С присъда № 123/18.11.2008 година, постановена по н.ч.х.д. № 123/2008 година, Момчилградският районен съд е признал Шадие Ахмедова Моралиева от с. Чакаларово, общ. Кирково за виновна в това, че на 17.07.2008 година в местността „Райково” в землището на с. Чакаларово, общ. Кирково причинила на Димитър Алдинов Чаушев от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето- престъпление по чл. 130, ал.2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лева. С присъдата Шадие Ахмедова Моралиева от с. Чакаларово, общ. Кирково е осъдена да заплати на Димитър Алдинов Чаушев от с.с. сумата в размер на 700.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2008 година до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 312 лева, като е отхвърлен гражданския иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 5000 лева, като неоснователен и недоказан. Присъдена в полза на Районен съд Момчилград е държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 14.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Шадие Ахмедова Моралиева от с. Чакаларово, общ. Кирково, която обжалва присъдата като неправилна, незаконосъобразна и поставена в противоречие със събраните по делото доказателства, от които не се доказало безспорно, че Шадие Моралиева е виновна за извършеното престъпления. Липсвали свидетели за извършеното престъпление, които да потвърдят, че Шадие Моралиева е ударила тъжителя. Свидетелите дали противоречиви показания, като не се изяснявало с какво е бил ударен тъжителят. Самият тъжител твърдял, че е ударен с тояга, а впоследствие се оказало, че не е тояга, а е пръчка. Посоченото в жалбата, че тъжителят попитал подсъдимата къде са му маркучите не отговаряло на истината. Той попитал свидетелката Сание Моралиева- сестра на посъдимата, която била по-назад, къде са му маркучите. Тогава тъжителят се върнал назад и ударил тази свидетелка два пъти. При нанасянето на ударите, тъжителят се подхлъзнал на боровите иглички и паднал, като се ударил. Първоинстанционният съд не кредитирал показанията на свидетелките Сание Моралиева и Халиме Генчева, тъй като били сестри на посъдимата Шадие Моралиева, но при това положение не следвало да кредитира показанията и на двамата свидетели на тъжителя, тъй като единият му бил син, а другият- техен зет. Още повече, че синът му в този ден не си бил в къщи, а бил на работа като строител. Всички тези противоречия доказвали, че подсъдимата не е извършила никакво престъпление. При тази фактическа обстановка, съдът неправилно признал за виновна Шадие Ахмедова Моралиева и я осъдил. Поради изложеното жалбодателката моли да бъде отменена обжалваната присъда и постановена нова, с която да я оправдае по обвинението и да отмени уважения граждански иск в размер на 700,00 лева. В съдебно заседание жалбодателката лично и чрез защитника си поддържа жалбата. Ответникът по жалбата и тъжител в първоинстанционното съдебно производство Димитър Алдинов Чаушев от с. Чакаларово, общ. Кирково, чрез повереника си в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Въззивната инстанция, като провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, на основание чл. 314, ал.1 от НПК, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна, като е събрал, проверил и обсъдил всички сочени и относими към предмета на доказване съобразно чл. 102 от НПК доказателства. На основание чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите си е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали. Изложил е съображения при констатирани противоречия на доказателствата, кои от тях приема, а други отхвърля. Въззивната инстанция приема фактическа обстановка, аналогична с установената от първоинстанционния съд, като не установява нови фактически положения: тъжителят в първоинстанционното производство Димитър Алдинов Чаушев, подсъдимата Шадие Ахмеõова Моралиева и сестрите й- свидетелките Сание Мехмедова Моралиева и Халиме Ахмедова Генчева, живеят в с. Чакаларово, общ. Кирково. Последните три били във влошени взаимоотношения с тъжителя, заради дългогодишен спор по повод ползването на бетонов каптаж за вода, находящ се в местността „Райково” в землището на селото. На 17.07.2007 година преди обяд, тъжителят Чаушев, подсъдимата Шадие Моралиева и св. Сание Моралиева трябвало да отидат при извора в местността „Райково”, където св. Бисер Станчев- полицейски инспектор при РПУ-Кирково трябвало да извърши проверка по повод на подадена от подсъдимата и сестра й жалба срещу тъжителя Чаушев. За местото тръгнали пеш, като по-напред вървели Чаушев, св. Станчев и подс. Шадие Моралиева, а св. Сание Моралиева изостанала назад, тъй като се придвижвала много бавно. Като стигнали до каптажа, св. Станчев установил, че наоколо са разхвърляни маркучи и тръби, като маркучът на тъжителя Чаушев, бил изваден и изхвърлен настрани. След като приключил с огледа, тримата тръгнали обратно. Тъжителят Чаушев вървял най-отпред, св. Станчев- след него, а последна се придвижвала подс. Шадие Моралиева. Срещу тях видели, че идва св. Сание Моралиева. Отдалеч, Чаушев се развикал, като питал свидетелката къде са му маркучите. Св. Сание Моралиева се разпищяла, като в този момент, подс. Шадие Моралиева, с пръчка, която държала в ръката си, ударила Чаушев по главата, в лявата задна част. Потекла кръв от главата му. Св. Станчев казал на пострадалия да отиде на лекар. Чаушев се прибрал в дома си, където бил сина му- св. Красимир Каменов, който видял кръвта по главата на баща си, и извикал св. Шаиб Хатибов, който взел марля и йод със себе си, като промил и превързал раната на Чаушев. Видно от съдебномедицинско удостоверение № 200/19.07.2007 година, издадено от д-р Н. Маринов- съдебен лекар, при прегледа на пострадалия Чаушев са били констатирани: в задната част на лявата теменна област на главата, на 3 см от срединната линия- охлузване на кожата с размери 1/0.5 см. Посочено е, че описаното увреждане е получено при действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е възможно да е възникнало така, както съобщава пострадалия. Сочи се, че е било причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът възприема въз основа на показанията на свидетелите Бисер Димитров Станчев, Красимир Димитров Каменов и Шаиб Юсеинов Хатибов, които кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви и от съдебномедицинско удостоверение № 200/19.07.2007 година, изд. от д-р Н. Маринов- съдебен лекар. Във връзка със събраните от първоинстанционния съд доказателства, кредитирани и от настоящата инстанция, следва да се посочи, че същите в достатъчна степен установяват обстоятелствата по делото, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за извършеното престъпление и участието на подсъдимата в извършването му. В тази връзка няма причина, поради която да се изключат показанията на очевидеца на нанесения удар от подсъдимата на Чаушев- св. Бисер Станчев, както и да не се даде вяра на показанията на свидетелите Каменов и Хатибов, които са възприели състоянието на пострадалия след удара. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и не са опровергани от други доказателства по делото. Напротив, верността на изнесените факти се потвърждава от обективните находки за причиненото увреждане, установени при прегледа на пострадалия от съдебния лекар и описани в съдебномедицинското удостоверение, прието като доказателство по делото. Установеното охлузване на кожата в задната част на лявата теменна област на главата съответства на показанията на св. Станчев, че подсъдимата ударила Чаушев отзад по главата, от лявата страна; както и на тези на св. Каменов и св. Хатибов, че раната на пострадалия била именно в тази част на главата. Впрочем, подсъдимата и защитникът й не са опровергали показанията на св. Каменов, като не са доказали, че по това време същият не се е намирал в селото така, както са твърдяли в първоинстанционното съдебно следствие. Във връзка с обсъжданите доказателства, правилно от първоинстанционния съд не е дадена вяра на показанията на св. Сание Моралиева, която отрича сестра й- подсъдимата Шадие Моралиева, да е ударила пострадалия Чаушев, тъй като от една страна показанията в тази й част са опровергани от показанията на св. Станчев и другите посочени доказателства; и от друга страна- очевидно е, че показанията й са повлияни от влошените отношения с пострадалия. Що се отнася до показанията на св. Халиме Генчева, то същите по никакъв начин не променят направените по-горе фактически изводи, тъй като свидетелката не изнася никакви обстоятелства във връзка с твърдението- отричащи или потвърждаващи- факта, че подсъдимата е нанесла удар на пострадалия. Във връзка с твърденията във въззивната жалба, поддържани от защитника на подсъдимата и във въззивното производство, че тъжителят в момента, в който нанесъл удар на св. Сание Моралиева, се подхлъзнал и паднал назад, при което получил охлузването по главата си, следва да се посочи, че няма събрани доказателства в тази насока, поради което същите са изолирани от останалите установени по несъмнен начин обстоятелства и са недоказани. С оглед на изложеното, събраните по делото доказателства изцяло и по несъмнен начин установяват изложените от тъжителя обстоятелства и тъй като тежестта да докаже обвинението по дела, образувани по тъжба на пострадалия, лежи върху последния /тъжителя Чаушев/, същият успешно е доказал твърденията си за нанесен удар по главата му от подсъдимата по време, място и начин, възприет и описан във фактическата обстановка по делото. По така описания начин, подсъдимата Шадие Моралиева е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 130, ал.2 от НК, като на 17.07.2008 година в местността „Райково” в землището на с. Чакаларово, общ. Кирково причинила на Димитър Алдинов Чаушев от с.с. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, до какъвто правилен и обоснован извод е достигнал първоинстанционния съд. Налице е причинна връзка между противоправното поведение на подсъдимата- нанесеният удар с пръчка в областта на главата на пострадалия, и настъпилия общественоопасен резултат- причиненото му телесно увреждане. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който подсъдимата е предвиждала, искала и постигнала настъпилите общественоопасни последици. Доводът на защитника на подсъдимата, че при разглеждане на делото било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като тъжбата била разгледана от един и същи състав на съда, включително след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от въззивната инстанция, е неоснователен. С решение № 41/29.05.2008 година, постановено по в.ч.н.д. № 79/2008 година, Кърджалийският окръжен съд е отменил протоколно определение от 14.02.2008 година, постановено по н.ч.х.д. № 14/2008 година по описа на Момчилградския районен съд и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Видно от материалите по делото, протоколното определение от 14.02.2008 Òодина е произнесено в проведеното на тази дата съдебно заседание по н.ч.х.д. № 14/2008 година, образувано по тъжбата на Чаушев срещу Шадие Моралиева, предмет на разглеждане в настоящите съдебни производства, с председател на съдебния състав съдията Здравко Маринов, който именно е произнесъл определението, с което е прекратено наказателното производство. След отменяване на това определение и връщане на делото на Момчилградския районен съд с посоченото решение на Кърджалийския окръжен съд, по тъжбата на Чаушев е било образувано ново наказателно дело от частен характер № 123/2008 година по описа на Районен съд- Момчилград, разгледано отсъдията Йордан Геров.Т.е., въззивната инстанция не установи пречката по чл. 29, ал.1, б. „в” от НПК за разглеждане на делото от този състав на съда, поради което оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение е неоснователно, както няма пречка в настоящото въззивно производство да вземе участие състава, произнесъл се по частната жалба на Чаушев срещу определението за прекратяване на първоинстанционното съдебно производство, тъй като този въззивен състав не се е произнасял по съществото на наказателното производство. При определяне на наказанието на подсъдимата, първоинстанционният съд правилно е преценил, че по отношение на деянието и дееца са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 НК от НК за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, което е наложено от съда в минималния й предвиден размер от 500 лева, а именно: предвиденото наказание е лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева; подсъдимата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по този ред; с деянието не са причинени имуществени вреди. Така наложеното на подсъдимата наказание е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 от НК и не са налице основания за изменението му. Първоинстанционната присъда е правилна и в частта й, с която подсъдимата е била осъдена да заплати обезщетение за претърпените от пострадалия Чаушев, конституиран като граждански ищец в наказателния процес, неимуществени вреди в размер на 700 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2007 година до окончателното изплащане на сумата и гражданският иск е бил отхвърлен до пълния му предявен размер от 5000 лева. Установено по делото е, че на тъжителя е било причинено описаното телесно увреждане, свързано с претърпени болки и страдание, които следва да бъдат обезщетени от подсъдимата. Присъдената сума е необходимата и достатъчна по размер, за да бъдат възмездени тези неимуществени вреди. Присъденото обезщетение не е завишено по размер и не са налице основания за намаляването му. При проверка на присъдата, въззивната инстанция констатира, че районният съд е присъдил държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 14 лева, която е по-малка от дължимата такава от 50 лева. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху цената на иска, не по-малко от 50 лева. Този пропуск на съда може да бъде отстранен след връщане на делото в Момчилградския районен съд, в производство по реда на чл. 306, т.4, предл. второ от НПК. Предвид изложеното, въззивната жалба на подс. Шадие Моралиева срещу първоинстанционната присъда е неоснователна. Присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 123/18.11.2008 година, постановена по н.ч.х.д. № 123/2008 година по описа на Момчилградския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|