Определение по дело №59/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 251
Дата: 20 април 2023 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20237240700059
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

 

      251         20.04.2023 г.      град Стара Загора

 

 

 

Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесети април  две хиляди  двадесет и трета  година, в състав:

 

                                           

СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар                                                                                                       

и с участието  на прокурора                                                                                                 

като разгледа докладваното от съдия Янкова 

административно дело № 59 по описа за  2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

 Делото е образувано по жалба на Д.  Ю.С. против мълчаливия отказ на началника на затвора гр. Стара Загора  да се произнесе по искането му вх.№ М-715 от 21.12.2022 година за промяна на режима за изтърпяване на наказанието му от строг на общ.

 

          С молба вх.№ М-715 от 21.12. 20222 година С. е поискал началникът на затвора гр.Стара Загора да промени режима за изтърпяване на наказанието му от строг в общ на основание чл.67,ал.5 от ЗИНЗС поради тежкото му здравословно състояние. Лекар в затвора гр. Стара Загора е дал становище, че С. е хронично болен, а не тежко болен.

 Съдът намира, че така подадената жалба е процесуално недопустима.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган в определения законов срок по искане, с което е бил сезиран, се смята за мълчалив отказ за издаване на акта. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на посочената правна норма, е необходимо да се установи, от една страна, подадено искане за издаване на индивидуален административен акт и от друга – бездействие на административния орган при нормативно установено задължение да се произнесе по искането, с което е сезиран. Следователно законовата фикция е относима и приложима при непроизнасяне в срок по въпрос, за който органът е бил надлежно сезиран и има задължение да се произнесе с издаване на съответния акт, като само в този случай непроизнасянето формира мълчалив отказ, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В случая не е налице формиран мълчалив отказ по подаденото искане, като съображенията за това са следните:

        Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Съгласно  чл. 67, ал. 5 от ЗИНЗС тежко болните лишени от свобода, на които е определен специален или строг режим, а също и бременните жени и кърмачките, на които е определен строг режим, със заповед на началника на затвора се поставят на общ режим, докато трае това им състояние.

Видно от редакцията на разпоредбите, в правомощията на началника на затвора, изцяло по негова преценка, е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено от свобода лице с по-лек такъв. Следва да се възприеме изводът, че по подаденото от Д.Ю.С. на 21.12.2022 г. искане началникът на Затвора не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима може да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. В случая не се формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора не е налице задължение за произнасяне.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Според ал. 2 началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.

В конкретния случай няма издаден административен акт по чл. 66, ал. 2 от ЗИНЗС , респективно по чл. 67,ал.5 от ЗИНЗС и началникът на Затвора не се е произнесъл със заповед, която подлежи на оспорване по реда на АПК, на осн. чл. 66, ал. 2, изр. 3-то. Следва да се отбележи, че тази заповед се издава в условията на дискреция и при наличието на кумулативно дадени в правната норма на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС предпоставки, респективно чл.67,ал.5 от ЗИНЗС.

Систематичното логическо тълкуване на нормите на чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 67,ал.5 от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на чл. 147, ал. 1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица.

С оглед изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК и жалбата на Джаваил С. е недопустима, поради липса на годен за оспорване акт.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Ю.С. против мълчаливия отказ на началника на затвора гр. Стара Загора да се произнесе по искането му вх.№ М-715 от 21.12.2022 година за замяна на режима за изтърпяване на наказанието му от строг на общ.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 59/2023 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

           

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните. 

                       

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: