№ 1760
гр. С***, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110127120 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца З****“, с която е предявен срещу ответника
С*** осъдителен иск за заплащане на сумата от 329,28 лв., представляваща регресно
вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение за причинените щети на
л.а. марка „М***“ с рег. № СВ ***, в резултат на ПТП от 24.10.2022г., възникнало вследствие
на виновно противоправно поведение на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на пътен
участък в гр. С***“, под моста преди кръстовището на бул. „М***“, ведно със законната
лихва от предявяване на иска – 18.05.2023г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 24.10.2022г. в гр. С***, л.а. „М***“ с рег. № СВ ***, управляван
от Д. К. Ж., движейки се по бул. „Б***“, в участъка, който минава под моста преди
кръстовището на бул. „М***“, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, вследствие на което били причинени имуществени вреди по автомобила:
спукани предна и задна десни гуми. Твърди, че за процесното МПС е бил сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско Избор” със З****“, като
водачът на увредения автомобил подал декларация за настъпване на застрахователно
събитие, въз основа на която при ищеца била образувана преписка и след събиране на
всички необходими документи било определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 329,28 лв. Твърди, че вредите са настъпили в резултат на неизпълнението на
задължението на ответника във връзка с ремонтa и поддържането на общинските пътища.
Твърди, че била отправена регресна покана до ответника, получена на 24.03.2023.г, като с
писмо същият изрично заявил, че отказва плащане на процесното вземане. С оглед
изложеното се претендира ответникът да бъде осъден да заплати регресното вземане в
размер на 329,28 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и разноските
за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва наличието на валиден договор за имуществено застраховане, както и че
увредените части от автомобила – гуми са в обхвата на застрахователното покритие. 3 Този
файл е копие на електронно подписан документ. Оспорва настъпването на ПТП, както и
1
настъпването му по твърдения от ищеца механизъм. Оспорва описаните в исковата молба
щети да са в резултат от преминаването през дупка. Прави евентуално възражение за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил с твърдения, че разположението
му на пътното платно и избраната скорост на движение не са били съобразено с пътните
условия, с което поведение е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Твърди, че за
поддържане на процесния пътен участък е сключен Договор № СОА19-ДГ55-*** от
31.05.2019г. с третото лице-помагач „Д***, като с констативен протокол от 27.10.2022г.
изпълнителят по този договор е посочил, че за обект бул. „Б***“ в участъка от бул. „С***“ до
ул. „В***“, в частта за пътната настилка индикаторът за изпълнение е 0 бр. дупки и
пропадания. С оглед изложеното счита, че не е допуснал бездействие във връзка с
нормативното си задължение за поддържане на общинския път. Предявява обратен иск
срещу третото лице, в случай че главният бъде уважен. Моли за отхвърляне на предявения
иск и присъждане на разноски за производството.
В производството по делото е приет за съвместно разглеждане и предявения при
условията на евентуалност от ищеца С*** срещу ответника „Д*** обратен иск за заплащане
на сумата от 329,28 лв., представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор
№ СОА19-ДГ55-*** от 31.05.2019г., в частност на задължението да поддържа в изправност
пътен участък за обект бул. „Б***“ в участъка от бул. „С***“ до ул. „В***“, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, в случай, че ответникът по главния иск бъде осъден да заплати на ищеца вредите,
произлезли от ПТП – попадането в дупка на пътното платно на горепосочения участък.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица за застраховка „Булстрад Каско
Избор“ № S 4727 074***, сключена на 25.05.2022г., от която се установява, че л.а. „М***“ с
рег. № СВ *** е бил застрахован при ищеца З****“ по застраховка „Каско“, клауза „Пълно
Каско“ за периода от 16.00 часа на 25.05.2022г. до 16.00ч. на 25.05.2023г. по застрахователен
договор, сключен със собственика на автомобила.
Съгласно приетите по делото Общи условия по застраховка „Булстрад Каско Избор“,
при които ищецът предоставя застрахователно покритие по посочената застраховка, по
клауза „Пълно Каско“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Каско“, сред които е и „Пътнотранспортно произшествие“
(ПТП), дефинирано като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 26.10.2022г. (л. 14 и л.
