№ 6333
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря Р. Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110150735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД е предявило по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Р. Т. И. за сумата от 4862,43 лева - главница по
договор за потребителски кредит № 300*** от 22.08.2018г., ведно със законна лихва от
24.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, за сумата от 80,15 лева - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 16.10.2018г. до 03.09.2019г., за сумата от 1019,35 лева - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 03.09.2019г. до 23.03.2021г. (с изключение на периода
13.03.2020г. - 13.07.2020г.) и за сумата от 1404,01 лева - възнаградителна лихва за периода от
15.11.2018г. до 03.09.2019г., ведно със законна лихва от 24.03.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 16479 по описа за 2021г. на СРС, 64 –
ти състав.
На основание чл.415, ал.1, т.3, вр. ал.3 ГПК с исковата молба е предявен и осъдителен иск
по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК за сумата от 1998,04 лева – възнаграждение за закупен пакет
за допълнителни услуги, ведно със законната лихва от 24.03.2021г. (дата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е било
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение с разпореждане от 13.05.2021г. по
ч.гр.д. № 16479/2021г. на СРС, 64 – ти състав.
Ищецът твърди, че на 22.08.2018г. сключил с ответницата договор за потребителски кредит
№ 30*** при следните параметри : размер на кредита от 5000 лева, срок на договора от 24 месеца,
размер на месечната вноска от 309,11 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89 %,
годишен лихвен процент – 41,17 %, общо задължение по кредита – 7418,64 лева. Бил избран и
закупен съгласно условията на договора пакет за допълнителни услуги при възнаграждение от
2179,68 лева, платимо на месечни вноски при размер на вноската от 90,82 лева. Кредитът по
договора бил усвоен от ответницата. От възнаграждението за пакет за допълнителни услуги била
платена сумата от 181,64 лева, като непогасената част от възнаграждението възлизала на сумата от
1998,04 лева. Сключването на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не било
задължително, а било избрано от ответницата във връзка с желанието й искането за кредит да бъде
разгледано във възможно най -кратки срокове, да й се предостави възможност да отлага
1
плащането на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да променя датата на падежа и
бързо и лесно да получи допълнителни парични средства. Поради нередовно обслужване на
кредита същият станал предсрочно изискуем на 03.09.2019г., като възнаградителната лихва се
дължала за периода 15.11.2018г. – 03.09.2019г. Платените по договора суми възлизали на 946,80
лева, с която сума била погасена главница от 583,42 лева и остатъкът от платената сума в размер
на 333,38 лева била отнесена в погашение на законната лихва за забава, както и сумата от 30 лева –
такса за извънсъдебно събиране на вземанията.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
Във възражението по чл.414 ГПК ответницата твърди плащане на задължението, за което
представя платежно нареждане. Ищецът отрича плащането поради липса на необходимите
реквизити върху представения платежен документ.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже възникване на твърдяната облигационна връзка по договор
за паричен заем, сключен с ответницата, че ответницата е усвоила заемната сума, уговорен размер
на възнаградителната лихва и уговорка между страните за предоставяне на ответницата на пакет от
допълнителни услуги срещу твърдяното възнаграждение.
От приетия като доказателство договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“
№ 30*** от 22.08.2018г. се установява, че между ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД в
качеството на кредитор и ответницата Р. Т. И. в качеството на кредитополучател е сключен
договор за кредит в размер на 5000 лева. Уговорен е срок на договора от 24 месеца, размер на
месечната вноска от 309,11 лева, годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89 %, годишен лихвен
процент – 41,17 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо задължение по кредита – 7418,64 лева.
Страните по делото са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, като размерът на възнаграждението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
уговорен в договора за кредит в размер на 2179,68 лева, платими на месечни вноски в размер на
90,82 лева всяка. Уговорените вноски по споразумението за пакет от допълнителни услуги и по
договора за кредит е уговорено да се издължават на 15 – тия ден от месеца.
От заключението по приетата съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от съда,
се установява, че сумата по главницата по процесния договор за кредит е усвоена на датата на
сключване на договора по разплащателна сметка на ответницата, като основание за превод на
сумата е посочен номерът на договора за потребителски кредит. При това съдът приема, че
главницата по договора реално е била усвоена.
По искове за вземания, основани на договор за потребителски кредит, какъвто е процесният
договор (чл.9, ал.1 ЗПК) съдът е длъжен служебно да следи за валидността на клаузите от договора
за потребителски кредит, на който ищецът основава правата си – арг. чл.7, ал.3 ГПК. В случая
годишният процент на разходите, който включва общите разходи по кредита за потребителя
(лихви, други разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит (чл.19, ал.1 ЗПК), е 49,89 %. Така определеният
размер на ГПР не надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК, т.е. не надвишава петкратния
размер на законната лихва по просрочени задължения в левове към датата на сключване на
договора – 22.08.2018г. (чл.1, ал.1 ПМС № 426/18.12.2014г.). Съдът приема, че макар и да не е
налице превишение на ГПР съгласно чл.19, ал.4 ЗПК отделно подлежи на разглеждане въпросът за
противоречие на възнаградителната лихва с добрите нрави, защото нормата на чл.19, ал.4 ЗПК
определя допустим лимит на оскъпяването на кредита в цялост и включва не само
възнаградителната лихва, но и всички други разходи по кредита. При това въпросът за
валидността на уговорката за размера на възнаградителната лихва подлежи на самостоятелно
обсъждане дори и при спазване на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Добрите нрави са морални норми,
на които законът е придал правно значение, като те са неписани, несистематизирани и
неконкретизирани правила, а съществуват като общи принципи, каквито са принципите на
справедливостта и добросъвестността в гражданските правоотношения. Въпросът за противоречие
на възнаградителната лихва с добрите нрави следва да се разглежда конкретно. В случая размерът
2
на възнаградителната лихва за пълния срок на договора от 24 – месечен срок върху главница от
5000 лева е 2418,64 лева. При условие че заемът е необезпечен, т.е. кредиторът носи реален риск
от несъбираемостта на задължението, и че възнаградителната лихва има за цел да покрие
разходите по отпускане на кредита, да компенсира кредитора от това, че е лишен от финансов
ресурс за определен период от време, както и да осигури целената от него печалба, съдът приема,
че в случая не се касае за възнаградителна лихва, която е прекомерно, неоправдана висока с оглед
целите, за които е уговорена, и поради това приема, че възнаградителната лихва в случая не
противоречи на добрите нрави. При това клаузата за възнаградителна лихва, уговорена като 41,17
% годишна лихва, е валидна и в полза на заемодателя валидно е възникнало правото да получи
уговорената възнаградителна лихва.
Съдът намира, че не е доказана предсрочна изискуемост на кредита, защото предсрочна
изискуемост може да настъпи преди изтичане на уговорения срок на договора при уговорените в
договора предпоставки чрез връчване на уведомление от кредитора до кредитополучателя, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем – в този смисъл са
задължителните разяснения по т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г на
ОСГТК на ВКС. По делото се установява, че такова уведомително писмо е връчено на ответницата
на 26.03.2021г., т.е. след изтичане на уговорения 24 – месечен срок на договора, като крайният
срок на договора е настъпил на 15.09.2020г. При това главницата за невърнат кредит се дължи на
основание настъпил падеж на непогасените вноски до крайния срок на договора.
Като доказателство по делото е прието споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, съгласно което за кредитора се поражда задължение по искане на
кредитополучателя да предостави следните услуги : приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Според
споразумението кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да се възползва от
уговорените възможност при изпълнение на специфични условия срещу възнаграждение за
предоставянето или възможността за предоставянето на услугите. Страните са се съгласили, че
възнаграждение за пакета от допълнителни услуги да бъде разсрочено за срока на договора за
потребителски кредит на равни месечни вноски при падежа на всяка вноска по договора за кредит.
Страните са уговорили, че 15 % от възнаграждението от закупения пакет от допълнителни услуги,
но не повече от 300 лева представлява стойността на разходите за предоставената услуга
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит.
Съдът приема, че от една страна уговорката за дължимост на възнаграждение срещу пакет
от допълнителни услуги е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и потребителя, поради която е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1, вр. ал.2, т.20 ЗЗП. Това
произтича от обстоятелството, че е предвидено възнаграждението за пакета на „допълнителни
услуги“ да се дължи независимо от това дали са ползвани уговорените възможности, даващи право
на кредитополучателя да оперира с кредитните средства при облекчени за него условия.
Последното поставя кредитополучателя в неравноправното положение да дължи цена за услуги,
които не ползва, на което съответства и реципрочното право на кредитора да събира цена за
непредоставени услуги. Отделно от това в случая една част от уговорените „допълнителни
услуги“ по същество представляват възможност за предоговаряне на задълженията по сключения
договор за кредит (отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой
погасителни вноски, смяна на дата на падеж), което не може да има характеристиките на
допълнителна услуга, защото по същество се отнася до предоговаряне на съществени елементи от
договора за кредит – размер и падеж на погасителните вноски. При това уговорката за дължимост
на възнаграждение при предоговарянето на условията на договора за кредит е в нарушение на
нормата на чл.10а, ал.2, пр.2 ЗПК, която забранява събиране на такси по договор за потребителски
кредит, свързани с управлението на кредита. Друга част от уговорените „допълнителни услуги“
представляват действия по отпускане на кредита - приоритетно разглеждане и улеснена процедура
за получаване на допълнителни парични средства, за които действия също е недопустимо
събиране на такса, защото представляват действия по усвояване на кредита – чл.10а, ал.2, пр.1
3
ЗПК.
Предвид горното съдът приема, че клаузата за дължимост на възнаграждение по
сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
неравноправна и като неиндивидуално уговорена (при непроведено доказване от кредитора – арг.
чл.146, ал.4 ЗЗП) същата е нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, като и на основание
противоречие със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК). При това възнаграждение за
предоставен пакет от допълнителни услуги не се дължи.
По отношение на направеното във възражението по чл.414 ГПК възражение от ответницата
за плащане на процесните задължения с представяне на платежно нареждане за сума в размер от
9820,31 лева, следва да се посочи, че вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна
експертиза посочва, че представеният от ответницата и оспорен от ищеца платежен документ не
удостоверява реален превод на сочената сума. Вещото лице след проверка при банковите
институции е заключило, че от посочената в платежното нареждане банкова сметка на наредител
Весела В.ева И. не е превеждана сочената сума от 9820,31 лева по посочената в платежното
нареждане банкова сметка или друга сметка на ищцовото дружество. В подкрепа на така
направената констатация вещото лице представя и писмо от „Алианц Банк България“ АД с вх. №
9400-0131/24.10.2023г. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че в представеното
с възражението по чл.414 ГПК платежно нареждане от 02.04.2021г. липсват изискуемите
реквизити - не е посочен номер на касиер, нито номер на банкова трансакция. При това съдът
приема, че така представеното преводно нареждане не удостоверява превеждане на посочената
сума по сметка на ищеца и чрез него не се доказва твърдяното плащане.
От заключението по съдебно – счетоводна експертиза се установява, че по процесните
вземания е платена сума в общ размер на 916,80 лева, която е отнесена в погашение на следните
вземания : сумата от 137,57 лева – месечни вноски по главницата (вноска № 1), сумата от 264,21
лева - месечни вноски по възнаградителна лихва (вноска № 1 и част от вноска № 2), сумата от
181,64 лева – месечни вноски по пакет от допълнителни услуги (вноска № 1 и вноска № 2), сумата
от 75,19 лева – договорна лихва за забава в плащанията и сумата от 258,19 лева – законова лихва за
забава в плащанията.
От горното следва, че непогасеният размер на главница за невърнат кредит възлиза на
4862,43 лева. Дължи се още възнаградителна лихва, чийто непогасен размер за процесния период
възлиза на 1404,01 лева.
По отношение на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да
се посочи, че поради недоказана настъпила на 03.09.2019г. предсрочна изискуемост не се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху пълния размер на остатъчната непогасена
главница от 4862,43 лева за периода 03.09.2019г. – 23.03.2021г. Вместо това обезщетение за забава
се дължи върху всяка вноска от главницата, дължима от 15.09.2019г. до края на уговорения срок –
15.09.2020г., за общ период на забавата 16.09.2019г. – 23.03.2021г. с изключение на периода
13.03.2020г. – 13.07.2020г. (чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците). Размерът на обезщетението за забава за посочения в предходното изречение период,
определен от съда на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 238,53 лева.
От заключението на вещото лице се установява, че от законната лихва, претендирана за
периода 03.09.2019г. – 23.03.2021г., е платена сумата от 258,19 лева. При това съдът приема, че в
случая е погасен чрез плащане пълният размер на обезщетението за забава в размер на законната
лихва за периода 03.09.2019г. – 23.03.2021г. и е надплатена сумата от 19,66 лева (258,19 – 238,53).
Доколкото се установи, че възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не се дължи, а такова
плащане е било отчетено в размер на 181,64 лева, то последната сума следва да бъде отнесена в
погашение на обезщетението за забава в размер на законна лихва съгласно реда на погасяване по
чл.76, ал.2 ЗЗД. В случая с посочената сума от 181,64 лева е платено изцяло процесното
обезщетение за забава за периода 16.10.2018г. – 03.09.2019г., възлизащо на 80,15 лева.
Предвид горното искът за главницата следва да се уважи до пълния предявен размер от
4862,43 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за
4
изпълнение, когато искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът
за възнаградителната лихва също следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със
законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се
счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане. Искът за обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.10.2018г. – 03.09.2019г., както и искът за обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 03.09.2019г. – 23.03.2021г. (с изключение на
периода 13.03.2020г. – 13.07.2020г.) следва да се отхвърлят изцяло. Следва да се отхвърли изцяло
като неоснователен осъдителният иск за сумата от 1998,04 лева – възнаграждение за пакет
допълнителни услуги.
По разноските :
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като за настоящото производство при пълен
размер на разноските от 287,28 лева (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК
поради невисоката правна и фактическа сложност на делото) се следват разноски от 192,25 лева. За
заповедното производство на ищеца при пълен размер на разноските от 186,65 лева се следват
разноски в размер на 124,91 лева. Допълнително платената за настоящото производство държавна
такса от 39,96 лева е недължимо платена и подлежи на възстановяване на основание чл.4б ЗДТ
след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Р. Т. И., ЕГН **********,
адрес : гр. С** дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53 Е, вх.В, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.9, ал.1 ЗПК сумата от 4862,43 лева - главница по договор за потребителски кредит № 300*** от
22.08.2018г., ведно със законна лихва от 24.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и сумата от 1404,01 лева - възнаградителна
лихва за периода от 15.11.2018г. до 03.09.2019г., ведно със законна лихва от 24.03.2021г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
80,15 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2018г. до
03.09.2019г. и за сумата от 1019,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 03.09.2019г. до 23.03.2021г. (с изключение на периода 13.03.2020г. - 13.07.2020г.)
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.9, ал.1 ЗПК, предявен от „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул.
„България“ № 49, бл.53 Е, вх.В за осъждането на Р. Т. И., ЕГН **********, адрес : гр. С** да плати
сумата от 1998,04 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със
законната лихва от 24.03.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р. Т. И., ЕГН **********, адрес : гр. С**, да плати на „Профи Кредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 192,25 лева – разноски за настоящото
производство и сумата от 124,91 лева – разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следните банкови сметки :
IBAN: BG94 BPBI 7940 1057 3790 02 при „Юробанк България“ AД и IBAN: BG50 BUIN 9561 1000
3161 83 при „Алианц Банк България“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6