О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№…………/……….08.2015 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на двадесет и осми август през две хиляди и
петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 651/2015 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „ТРИО ИНВЕСТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Средец“, ул. „Г.С. Раковски”, № 132, вх. А, ап. 3,
представлявано от Ромео Димитров Доков срещу Д.С.А., ЕГН **********,***, с
която е предявен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
При служебна проверка относно допустимостта на производството
съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК.
По отношение допустимостта на производството, в писмен
отговор депозиран на 30.06.2015 г., ответникът е релевирал възражение за
недопустимост на предявения иск, предвид липсата на идентичност по размер на
вземането, предмет на издадената заповед и това, предмет на предявения иск,
която идентичност счита за процесуална предпоставка за допустимост от
категорията на абсолютните такива. Отправено е искане за прекратяване на
производството на посоченото основание. Искането не следва да бъде уважавано.
Безспорно е, че следва да е налице идентитет между вземането по издадената
заповед и това по предявения специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Този идентитен се отнася, както за основанието така и за размера на иска.
Недопустим се явява иск предявен за размер надхвърлящ този по издадената
заповед. Това е така, тъй като заповедното производство е способ за снабдяване
с изпълнителен титул за вземането, изнесен преди провеждане на самото исково
производство. Допустим обаче се явява иск, предявен за вземане в по-нисък
размер от този по издадената заповед като в този случай заповедта в частта,
която не е предмет на предявения иск, подлежи на обезсилване. По изложените
съображения предявеният иск е допустим, поради което производството по делото
следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство
по търговски спорове”.
По делото е осъществена пълна
двойна размяна на съдебни книжа.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине
към разглеждане на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА исковата молба, с която е сезиран
за редовна, а предявения иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на
глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
НАСРОЧВА в с.з. на 06.10.2015 г., 09.30 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото:
Предявен е иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Ищецът моли да бъде прието за установено, че
ответникът, в качеството на заемополучател, му дължи сумата 99980.00 евро, представляваща
неиздължена главница по Договор за паричен заем от 16.02.2009 г. и Анекси към
него № 2, 3, 4, и 5, сумата 21560.00
евро, представляваща общ размер на възнаградителна лихва, на осн. чл. 5,
ал. 1 от Договора, при общи период 16.02.2009 г. – 16.02.2010 г., сумата 70900.00 евро, неустойка на основание
чл. 12 от Договора, за периода 17.02.2010 г., датата на падежа на задължението
до 27.01.2012 г. – депозиране на заявлението, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2012 г. до
окончателното изплащане, за която сума е
издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 1132/2012 г. на ВРС, ХVIII с. Претендира разноските по делото.
Ищецът твърди, че между него и ответника е са подписани Договор за заем от
16.02.2009 г. и посочените в заповедта Анекси към него, по силата на които на
ответника е предоставена в заем сума в общ размер от 99980.00 евро, която
подлежала на връщане по начина и в сроковете описани в тях. Сочи, че заетата
сума не била върната на падежа от страна на ответника, поради което считано от
17.02.2011 г., последния изпаднал в забава. Твърди, че освен главницата,
ответникът дължи и уговорената в договора възнаградителна лихва за ползване на
средствата, която съобразно уговореното между страните възлиза на втората
искова претенция. Предвид забавата на ответника счита, че дължима се явява и
уговорената мораторна неустойка, предмет на третата искова претенция. Излага,
че част от вземането е било събрано в хода на принудителното изпълнение,
проведено по и.д. № 412/2012 г. на ЧСИ Николай Ников, а именно сумата 95985.44
лв. Излага още, че между страните е бил подписан Анекс № 1/16.02.2009 г. и
тристранно Споразумение от същата дата, по силата на които било предвидено, че
част от заетата сума в размер на 50000.00 евро, било предвидено да бъде
трансформирана в капаро по бъдещ предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, предстоящ да бъде построен, както и бил предвиден срок за
сключване на предварителния договор, които уговорки не променяли
основателността на претенциите на ищеца, предвид това, че предвидените в тях
условия не са настъпили между страните.
Ответникът, в срока по чл. 367 ГПК, депозира
писмен отговор, в който оспорва иска по основателност. Сочи, че вземането по
процесния договор за заем и сключените по повод на него споразумение и Анекси
не съществува. Правоотношението по договора е било погасено и на негово място е
възникнало ново със страни „Супер Боровец пропърти фонд“ АДСИЦ, в качеството на
продавач и ищцовото дружество, в качеството на купувач, по предварителен
договор за покупко-продажба, като сумата 50000.00 евро по договор за заем е
била трансформирана в капаро по този договор. Според ответника, същото се
отнасяло и за сумите предмет на представените анекси 2, 3 и 4, съгласно
клаузите на анекс № 5. Прави извод, че ответникът няма качеството на длъжник по
Договор за заем и анекси 2, 3 и 4. Твърди, че след като не съществува главното
вземане по договора за заем, то не съществуват и акцесорните вземания, предмет
на иска.
Ищецът в срока по чл. 372 ГПК, депозира
допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на ответника изложени в
отговора. От своя страна излага коментар на взаимоотношенията между страните и
представените доказателства. Релевира твърдение, за липса на индивидуализация
на новото задължение, в което задължението за заплащане на част от заетата сума
ще се трансформира, поради което прави извод за нищожност на клаузите на Анекс
№ 1 и тристранно споразумение от 16.02.2009 г., поради липса на съгласие, противоречие
със закона и липса на основание, в хипотезата на чл. 26 ЗЗД. В условията на
евентуалност твърди, че клаузите на Анекс № 1 и тристранно Споразумение от
16.02.2009 г. не са породили действие между страните, тъй като капарото
представлява част от конкретно определена продажна цена, а такава в конкретния
случай не е била уговорена. Излага още, че подписването на Анекс № 5/17.03.2010
г., води до извода, че към тази дата страните все още са считали себе си за
заемодател и заемополучател и не са считали за настъпило каквото и да е било
погасяване или новиране на задълженията по договора за заем, въпреки, че към
17.03.2010 г. вече е било възможно сключването на предварителния договор,
упоменат в Анекс № 1 и Споразумение от 16.02.2009 г.
Ответникът в срока по чл. 373 ГПК, депозира допълнителен отговор, в който оспорва изложеното в допълнителната искова молба и от своя страна излага коментар на изложените в нея доводи. Поддържа изцяло депозирания отговор и изложените в него оплаквания и възражения.
Ищецът следва да установи: наличие на
валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за заем, че е изправна страна по него, реално предоставяне на
заетата сума на ответника, обосноваване на претенциите за възнаградителна лихва
и неустойка по основание и размер, обосноваване на твърденията си за нищожност.
Ответникът следва да установи: точно и в срок
изпълнение на задълженията си по договора, както и останалите си възражения
релевирани в отговорите.
Всяка страна следва да установи твърденията си, от които
черпи изгодни правни последици.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане
като доказателство на представена справка за извършени плащания, преведени по
сметки на НАП, поради липса на конкретизация на твърденията, които се ще
установяват с това доказателство.
ДОПУСКА до събиране в с.з. останалите
писмени доказателства, представени от страните.
ИЗДАВА съдебно удостоверение на ответника,
чрез процесуалния му представител, по силата на което да се снабди със справка
за заплатените на взискателя суми по изпълнително дело № 20128100400412.
Държавна такса в размер на 5 лв., платима от ответника, по
сметка на ВОС.
ИЗДАВА съдебно удостоверение на ответника,
поискано в т. 1.3 от доказателствената част на отговора.
Държавна такса в размер на 5 лв., платима от ответника, по
сметка на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника, по реда на чл. 176 ГПК, като несъответстващо на
изискванията на цитираната норма.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца, по реда на чл.
184 ГПК, предвид оставяне без уважение на кореспондиращото искане на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможност
да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: