Мотиви
към присъда по НОХД № 31/2019 г. на ШОС
Подсъдимият В.С.С. е предаден на съд с обвинения:
1. За това, че при условията на
опасен рецидив на 06.10.2018 г. в гр. Омуртаг обл. Търговище отнел чужди движими вещи - 2 бр. мъжки портфейли на обща стойност 9 лв.
и сумата от 260 лв. всичко на обща стойност 269 лв., от владението и
собственост на Г.С.С. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1, чл. 29 ал. 1
б. “б“ от НК;
2. За това, че в периода 06.10.2018
г. - 08.10.2018 г. в гр. Търговище и гр. Шумен, при условията на опасен рецидив
и продължавано престъпление е използвал чужд платежен инструмент – дебитна карта №4117……..008, издадена
от „***“ на името на Г.С.С., ЕГН **********, без съгласието на титуляра
извършил общо 35 транзакции и изтеглил сумата от 5 200 лв., от АТМ
устройства на различни банки, както следва:
АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 12.59.38 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 13.01.57
часа - сумата от 100 лв.; АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO на 06.10.2018 г. в 14.5.,46
часа - сумата от 100 лв.;
АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO на 06.10.2018 г. в 14.57.47
часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 15.02.31 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 15.03.28
часа - сумата от 100 лв.; АТМ
01058513/ул.Цар Симеон 4 Търго на 06.10.2018 г. в 17.14 часа – сумата от 50 лв.;
АТМ 01058513/ул.Цар Симеон 4 Търго на 06.10.2018 г. в 17.15 часа – сумата от 50
лв.; АТМ PB621001/KLON
TARGOVISHTE>TARGO на 06.10.2018 г. в 17.18.19 часа -
сумата от 100 лв.; -АТМ PB621001/KLON
TARGOVISHTE>TARGO на 06.10.2018г. в 17.19.12 часа -
сумата от 100 лв.; АТМ PB621001/KLON
TARGOVISHTE>TARGO на 06.10.2018 г. в 17.20.23 часа -
сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 17.24.54
часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 06 на 06.10.2018 г. в 17.26.05 часа
- сумата от 100 лв.; -АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.49.36
часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.50.35 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.51.31
часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.52.29 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.53.24
часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 на 07.10.2018 г. в 01.54.25 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ D0072501/пад Банка ДСК на 07.10.2018 г. в 09.09.01 часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0072501/пад
Банка ДСК на 07.10.2018 г. в 09.10.20 часа - сумата от 100 лв.; АТМ D0072501/пад
Банка ДСК на 07.10.2018 г. в 09.11.10 часа
- сумата от 100 лв.; АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов на
08.10.2018 г. в 13.12.14 часа - сумата от 400 лв.; АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME на 08.10.2018 г. в 13.27.24 часа
– сумата от 100 лв.; АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME на
08.10.2018 г. в 13.35.29 часа – сумата от 100 лв.; АТМ D0132701/MADARA 30>SHUME на 08.10.2018 г. в 13.36.23 часа
– сумата от 100 лв.; АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME на
08.10.2018 г. в 13.45.27 часа – сумата от 100 лв.; АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME на 08.10.2018 г. в 13.50.38 часа
– сумата от 100 лв.; АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME на 08.10.2018 г. в 13.52.00 часа
– сумата от 100 лв.; АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME на 08.10.2018 г. в 13.49.34 часа
– сумата от 100 лв.; АТМ 00000243/OBSHTINSKA BOLNI>TARGO на 07.10.2018 г. в 14.48.52 часа - сумата от 400 лв.; АТМ 00000243/OBSHTINSKA BOLNI>TARGO на 07.10.2018 г. в 14.49.53
часа - сумата от 400 лв.; АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов на 08.10.2018 г. в 14.49.12 часа -
сумата от 400 лв.; АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов на
08.10.2018 г. в 14.50.16 часа - сумата от 400 лв.; АТМ AFIB9702/ул. Генерал Скобелев 1 на 08.10.2018 г. в 15.39.37
часа – сумата от 400 лв. и деянието не съставлява по-тежко престъпление –
престъпление по чл. 249 ал. 1 във
вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Г.С.С. за причинени
имуществени вред от двете деяния в размер на
5 688.16 лв. и 200 лв. неимуществени вреди от двете деяния, ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.
Подсъдимия разпитан на досъдебното и
съдебното производство се признава за виновен.
Подсъдимият С. преди даване ход на съдебното
следствие направи искане да се възползва от диференцираните процедури по НПК и
на основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същия се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства, с определение в съд. заседание от 21.02.2019 г. обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
ШОП поддържа повдигнатите обвинения, намира същите за доказани по безсъмнен и
категоричен начин и предлага на съда да определи на подсъдимия наказания
лишаване от свобода в размер на 4 години за всяко от двете деяния. Предлага
съда да осъди подс. С. да заплати направените по делото разноски, както и да
уважи предявените граждански искове и присъди претендираните суми в пълен
размер.
Защитникът на подсъдимия в хода на
съдебните прения намира обвинението и за двете престъпления за доказано, както
от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да наложи справедливи
наказания на подс. С.. По отношение на гражданските искове – намира този за
имуществени вреди за допустим и основателен, но само до размера на отнетите с
кражбата вещи и изтеглените от АТМ парични средства. По отношение
претендираните имуществени вреди за лечение и издаване на нови лични документи,
намира, че по делото не са събрани доказателства за уважаване на тази
претенция. Същото е и становище относно претендираните неимуществени вреди –
също няма доказателства по делото, въпросния инфаркт да е получен от
пострадалия вследствие на двете престъпления на подс. С.. Поради това приема,
че в тези части гражданските искове следва да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. По отношение недоказаността на гр. искове прави също така
възражение, че лихвата от датата на увреждането до постановяване на присъда върху
уважения граждански иск била мораторна. Поради това нейния размер подлежал на
доказване в наказателното производство. Също така законната лихва също
подлежала на доказване, тъй като имало причинено увреждане в различни периоди –
теглени са суми от банкомат в различни дни.
Подсъдимия
в защитната си реч и последната дума подкрепя заявеното от неговия защитник.
Изразява съжаление за извършените престъпления. Прави искане за наказание в
малък размер, за да може по бързо да изтърпи наказанието си, за да работи и да
възстанови причинените щети.
Гр. ищец поддържа предявените от
него граждански искове. Твърди, че е получил инфаркт вследствие на причинения
му от деянията стрес. Моли гражданските искове да бъдат уважени в размера в
който са предявени.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалия Г.С.С. бил на 71
години и живеел в гр. Шумен, като имал наследствен имот в гр. Омуртаг ул.“П. Б.“
№ 7 - къща с двор, за които се грижел
като обработвал двора. На 04.10.2018 г. пострадалия С. отишъл в гр. Омуртаг, за
да събере продукция от двора и да го почисти. В една от стаите на приземния етаж от къщата той
съблякъл дрехите с които пътувал и ги закачил на закачалка. В джобовете на една
от дрехите той бил поставил два портфейла -
голям червен кожен и по-малък от
изкуствена кожа. В единия от портфейлите имало 70 лв., както и лична карта,
шофьорска книжка, талон и две дебитни карти издадени от „ОББ“ АД и Банка
„Пиреос България“ АД, а в другия 190 лв. и лист с ПИН-кодовете за двете дебитни
карти.
Подс. В.С.С. бил осъждан 13 пъти
за кражби и грабежи, като са му налагани наказания лишаване от свобода, които е
търпял ефективно. На 20.07.2018 г. подс.
С. изтърпял ефективно определено общо наказание 1 г. и 6 м. лишаване от
свобода, наложено му по НОХД №176/2017 г.
по описа на Окръжен съд гр. Шумен
за две престъпления по чл. 199 ал. 1 т. 4 и едно по чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК.
На 06.10.2018 г. подс. С. отишъл с
автобус от гр. Търговище в гр. Омуртаг. Минавайки покрай къщата на пострадалия С.
той влязъл в имота на пострадалия, който
в този момент копаел на двора си. Видял закачените дрехи на пострадалия в
стаята на приземния етаж и от джобовете им взел два портфейла собственост на
пострадалия и бързо излязъл от имота. Проверил съдържанието на портфейлите и
намерил парите – 260 лв., двете дебитни карти и листчето с цифри. Другите вещи, заедно с портфейлите
изхвърлил. След това с автобус се върнал в гр. Търговище. Там от различни
банкомати, чрез издадената дебитна карта от Банка „Пиреос България” АД клон
Шумен на пострадалия С. започнал да
тегли различни по размер суми: От АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 12.59.38 ч. изтеглил
сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 13.01.57 ч. изтеглил
сумата от 100 лв., от АТМ PB621001/KLON
TARGOVISHTE>TARGO в 14.56.46 ч. изтеглил сумата от 100
лв., от АТМ PB621001/KLON
TARGOVISHTE>TARGO в 14.57.47 ч. - сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 06 в 15.02.31 часа - сумата
от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 15.03.28 часа - сумата от 100 лв., от АТМ 01058513/ул.Цар
Симеон 4 Търго в 17.14 часа – сумата от 50 лв., от АТМ 01058513/ул.Цар Симеон 4
Търго в 17.15 часа – сумата от 50 лв., от АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.18.19 часа - сумата от 100 лв., от АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.19.12 часа - сумата от 100 лв., от АТМ PB621001/KLON TARGOVISHTE>TARGO в 17.20.23 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 06 в 17.24.54 часа - сумата
от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 06 в 17.26.05 часа - сумата от 100 лв. На 07.10.2018 г. в гр.
Търговище подс. С. продължил да тегли пари с дебитната карта на пострадалия С.
от различни банкомати: от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.49.36 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 в 01.50.35 часа - сумата
от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.51.31 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 в 01.52.29 часа - сумата
от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун 4 Банка ДСК 07 в 01.53.24 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0042501/адстоун
4 Банка ДСК 07 в 01.54.25 часа - сумата
от 100 лв., от АТМ D0072501/пад Банка ДСК
в 09.09.01 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0072501/пад
Банка ДСК в 09.10.20 часа - сумата от 100 лв., от АТМ D0072501/пад
Банка ДСК в 09.11.10 часа - сумата от 100 лв., от АТМ АТМ 00000243/OBSHTINSKA BOLNI>TARGO в 14,48,52 часа - сумата от 400 лв., от АТМ
00000243/OBSHTINSKA
BOLNI>TARGO в 14.49.53
часа - сумата от 400 лв. След това
подс. С. ***, от където на 08.10.2018 г. продължил да тегли пари от различни
банкомати с дебитната карта на пострадалия С.:*** Константинов в 13.12.14 часа -
сумата от 400 лв., от АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME в 13.27.24
часа – сумата от 100 лв., от АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME в 13.35.29
часа – сумата от 100 лв., от АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME в 13.36.23
часа – сумата от 100 лв., от АТМ D0132701/MADARA
30>SHUME в 13.45.27 часа – сумата от 100 лв., от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в 13.49.34 часа – сумата от 100
лв., от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в 13.50.38 часа – сумата от 100 лв.,
от АТМ AT020009/HR.STOKI,BUL.M>SHUME в 13.52 часа – сумата от 100 лв.,
от АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов в 14.49.12 часа -
сумата от 400 лв., от АТМ AFIB9710/ул. Алеко Константинов в 14.50.16 часа -
сумата от 400 лв., от АТМ AFIB9702/ул. Генерал Скобелев 1 в 15.39.37
часа – сумата от 400 лв. След тази транзакция, дебитната карта спряла да работи
и подс. С. не успял да получи парични суми. Тогава той я изхвърлил, а изтеглените
пари изхарчил.
На 08.10.2018 г. пострадалия С.
установил, че от джоба на връхната му дреха липсвали двата портфейла с
документи и пари и подал сигнал в РУ - Омуртаг. По късно същия ден пострадалия установил,
че чрез дебитната му карта от сметката му в „Банка Пиреос България“ АД са били
изтеглени без негово разрешение общо 5200лв. и на същата дата картата му била
блокирана. На 10.10.2018г. от банката било издадено извлечение за направените
35 /тридесет и пет/ броя транзакции в
периода от 06.10.2018 г. до 08.10.2018 г. от различни АТМ устройства на „Банка
ДСК” АД, „Пощенска банка” АД, „Д Банк” АД и „Първа инвестиционна банка” АД. Той
съобщил на полицията и това обстоятелство. По късно пострадалия предприел
действия за издаване на нови лична карта и свидетелство за управление на МПС,
тъй като не били открити отнетите му от подс. С..
В Полицейското управление в гр.
Омуртаг била образувана полицейска проверка. В хода на проверката били изискани
справки от банките чиито банкомати е ползвал подс. С., кои от тях имат
видеокамери, като били изискани и видеозаписите на транзакциите правени от
подс. С.. Били предоставени 3 бр. CD дискове
от видеокамерите на АТМ устройства на „Първа инвестиционна банка“ в гр. Шумен и
на „Д-Банка“ в гр. Търговище. В
тази връзка в началото на м. ноември 2018 г. служители от Криминална полиция
при РУ - Омуртаг показали на св. Борислав Т. – полицейски служител при РУ - Шумен
записи от видеокамерите. Последния при преглеждане на видеозаписите разпознал
подс. В.С.С. ***, като лицето което е извършвало транзакциите с дебитната карта
на пострадалия С.. Впоследствие преписката била изпратена на Шуменска окръжна
прокуратура по компетентност, където било образувано д. п. № 1491/2018 г. При
разпита му като обвиняем подс. С. направил пълни самопризнания, за това от къде
е отнел дебитната карта и портфейлите и по какъв начин е изтеглил от различни
банкомати суми от сметката на
пострадалия С., докато картата престанала да пуска пари.
От заключението на
съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата стойност двата отнети
портфейла на пострадалия С. е 9 лв.
От показанията на св. Т. се
установява, че същия при преглеждане на видеозаписите от камерите на АТМ
собственост на „Банка ДСК” АД и „Д-Банка” АД е разпознал подс. С. като лицето
извършващо транзакциите.
От справката за съдимост на подс.
С. се установява, че същия е осъждан както следва: 1. С присъда по НОХД №
222/1980 г. на ШРС за престъпление по чл. 251 от НК извършено на 19.09.1979 г.
на 1 г. и 2 м. лишаване от свобода; 2. С присъда по НОХД № 329/85 г. на ВПРС за
престъпление по чл. 253 от НК извършено през
1985 г. е наложено наказание 4 г. лишаване от свобода; 3. С присъда по
НОХД № 163/91 г. на РС-Търговище за престъпление по чл. 195 от НК извършено на
24.08.91 г. е наложено наказание 2 г. и 6 м. лишаване от свобода; 4. С присъда
по НОХД № 486/95 г. на ШРС за престъпление по чл. 253 от НК извършено на
17.03.92 г. е наложено наказание 2 г. лишаване от свобода; 5. С присъда по НОХД
№ 52/98 г. на РС-Попово за престъпление по чл. 194 от НК извършено на 12.11.97
г.е наложено наказание 4 г. и 6 м. лишаване от свобода; 6. С присъда по НОХД №
143/98 г. на РС-Търговище за престъпление по чл. 196 от НК извършено на
12.04.97 г. е наложено наказание 2 г. и 6 м. лишаване от свобода; 7. С присъда
по НОХД № 5/2002 г. на РС-Омуртаг за две престъпления по чл. 196 от НК извършени
на 21.08.94 г. и 30.05.97 г. е наложено наказание 2 г. лишаване от свобода; 8.С
определение по НОХД № 263/04 г. на РС-Омуртаг за престъпление по чл. 196 от НК
извършено на 26.07.04 г. е наложено наказание 6 м. лишаване от свобода; 9. С
присъда по НОХД № 46/06 г. на РС-Нови пазар за престъпление по чл. 196 от НК
извършено на 21.12.05 г. е наложено наказание 3 г. и 6 м. лишаване от свобода;
10. С присъда по НОХД № 357/2011 г. на РС-Попово за престъпление по чл. 196 от НК извършено на 08.04.2011 г. е наложено наказание 1 г. и 4 м. лишаване от
свобода.11. С присъда по НОХД № 884/11 г. на ШРС за престъпление по чл. 196 от НК извършено на 08.11.2010 г. е наложено наказание 3 г. и 4 м. лишаване от
свобода. Това наказание е изтърпяно на 17.05.2014 г.; 12. С определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 176/17 г. на ШОС за две престъпления по
чл. 199 от НК и едно по чл. 196 от НК извършени на 28.02.2017 г. е наложено
общо наказание1 г. и 6 м. лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване. Това наказание е изтърпяно на 20.07.2018 г.
От представените 2 бр. епикризи
на пострадалия С. се установява, че на 31.10.2018 г. същия е приет в
Специализирана кардиологична болница „Мадара” гр. Шумен, където е установено,
че същия има остър инфаркт на миокарда, както и други заболявания, както и, че
на 21.11.2018 г. пострадалия отново е приет в „МБАЛ Шумен АД гр. Шумен за
лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност без механична
вентилация. От същите епикризи се установяват и лекарствените средства
предписани на С. за терапия за дома.
От представените три бр. заверени
копия на касови бонове издадени от аптека „Зора” гр. Шумен се установява, че са
закупени лекарствени средства на обща стойност 169.16 лв.
От представеното с молбата за
предявяване на граждански иск копие на банково извлечение от сметката на
пострадалия С., както и от банково извлечение от същата сметка приложено към
полицейската преписка се установяват броя на транзакциите, банкоматите и
времето на теглене на пари от банковата сметка на пострадалия С. за периода от
време от отнемане на дебитната карта, до нейното блокиране.
Горната фактическа обстановка съда
приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства
събрани на съдебното и досъдебното производство. От показанията на св. Г.С.С.
се установява, че на 04.10.2018 г. същия е отишъл в свой наследствен имот в гр.
Омуртаг обл. Търговище. Там той е съблякъл дрехите с които е пътувал и ги
оставил в стая на приземния етаж. В джобове на връхната си дреха се намирали
два бр. портфейли в които имало сумата от 260 лв., лична карта, свидетелство за
управление на МПС, два бр. дебитни карти и картонче с написани ПИН-кодове на
дебитните карти. На 08.10.2018 г. св. С. установил, че двата му портфейла са
отнети. На същата дата установил, че от дебитната карта издадена от „***” АД са
изтеглени 5 200 лв. от различни банкомати в гр. Търговище и гр. Шумен. От
показанията на св. Т. се установява, че същия е разпознал подс. С. на
показаните му видеозаписи от камери на АТМ като лицето което извършва
транзакции в посочените времеви периоди, такива каквито са посочени в банковото
извлечение за транзакциите от сметка на пострадалия С. в „***” АД. От
обясненията на подс. С. се установява, че същия е видял пострадалия да работи в
двора на къщата си в гр. Омуртаг, както и, че в стая на първия етаж на къщата
имало закачени дрехи. Установява се също и, че подсъдимия влязъл незабелязано в
стаята и от дрехите на пострадалия, взел един портфейл в който намерил
„банкоматна карта” и листче с пин код, които взел, а портфейла изхвърлил. След
това отишъл в гр. Търговище и от различни банкомати започнал да тегли различни
суми, като тези действия извършил за два- три дни. След това отишъл в гр.
Шумен, където от различни банкомати теглил отново различни суми, докато т. нар.
от него „банкоматна карта” спряла да пуска пари. Съда не кредитира обясненията
на подс. С. в частта им в която твърди, че е отнел само един портфейл и след
като е взел дебитната карта и листчето с пин кода, е изхвърлил портфейла в
двора на пострадалия. По същество подсъдимия отрича с тези си обяснения, че е
отнел и втори портфейл, както и още една дебитна карта, а също и сумата от 190
лв. от единия портфейл и сумата от 90 лв. от другия портфейл, както и лични
документи на пострадалия. Това му отрицание е в противоречие с показанията на
пострадалия С., който твърди, че портфейлите са били два, че дебитните карти са
били две, както и, че в единия е имало сумата от 70 лв., а в другия сумата от
190 лв.
При
така приетата за установена фактическа обстановка съда приема, че подс. С. от
обективна и субективна страна е осъществил съставите на престъпленията по чл. 196
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК и по чл. 249 ал.
1 от НК.
По отношение деянието по чл. 196 ал. 1 от НК.
От обективна страна – подс. С. е влязъл в
стаята където пострадалия С. е оставил дрехите си. Пребъркал е джобовете на
дрехите и е намерил и взел два портфейла, като в единия е имало 70 лв., лична
карта, свидетелство за управление на МПС, контролен талон и две дебитни карти,
на „ОББ” АД и „***” АД, взел е и втори портфейл в който е имало листче с пин
кодове на дебитните карти и сумата от 190 лв. След това подс. С. носейки двата
портфейла е напуснал имота на пострадалия С., без последния да го забележи.
Вече извън имота, подс. С. е проверил съдържанието на портфейлите и е взел
намиращите се пари и двете дебитни карти с листчето с пин кодовете, след което
е изхвърли на неустановено място портфейлите с останалите вещи в тях. По този
начин подс. С. е отнел от владението на пострадалия С. двата портфейла, двете
дебитни карти и двете суми – 70 лв. и 190 лв. без негово съгласие и с намерение
да ги присвои.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк
умисъл. Налице е било в съзнанието на подс. С., че отнема чужди движими вещи от
владението на пострадалия, без негово съгласие. Налице е било и съзнание, че
отнема тези вещи, за да ги присвои. Т. е. подс. С. е съзнавал обществено
опасния характер на това което върши. Предвиждал е настъпването на обществено
опасните последици – че отнема чуждите вещи без съгласието на техния
собственик, за да ги присвои, т. е. искал настъпването на тези последици.
По
отношение квалификацията на деянието. На подс. С. е предявено обвинение да е
извършил деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б.
„б” от НК. На първо място – деянието е такова по чл. 194 ал. 1 от НК. На второ
- безспорно е по делото, че подс. С. е осъждан многократно за умишлени
престъпления от общ характер, като последното наказание е наложено по НОХД №
176/17 г. на ШОС и за
две престъпления по чл. 199 от НК и едно по чл. 196 от НК и е в размер на 1 г.
и 6 м. лишаване от свобода. Това наказание е наложено за тежки умишлени
престъпления, каквито са тези по чл. 196 и чл. 199 от НК. Същото е търпяно
ефективно и е изтърпяно на 20.07.2018 г. Настоящото деяние е извършено на
06.10.2018 г., следователно от изтърпяване на това наказание не е изминал срока
по чл. 30 ал. 1 от НК до извършване на настоящото деяние. Ето защо деянието на
подс. С. следва да се квалифицира по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1
б. „а” от НК. Разпоредбата на чл. 29 ал. 1 б. „б” от НК е приложима за деяния
извършени, след като дееца е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях
изпълнението на наказанието не е отложено на осн. чл. 66 от НК. Тук съда намира,
че е допуснато процесуално нарушение при квалифициране на деянието, но то не е
от кръга на съществените, тъй като разпоредбата на чл. 196 ал. 1 т. 1 от НК
предвижда едно и също наказание и за двете предпоставки на чл. 29 ал. 1 от НК
при извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК.
Причините
за извършване на престъплението са несъобразяването на подсъдимия с установения
законов ред и стремеж да лично облагодетелстване.
По
отношение деянието по чл. 249 ал. 1 от НК.
От обективна
страна – подс. С. след като е взел дебитната карта издадена от „***” АД на
пострадалия С. и разполагайки с пин кода за нея на 06 и 07.10.2018 г. в гр.
Търговище и на 08.10.2018 г. в гр. Шумен осъществил 35 транзакция с тази
дебитна карта, като изтеглил общо 5 200 лв., т. е. използвал е чужд
платежен документ /собственост на пострадалия С./, без съгласието на
собственика и деянието не съставлява по тежко престъпление.
От субективна страна – деянието е извършено при пряк
умисъл. Налице е била в съзнанието на подс. С. ясна представа, че използва чужд
платежен документ – дебитната карта на св. Г.С., без негово съгласие и чрез АТМ
/банкомат/ е изтеглил сумата от 5 200 лв. Т. е. подс. С.
е съзнавал обществено опасния характер на това което върши. Предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици – че използва чужда дебитна карта
без съгласието на титуляря и по този начин ще изтегли пари от сметката на
пострадалия, т. е. искал настъпването на тези последици.
По отношение квалификацията по
чл. 26 ал. 1 от НК. Деянието по чл. 249 ал. 1 от НК подс. С. е извършил на
06,07 и 08.10.2018 г., т. е. в рамките на три дни, макар и в различни населени
места. Всяко едно от деянията осъществява състава на престъплението по чл. 249
ал. 1 от НК, всичките 35 деяния са извършени през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при това всяко
от последващите деяния се явява както от обективна, така и от субективна страна
продължение на предшестстващите. Поради това съда прие, че това деяние подс. С.
е осъществил при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
ал. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние се изразява в теглене на парични средства чрез АТМ /банакомат/ като е използвана
дебитната карта на Г.С., без негово съгласие, като деянието не съставлява по
тежко престъпление.
Причините за извършване на
престъплението са несъобразяването на подсъдимия с установения законов ред и
стремеж да лично облагодетелстване.
Съда приема, че подс. С. следва
да бъде оправдан по първоначалното обвинение да е извършил престъплението по
чл. 249 ал. 1 от НК при условията на опасен рецидив, тъй като разпоредбата на
чл. 249 и в четирите и алинеи, не предвижда квалифициран състав на опасен
рецидив. Ето защо съда оправда подс. С. по първоначалното обвинение да е
извършил престъплението при условията на опасен рецидив.
При определяне вида и размера
на наказанията съда взе предвид следното:
По отношение деянието по чл. 196 ал. 1 от НК. Налице е смекчаващо вината
обстоятелство за подс. С. – частичните самопризнания на досъдебното
производство. В тази връзка съда приема, че относителната тежест на това
обстоятелство е минимална, тъй като това самопризнание е направено от подс. С.
след като вече е разкрита престъпната му дейност. Налице са отегчаващи вината
обстоятелства. Като такива съда прие на първо място обремененото съдебно минало
на подс. С. – същия е осъждан 13 пъти за умишлени престъпления от общ характер.
Последното осъждане на същия по НОХД № 176/17 г. на ШОС не следва да се отчита в настоящия
случай като отегчаващо вината обстоятелство при определяне наказанието за
престъплението по чл. 196 от НК, тъй като то касае квалификацията на деянието по чл. 194 от НК като извършено при условията
на опасен рецидив. Но останалите осъждания на подс. С. са все за престъпления
против собствеността – кражби и грабежи, за които са му налагани ефективни
наказания лишаване от свобода. На второ място – налице е изградена и затвърдена
упорита престъпна нагласа у подсъдимия, тъй като ефективното изтърпяване на
тези множество наказания, не са му въздействали поправително и той продължава с
упоритата си престъпна деятелност. В
потвърждение на този извод на съда е и факта, че само два месеца и половина
след изтърпяване на последното наказание, подс. С. върши и деянието по чл. 196
ал. 1 от НК предмет на настоящото наказателно производство. По отношение
степента на обществената опасност на подс. С., съда приема същата за
изключително висока, предвид многократните му осъждания и то все за
престъпления против собствеността. Деянието съда приема, че е с висока степен
на обществена опасност. При така приетите смекчаващо и отегчаващи вината
обстоятелства и обществена опасност на деянието и дееца, съда намира, че по
отношение подс. С. единствено би била приложима втората от целите на
наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, а именно – да се въздейства
предупредително върху подсъдимия и да му се отнеме възможността да върши други
престъпление. Тази цел според съда би могла да се постигне с налагане на
наказание над средния от предвидения в закона размер. Ето защо съда прие за
справедливо и постигащо целите на наказанието, наказание лишаване от
свобода в размер на 7 години и 6 м. Тъй
като производството по настоящото дело е протекло по реда на 372 ал. 2 от НПК,
то съда съобразно тази разпоредба и във вр. с чл. 58а ал. 1 от НК е длъжен да
намали така определеното наказание с една трета. С оглед изложеното съда взе
предвид, че 7 г. и 6 м. се равняват на 90 месеца, които намалени с една трета
са 60 месеца. Тези 60 месеца се равняват на 5 години. Поради това съда наложи
на подс. С. наказание 5 години лишаване от свобода.
По отношение наказанието за деянието по чл. 249 ал. 1 от НК. Тук също е
налице смекчаващо вината обстоятелство, а именно – направеното на досъдебното
производство самопризнание на подсъдимия. Но и тук важи казаното по горе
относно относителната тежест на това смекчаващо вината обстоятелство. Налице са
и отегчаващи вината обстоятелства. На първо място - съдебно минало на подс. С.
– същия е осъждан 13 пъти за умишлени престъпления от общ характер. Всички
осъждания на подс. С. са все за престъпления против собствеността – кражби и
грабежи, за които са му налагани ефективни наказания лишаване от свобода. На
второ място – и тук съда приема, че е налице изградена и затвърдена упорита
престъпна нагласа у подсъдимия, тъй като ефективното изтърпяване на тези
множество наказания, не са му въздействали поправително и той продължава с
упоритата си престъпна деятелност.
Следва да се посочи в тази връзка, че само два месеца и половина след
изтърпяване на последното наказание, подс. С. върши и деянието по чл. 249 ал. 1
от НК предмет на настоящото наказателно производство. На трето място –
изразената престъпна упоритост на подсъдимия при осъществяване на деянието по
чл. 249 ал. 1 от НК. Подс. С. е извършил не една, две или три транзакции, а за
период от три дни е осъществил 35 транзакции. На четвърто място – съда приема
като отегчаващо вината обстоятелство и големия размер на неправомерно
получената облага от това престъпление. Същата е в размер на 5 200 лв. По
отношение степента на обществената опасност на подс. С., съда приема същата за
изключително висока, предвид многократните му осъждания и то все за
престъпления против собствеността. Деянието съда приема, че е с много висока
степен на обществена опасност. При тези смекчаващо и отегчаващи вината
обстоятелства и обществена опасност на деянието и дееца, съда намира, че наказанието
следва да се определи при превес на отегчаващите над смекчаващите вината
обстоятелства. Поради това и тук съда приема за приложима втората от целите на
наказанието визирани в чл. 36 ал. 1 от НК, а именно – да се въздейства
предупредително върху подсъдимия и да му се отнеме възможността да върши други
престъпление. Тази цел според съда би могла да се постигне с налагане на
наказание над средния от предвидения в закона размер, близо до максималния. Ето
защо съда прие за справедливо и постигащо целите на наказанието, наказание
лишаване от свобода в размер на 7 години
и 6 м. С оглед разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК съда след като определи
най-подходящото наказание следва да намали същото с една трета. Наказанието 7
г. и 6 м. лишаване от свобода намалено с една трета се равнява на 5 години, поради
това съда наложи на подс. С. наказание 5 години лишаване от свобода за деянието
по чл. 249 ал. 1 от НК. По отношение второто кумулативно предвидено наказание –
глоба. Съда прие, че по делото не са налице доказателства за финансовото и
имотно състояние на подс. С., както и данни за семейното му положение. С оглед
на това съда намира, че размера на глобата следва да бъде определена в размер
равняващ се на щетата причинена на пострадалия от това престъпление. Поради
това съда наложи на подс. С. и наказание глоба в размер на 5 200 лв.
Тъй като двете деяния са осъществени от подс. С. при условията на чл. 23
ал. 1 от НК, то съда определи общо наказание измежду така наложените в общ размер
на 5 години лишаване от свобода и глоба в размер на 5 200 лв. и на осн.
чл. 57 ал. 1 т. 2 б.
„б” от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на определеното
общо наказание лишаване от свобода.
По
отношение гражданския иск. По делото пострадалия Г.С. е предявил и съда е приел за съвместно разглеждане
граждански иск срещу подс. С. за причинени имуществени вреди от двете деяния в
размер на 5 688.16 лв. и 200 лв.
неимуществени вреди от двете деяния, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Имуществените вреди съда присъжда до
размера на причинените от деянието щети на пострадалия. По делото безспорно е
установено, че стойността на двата отнети портфейла на пострадалия С. е 9 лв.
Безспорно е установено и отнемането на сумата от 260 лв., както и причинената
щета от неправомерното изтегляне от сметката на С. на сумата от 5 200 лв.
Или общо 5 469 лв. По отношение останалата част от претендираните
имуществени вреди, съда намира, че действително по делото са налице
доказателства, че пострадалия С. е заплатил в аптека „Зора” в гр. Шумен сумата
от 169. 16 лв. в периода след осъществяване на двете деяния от подс. С. за
лекарства. Налице са и доказателства за двукратно приемане на пострадалия С. на
лечение в Специализирана кардиологична болница „Мадара” гр. Шумен, където е
установено, че същия има остър инфаркт на миокарда, както и други заболявания,
както и, че на 21.11.2018 г. пострадалия отново е приет в „МБАЛ Шумен АД гр.
Шумен за лечение на остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност. Но по
делото не са ангажирани от гр. ищец други доказателства от които съда да може
да направи извода, че тези заболявания са получени вследствие на преживяванията
на пострадалия от извършените две престъпления от подс. С.. Още повече, че от
епикризата издадена от кардиологичната болница се установява, че С. от дълги
години е имал артериална хипертония. Освен това е налице и закупуване на
лекарствени средства, описани в рецептите, част от които не са предписани и
посочени в двете епикризи. Ето защо съда прие, че гражданския иск за
имуществени вреди в размер на 169. 16 лв. е недоказан и на това основание го
отхвърли. По отношение претендирания граждански иск за неимуществени вреди в
размер на 200 лв. за причинени болка и страдания вследствие на извършените
престъпления. Съда намира и този иск за недоказан, тъй като от страна на гр.
ищец освен посочените по горе доказателства, не са ангажирани други. На базата
само на двете епикризи и трите рецепти, съда не може да направи категоричен
извод, че страданията на С. във връзка със заболяванията, чието лечение е
проведено за които той твърди, че е преживял, са причинени единствено и само от
двете престъпления на подс. С.. Ето защо съда отхвърли и този иск като
недоказан.
Съда не приема доводите на
защитата във връзка с предявените граждански искове. На първо място – тъй като лихвата от датата на
увреждането до постановяване на присъда с която би бил уважен предявен граждански
иск била мораторна, то нейния размер подлежал на доказване в наказателното
производство. На второ място – подлежала на доказване в настоящото производство
и законната лихва, тъй като имало причинено увреждане в различни периоди –
теглени са суми от банкомат в различни дни. От една страна - лихвите върху
обезщетение за непозволено увреждане са компенсаторни, а не мораторни и се
дължат от деня на извършване на увреждането, като определянето на този момент е
задължение на съда. Момента на настъпването на вреди е този на извършване на
увреждането, от който те произтичат. Вредите от деянието по чл. 196 ал. 1 от НК
са настъпили на 06.10.2018 г. когато са отнети двата портфейла и сумата от 260
лв., а вредите от деянието по чл. 249 ал. 1 от НК са настъпили в деня на
довършване на продължаваното престъпление по чл. 249 ал. 1 от НК. На второ
място - съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 3 ЗЗД при задължение за непозволено увреждане, длъжникът се смята в
забава и без покана, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите.
Вземането за вреди е парично вземане и за забавянето му се дължи законната
лихва съгласно чл. 86 ЗЗД.
Поради това, нито за съда, нито за която и да е отстраните в наказателния
процес, включително и гр. ищец, съществува задължението за доказване размера на
дължимата законна лихва.
На осн.
чл. 189 от НПК съда осъди подс. С. да заплати д. т. върху уважения граждански
иск в размер на 218. 76 лв., както и на ОД МВР Шумен сумата от 86 лв. разноски
по досъдебното.
На осн.
чл. 111 от НПК съда постанови веществените доказателства по делото: 3 бр. CD дискове, след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени.
В
този смисъл съда постанови присъдата си.
Съдия: