Решение по дело №17857/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261736/18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

при секретар Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 17857 по описа на ВРС за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „С.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, срещу „С.Н.О.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, и С.Д.М., ЕГН **********,***,  с която е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ за приемане на установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 4001,80 лв. (четири хиляди и един лев и осемдесет стотинки), представляваща задължение по запис на заповед от 23.01.2018 г., с издател „С.Н.О.“ ООД и авалист С.Д.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение №* г. въз основа на документ по реда на  чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№* г. по описа на ВРС, 50 състав.

Твърди се в исковата молба, че в полза на ищеца е издаден запис на заповед от ответника „С.Н.О.“ ООД и авалиран от ответника С.Д.М. с падеж на определен ден – 23.04.2018 г., с който издателят му се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на поемателя сумата от 4001,80 лв. Сочи, че ответникът М. отговоря за задължението по записа на заповед така, както и неговият издател. Задължението по записа на заповед не било изпълнено на определения падеж. Правният интерес от предявяване на иска се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от длъжниците срещу заповедта за изпълнение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С писмена молба настоява за уважаване на предявения иск и моли за уважаването му. Поддържа се, че по разкритото каузално правоотношение се установява, че ищецът добросъвестно е изпълнил задължението си за предоставяне под наем на сторително оборудване, като ответникът не е изпълнил задължението за заплащане на наемната цена в периода от м. юни 2018 г. до 31.01.2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците „С.Н.О.“ ЕООД и С.Д.М., с който се оспорва предявеният иск. Твърди се, че на * г. между страните по делото е сключен договор за наем ДВ * г., с който ищецът като наемодател е отдал на ответниците строително оборудване –строителна ограда за ограждане на строителен обект. С оглед гарантиране на наемната цена твърди, че е издаден процесния запис на заповед. Излага се, че през месец септември 2018 г. в разрез на постигнатите между страните договорки, ищецът изнесъл наетите движими вещи от обекта на ответното дружество без да го уведоми, с което и договорът за наем бил прекратен. Поради това ответникът заплатил наемни вноски до прекратяване на договора. Сочи,че с покани от 16.01.2019 г. и 22.11.2018 г. ищецът претендирал наем след прекратяване на договора, поради което и претенцията за наемни вноски за пет месеца била неоснователна.  По тези съображения намира, че задължението на ответниците е погасено, поради което не се дължи претендираните суми по записа на заповед, които обезпечават задължения по договора за наем. По тези съображения намира иска за неоснователен, както срещу издателя, така и срещу авалиста и моли за отхвърлянето му. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответниците лично и чрез процесуален представител поддържат изложените в отговора на исковата молба доводи. Счита се, че искът е неоснователен, тъй като договорът за наем е прекратен предсрочно едностранно от ищеца през месец септември 2018г., поради което неоснователно се претендират наемни вноски след този период. С оглед на това в условие на евентуалност се моли за отхвърляне на иска за наемните вноски след посочения период.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№* г. по описа на ВРС, 50 състав, със заповед №* г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, е разпоредено „С.Н.О.“ ООД, и С.Д.М., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „С.“ ЕООД сумата от 4001,80 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 23.01.2018 г., с издател „С.Н.О.“ ООД и авалист С.Д.М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 09.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Ответниците са депозирали възражение на 04.07.2019 г., поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск по реда на чл. 422, ал. 1, т. 1 от ГПК.   

Приобщен към доказателствения материал на делото е и запис на заповед, издадена на 23.01.2018 г. от ответника „С.Н.О.“ ООД, с която същият се е задължил безусловно и неотменимо, без протест да изплати на  „С.“ ЕООД сумата от 4001,80 лв., с падеж на 23.04.2018 г. и място на плащане в гр. София. Записът на заповед е авалиран С.Д.М., видно от отбелязването върху него.

Видно от представения по делото договор за наем №* г., сключен между С.Н.О.“ ООД и „С.“ ЕООД, последният е предоставил за временно и възмездно ползване строително оборудване, като е уговорено наемната цена да се определя по издадено допълнително споразумение или фактура, а при липса на такова – в приемо-предавателен протокол. Съгласно чл.5, т. 1 от договора наемателят поема задължение да заплаща наемната цена в петдневен срок от издаване на фактурата. Уговорени са условията, при които договорът се прекратява, както и правата и задълженията на страните по него.

На основание чл. 146 от ГПК е отделено като безспорно между страните, че издаденият запис на заповед на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 от договора за наем обезпечава плащанията по договор за наем от 23.01.2018 г., както и че ответникът е заплатил наемна цена за периода от 23.01.2018 г. до 31.05.2018 г.

От представената покана изх. №85/28.11.2018 г. е видно, че „С.“ ЕООД е поканил „С.Н.О.“ ООД да заплати наемната цена за периода 29.06.2018 г. до 31.10.2018 г. на отдадените под наем строителни обекти – рециклирани блокчета, платно прозирна строителна ограда, стоманени подпори, като при неизпълнение е предупреден, че ще бъде начислена неустойка по договора.

Видно от покана изх. №5/16.01.2019 г. „С.“ ЕООД е поканил „С.Н.О.“ ООД отново да заплати наемната цена с предупреждение, че от 16.01.2019 г. едностранно прекратяват договора, поради неизпълнение на задълженията по него. Установява се, че за периода от м.06.2018 г. до м. 12.2018 г. задължението възлиза на 1967,08лв.

Видно от представения приемо-предавателен протокол от * г., подписан от „С.“ ЕООД и свидетел Р. Т., е отбелязано предаване на строително оборудване, като е изписано, че наемателят не е открит и имотът е неохраняем. Удостоверено е задължение за плащане на наемна цена от 2799,68лв.

От показанията на свидетеля Н. Й. К. се установява, че ищецът е отдал под наем на „С.Н.О.“ ООД строително оборудване – ограда с блокчета и подпори, като ответникът често забавял плащанията. Издавала се фактура за наемната цена след тридесето число на месеца, като слжители на ищеца напомняли на клиентите за допуснатата забава на плащанията. Излага , че през месец септември управителят на „С.Н.О.“ ООД спрял да отговаря на обажданията. Свидетелят споделя, че заедно с друг колега отишли да приберат оборудването в края на януари 2019 г., където нямало охрана и представител на дружеството. Обектът бил със свободен достъп- „разграден“, ограден единствено с оградата, отдадена под наем, която служители на „С.“ ЕООД прибрали. Автоматично в системата на ищцовото дружеството се генерирал приемо-предавателен протокол за върнатото оборудване.

От показанията на свидетеля Л.Б.Д., се установява, че свидетелят е виждал обекта ограден със железни пана, като понастоящем бил ограден с мрежа. Минавал често край този обект и „мисли, че“ след септември 2018 г. не бил виждал металната ограда на него.

            Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на формира следните правни изводи:

Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д.№* г. по описа на ВРС, 50 състав.

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо на вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Последната, е обоснована с представен по чл.417 т.10 ГПК документ - запис на заповед от 23.01.2018 г., издадена от ответника С.Н.О.“ ООД и авалиран от ответника С.  М., за сумата от 4001,80 лв.

Съдът намира, че представеният по делото запис на заповед съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ реквизити. В текста на документа представен по настоящото дело, е означено, че се касае за запис на заповед, и издателят е поел безусловно задължение да заплати сочената в ценната книга сума. Ценната книга е подписана от издателя си /автентичността на подписа не е оспорена от ответника/, поради което и съдът приема, че е налице валидно менителнично правоотношение между ищеца и ответника. Същият е авалиран от втория ответник, като надлежно е извършно отбелязване върху записа на заповед и е подписа от него. Записът на заповед е с определен по реда на чл.486, ал.1 от ТЗ падеж – на определена дата, която е настъпила и към датата на сезирането на съда.

