№ 7775
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110164995
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” АД твърди, че на 30.7.2020 г., в гр. София, на бул. „Княгиня Мария
Луиза“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на
застрахования при него товарен автомобил марка Мерцедес, рег. № ***. Поддържа, че
вредите са на стойност 2004,61 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква
регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът
не е погасил задължението в законоустановения срок, поради което претендира същото,
заедно със законната лихва 15.11.2021 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на
166,51 лева за периода 21.1.2021 г. – 15.11.2021 г. Претендира разноски.
Ответникът „***” АД оспорва исковете, като поддържа, че вина за процесното ПТП
има единствено водачът, застрахован при ищеца, че автомобилът, застрахован при ищеца по
имуществена застраховка „Каско“, е застрахован при ищеца и по застраховка „Гражданска
отговорност“, във връзка с която последният е изплатил на ответника застрахователно
обезщетение за вредите, платени на собственика на лек автомобил марка Тойота, настъпили
от процесното ПТП. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричинявне.
Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди.
Счита, че платеното от ищеца обезщетение надхвърля размера на действителните вреди.
1
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки не са налице.
С определение от 17.2.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между лек автомобил марка Мерцедес, рег. №
***, застрахован при ищеца по застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Тойота, рег. №
***, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано
ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2 004,61 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От двустранния протокол за ПТП и от показанията на свидетеля К. Д. СТ. се
установява, че процесното събитие е настъпило при следните обстоятелства: на 30.7.2020 г.,
в гр. София, лек автомобил марка Тойота, рег. № ***, управляван от свидетеля, се движи по
бул. „Княгиня Мария Луиза“, с посока от Лъвов мост към пл. „Света Неделя“; срещу № 32
предприема извършване на маневра завой наляво на разрешено за това място, след като е
подал светлинен сигнал и е пропуснал три попътно движещи се МПС; при пресичане на
трамвайната линия идващият по нея лек автомобил марка Мерцедес, рег. № *** реализира
ПТП с лек автомобил марка Тойота, рег. № ***; на процесното кръстовище не е имала
временна организация на движението, позволяваща движение по релсовия път. При тези
данни съдът намира, че събитието е настъпило единствено поради виновното /доколкото не
се твърди и установява обратното/ и противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка Мерцедес, който не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.
19, ал. 2 ЗДвП, чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗДвП – не само се е движил по релсов път, което е
забранено от закона, а и не е съобразил извършваната в този момент маневра от лекия
автомобил, който е искал да изпревари. Водачът, застрахован при ответника, не носи
никаква отговорност за събитието, тъй като от показанията му, неопровергани от нито едно
2
от останалите по делото доказателства, се установява, че е бил подал светлинен сигнал,
както и че се е огледал за МПС, които да пропусне. Следва да се посочи, че водачът на лек
автомобил марка Тойота не е бил длъжен да предвиди противоправното поведение на водача
на лек автомобил Мерцедес, който се е движил по релсовия път и то /както сочи свидетелят/
с висока скорост. Дори и водачът на лек автомобил марка Тойота да не се е огледал за
идващо по релсовия път ППС непосредствено преди започване на маневрата,
непосредствено преди навлизане върху релсовия път, това не води до различен извод, тъй
като релсовото превозно средство не би могло да развие скоротта на лекиоя автомобил
Мерцедес. Затова и не е необходимо, след като не е установил задаващо се релсово ПС,
водачът на лек автомобил Тойота да се оглежда за идващи по неговите линии бързодвижещи
се леки автомобили.
Ответникът е предявил срещу ищеца иск чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане
на регресно вземане за половината от обезщетението за вредите, настъпили от процесното
събитие върху лек автомобил марка Тойота, рег. № ***, доколкото ищецът е застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил Мерцедес, а ответникът –
застраховател по застраховка „Каско“ на лек автомобил Тойота. По тази претенция е
образувано гражданско дело № 63081/2020 г. на СРС, 35 състав, изискано и приложено
послужване по настоящото дело /с протоколно определение от 24.3.2022 г./. От
съдържащите се по него документи се установява, че с отговора на исковата молба „***” АД
е признал този иск и е платил регресното вземане. Това плащане представлява
извънсъдебно признание на ищеца, че принос за настъпване събитието носи и
застрахованият при него водач. Настоящият състав на съда намира, че поведението на този
водач е и единствената причина за ПТП. От ангажираните от ищеца доказателства не се
създава дори индиция принос към събитието да има и застрахованият при ответника водач –
ищецът не поиска дори събиране на гласни доказателства чрез разпит на водача, управлявал
лекия автомобил Мерцедес. Ето защо и съдът не кредитира, изявлението на ответника за
наличие на съвина, обективирано в исковата молба по гражданско дело № 63081/2020 г. на
СРС, 35 състав.
Предвид гореизложеното съдът намира за недоказано от страна на ищеца наличието на
виновно и противоправнио поведение на водача на застрахования при ответника автомобил,
поради което и в негова полза не е възникнало регресно вземане. Искът за заплащането му
следва да бъде отхвърлен, като съдът счита за ненужно да обсъжда наличието на останалите
факти, включени във фактическия му състав.
Предвид липсата на извод съществуване на главен дълг, следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер на 380 лева /за депозити за
3
свидетел и САТЕ и възнаграждение за юрисконсулт/. При този изход на спора ищецът няма
право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***” АД, ЕИК *** срещу „***” АД, ЕИК * осъдителни
искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
2004,61 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка марка Мерцедес, рег. №
***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.7.2020 г., в гр. София,
на бул. „Княгиня Мария Луиза“, и за сумата 166,51 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 21.1.2021 г. – 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** да заплати на „***” АД, ЕИК * на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 380,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4