15 от делото) водачът на застрахования че л.а. „М***“, с рег. № СВ *** Д. К. Ж. е
декларирал настъпило на 24.10.2022г. ПТП в резултат на попадане на управлявания от нея
автомобил в дупка на пътното платно при движението му в гр. С***, под моста, преди
кръстовището на бул. „М***“, в резултат на което се спукали двете десни гуми на
автомобила.
Представени са по делото 2 броя декларации за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско Стандарт“ (л. 13 от делото), подадено до ищеца, от Д. К. Ж. като
участник в ПТП и от Р. С. С. като свидетел на ПТП, в които е описан сходен механизъм на
настъпването му, а именно, че на 24.10.2022г., в гр. С***, при движение на застрахования
лек автомобил по бул. „Б***“, преди кръстовището на бул. М***“, застрахованият
автомобил попаднал в дупка на пътното платно, след което се спукали двете десни гуми на
превозното средство.
С оглед постъпилото уведомление при застрахователя-ищец била образувана щета №
472722222202640 във връзка с претенция № 51-01300-12719/22/26.10.2022г., бил извършен
оглед и оценка на щетите и определено застрахователно обезщетение в размер на 329,28 лв.,
което било заплатено на собственика на увредения автомобил на 29.11.2022г.
Установява се, че с регресна покана от 21.03.2023г., получена на 24.03.2023г., ищецът
поканил ответника да му заплати регресното вземане, но последвал изричен отказ,
обективиран в писмо на ответника с изх. № 0260-2339 от 03.04.2023г.
2
По делото е разпитан свидетелят Д. К. Ж., от показанията на който се установява, че
свидетелят си спомня за претърпяно ПТП при управление на л.а. „М***“ с рег. № СВ ***,
което настъпило в гр. С***, на бул. „М***“, под моста, преди завоя към бул. „С***“. Докато
свидетелят се престроявал от едната лента в другата, минала през нещо, което описва като
дълга, дълбока, тясна дупка и колата започнала да трака. Свидетелката се престроила, завила
и спряла след завоя на светофара на бул. „С***“. След като спряла, свидетелката установила,
че двете десни гуми на автомобила – предна и задна, били спукани. Имало по една резка на
всяка от гумите по 7-8 см. След това други участници в движението й помогнали да смени
едната гума и на собствен ход откарала автомобила до близка гумаджийница. Свидетелката
завела щета във връзка с това ПТП. След предявяване на заявлението и декларацията за
настъпило застрахователно събитие (л. 13-15 от делото) свидетелят посочва, че и двата
документа са попълнени с нейния почерк и носят нейния подпис (декларацията в горната
част на л. 13). Свидетелката посочва, че неравността на пътното платно не била обозначена
по никакъв начин и тя не възприела препятствието преди настъпване на удара. Движела се
със скорост 30/40 км/ч, тъй като по време на настъпване на ПТП, около 17.30ч., в района
движението било изключително натоварено.
Като свидетел по делото е разпитана и Р. С., която помни, че през 2022г. е била
свидетел на ПТП. Същата се возила в автомобил, управляван от Д. Ж., нейн колега, като
автомобилът бил „М***“. Двете пътували от бул. „Б***“ № 247 в посока бул. „М***“,
„П***“. По време на пътуването, точно под моста на „П***“, автомобилът попаднал в дупка
или процеп и се спукали двете гуми едновременно – предна и задна дясна. След удара
свидетелят усетил, че нещо се случва, тъй като колата клюмнала от дясната страна. След
това спрели на светофара преди кръстовището, Д. слязла и установила с помощта на други
хора, които пътували около тях, че двете гуми са спукани. В момента на ПТП нямало
сигнализация на пътя, че има препятствие или ремонт на това място. Свидетелката С.
попълнила нещо като протокол на следващия ден. След предявяване на декларацията за
настъпило застрахователно събитие (л. 13 от делото) свидетелят посочва, че декларацията в
долната част е попълнена с нейния почерк и носи нейния подпис.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, съгласно
което описаните от застрахователя щети съответстват и могат да бъдат получени по
посочения в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение начин при попадане
на МПС в дупка на пътното платно и са в пряка причинно-следствена връзка с него.
Стойността им по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 346,90 лв.
Разпитано в съдебно заседание вещото лице посочва, че при събраните гласни доказателства
относно скоростта на движение на автомобила в момента на удара, е напълно възможно да
се увредят гумите по посочения начин.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Суброгационното право по чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
произтича от установяване наличието на имуществена застраховка, настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката,
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено
лице в размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа. Вината се
предполага на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В настоящия случай съдът приема за доказано, че между ищеца З****“ и собственика
на л.а. „М***“, с рег. № СВ *** е бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със
срок на действие от 25.05.2022г. до 25.05.2023г., покриваща риска от настъпване на пътно-
транспортни произшествия, за процесния лек автомобил, сред които и ПТП, каквото
представлява и попадането на МПС в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, както и че в срока на застрахователното покритие е настъпил посоченият риск, в
резултат на което са причинени щети на застрахования автомобил. Неоснователно е
възражението на ответника, че не е налице покрит риск по застраховката, тъй като съгласно
3
предвиденото в глава Трета, Раздел I, т. 6.3 от ОУ застрахователят обезщетява щети по гуми
(до две увредени гуми и/или джанти), настъпили от ПТП, когато уврежданията са резултат
на преминаване през дупки и неравности на пътното платно и съгласно действащата
нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото на ПТП, след представяне
на писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования или упълномощения
водач на МПС, което е изпълнено в случая, тъй като се касае за щети на два броя гуми,
вследствие на попадане в несигнализирана дупка на пътното платно, в срока на действие на
застраховката, като е налице декларация от лице, различно от собственика/упълномощения
водач, относно механизма на настъпване на ПТП. Останалите възражения на ответника
С*** относно действието (включително влизането в сила) и изпълнението на
застрахователния договор не следва да се разглеждат, тъй като ответникът, който не е страна
по този договор, не разполага с материална и процесуална легитимация да упражнява чужди
права пред съд, нито пък правата му са производни на тези на страните по договора, а
ищецът, който има интерес да се позове на липса на застрахователен договор, очевидно не е
оспорвал сключването на такъв предвид обстоятелството, че е платил застрахователно
обезщетение по него.
Установява се от съвкупността от събраните доказателства – заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, подадено два дни след настъпване на застрахователното
събитие (в рамките на установения в глава Трета, Раздел I, т.1.1 ОУ срок), два броя
декларации от водача на МПС Ж. и свидетеля на ПТП (С.) и показанията на двете,
разпитани по делото като свидетели-преки очевидци на случилото се, както и от
заключението на приетата без възражения от страните съдебно-автотехническа експертиза,
които доказателства са еднопосочни и непротиворечиви, че в срока на действие на
имуществената застраховка, на 24.10.2022г., в гр. С***, при движение на лекия автомобил
по бул. „Б***“ по посока кръстовището на бул. М***“, под моста при „П***“, същият
преминал през необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно (дупка) и
спукал двете десни гуми – предна и задна. Съдът приема за доказан описания механизъм на
произшествието въз основа на констатациите относно щетите в подадените пред
застрахователя документи във връзка с образуване на щетата, показанията на свидетелите,
които са трети за спора лица с непосредствени възприятия за случилото се и експертните
знания на вещото лице, съгласно които тези щети съответстват на механизма, описан в
документите по щетата, и които са в пряка причинно-следствена връзка с попадането на
автомобила в дупка на пътното платно при установената скорост на движение от 30-40 км/ч.
