Р Е
Ш Е Н
И Е
№
241, 01.08.2019г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На първи август през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна
ЦОНЕВА
Секретар: Анна Василева,
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 575 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА за установено, че на 26.06.2019г. в гр.Гент, Белгия, е извършен акт
на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо А.Н.А., ЕГН-**********,***, от страна на съпруга й А.С.А., ЕГН-**********.
ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно
насилие, както следва:
1.На основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – ЗАДЪЛЖАВАНЕ на А.С.А.,
ЕГН-**********,
с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо съпруга си А.Н.А., ЕГН-********** и
2.На основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН - ЗАБРАНА на А.С.А., ЕГН-**********, да приближава на
по-малко от 50 (петдесет) метра пострадалата А.Н.А., ЕГН-**********, жилището
й, паностоящем в с.Подайва, обл.Разградска,
ул.“Шести септември“ № 48, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих
на същата, ЗА СРОК от 12 (дванадесет) месеца.
НАЛАГА, на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН, на А.С.А.,
ЕГН-**********, ГЛОБА в размер на 400 (четиристотин) лева.
ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част
от същото.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на РС-гр.Исперих сумата от 25.00
(двадесет и пет) лева - дължима ДТ по производството.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН-********** ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.А., ЕГН-********** сумата от 500.00
(петстотин) лева – направени от страната деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като
ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.
Преписи от настоящото решение и
Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТЯТ
до РУ на МВР -гр.Исперих.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЗАПОВЕД за
ЗАЩИТА
01.08.2019г.,
гр.Исперих
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На първи август през 2019 година,
в публично
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
въз основа на
постановеното в същото заседание Решение № ……/01.08.2019г. по гр.дело № 575 по
описа за 2019 година и на основание чл.15, ал.2 и чл.16 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН)
З А
П О В
Я Д В
А :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, А.С.А., ЕГН-**********,
с адрес ***, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо съпруга си А.Н.А., ЕГН-********** и
ПОСТАНОВЯВА ЗАБРАНА, на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН, на А.С.А., ЕГН-**********, да
приближава на по-малко от 50 (петдесет) метра пострадалата А.Н.А., ЕГН-**********,
жилището й, паностоящем в с.Подайва, обл.Разградска,
ул.“Шести септември“ № 48, местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих
на същата, ЗА СРОК от 12 (дванадесет) месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА А.С.А., ЕГН-**********, за последиците по чл.21, ал.3 от ЗЗДН при неизпълнение на настоящата
заповед, а именно задържане на нарушителя от полицейският орган, констатирал
нарушението и незабавно уведомяване органите на прокуратурата за констатираното
нарушение.
Преписи от настоящата Заповед за
защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТИ до РУ на
МВР-гр.Исперих.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ към Решение № 241/01.08.2019г. по гр.дело № 575 по описа за 2019 година:
Производството е по реда на чл.7 и сл. от
Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Постъпила
е искова молба
вх.№ 2980/17.07.2019г. от А.Н.А., ЕГН-**********,***, като
търси защита спрямо себе си от домашно насилие, извършено на
26.06.2019г. от страна на ответника - неин съпруг А.С.А., ЕГН-**********.
Твърди, че със съпруга си от
м.11.2018г. живеят в гр.Гент, Белгия, където съжителствали заедно с майката на
ответника (свекърва на молителката). В периода на това тяхно съжителство
молителката често била подложена на физически тормоз от страна на ответника и
майка му. Поредната ситуация възникнала на 26.06.2019г. в апартамента им в
гр.Гент, към 14.00 часа, когато свекървата предизвикала скандал - започнала да
крещи и да обижда А., да я обвинява, че не била подходяща за сина й и да махне
бебето, което носи, тъй като молителката е в напреднала бременност. В скандала
се намесил и ответникът, който взел страната на майка си и нанесъл жесток побой
на съпруга си. Молителката твърди, че за момент изгубила съзнание, спомня си
само ударите и ритниците, викала за помощ. Успяла да напише съобщение по
телефона на баща си да дойдат да я приберат. Близките й се свързали с нея и
след няколко дни я прибрали в България. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител молителката поддържа твърденията по исковата молба и искането
за защита.
Ответникът А.С.А., ЕГН-**********, с адрес ***,
редовно призован, не се явява пред съда. Чрез процесуалния си
представител оспорва твърдението за извършено жестоко пребиване, но не се
посочват конкретни факти и обстоятелства по заявения акт на домашно насилие. По
същество счита, че е следвало да се търси защита в мястото, където е извършено
това насилие, като бъдат сезирани съответните органи, където е бил домът на
съпрузите в чужбина. Счита, че фактите са пресилени и изопачени, като не са
налице основания за прилагане на исканите мерки за защита, а в интерес на
страните е да нормализират отношенията си, предвид и очакваното дете.
Съдът,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: Страните са законни съпрузи, видно от
представеното по делото Удостоворение за сключен граждански брак с Акт №
0080/15.11.2018г., издадено от Община-Завет.
Като семейство съжителствали заедно в гр.Гент,
Белгия, където били трайно установени. Живеели заедно с майката на ответника
(свекърва на молитеката).
На
26.06.2019г., в апартамента им в посочения град, възникнал скандал, при който
ответникът нанесъл побой на съпругата си чрез удари в областта на лицето и
тялото. За този инцидент ищцата уведомила близките си чрез своя приятелка,
която скришно се обадила на бащата на А. и посочила адреса, на който живее. А.
са оплаквала, че е била бита, не й давали телефона да се обади на семейството
си, което притеснило баща й и той организирал пътуване до Белгия чрез свидетеля
Петко Иванов Атанасов от гр.Шумен, за да разберат какъв проблем е възникнал.
Пристигайки на място, заварили А. притеснена и уплашена. Прегърнала баща си,
била бледа и стресирана. Имала видими синини по лицето и ръцете. Ответникът А.
реагирал агресивно на това посещение, като попитал „Вие за праблеми ли
дойдохте”, започнал да се звери на свидетеля, като на два пъти налитал срещу
него. А. и майка му започнали да викат срещу близките на А., казали „Вземайте
си дъщерята и се махайте оттук”. Не дали личните документи на А., но
благодарение на това, че имала червен паспорт, с него отпътували за България.
Посетили съдебен лекар и гинеколог. В продължение на няколко дни А. била във
влошено психическо състояние. Изпитвала страх и притеснения, че съпругът й ще
дойде, не била на себе си.
Видно от
представеното Медицинско удостоверение № 641/2019г., издадено от съдебен лекар
при МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД, на 05.07.2019г. молителката А.Н.А. била прегледа
по нейно желание, като съобщила, че на 26.06.2019г. към 14.00-15.00 часа, й
били нанесени удари с ръце от свекърва й, стискала я в областта на горните и
долните крайници, ухапала я по лявата длан, като преди това и съпругът й
нанесъл удар с ръка в областта на лицето. При освидетелстването на молителката
били установени травматични увреждания – кръвонасядане по лявата буза,
множество кръвонасядания по горните и долните крайници, дълбоки ожулвания по
3-ти пръст на лявата длан. Според съдебния лекар същите са резултат на удари,
притискане и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмет, вкл. на
такива с подчертан ръб и биха могли да се получат по указаните от
освидетелстваната време и начин. В своята съвкупност са обусловили чувство на
болка и страдание.
За описания
инцидент молителката е подписала Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният иск за защита от домашно насилие е основателен и доказан.
От събраните доказателства за съда се налага извод, че на 26.06.2019г.,
в гр.Гент, Белгия, е извършен акт на домашно насилие по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо А.Н.А., ЕГН-**********,***, от страна на съпруга й А.С.А., ЕГН-**********. Такова е всяко действие, което създава емоционален стрес и безпокойство
за лицата, намиращи се в родствена, съпружеска или фактическа връзка, всяко
ограничаване на личните права на пострадалите. Ответникът е извършил точно
такива действия, като физически е наранил съпруга си, предизвикал е
емоционален стрес и безпокойство у пострадалата, създал е
тревожна обстановка с проявената агресия, което ангажира и отговорността му
според закона за тази негова проява.
