Р Е Ш Е Н И Е
№415 18.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
деветнадесети октомври 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №482 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл. 172 от от Закона за движение по
пътищата, образувано по жалбата на Д.С.Д. против ЗППАМ
№21-3392-000030/21.07.21г издадена от Началник група към ОД МВР Ямбол, РУ
Тунджа с наложена на жалбоподателката принудителна административна мярка по
чл.171 т.2а буква А от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил *** с рег. №****, за срок от
шест месеца за това, че на 21.07.2021г около 12.30ч, в село Скалица, по улица
„Ал Стамболийски“ собственото й МПС е управлявано от Д. С. Д., който не
притежава свидетелство за правоуправление – неправоспособен водач. Нарушението
е установено с АУАН АА №566927 от 21.07.21г.
Заповедта е връчена на 27.07.2021г и е
обжалвана от адресата на 09.08.2021г, в рамките на указания законов 14-дневен
срок, с доводи за неспазване на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, тъй
като не е разследвано и установено, че липсва съзнателно предоставяне на
управлението на собственото МПС на не правоспособно лице. Позовава се на факта,
че е предоставила МПС на своя баща, който е правоспособен водач, а той от своя
страна го предоставил на брат й и негов син, единствено, за да го паркира в
двора на къщата в село Скалица и тогава било установено нарушението, за което
узнала при придвиждане на МПС до град Раднево, където
живее, за да домува след сваляне и изземване на
регистрационните табели и свидетелството за регистрация.
Позовава се и на факта, че има бебе на
осем месеца, за чието отглеждане е необходимо да ползва собствения си автомобил.
Иска от съда да бъде отменено оспорената заповед като навежда в открито съдебно
заседание довод за некомпетентност на административния орган, тъй като
оправомощени за прилагане на мерките са Началник сектор Пътна полиция и
Началник сектор/групи в Охранителна полиция, а в конкретния случай издателя е
началник група, без да е посочен сектора. Претендира разноските по делото.
Ответника Началник група в РУ Тунджа при
ОД МВР Ямбол не се явява и не се представлява.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Със Заповед № 326з-1397/23.06.2017г и
предвид чл.172 ал.1 от ЗДвП, допускащ делегиране на правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2А от същия закон, включително,
Директора на ОД МВР Ямбол е оправомощил да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171 т.2, т.2, т.2а, т.4, т.5 буква „А“ и т.6 от
ЗДвП Началниците на Районни управление за територията, обслужвана от
съответното РУ при същата дирекция, на следващо място оправомощени са и
Началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР Ямбол за
територията обслужвана от съответното РУ. Съгласно чл.14 ал.1 от ЗМВР
охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасност на движението по пътищата на Република България, която се извършва
основно от Областните дирекции на МВР по силата на чл.42 ал.2 от ЗМВР, а
съгласно ал.3 в областните дирекции на
МВР може да се създават отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и
други звена от по-нисък ранг в зависимост от задачите и дейността им. Като се
има предвид, че охранителната дейност е основна дейност на ОД на МВР, а РУ се
създава с оглед състоянието на престъпността и обществения ред се налага
извода, че началника на група в РУ Тунджа има компетентност да издава заповеди
за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП, тъй като във всяко РУ има една група
основна и това е „Охранителна полиция“.
Относно материалната законосъобразност:
Състава на чл.171 т.2А буква А от ЗДвП не изисква предоставяне на МПС от страна
на собственика за управление на лице, за което знае или допуска, че е не
правоспособно или не притежава свидетелство за правоуправление и това е така,
защото принудителната мярка не е прилагане на административно наказателна
отговорност. Не се изисква вина на собственика на МПС, за да бъде адресат на
мярката, а се цели пресичане на извършваното административното нарушение и
отнемане на възможността да се извърши отново в рамките на законовия срок.
Административния орган не разполага с право на преценка относно това дали на
приложи мярката, освен по отношение на нейния срок и по отношение на неговата
продължителност може да се обсъжда принципа за съразмерност, но само когато е
определен над минимално предвидения в закона. В случая мярката е за минималния
срок от шест месеца. Нуждата от МПС очевидно не е съществувала щом МПС е
предоставено за управление на родни, които са далеч от мястото на живеене на
неговия собственик за период от време равен на престоя им в Република България.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата Д.С.Д. против Заповед №
21-3392-000030/21.07.2021г издадена от Началник група към ОД МВР Ямбол, РУ
Тунджа.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: