Решение по дело №66404/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15300
Дата: 21 септември 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110166404
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15300
гр. С., 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110166404 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК . седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил искове
за признаване за установено, че ответникът Ж. Г. З., ЕГН **********, адрес гр. С., ., дължи
сумите: 196,39 лева неплатена цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2022 г. до
изплащане на вземането, 29,99 лева мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до
22.03.2022 г., 12,63 лева цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за период от 26.09.2022 г. до
изплащане на вземането, 2,73 лева мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 22.03.2022
г., с неплащане на които суми /за главници/ се е обогатил за сметка на обедняването на
ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 51783/22 г. на СРС. Поддържа се, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди като собственик на топлоснабден имот - помещение в гр. С.,
..... Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява чрез
сключването на писмен договор при общи условия, какъвто ответникът не сключил с ищеца
въпреки отправените покани. Ищецът твърди, че за процесния период в имота на ответника
е доставена топлинна енергия, която е следвало да бъде заплатена, но ответникът не я
заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Твърди се, че за сградата
където е имотът, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Б.” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни
сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Сочи, че подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът
1
възразил, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Претендира разноските в
заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете. Оспорва
да е потребител на ТЕ за стопански нужди, тъй като имотът не е присъединен към
топлопреносната мрежа и в него няма отоплителни тела и не преминава сградна инсталация.
В тази връзка оспорва доставката на топлинна енеригя в претендираните количества и
стойност. Твърди неприложимост на Наредбата за топлоснабдяването, тъй като претенцията
за неоснователно обогатяване предполага установяване на реално доставена топлинна
енергия, а не изчислена служебно на база. Оспорва претенцията за лихви и дялово
разпределение поради липса на правоотношение с него. Релевира възражение за давост.
Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 86 ЗЗД.
Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки обогатяването на даден
правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на основание за имущественото несъответствие. В тежест на ищеца е
да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и с посочената
стойност, с която ответникът се е обогатил, ползвайки доставената енергия за стопански
нужди в процесния имот и през процесния период. При установяване на тези предпоставки,
ответникът следва да докаже плащане.
Процесният имот представлява магазин в гр. С., ...., като не е спорно, че през процесния
период негов собственик е ответникът.
От констативен протокол на комисия на ищеца от 10.9.2018 г. се установява, че
отоплителната инсталация до имота е прекъсната.
Със заявление от 5.7.21 г. ответникът е поискал закриване на партидата на имота, тъй като и
отклонението на ВОИ е прекъснато. С писмо от 20.7.21 г. от ищеца е отказано закриване на
партидата, тъй като отклонението за БГВ до имота не е трайно прекъснато, има водомер за
топла вода без пломба с показание 19 куб.м. След прекъсване на захранването с топла вода,
може да се закрие партидата.
Според заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в имота е
трайно прекъснато подаването на отопление. Според ФДР, в имота се ползва топла вода,
като са попълнени документи за отчет на показанията на водомер за топла вода. Начислена е
ТЕ за имота за БГВ на стойност 180.16 лв. При огледа на имота е установено, че е магазин
извън блок, на партерен етаж, помещението се захранва само със студена вода, тръбите
захранващи с топла вода са прекъснати и няма водомер за топла вода.
От Б. са представени по делото два формуляра за отчет от 14.7.20 г. и 23.6.21 г., подписани
от клиент /клиент по партидата на отчетения имот е Ж. З./, за отчетено показание на
водомер – по първия отчет старо 27 и ново 38, по втория – старо 36 и ново 48.
В откритото производство по оспорване авторството на двата отчета в частта относно
2
подписа за клиент е установено, че подписите не са положени от Ж. З.. Доколкото не е
посочено името на друго лице, което да е положило подпис за клиент, следва, че същите са
неистински документи, които подлежат на изключване от доказателствения материал по
делото.
След като процесният имот е магазин, т.е. стопански обект, потребената в него топлинна
енергия е за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов
клиент е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия
или природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди
се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват обогатяване
на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е настъпило без
основание. В случая тези величини се съизмеряват с реално доставената в имота ТЕ, с
неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът като собственик
на имота, да се е обогатил, спестявайки си този разход.
Съдът намира, че по делото не се установи в имота реално да е доставена топлинна енергия,
стойността на която да формира задължение към ищеца.
При формиране цената на ползваната енергия се отчитат топлинната енергия, отдадена за
отопление на общите части /за сграда/, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на конкретния имот и за подгряване на топла вода.
Първите три компонента в случая липсват, тъй като се установи, че отоплителната
инсталация до имота е прекъсната.
Относно последния компонент, за ангажиране имуществената отговорност на ответника за
възмездяване на ищеца със стойността на доставена от него стока, следва да се установи
реално количество ползвана топла вода в имота, съответно – действително доставена
топлинна енергия за подгряването й /отчетена по показанията на годно СТИ/. Според
заключението на експертизата, в имота /към момента на изготвянето й/ няма водомер за
топла вода. В писмото на ищеца от 20.7.21 г. се сочи наличие на водомер в имота без
пломба, т.е. такъв който не е годно СТИ и не би могъл да се използва за правилно отчитане
на доставена стока. Отделно, в писмото се сочи показание 19 кубика, което не съответства
на формулярите за отчет, съставени преди датата на писмото и според които последното
показание е 48 кубика. С оглед неистинността им относно авторството на подписа,
формулярите не могат да се ползват като доказателство за извършен отчет, но за пълнота
следва да се отбележи, че и в съдържанието им има несъответствия - ново показание по
протокола от 2020 - 38 кубика, което в следващия отчет става 36 кубика. Т.е. не може да се
приеме за доказано доставено конкретно количество топла вода в имота, а редът за
служебно изчисляване е неприложим /които е бил прилаган за предишните отчетни периоди
3
поради липса на водомер, при което не е ясно какъв водомер е отчитан през процесния
период/. Доколкото при отговорността за неоснователно обогатяване следва да се докаже
действително настъпило имуществено несъответствие, каквото в случая ще е налице при
безспорно доказано от страна на ищеца доставено конкретно количество топлинна енергия,
и при липса на доказателства за доставена такава стока с конкретни параметри и стойност,
следва да се приеме, че претенцията по чл. 59 ЗЗД е неоснователна.
Доколкото не се установи ответникът да е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия,
липсва основание да дължи такса за извършване на дялово разпределение – дължима от
потребителя на енергията. Поради това ответникът не се е обогатил със стойността й.
С оглед неоснователността на главните искове, неоснователни са и акцесорните претенции
за лихви.
Исковете следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е неоснователна. На основание
чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има ответникът – в размер на 400 лв. за адвокатско
възнаграждение /което е в минимален размер/ и на 500 лв. за депозити. Релевираното от
ищеца възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно относно
платеното такова от ответника в заповедното производство, което съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /приложима по аналогия за подаване на възражение в заповедно
производство/, се намали на 200 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК . седалище и адрес на управление гр. С.,
...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено, че Ж. Г. З., ЕГН **********, адрес гр. С., ., дължи сумите: 196,39 лева
неплатена цена на доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането, 29,99 лева
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 22.03.2022 г., 12,63 лева цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2019 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 26.09.2022 г. до изплащане на вземането, 2,73 лева мораторна лихва за
период от 31.08.2019 г. до 22.03.2022 г., с неплащане на които суми /за главници/ се е
обогатил без основание за сметка на обедняването на ищеца, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 51783/22 г. на СРС.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК . седалище и адрес на управление гр. С., ...., ДА ЗАПЛАТИ
НА Ж. Г. З., ЕГН **********, адрес гр. С., ., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 900.00
лв. разноски в исковото производство и сумата от 200.00 лв. разноски в заповедното
производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5