Р Е Ш Е Н И Е
№ 1283
гр. Пловдив, 12 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №455 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
А.И.С., с постоянен адрес:***, представлявана от адвокат З.Н.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в поземлен имот (ПИ) с идентификатор №56784.520.596 по кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, урегулиран поземлен имот (УПИ) Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.
Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез К.С.С.- началник на отдел “Административно-правно обслужване” (О”АПО”) в Община Пловдив - Район “Централен”, притежаващ висше юридическо образование (лист 75), пълномощник (лист 11), по делото постъпва молба с Вх.№10669 от 03.06.2019г. (лист 73), в която се изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Първоначално по жалба на С. против Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. е образувано административно дело №2552 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХVІІІ-ти състав . С Решение №939 от 26.04.2018г. по дело №2552/2017г. е отменена Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. и община Пловдив е осъдена да заплати на жалбоподателя С. разноски в размер от 1 330,00 лв. по касационна жалба на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” против Решение №939 от 26.04.2018г. е образувано административно дело №7296 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2018г., Второ отделение. С Решение №1630 от 06.02.2019г. на ВАС, Второ отделение, е отменено Решение №939 от 26.04.2018г. по дело №2552/2017г. на Административен съд- Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Според нарочно отбелязване върху оспорената заповед (листи 6, 10-11, дело №2552/2017г.), екземпляр от същата (листи 10-11, дело №2552/2017г.) е получен на 04.09.2017г. от жалбоподателя. От своя страна, жалбата (листи 4-5, дело №2552/2017г.) е подадена чрез Община Пловдив - Район “Централен” на 05.09.2017г. или в законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според посочената като едно от правните основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Със Заповед №13ОА556 от 05.03.2013г. (листи 24-25, дело №2552/2017г.)
кметът на община Пловдив делегира редица свои функции и правомощия по ЗУТ на
кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, между които правомощието по чл.223
от ЗУТ (издаване на заповед за премахване) за строежите от четвърта, пета и
шеста категория (т.12 от заповедта), включително правомощието да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи (т.12.8 от заповедта), както и
правомощието по чл.225а от ЗУТ (т.17 от заповедта). Така посоченото делегиране
на правомощия съдът намира за надлежно направено.
Също така, между страните няма формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че разпоредената за премахване “четириетажна жилищна сграда” представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и сградата е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това, разпореденият за премахване строеж е от четвърта категория (противно на отразеното в оспорената заповед) по смисъла на чл.137, ал.1, т.4, б.”б” от ЗУТ и чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.), тъй като същият представлява жилищна сграда с разгъната застроена площ (РЗП) от около 380,00 кв.м. (4 етажа по около 95,00 кв.м. застроена площ) и височина при кота корниз от около 12,50 м. (средно застрояване по смисъла на чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ).
Посочените обстоятелства се подкрепят от приетите по делото заключение на вещото лице Румяна Ангелова И.Н. (листи 47-53, дело №2552/2017г.), както и заключение на вещото лице Б.М.Г. (листи 47-67) по назначените съдебно-технически експертизи (СТЕ), приети неоспорени от страните и които съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвени.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, независимо от неправилно определената категория на строежа, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На 10.03.2017г. в Община Пловдив - Район “Централен” постъпва заявление с Вх.№94012-19176 (лист 13) от жалбоподателя С.,***, с което е заявено искане за издаване на удостоверение за търпимост на основание §16 от ПР на ЗУТ (§127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.) за имот №56784.520.596, намиращ се в УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив, за обект: “Надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда с един етаж и таван. Строителството- надстройка е извършено от 2011г. до 2012г. Съществуващата двуетажна сграда е построена през 1934г. на ул. ***”. Като приложение към посоченото заявление са представени- документ за собственост на поземления имот (лист 15), актуална скица на ПИ (лист 14).
С писмо Изх.№94012-19176 от 07.04.2017г. (лист 12, лист 23, дело №2552/2017г.) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен” се уведомява жалбоподателят, че обектът, за който е заявено искане за издаване на удостоверение за търпимост, не попада в приложното поле на §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г., тъй като е изпълнен в периода 2011г. – 2012г.
На 29.06.2017г. работна група от длъжностни лица при Община Пловдив - Район “Централен” извършва проверка на място на строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, находящ се в ПИ с идентификатор №520.596 по КК и кадастралните регистри (КР) на гр. Пловдив, УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив, с административен адрес: ул. ***. В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на жалбоподателя С., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 16.06.2011г., с №180, том ІІІ, рег.№2592, Н.дело №477/2016г. (листи 7, 19-20, дело №2552/2017г.), по силата на който нотариален акт А.С. придобива собствеността върху ПИ с идентификатор №520.596, по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-09-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), с площ от 225,00 кв.м.; трайно предназначение на територията (ТПТ)- урбанизирана; начин на трайно ползване (НТП)- ниско застрояване (до 10 м); с номер по предходен план №1034, кв.497, парцел (УПИ) Х-1304, ведно със сгради, които попадат в имота- в южната част- сграда с идентификатор №520.596.1, със застроена площ (ЗП) от 63,00 кв.м., брой етажи 2, с предназначение- “жилищна сграда- еднофамилна”; сграда с идентификатор №520.596.3, със ЗП от 11,00 кв.м., с предназначение “хангар, депо, гараж“. Прието е за установено, че строежът е собственост на жалбоподателя С.. Възложител на строежа е жалбоподателят С.. Не са представени данни за строителя и за строителен надзор на строежа. Прието е за установено, че през 2011г. старата двуетажна масивна сграда в УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”- Пловдив е съборена, като е изградена нова двуетажна масивна сграда с приблизителни размери в план 10,00/11,00 м., изпълнена от стоманобетонови колони и стоманобетонови плочи, с ограждащи тухлени стени. По южната и западната фасади са изпълнени еркери на втория етаж, като откъм ул. “Струма” е с приблизителна ширина от 1,20 м. През лятото на 2015г. на незаконно изградената масивна двуетажна постройка е започнало двуетажно надстрояване, като към настоящия момент (29.06.2017г.) сградата е на 4 етажа. Сградата е измазана и боядисана, с монтирани дограми и прозорци, водостоци и улуци. Сградата е свързана с електропреносната, водоснабдителната и канализационната мрежа и се обитава и ползва за живеене. За изпълнението на сградата не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж, акт за узаконяване и протокол за определяне на строителна линия и ниво. Проверката е извършена в отсъствието на А.С.. За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №70 от 29.06.2017г. (листи 14-16, дело №2552/2017г.), който установеното на мястото на проверката изпълнение на строеж се квалифицира като нарушения- извършено строителство без одобрен проект и издадено разрешение за строеж. Прието е за установено, че са нарушени разпоредбите на чл.148, чл.157, чл.178 от ЗУТ. Предвид установените нарушения, констативният акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224а, ал.1 от ЗУТ за издаване заповед за премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
До жалбоподателя е изпратено по пощата нарочно съобщение с Изх.№94012-20552 от 19.07.2017г. (лист 17, 18, дело №2552/2017г.), с което се уведомява, че в 5-дневен срок от получаването му следва да се яви в Община Пловдив - Район “Централен” за връчване на екземпляр от Констативен акт №70 от 29.06.2017г. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 18, дело №2552/2017г.), посоченото съобщение е получено от А.С. на 22.07.2017г.
На 25.07.2017г. по преписката постъпва възражение с Вх.№94012-20552(1) от страна на А.С. (листи 12-13, дело №2552/2017г.), след което е издадена оспорената заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по контрол на строителството в общинската администрация; актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
На следващо място, според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон; или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на чл.125, ал.5 от закона- за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
Посочи се по-горе, че жалбоподателят придобива собствеността върху УПИ Х-1304, кв.497 и построените в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда, със ЗП от 63,00 кв.м. и едноетажна сграда “хангар, депо, гараж”, със ЗП от 11,00 кв.м., на 16.06.2011г.
По делото е прието заверено копие на скица от 17.07.2002г. (лист 21, дело №2552/2017г.), извадка от действащия ПУП, одобрен със Заповед №ОА-1022 от 01.06.1994г. на кмета на община Пловдив, според която скица парцел (УПИ) Х-1304, кв.497, е заснет в плана с площ от 204,60 кв.м.; в имота са заснети едноетажна паянтова жилищна сграда (ПЖ), със ЗП от 47,00 кв.м. и двуетажна масивна жилищна сграда (2МЖ), със ЗП от 48,50 кв.м., както и двор от 109,10 кв.м.
Според скица с №15-104993 от 10.03.2017г. (лист 14, лист 22, дело №2552/2017г.), в КК на гр. Пловдив е заснет ПИ с идентификатор №520.596, с площ от 225,00 кв.м., в който ПИ са заснети двуетажна еднофамилна жилищна сграда със ЗП от 63,00 кв.м. и едноетажна сграда “хангар, депо, гараж” със ЗП от 11,00 кв.м.
Според скица с №15-233877 от 18.03.2019г. (листи 24-25) в ПИ с идентификатор №520.596 е заснета двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №520.596.1, със ЗП от 63,00 кв.м., като след датата на одобряване на КК и КР на гр. Пловдив (03.06.2008г.) няма изменение, което да касае сградата.
Според скица с №15-233895 от 18.03.2019г. (листи 26-27) в ПИ с идентификатор №520.596 е заснета и едноетажна сграда “хангар, депо, гараж”, с идентификатор №520.596.3, със ЗП от 11,00 кв.м., като след датата на одобряване на КК и КР на гр. Пловдив (03.06.2008г.) няма изменение, което да касае сградата.
Според заключението на вещото лице И.Н., процесната сграда е “жилищна” по смисъла на §5, т.29 от ДР на ЗУТ, тъй като приземният етаж на сградата, който е с обществено обслужващи функции, съставлява приблизително 22% (по-малко от 40%) от РЗП на сградата (приземен етаж, два жилищни етажа и използваемо подпокривно пространство). Предназначението (отреждането) за УПИ Х-1304 (и съседните нему УПИ) е за “жилищно застрояване”, според действащия ПУП. Според общия устройствен план (ОУП) на гр. Пловдив, одобрен с Решение №375, взето с протокол №16 от 05.09.2007г. на Общински съвет (ОбС)- Пловдив (лист 49, дело №2552/2017г.), УПИ Х-1304, кв.497 попада в устройсвена зона “Жс”- жилищна зона с преобладаващо средно етажно застрояване (височина до 15,00 м), за която зона, съгласно чл.19, ал.1 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и устройствени зони (Наредба №7), са определени устройствени показатели, както следва: Плътност на застрояване (Пзастр.) от 25% до 70%; интензивност на застрояване (Кинт) от 1,0 до 2,0; необходима озеленена площ (Позел) от 30% до 50%.
Съответно, вещото лице определя (по груби изчисления), че реализираното в УПИ Х-1304 строителство (разпоредената за премахване сграда) е с Пзастр. от 46,8% и Кинт от 1,93. Застрояването (процесната сграда) е изпълнено свързано със застрояването в съседния от изток УПИ ІХ-1303, кв.497 (ПИ с идентификатор №520.595), каквото е и предвиждането на действащия ПУП. Според експерта И.Н., ЗП на процесната сграда е 97,00 кв.м. и дълбочината на застрояване на сградата е от 10,50 м.
Според заключението на вещото лице Г., представляващо геодезическо заснемане на разпоредената за премахване сграда, същата е със ЗП от 95,05 кв.м. и е изпълнена приблизително върху сградата с идентификатор №520.596.1, върху сградата с идентификатор №520.596.3, в част от съседния ПИ с идентификатор №520.595 и в част от улицата (ПИ с идентификатор №520.1444). В съдебно заседание (лист 70) експертът уточнява, че сградата е изпълнена едновременно в два имота (ПИ с идентификатор №520.596 и ПИ с идентификатор №520.595).
При това положение, както и с оглед на доказателствата по делото, настоящият състав на съда намира, че следва да се приеме за установено, че разпоредената за премахване сграда е изпълнена след 16.06.2011г., на която дата жалбоподателят придобива собствеността върху ПИ с идентификатор №520.596 и построените в него две сгради с идентификатори №520.596.1 и №520.596.3, и преди 29.06.2017г., на която дата е съставен Констативен акт №70, с който е констатирано изпълнението на сградата, във вида, в който е разпоредено премахването и.
От своя страна, като строеж от четвърта категория разпоредената за премахване сграда не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на чл.147, ал.1 от ЗУТ, позволяващи издаването на разрешение за изпълнението на строежа без преди това да се одобрява инвестиционен проект, нито пък в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл.151, ал.1 от ЗУТ, допускащи изпълнението на сградата без издадено разрешение за целта.
Ето защо, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.1, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.
Според разпоредбата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Тъй като процесната жилищна сграда е изградена след 07.04.1987г., то същата не е търпим строеж по смисъла на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ.
Според разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Посочи се по-горе, че процесната сграда е жилищна и е изпълнена свързано със сградата на основното застрояване в съседния УПИ ІХ-1303, съгласно предвижданията на действащия ПУП. Освен това, застрояването в УПИ Х-1304 (процесната сграда) е изпълнено в съответствие с устройствените показатели за зона “Жс”, според предвижданията на ОУП- Пловдив и на действащия ПУП, но пък сградата е изпълнена едновременно в части от два ПИ и в част от улица, поради което не може да се приеме за установено, че сградата е допустима по действащия ПУП и правилата и нормативите, действали по време на извършването и (16.06.2011г. – 29.06.2017г.).
Нещо повече, обстоятелството, че разпоредената за премахване сграда е изпълнена след 31.03.2001г., изключва изобщо приложимостта спрямо нея на хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. и процесната сграда не е търпим строеж, в какъвто смисъл е и приетото по делото становище с Изх.№94012-1976(1) от 25.02.2019г. (листи 9-10) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”.
Следователно, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на Община Пловдив - Район “Централен” прилага материалния закон правилно. Респективно, оспорената в настоящето производство заповед е издадена без противоречие с материалноправни разпоредби.
Също така, настоящият състав на съда намира заповедта за постановена при липсата на съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид наличието на изискуемите реквизити, включително посочване на фактическите и правните основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Що се отнася до позоваване от страна на процесуалния представител на жалбоподателя на разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) в приетата по делото писмена защита (листи 60-62, дело №2552/2017г.) и представената в тази връзка нарочна декларация от жалбоподателя (лист 55, дело №2552/2017г.), според която декларация “...Жилището ми, находящо се в ПИ 56785.520.596 по КК и КР на гр. Пловдив, УПИ Х-1304, кв.497 по плана на Първа гр. част гр. Пловдив, находяща се на административен адрес ул. ***, е единствено за мен и моето семейство. Не притежаваме друго жилище. В него живеем аз, жена ми и двете ми деца”. Респективно, възражение, че оспорената заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност (чл.6 от АПК), то същото е неоснователно.
Според чл.8, ал.1 от КЗПЧОС, в сила от 07.09.1992г., представляваща приложимо право според чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България (КРБ), всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а според чл.8, ал.2 от КЗПЧОС, намесата на държавните власти в ползването на правото на зачитане на личния и семейния живот е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.
Посочи се вече, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона- недопускане и премахване на незаконно строителство. А според чл.1 от Протокол №1 към КЗПЧОС (защита на собствеността), Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.
В случая, несъмнено е налице посегателство върху притежание на жалбоподателя, но същото е направено според условията, предвидени в закона (ЗУТ), и за гарантиране на обществения интерес, посредством освобождаване на частта от уличното платно, заето от строежа.
Нужно е да се отбележи за пълнота на изложението, че преценката за спазване на правото на жилище на жалбоподателя е задължителна и в рамките на производството по евентуалното принудително премахване на строежа, след влизане в сила на оспорената по делото заповед.
Следователно, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да се присъдят направените по делото разноски, както и юрисконсултски възнаграждения в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК, за двете съдебни инстанции, в които ответникът е представляван от юрисконсулт- дело №2552 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХVІІІ-ти състав и настоящето дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на А.И.С., с постоянен адрес:***, против Заповед №РД-17-899 от 11.08.2017г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен строеж, представляващ “четириетажна жилищна сграда”, изпълнен в ПИ с идентификатор №56784.520.596 по КК на гр. Пловдив, УПИ Х-1304, кв.497 по плана на “Първа градска част”, гр. Пловдив, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж.
ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив -
Район “Централен” сумата от 964,40 лева, представляваща направените по делото
разноски; както и сумата от общо 200,00 лева, представляваща юрисконсултски възнаграждения за две съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм.
съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/