Записът на заповед е едностранна, абстрактна сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си. В тази връзка, видно от данните по делото, в случая ищецът твърди, че има вземане, произтичащо от запис на заповед , като липсват каквито и да е твърдения в исковата молба този запис на заповед да е издаден във връзка с договорни отношения между страните по делото, за да обезпечи действието на сключен между тях договор. Предмет на предявения иск е дължимостта на сумите – предмет на издадената заповед за изпълнение. Когато то е заявено за изпълнение като произтичащо от запис на заповед, който съставлява самостоятелно основание за дълга, записът на заповед е едновременно и основание, и доказателство за съществуване на вземането. Вътрешното каузално отношение, послужило като повод за издаване на ценната книга, не е елемент от основанието на предявения иск, нито изискване за неговата редовност. Изследването на каузалните правоотношения при реализиране на менителничните права по записа на заповед при предявен иск по реда на чл.422 ГПК е въпрос, свързан със защитната процесуална позиция на ответника, който безспорно за да предизвика отхвърляне на предявения срещу него иск може да направи освен своите абсолютни възражения досежно формата или съдържанието на менителничния документ, така и/или лични такива, произтичащи от отношенията  с кредитора по ефекта. Този тип възражения са защитно средство срещу твърдяната материална незаконосъобразност на изпълнителното основание, но тяхното естество определя и разпределението на доказателствената тежест по иска, предявен след оспорване на издадената заповед за изпълнение (така ТР №4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Изрично в този смисъл е и решение № 143/01.02.2013 год. по т.д. № 870/2011 год., съобразно което кредиторът следва да доказва възникване и съществуването на такова задължение само при въведени конкретни възражения от длъжника.

В конкретния случай, наличието на каузално правоотношение въз основа, на който е издаден записа на заповед не се оспорва от ищеца, поради което по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че същият обезпечава задължението за плащане на наемната цена по договор за наем от 23.01.2018 г.

При това ответникът – издател на ценната книга с оглед твърденията за наличие на каузално правоотношение между страните, в негова тежест е възложено установяване на изпълнението на задълженията си за заплащане на сумата по договора за наем, както и едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца и момента, в който е сторено това.

В тази връзка ответникът е ангажирал гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д., от които обаче не се установяват твърдените  обстоятелства. На първо място, показанията на свидетеля Д. са вътрешнопротиворечиви относно фактите, установени по делото. Първоначално свидетелят заявява, че познава управителя на С.Н.О.С. и Димитър Митеви, като впоследствие заявява, че не знае коя е тази фирма. Уточнява, че знае, че Д. има фирма и ползва под наем платна и микробус, като уклончиво обяснява, че последно е виждал железни пана – ограда на обекта на ответника през м. септември 2018 г. Съдът намира, че показанията на свидетеля почиват на предположения, несигурни и уклончиви са, поради което не следва да се кредитират. Още повече, от същите не се установява релевантния по делото факт относно моментът и начина на прекратяване на договорната връзка между страните по делото, едностранно от наемодателя и причините за това.

От друга страна, за установяване момента на връщане на наетите вещи от ищеца са ангажирани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира. От показанията на свидетеля Караиванов се установява, че строителното оборудване, предмет на договора за наем е изнесено от обекта на ответниците в края на м. януари 2019 г., за което е съставен предавател протокол, подписан от свидетел. Еднопосочно на твърдяното е представен такъв, носещ подпис на трето неучастващо в спора лице, в който е отбелязано изнасяне на оборудването от обекта на ответниците на 31.01.2019г.

Същевременно, по делото са представени покани, достигнали до знанието на ответника, от които се установява, че ответникът „С.Н.О.“ дължи заплащане на наемни вноски по фактури, като с втората покана е предупреден, че ще се счита договорът за наем развален от януари 2019 г.

Уговорките на страните, съобразно представения по делото договор от 23.01.2018 г., съдържат задължение за плащане на наемната цена за срока на договора, като доказателства в тази насока за периода от юни 2018 г. до януари 2019 г. не са ангажирани по делото. Ищецът е признал, че за периода до 31.05.2018 г. наемната цена е заплатена и е удостоверил в поканата за плащане, че задължението на ответника „С.Н.О.“ за периода  юни 2018 г. до януари 2019 г., за което са издадени фактури от 29.06.2018 г. до 28.12.2018 г., възлиза на сумата от 1967,08лв. Доколкото с поканата е заявено, че договорът се прекратява от 16.01.2019 г., а оборудването е предадено по-късно, съдът намира, че не може да се търси наемна цена за месец януари по прекратения договор, като същата би била дължима на друго основание, но не и въведеното в настоящия процес – по договора за наем.

С оглед на изложеното съдът намира искът за основателен и доказан за сумата от 1967,08лв., поради което за разликата до пълния предявен размер от 4001,80лв. следва да бъде отхвърлен.

Предвид наличието на валидно авалиране на задължението по записа на заповед от ответника С.М., съдът намира, че искът, основан на менителничния ефект, за доказан по основание и до посочения по-горе размер и по отношение на този ответник, който е солидарно задължен с издателя на ценната книга.