Определение по дело №3117/2020 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. София, 11.06.2020 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-В въззивен състав, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ:              СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                   мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Илиева в.гр.д. № 3117 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

            Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5202806 от 03.12.2019 г. от В.М.В. чрез адв. В.П. срещу решение № 261011 от 31.10.2019 г., постановено по гр. д. № 25792/2017 г., по описа на СРС, I ГО, 47-ми състав, с което предявения от ищцата срещу Столична община иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр. София, район *******, с идентификатор 68134.2822.1650.1, целият с площ от 450 кв. метра, заедно с построената в него КЪЩА с идентификатор 68134.2822.1650.1 и три стопански сгради, при съседи поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.242, 68134.2822.2498, 68134.2822.2530 и 68134.2822.245. с решението ищцата е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева – разноски по делото.

            В жалбата се прави оплакване, че неправилно първоинстанционният съд, анализирайки събраните по делото доказателства, е приел, че искът е неоснователен. Сочи, че съставянето на АДС и АОС не са с конститутивно действие и не представляват титул за собственост и при оспорване на правото на държавата или Общината, възникването на същото подлежи на доказване. Поддържа, че в настоящия случай актосъставителите не са посочили на какво основание е придобита собствеността, като не е установено, че актуваният имот е без собственик, а позоваването на обстоятелството, че имотът е стар общински имот, без да се посочат доказателства за това и без да се определи фактическото основание за придобиван на правото на собственост, не е основание да се направи извод, че в АДС № 1656 (стар 5050) от 01.11.1966 г. е отразено валидно възникнало право на собственост в полза на държавата. Аналогични доводи излага по отношение на АЧОС № 243 от 21.02.1997 г. Излага, че по делото са представени и приети доказателства, че процесният имот е закупен от В.Н.В.с договор от 10.05.1965 г., въз основа на който купувачът е установил и фактическата власт върху имота, както и че е построил сграда в същия през същата година и тъй като имотът не е бил държавен, не е действала забраната по чл. 86 от ЗС. Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че лицето е владяло имота в продължение на 10 години, поради което е придобил собствеността към 1975 г., следователно не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗС, на което обстоятелство ищцата се позовала, но решаващият съд не е отчел. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания. Претендира разноски.

            Препис от жалбата с вх. № 5202806 е връчен на въззиваемата страна Столична община на 10.02.2020 г.. В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв е постъпил от въззиваемата страна Столична община, в който оспорва въззивната жалба и излага подробни доводи за правилността на атакуваното решение. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решение да бъде потвърдено. Не сочи и представя доказателства, не прави доказателствени искания.

            Въззивният съд, като взе предвид материалите по делото, прие следното:

            При извършена служебна проверка на атакуваното решение, съдът констатира, че не е налице идентичност между описаните в исковата молба и допълнителната молба с вх. № 5173176 от 20.11.2017 г. (лист 27) идентификатори на имоти и тези, отразени в диспозитива на съдебното решение, както и че идентификаторът на поземления имот и този на еднофамилната жилищна сграда на един етаж в диспозитива на съдебното решение съвпадат, поради което делото следва да бъде върнато на Софийския районен съд за извършване на преценка за наличие на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението и провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК.

            С оглед изложените съображения съдът намира, че съдебното производството по въззивното дело следва да бъде прекратено, а делото изпратено на първоинстанционния съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящото определение.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр. д. № 3117 от 2020 г. по описа на СГС, ГО, ІІІ В въззивен състав.

ВРЪЩА делото на СРС, I ГО, 47-ми състав, за извършване на преценка относно предпоставките за провеждане на процедура по чл. 247 от ГПК съгласно мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                     2.