Искът е
предявен в определения от закона срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Субект на
домашното насилие е съпруг на молителката, като попада в кръга на извършителите
по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН, срещу които може да се търси защита по този
закон.
Законът не
поставя ограничения за защита във връзка с мястото на извършване на домашното
насилие. Определящи за прилагането на закона са отношенията между страните и
самите насилствени действия, когато осъществяват фактическия състав на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН.
Обстоятелствата,
които молителката
съобщава, не се опровергаха в
хода на съдебното производство. Потвърдени са в подписаната от нея Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.2, т.3 от същия закон тази Декларация е годно доказателствено
средство за установяването на твърдяните от ищцата в исковата молба обстоятелства и
достатъчно основание по смисъла на чл.13, ал.3 от закона за издаване на
исканата заповед за защита, дори и при липса на други доказателства. В конкретния случай фактическите обстоятелства
на извършеното домашно насилие се потвърждават и от останалите събрани в хода
на делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе – издаденото на
молителката Медицинско удостоверение от съдебен лекар и показанията на
свидетеля Петко Иванов Атанасов, които съдът кредитира изцяло. На молителката
са били причинени видими травматични увреждания, към чието причиняване е бил
съпручастен й ответникът – съпруг на пострадалата, називисимо от степента и
интензитете на неговото участие заедно с майка му. Свидетелските показания също
са обективни, доколкото свидетелят е добил преки впечатления за състоянието на
молителката непосредствено след инцидента, както и за личното отношение на
ответника към съпругата му.
По този начин,
съдът приема, че установените по делото фактически обстоятелства покриват изцяло признаците на деяние,
съставляващо акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, като
насочват, че автор на това насилие е именно ответникът.
Горното дава
основание на съда, съгласно чл.15, ал.1 от ЗЗДН да постанови решение, с
което да приеме за установен извършения на 26.06.2019г.
акт на домашно насилие и да издаде на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН заповед за
защита с определяне на съответни мерки
за защита при условията на чл.16, ал.1 от цитирания закон. Съдът счита за
ефективни мерки при установените фактически
обстоятелства да бъде задължен ответникът, на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН да се въздържа от извършването
на домашно насилие по смисъла на чл.2 от закона, насочено срещу молителката –
негова съпруга, както и да му бъде забранено да приближава на по-малко от 50
(петдесет) метра пострадалата, жилището й, местоработата, както и местата за
социални контакти и отдих на същата.
Първата мярка за защита по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН, законът не обвързва с определен срок, докато втората мярка и
с оглед постигане на целите, които преследва, съдът счете за подходящ и
определи такъв срок в средния размер, предвиден в закона, а именно от 12
(дванадесет) месеца. Същият е подходящ и достатъчен ответникът да преосмисли
поведението си и да се поправи с оглед последваща промяна във взаимоотношенията
му с молителката, както и ще гарантира защита на пострадалата за достатъчен
период, в който да възстанови емоционалното си състояние от преживяното
страдание, срес и продължаващите страхове, които я тормозят от евентуални
прояви на ответника.
Извършеното
от ответника ангажира и отговорността му за заплащане на Глоба на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН, като съдът определи такава над, но около минималния размер,
предвиден от закона, а именно 400.00 лева, като допълнителна гаранция за
поправяне и превъзпитание на извършителя на насилието, като при определянето й
съдът отчете липсата на данни за материалното положение и реализираните от ответника
доходи.
Съдът счете,
че така определените мярки за защита ще гарантират поправянето и
превъзпитанието на нарушителя.
По горните
съображения съдът издаде Заповед за защита от 01.08.2019г.
въз основа на решението, установяващо извършения акт на домашно насилие.
На основание
чл.11, ал.2 от ЗЗДН, съдът осъди ответника да заплати по сметка на
РС-гр.Исперих държавна такса (ДТ) по производството в размер на 25.00 лева,
дължима на основание чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, както и да заплати на пострадалата А.Н.А., ЕГН-**********
направените от нея деловодни разноски, доказани в размера от 500.00 (петстотин)
лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от 03.07.2019г.
По изложените
съображения, ръководен от закона и вътрешното си убеждение, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: