Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***,
02.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на четвърти
април през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело №7098 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
по гр.д.№7098/2018г. по описа на ПлРС е образувано
въз основа на постъпила искова молба от „Т.П.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от изп.директор
***против М.Ц.А. с ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната
майка и законен представител М.И. ***– А.. В съответствие с уточняваща молба от
13.11.2019г. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за следните суми: 327,67лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.04.2015г. до
31.03.2018г. и лихва за забава върху главницата в размер на 34,63 лв. за
периода от 02.06.2015г. до 14.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№ ***. на ПлРС до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се (в
това число в уточняваща молба от 29.11.2018г.), че ответницата е съсобственик
при равни права с брат си ***на следния топлоснабден
имот: апартамент, находящ се в ***, ***, и като
такава е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката. Излага се, че за периода от 01.04.2015г. до
31.03.2018г. ответницата не е погасила
своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот –
апартамент с абонатен номер ***, като дължимата от нея сума е за половината от
начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия или 327,67лв. Сочи
се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота
– ***– гр. ***на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №***. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно
предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия дължимите месечни суми за
ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж, ответницата дължала и лихва за
забава, изчислявана в размер на 34,63 лв. за периода от 02.06.2015г. до
14.05.2018г.
Излага
се, че процесните суми били претендирани
по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, в което била издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени на кредитора указания за предявяване на
иск за установяване на вземанията му.
Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за сумата от 327,67
лв., представляваща главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.04.2015г. до 31.03.2018г. и сумата от 34,63лв., представляваща обзщетение за забава за периода от 02.06.2015г. до
14.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч.гр.д. ***. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумата.
Ответницата,
чрез назначения особен представител адв.Ю.С. е
депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който ангажира становище
за неоснователност на исковете. Оспорва твърдението на ищеца, че ответницата е
собственик на процесния имот. Счита, че не били
налице доказателства за отопляемия обем на жилището и неправилно било
изчислението, извършено на основание отопляем обем, включващ балкон,
неотопляеми антрета, тоалетна, вътрешни стени и шахти. Топломера не бил отчитан
в присъствие на председателя на ЕС. Оспорва и отчитането на топлоенергия, т.к.
не били спазени изискванията на Наредба ***. Оспорва твърдението, че Общите
условия на ищцовото дружество, приложими към процесния период от време са били публикувани в най-малко
един централен и един местен всекидневник. Оспорва наличието на решение на Общо
събрание на етажните собственици с приемане на решение, услугата дялово
разпределение да се извършва от ***, както и етажната собственост да е
упълномощила лице, което да сключи договор с фирмата, извършваща дялово
разпределение и съответно да е бил сключен такъв договор. С оглед на това се оспорва
и редовността на извършваните от ***действия по отчитане и разпределяне на
топлинната енергия. Липсвал и договор между ***като възложител и ***като
изпълнител при ОУ, приети с Решение от 03.12.2017г. на ДКЕВР, установяващ, че
отчитането на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесния имот, действително било възложено по законоустановения ред на горепосочения топлинен
счетоводител. Релевира
се и възражение, че клаузата за самостоятелна услуга „сградна
инсталация“ била неравноправна по смисъла на чл.3 от Директива 93/13 към
Регламент 2006/2004г. и като такава нищожна. Въвежда се и възражение за
погасяване по давност на претенциите за част от исковия период.
С
Определение от 20.03.2019г. е конституирано в качеството на трето лице –
помагач на ищеца - ***. Същото не
ангажира конкретно становище по иска.
С молба от 02.04.2019г. ищецът е
посочил, че в процесния имот няма водомери,
индивидуални разпределителни уреди, както и щранг-лира
в банята. Посочил е също така, че претендираното
вземане за главница е формирано единствено от стойност на топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и суми за услуга
дялово разпределение.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 от ГПК
след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№***. по описа
на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да
се разгледа по същество.
От приложената Справка по лице от ***за
***с ЕГН ********** се установява, че на ***процесния
апартамент ***, е бил дарен от ***на ответницата М.А. и ***.
Видно е от приложения препис на
удостоверение за родствени връзки, издадено на ***. от Община ***, че надарените
М.А. и *** са брат и сестра, а дарителят ***е техен баща, който е починал на ***
Между страните не е налице спор също така, че през процесния период от време в описания по-горе имот не е имало отоплителни тела с индивидуални
разпределителни уреди, както и щранг-лира в банята, и
не се е ползвала топла вода.
Ищецът е
представил копие на страници от вестник ***., съдържащи публикувани ОУ на
„Топлофикация-***” за продажба на ТЕ за битови нужди.
Представен е
и препис на Договор №***., сключен между етажната собственост, в която се
намира процесния имот и ***за възлагане
индивидуалното отчитане на разходите за отопление по показанията на
индивидуалните топлинни разпределители и разходите за топла вода.
От
представените от третото лице-помагач ***преписи на подробни месечни справки за
периода от м.април 2015г. до м.март 2018г. е видно, че това дружество е
извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот.
Изчисленията са били извършвани на база отопляем обем на имота по проект от 190,86
куб.м. и единствено за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация.
От
приложените копия на фактури, издавани от ***за процесния
период и счетоводно извлечение по партидата за имот с абонатен номер *** се
установява, че въз основа на изготвяните отчети от ***за процесния
имот са били начислявани суми за разпределената топлинна енергия от сградна инсталация в общ размер на 655,34лв.
Видно е от
счетоводното извлечение, че за периода от падежа на всяка месечна вноска до
14.05.2018г. е била начислена лихва за забава в общ размер на 69,25лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Установи се от обсъдената справка от
СВ-***, че ответницата М.А. е съсобственик на процесния
имот, представляващ апартамент ***. Имотът е бил придобит в съсобственост с
нейния брат *** по силата на дарствено разпореждане,
извършено от техния баща ***. Съдът приема, че правата на надарените са равни –
по ½ ид.ч. от имота.
Неоснователно е възражението на
ответницата, чрез особения представител, че потребител на топлинна енергия в процесния имот следва да се счита дарителя, който е запазил
правото на ползване, т.к. същия е починал преди процесния
период от време, а със смъртта му правото на ползване е било погасено, в
случай, че такова е било запазено.
Установи се също така, че процесния имот се намира в топлоснабдена
сграда, където топлинна енергия безспорно се доставя по искане на етажните
собственици. В съответствие с разпоредбата на чл.133, ал.2 от ЗЕ присъединяване
към топлопреносната мрежа на етажни
собствености става само по искане
на етажните собственици, формиращи квалифицирано
мнозинство от 2/3.
При това, всички лица, притежаващи имоти в етажната собственост са задължени да
се съобразят с това решение на квалифицираното мнозинство.
С оглед на това, че имота, чийто
съсобственик е ответницата се намира в топлоснабдена
сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, тя
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ.
Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното
предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия. В случая се установи, че Общите условия, при
които ищеца продава топлинна енергия за битови нужди са били публикувани в
централен и местен всекидневник и са влезли в сила.
Дори и в случаите, когато са
демонтирани отоплителните тела в жилището, собственика или носителя на право на
ползване остава задължен за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал.6 от ЗЕ. Сградната инсталация в една топлоснабдена сграда
представлява обща част и всички етажни собственици са задължени (след
като по решение на мнозинството от тях се доставя до сградата топлинна енергия)
да участват в общите разходи, свързани с ползването на тази обща част. Не се касае за самостоятелна услуга „сградна инсталация“, в каквато насока са заявени възражения
от ответника в писмения му отговор.
Поради горното, съдът счита, че
ответницата М.А., като съсобственик на процесния имот
при равни права с нейния брат ***, дължи на ищеца заплащане на половината от цената
на доставената топлинна енергия до процесния имот
през процесния период от 01.04.2015г. до 31.03.2017г.
Съсобствениците, като потребители, се явяват
задължени в случая единствено за топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, т.к. е безспорно, че в процесния апартамент няма отоплителни тела и щранг-лира.
Съдът счита също така, че се установи
от обсъдените писмени доказателства, че припадащия се на процесния
имот дял от топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация за процесния период от 01.04.2015г. до
31.03.2018г. се изчислява на 655,34лв. При това ответницата дължи половината от
тази сума или 327,67лв., която сума е съответна на притежаваните от нея права
върху имота.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложената счетоводна справка, а това е установимо и по изчислителен път от съда, че тази лихва се
изчислява в общ размер на 69,25лв. за процесния
период от 02.06.2015г. до 14.05.2018г. Върху дължимата от ответницата М.А. сума
за главница, лихвата за забава за процесния период се
изчислява на 34,63лв.
Съдът обсъди заявеното от ответницата
възражение за погасяване по давност на част от вземанията за главница и лихва и
го намира за неоснователно. В съответствие с нормата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, вземанията за стойност на доставена топлинна енергия се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок,
т.к. се касае за периодични плащания. Тази давност тече от датата, на която
съответните месечни вноски са станали изискуеми. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите
условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – т.е.
на 30-то число на следващия месец вземането за предходния става изискуемо.
Ищецът е депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на 21.05.2018г. и към тази
дата все още не е изтекъл тригодишния давностен срок
за вземането за м.април 2015г. (падежът на същото е настъпил на 30.04.2015г. и
съответно тригодишния давностен срок за него е
изтичал на 30.04.2018г., като е бил прекъснат с подаване на заявлението на
21.05.2018г.).
С оглед горното, съдът намира, че се
установи в настоящото производство съществуването на претендираните
от ищеца вземания.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство
са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят от съда на 50лв.
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ или
общо разноски в размер на 75лв. Ищецът претендира половината от тези разноски в
размер на 37,50лв. В исковото производство ищеца е направил разноски за
държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
в размер на 100лв. и за възнаграждение на особен представител в размер
на 300лв. или общо 425лв. Така сторените в заповедното и исковото производство
са изцяло дължими от ответницата, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Ц.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител ***с ЕГН **********,*** ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата
от 327,67 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.04.2015г. до 31.03.2018г. и сумата от 34,63 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.06.2015г.
до 14.05.2018г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №***. по ч.гр.д.№***. по описа на ПлРС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.05.2018г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.Ц.А. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, действаща лично и със съгласието на своята майка и законен
представител ***с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата
от 37,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство
и сумата от 425лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на ***, в качеството на трето
лице – помагач на страната на ищеца.
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: