посока ул. „***“ управлява лек автомобил, с рег. № ***, с Наказателно постановление № 19 – 0284 – 001432/28.06.2019г., влязло в сила на 09.07.2020г. на РУ – К. и не заплатено в срок. Не представя МПС на годишен технически преглед. Управлява с изтекъл срок на валидност на АУАН Серия Д 870396 от 13.12.2019г.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, като се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил първите две вменени му нарушения, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Описаните нарушения се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, и от приобщените към делото писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля поради обстоятелството, че същите са последователни, логични и непротиворечиви.

По отношение на нарушението по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП:

Посочената разпоредба предвижда задължение за заплащане на наложените глоби в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Жалбоподателят не е оспорил констатациите в АУАН и НП, че към инкриминираната дата има неплатени задължения по Наказателно постановление № 19 – 0284 – 001432/28.06.2019г., влязло в сила на 09.07.2020г. на РУ – К., поради което правилно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че е осъществил фактическия състав на нарушение по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП и следва да бъде санкциониран по чл. 185 от ЗДвП. Съдът счита, че не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършване на нарушението не разкриват по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

По отношение на нарушението по чл. 157 ал. 6 от ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 157 ал. 6 от Закона за движение по пътищата предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190 ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. От показанията на актосъставителя и представената справка за нарушител се установява, че жалбоподателят по време на проверката е представил АУАН Серия Д 870396 от 13.12.2019г., срока на който е изтекъл. Липсват каквито и да било доказателства, че жалбоподателят Е. е изпълнил визираните в разпоредбата на чл. 190 ал. 3 от Закона за движение по пътищата задължения, поради което същият е нямал право да управлява МПС, представяйки като своеобразен заместител на контролния си талон съставения му на 13.12.2019г. акт за установяване на административно нарушение. Периодът от време, през който Е. е управлявал превозно средство, без контролен талон, което е напълно обществено неприемливо, недопустимо и само по себе си отхвърля всякаква възможност за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

Правилно е определена санкционната норма - чл. 185 от Закона за движение по пътищата, която предвижда фиксиран размер на санкцията за извършеното нарушение на чл. 157 ал. 6 от Закона за движение по пътищата, а именно „глоба“ в размер на 20 лева. Административнонаказващият орган изцяло се е съобразил с посочения размер на административното наказание, поради което и в обобщение съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Е.Е. за извършено нарушение на чл. 157 ал. 6 от Закона за движение по пътищата.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

При определяне размера на административните наказания  административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушенията, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложените наказания са в предвидения в закона размер, поради което и не подлежат на преразглеждане от съда. В тази връзка наложените наказания са справедливо и съответстват на извършените нарушения. Същите са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, в частта по п.1 и п. 2.

По отношение на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП:

Съдът намира, наказателното постановление за незаконосъобразно, а и за необосновано в тази част.

От фактическа страна нарушението е описано като „не е представил МПС на ГТП“. При обвинение за извършено нарушение чрез бездействие на административнонаказателно отговорното лице да изпълни свое правно задължение в определен срок, то за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Изписването единствено, че срокът е изтекъл, но без да се обвърже с конкретна дата, не представлява надлежно твърдение за факт, който да е индивидуализиран по време, а директен правен извод. Така жалбоподателят, е поставен в положение да се брани единствено срещу правните изводи на АНО, които са направени от неизвестни и неясни фактически обстоятелства. Изначално е препятстван и съдебният контрол, тъй като при това крайно пестеливо фактическо описание съдът, не би могъл да установи дали действително към дата 25.09.2020г. жалбоподателят е трябвало да представи процесния автомобил на технически преглед. Липсва както пълно описание на нарушението, така и приложени доказателства по преписката. Макар, че пороците при описанието на нарушението не могат да бъдат преодолявани от доказателствата по делото, само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не са ангажирани и никакви доказателства, от които да се установява нарушението да е извършено. Жалбоподателят няма задължение да доказва невинността си, тъй като той се ползва от общата презумпция за невиновност. Цялата доказателствена тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, като отговорността не може да почива на предположения.

Основанието за отмяна на НП в тази част, не е единствено доказателственият дефицит, а и изначалният порок при описанието на нарушението. Последният не може да бъде саниран едва във фазата на обжалване пред съд на наказателното постановление. Празнотите при описанието на нарушението не могат да се отстраняват от доказателствата – последните служат за проверка на обосноваността на административното обвинение, а не за неговото допълване. Затова съдът проверява законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление така, както то е издадено. Порокът при описанието на нарушението е допуснат и при съставянето на АУАН, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 42 т. 4 от ЗАНН.

Абстрактното посочване, че даден срок е изтекъл не представлява описание на конкретни факти, подлежащи на доказване, а директни правни изводи. Редовността на описанието на нарушението е изисквало посочване на конкретна дата, до която в случая да се твърди, че е бил валиден последният преминат технически преглед. Съдът, не може да събира доказателства общо, без очертаване на съответните подлежащи на доказване обстоятелства. Липсата на фактическо описание на нарушението, освен, че препятства съда при събиране на относими доказателства, нарушава и правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава. В случая в АУАН и в НП е посочена единствено датата на установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване, което препятства и служебно дължимата проверка за спазване на давностните срокове по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, тъй като при нарушения, осъществени чрез бездействие, но когато е имало определен срок за изпълнение на задължението, то нарушението ще е довършено още с изтичането на срока. Така очертаният минимален стандарт, на който да отговаря описанието на нарушението по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, е възприет и в съдебната практика - така Решение № 228 от 17.02.2017г. по к.а.н.д. № 122/2017г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1153 от 17.05.2018г. по к.а.н.д. № 573/2018г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1344 от 21.07.2017г. по к.а.н.д. № 1176/2017г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. С неизпълнението на тези изисквания е допуснато съществено процесуално нарушение, което недопустимо е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Това налага наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, в частта по точка 3, с която на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА НП № № 20 – 0851 - 001652 от 09.10.2020г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Е.Г.Е. ЕГН ********** за нарушение:

• по чл. 190 ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева;
• по чл. 157 ал. 6 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

ОТМЕНЯ НП № № 20 – 0851 - 001652 от 09.10.2020г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Е.Г.Е. ЕГН ********** за нарушение:

• по чл. 147 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 181 т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/