Определение по дело №94/2024 на Административен съд - Враца

Настоящото производство е образувано по жалба вх. № 375/02.02.2024 г. по описа на АдмС - Враца, депозирана от Ц. Ч. Е., изтърпяващ *******, срещу Заповед № Л-358/29.01.2024г. на Началника на ***, с която Е. е освободен от работа на длъжност * -8 часа доброволен труд по чл.80 от ЗИНЗС, считано от 29.01.2024г. Заповедта е била представена на жалбоподателя, който се е запознал с нея на същата дата, видно от поставения собственоръчно подпис.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл. 77 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от свобода имат право на подходяща работа, което се удовлетворява по възможност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, съгласно която работата, която трябва да изпълнява ** се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от НК, чрез труда се цели превъзпитанието на осъдените. Съгласно ал. 2 на същия член наред с това се прилагат и други мерки за възпитание. Това право не е скрепено с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят работа на лишените от свобода през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание. Съгласно чл. 80, ал. 1 от ЗИНЗС с изрично писмено съгласие на** лица администрацията в * може да им възлага доброволен неплатен труд за изброените дейности, а съгласно чл. 175 от ППЗИНЗС, доброволният труд се възлага от началника на** по предложение на съответния инспектор по социални дейности и възпитателна работа. Тази законова регламентация не задължава началника на ЗО да осигури на лишените от свобода полагането на доброволен неплатен труд всеки път, когато те са заявили искането си и съгласието си за това. Напротив предлагането и осигуряването на възможност за полагането на такъв труд е предоставено на преценката на началника на ЗО в зависимост от нуждата за осъществяването на конкретни дейности. От начина, по който е регламентирана трудовата дейност на ** лица по специалните правила на ЗИНЗС и ППЗИНЗС следва, че предоставянето на работа в местата за лишаване от свобода е правна възможност, а не задължение за административния орган, поради което в закона не е предвиден ред за оспорване при отказ за назначаване на работа, респективно при тяхното освобождаване. Това право на изтърпяващите наказание не е свързано с безусловно задължение на длъжностните лица да осигурят правото на труд.

Законът не вменява на административния орган абсолютно и неотменимо задължение да осигури или да възложи работа на ** Възможността за преценка на административния орган може да е продиктувана от обективна невъзможност или от субективна преценка и се явява правомощие на началника на * или **, който действа в условията на оперативна самостоятелност. Видно от жалбата на **, претендира се отмяна на Заповед № Л-358/29.01.2024г.на Началника на * *, с която е освободен от работа. Същата се отнася за извършването на конкретна работа, която попада изцяло в обхвата в правомощията на съответния административен орган и не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка са и разпоредбите на ЗИНЗС, в които изрично е предвидено, кои актове подлежат на съдебен контрол от административните съдилища. Заповедите за освобождаване от работа, не са сред тези актове и за тях не е предвиден съдебен контрол по АПК.

С оглед на горното, следва жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц. Ч. Е., изтърпяващ наказание ***, срещу Заповед № Л-358/29.01.2024г. на Началника на ***.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 94/2024г. по описа на Административен съд-Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на АдмС - Враца в 7- дневен срок от днес.

Да се връчи препис от настоящия протокол на жалбоподателя.

ПРОТОКОЛЪТ се написа в съдебно заседание и приключи в 14,12 ч.