Съдът намира, че за надлежното документиране на събитието в случая не е било необходимо
уведомяването на надлежните държавни органи за настъпилото ПТП, тъй като същото не е
сред предвидените в Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при ПТП случаи, при които следва да се уведомяват органите на МВР – съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП не се посещават от органите на МВР -"Пътна полиция", и не се
съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един участник и
МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради което е неоснователен
доводът на ответника за липса на надлежно документиране на настъпилото ПТП,
респективно за липса на доказателства за механизма на настъпването му, за който са събрани
по делото множество непротиворечиви такива. Ето защо съдът приема за установено по
делото, че на 24.10.2022г. в гр. С*** при движение по по бул. „Б***“ по посока
кръстовището на бул. М***“, под моста при „П***“, застрахованият лек автомобил „М***“,
с рег. № СВ *** е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, което
обективно и неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ.
Доколкото се установи, че процесното ПТП е настъпило в границите на населено
място – гр. С***, съдът намира, че същото е реализирано на общински път по смисъла на чл.
3, ал. 3 от Закона за пътищата вр. чл. 3, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за
пътищата – път с местно значение, осигуряващ маршрут от общински интерес, каквито са
пътищата в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни
образувания), задължението изграждането, ремонтът и поддържането на които е на
ответника С*** (арг. от чл. 31 ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ ППЗП). Като юридическо лице С***
осъществява дейностите по поддържане на пътя чрез своите служители или други лица, на
4
които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по изграждането, ремонта и поддържането на процесния път е довело до неизпълнение на
задължението й да поддържа пътя, поради което ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява
неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване на действия
или бездействия, с които увреденият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат
и които да са в причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата като не е съобразил поведението си, включително скоростта на движение, с
конкретната пътна обстановка и наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би
имал единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая липсват
както твърдения, така и събрани доказателства дупката на пътното платно да е била
сигнализирана, поради което и водачът не е имал задължение да съобразявана поведението
си на пътя с нея.
В контекста на изложеното съдът намира, че увреденият собственик на
застрахованото МПС има срещу ответника вземане по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че на 29.11.2022г. е
платил обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право
срещу делинквента.
По отношение размера на регресното право на ищеца-застраховател по имуществена
застраховка за обезщетените от него вреди релевантна е действителната стойност на
увреденото имущество към датата на събитието (арг. от чл. 400, ал. 1 КЗ), която се
съизмеряване със средната пазарна стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната
вреда към момента на събитието, тази, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност – Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС, I ТО,
Решение № 6/02.02.2011г. по т.д. № 293/2010г. на ВКС, I TO. Възстановяването се извършва
с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Дадената от вещото лице по изслушаната САТЕ стойност за възстановяване на щетите по
увредения л.а. „М***“ с рег. № СВ *** по средни пазарни цени към датата на ПТП в размер
на 346,90 лв. се приема от съда за действителната стойност на увреденото имущество.
Претенцията на ищеца, предявена в размер, по-нисък от действителната стойност на
вредите, е следователно основателна в пълния предявен размер от 329,28 лв., за който следва
да бъде уважен искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2023г. до окончателното
изплащане на вземането.
По предявения обратен иск:
С оглед извода за основателност на главния иск се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие, при което на разглеждане подлежи предявеният
евентуален обратен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
По обратния иск в тежест на ищеца по него С*** е да докаже сключването на договор
Договор № СОА19-ДГ55-*** от 31.05.2019г. с ответника „Д*** с твърдяното съдържание, че
в причинна връзка с неизпълнение на задължение по него е претърпял вреди, както и
техният размер.
В тежест на ответника по обратния иск „Д*** е да докаже, че е изпълнил точно в
количествено и качествено отношение задължението си по договора да поддържа процесния
пътен участък, а при установяване на фактите в тежест на ищеца по този иск – че е платил
процесното вземане.
В случая ответникът по обратния иск е признал всички факти, от които произтича
заявеното с обратния иск вземане, които следват и от събраните по делото писмени
5
доказателства, а именно сключване на Договор № СОА19-ДГ55-*** от 31.05.2019г. с ищеца
С*** с предмет извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа
и пътните съоръжения, в съответствие с техническата спецификация на възложителя С***,
техническото и ценово предложение на изпълнителя „Д*** на зона V на територията на
С***, включваща райони „К***“, „П***“ и „О***“, като съгласно представеното
Приложение № 6 в този район попада и мястото на настъпване на ПТП, а именно района на
бул. „Б***“ – от бул. „С***“ до ул. „В***“.
Установява се и че ищецът С*** като възложител е заплатил на ответника „Д***
възнаграждението по договора за м.10.2022г., в който е настъпило ПТП.
Доказателства за изпълнение за качествено изпълнение на задължението за
поддържане на пътя през посочения месец не са представени от ответника. Съставеният от
страните констативен протокол от 27.10.2022г. е с дата, следваща настъпването на ПТП,
поради което не доказва, че към момента на произшествието пътят е бил в отразеното в
протокола състояние, а и констатациите в същия са оборени от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които посочват наличието на неравност на пътното платно в момента
на ПТП.
Установи се и че в причинна връзка с неизпълнение на задължението на ответника да
поддържа пътя като подизпълнител по договор със С***, за последния са настъпили вреди –
задължение за обезщетяване на вреди в резултат на неизпълнение на задължението му да
поддържа общински път, на който той е стопанин в размер на 329,28 лв.
С оглед изложеното, ищецът С*** има вземане към „Д*** за заплащане на
обезщетение за вредите от неизпълнение на договора на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр.
чл. 82 ЗЗД в доказания размер от 329,28 лв.
Ответникът „Д*** е представил доказателства (преводно нареждане) за плащане на
това вземане, ведно със законната лихва от датата на предявяване на обратния иск –
03.08.2023г. до плащането – 01.02.2024г., което плащане следва да бъде взето предвид на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил в хода на процеса, което обуславя
отхвърляне на предявеният иск по чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на спора по главния иск разноски се дължат на ищеца, който е
претендирал и доказал извършване на разноски в размер на 50 лв. – държавна такса, 350 лв.
– депозит за СТЕ, 80 лв. – депозит за свидетели и 480 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение с ДДС, или общо разноски в размер на 960 лв., които следва да му се
присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноските по обратния иск следва да останат в тежест на ищеца С***, тъй като е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно – ответникът „Д*** не е дал повод за
завеждане на делото и е признал иска, като дори е платил вземането в срока за подаване на
отговор на исковата молба. Това е така, тъй като ответникът по евентуалния регресен иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди изпада в забава след покана, а такава
покана е получена от него едва с връчване на исковата молба за отговор (ищецът не твърди и
не доказва друг, по-ранен момент), като в случая веднага след получаване на поканата
ответникът е признал иск и е платил вземането, което го освобождава от отговорност за
разноски в производството. Не може да бъде споделено становището на ищеца по този иск
С***, че той не е разполагал с друг ефективен способ за защита, доколкото след получаване
на извънсъдебната покана за плащане на регресното вземане, изпратена от З****“ до него на
21.03.2023г., е имал възможност да покани ответника като лице, на което е възложил
поддържането на пътя да плати обезщетение, в който случай предвид липсата на оспорване
от страна на подизпълнителя, отношенията между страните биха се решили и без съдебна
намеса, или най-малкото тогава ответникът по обратния иск щеше да е станал повод за
предявяване на иска срещу него.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА С***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С***, ул. „М****“ № 33, да заплати на
З****“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С***, ул. „П***“ № 5, на
основание чл. 410, ал. 1 , т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 329,28 лв.,
представляваща регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение
за причинените щети на л.а. марка „М***“ с рег. № СВ ***, в резултат на ПТП от
24.10.2022г., възникнало вследствие на виновно противоправно поведение на длъжностни
лица, чийто възложител е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
дупка на пътното платно на пътен участък в гр. С***“, под моста преди кръстовището на
бул. „М***“, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 18.05.2023г. до изплащане
на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 960 лв., представляваща
разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С***, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. С***, ул. „М****“ № 33
срещу „Д***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П*** иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 329,28 лв.,
представляващо обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението да поддържа в
изправност пътен участък за обект бул. „Б***“ в участъка от бул. „С***“ до ул. „В***“ въз
основа на Договор № СОА19-ДГ55-*** от 31.05.2019г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7