Решение по дело №138/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 133/12.09.2013 год., постановена по Н.ч.х.дело № 1246/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия С. А. Л. от Г.К. за виновен в това, че на 26.08.2012 год. в Г.К. причинил на Д. Д. Д. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лицето и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв. С присъдата съдът е осъдил С. А. Л. да заплати на Д. Д. Д. сумата от 1800 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, както и сумата 34.80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 1834.80 лв., считано от 26.08.2012 год., до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер от 4334.80 лв., като недоказан и неоснователен. Осъдил е подсъдимия С. А. Л. да заплати на Д. Д. Д. сумата от 738.00 лв., представляващи направените по делото разноски, от които 12 лв. за държавна такса, 6 лв. за призоваване на свидетел и 720 лв. за адвокатско възнаграждение; както и да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд 73.39 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Присъдата е обжалвана от подсъдимия С. А. Л. от Г.К., чрез защитника му – А.З., като във въззивната жалба се твърди, че при така събраните доказателства не можело да се приеме, че подсъдимия е извършил деянието при пряк умисъл. Излагат се съображения, че първоинстанционния съд незадълбочено, непълно и неправилно е изследвал въпроса за доказване на обективната и субективната страна на изпълнителното деяние, и дали въпросния „удар” не бил вследствие само на защитни действия, както и дали не е налице съпричиняване вследствие бутането на пострадалия Д. в тялото на подсъдимия Л. и падане на плочките, от което са получени нараняванията на пострадалия. Счита, че като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства или съпричиняване следвало да се вземат предвид и нанесените обиди, провокативни действия, бутане и хули от страна на частния тъжител на подсъдимия. Изразяват се в жалбата съмнения относно характера на телесната повреда, обуславящ извода на съда за наличието на сътресение на мозъка без загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, като в тази връзка по делото не била поискана съдебномедицинска експертиза, която да установи характера и степента на увреждането. Развиват се съображения, че не следвало да се кредитират изцяло показанията на св.Иво Каменов, който бил и актосъставител на акта по УБДХ на подсъдимия, като следвало да се има предвид връзката на бащата на частния тъжител, работещ в системата на МВР, с този свидетел, и колегиалните отношения между двамата поставяли под съмнение безпристрастността на показанията му. Излагат се и доводи, че подсъдимия е студент в НСА, младеж в началото на житейския си път, поради което наложената глоба, ведно с размера на гражданския иск, се явявали завишени по размер и несъразмерни. Защитникът на подсъдимия моли с жалбата да бъде отменена изцяло първоинстанционната присъда, вместо което подсъдимия да бъде оправдан по предявеното му обвинение по чл.130 ал.1 от НК. Алтернативно моли обжалваната присъда да бъде изменена, като наложеното наказание „глоба” бъде намалено към минималния размер от 1 000 лв., а присъденото обезщетение по гражданския иск бъде изменено по справедливост. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подсъдимият Л. в хода на съдебните прения твърди, че не е искал да извърши деянието, а действал при самозащита, като моли да бъде намален размера на наложената му глоба, тъй като бил студент и нямал доходи.

Ответникът по жалбата – частния тъжител и граждански ищец Д. Д. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Повереникът му изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че авторството на деянието е доказано по безспорен начин от всички събрани по делото доказателства – преки и косвени. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като претендира направените разноски във въззивното производство.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение на подсъдимия. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като при проведеното от въззивната инстанция съдебно следствие не са извършени процесуално-следствени действия в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. А. Л. е роден на 19.10.1993 год. в Г.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, студент в НСА, не е женен, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

На 26.08.2012 год. след полунощ, около 03.30 часа подс. Л., заедно със свидетеля К. Д., посетили дискотека „К. *”, намираща се в Г.К., в хотелски комплекс „А.”. Там двамата се настанили на маса в близост до пътеката в заведението. В същото заведение бил и частния тъжител Д. Д.. По време на престоя им в заведението подсъдимият и тъжителят Д. имали телесен контакт, като последният бутнал с рамо първия, вследствие на което през останалото време на престоя им в заведението двамата се наблюдавали враждебно един друг. По - късно същата нощ подсъдимият Л. отишъл при един от охранителите в заведението, който бил негов познат от няколко години – св. Е. А., на кого се оплакал от поведението на тъжителя Д. Д.. Свидетелят не взел отношение, но помолил подсъдимия да напусне дискотеката, за да не възникне инцидент. Около 06.00 часа подс. Л. и св.Д. излезли заедно от заведението и се озовали пред входа му. В близост до стълбите, водещи към тротоара пред хотела и паркинга на същия, на плочника, подс.Л. видял тъжителя Д., насочил се към него и в движение му нанесъл удар с юмрук в предната част на лицето. От удара пострадалият Д. паднал на земята назад, като си ударил в стълбите главата, от която започнало да му тече кръв. Без да се спира при тъжителя Д., подс.Л. променил посоката си на движение и се отправил кьм входа на хотела. По същото време св. И. К. – полицейски служител в РУП - К., който същата вечер бил на работа, се намирал в служебен автомобил, паркиран на паркинга пред входа на дискотека „К. *” с предницата на автомобила, насочена към хотела и входа на дискотека „К. *”, видял и непосредствено възприел случилото се между подсъдимия и пострадалия. След като възприел нанасянето на удара от подсъдимия на тъжителя и падането на последния на земята, св. Каменов веднага излязъл от автомобила и се насочил към подсъдимия, като го спрял, легитимирал се, задържал го и го отвел в РУП- К.. Междувременно колегата на св.К. извикал екип на „Спешна помощ”, които да окажат медицинска помощ на пострадалия, тъй като от главата му течала кръв. Тъжителят Д. бил транспортиран в М. „Д. А. Д.” – Г.К., където бил приет за преглед в 6.15 часа, а по- късно същият ден бил настанен за лечение в Хирургично отделение, където престоял 5 дни до 01.09.2012 год., с мнение за временна нетрудостопосбоност. След това пострадалият се прибрал в дома си, където около 20 дни прекарал на легло, обгрижван от свидетеля Б., тъй като имал главоболие и световъртеж.

Видно от Съдебно - медицинско удостоверение № 180/2012 год., пострадалият Д. бил прегледан от съдебен лекар същия ден - на 26.08.2012 год. в 12 часа, при който преглед били констатирани разкъсно- контузна рана, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната предмишница, както и сътресение на мозъка. В съдебно-медицинското удостоверение е посочено, че описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет или тьпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания /който е съобщил, че на 26.08.2012 год. около 05.00 часа бил бит и повален на земята от непознато му лице, като загубил съзнание и бил приет на лечение в М. „Д. А.Д.” – Г.К./. Съдебният лекар е посочил в удостоверението още, че разкъсно-контузната рана на лицето и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия С. Л., дадени в хода на съдебното следствие, проведено от първоинстанционния съд, на които настоящата инстанция дава вяра отчасти; от показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд свидетели И. К., В. Й., Р. Б. и Р. И., които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите К. Д. и Е. А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра отчасти; както и от писмените доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля И. К., тъй като същият е непосредствен очевидец на случилото се на инкриминираната дата между подсъдимия Л. и тъжителя Д., тъй като показанията му са логични, последователни, кореспондиращи и с другите доказателства по делото, като свидетелят не се е показал като явно заинтересован от изхода на същото и не са налице каквито и да било данни, внасящи съмнение в достоверността на показанията му. Така, посоченият свидетел установява по безпротиворечив начин, че на инкриминираните дата и място – на 26.08.2012 год. на стълбите пред входа на дискотека „К. *”, находящ се в хотел „А.” в Г.К., около 06.00 часа сутринта, непосредствено е наблюдавал излизането на подсъдимия от заведението, насочването му към тъжителя /който по същото време стоял на стълбите към тротоара и паркинга на хотела/, нанасянето на удар с юмрук от подсъдимия в областта на лицето на тъжителя и падането на последния на земята. Установява се също от показанията на св.К., че е наблюдавал случилото се от полицейския автомобил, който е бил паркиран с предницата си към хотела, от разстояние по-малко от 10 метра, като именно действията на подсъдимия спрямо тъжителя са принудили св.К. и колегата му да излязат от полицейския автомобил и да предприемат действия по установяване и задържане на подсъдимия, респ. извикване на екип на „Спешна помощ” за тъжителя, от главата на който течала кръв. Видно е от показанията на този свидетел също, че подсъдимия е излязъл от заведението сам и след тъжителя, като тъжителят не е нанасял удар на подсъдимия, нито е замахвал към него. Показанията на св. К. се подкрепят и от съдебно-медицинското удостоверение, издадено на тъжителя от съдебен лекар още същия ден, в което са визирани обективните находки за нанесени на пострадалия телесни увреждания, констатирани при извършеното освидетелстване на същия, напълно съответстващи на показанията на свидетеля К. по отношение на времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията. Следва да бъдат кредитирани изцяло и показанията на свидетелите В. Й. и Р. Б., които са логични, последователни и кореспондиращи помежду си, доколкото същите съдържат данни за здравословното състояние на пострадалия Д. в периода от време непосредствено и за около 20 дни след деянието, макар и същите да не установяват факти и обстоятелства, свързани с осъществяване на самото престъпление. А що се отнася до показанията на св.И., то същите не следва да се обсъждат, доколкото този свидетел не е бил очевидец на случилото се между подсъдимия и частния тъжител, а е възприел фактическата обстановка след инцидента, когато подсъдимия вече е бил задържан, а тъжителя се качил в линейката.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс.Л., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, в частта им, с която установява, че в заведението тъжителят дошъл до него и му казал в ухото „боклук”; че на тръгване от дискотеката тъжителят вървял след подсъдимия и св.Д., като псувал подсъдимия и му казвал „рус педераст”; че на стълбите до тротоара тъжителят замахнал да го удари и подсъдимият се предпазил, като тъжителят се ударил в ръката му, при което загубил равновесие и паднал напред на земята. Обясненията на подсъдимия в посочените части са нелогични, противоречиви и не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от другите доказателства по делото, кредитирани от съда и обсъждани по-горе в мотивите. Така, обясненията на подсъдимия в частите им досежно твърдяното поведение на тъжителя в дискотеката не се подкрепят от каквито и да било други доказателства по делото. Що се отнася до твърденията му относно случилото се при излизането му от заведението и на стълбите до тротоара, то обясненията на подсъдимия се опровергават по категоричен начин от показанията на св.Каменов, съгласно които тъжителят вече е бил до стълбите, когато подсъдимият е излязъл сам от заведението, насочил се е към тъжителя и в движение му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, при което тъжителят паднал на земята, а подсъдимият променил посоката си на движение и тръгнал към входа на хотела; както и че тъжителят не е удрял и не е замахвал да удари подсъдимия. В същото време свидетелят К. Д. заявява, че не видял пострадалият Д. Д. да се е ударил в ръката на дееца, а от замаха към подсъдимия залитнал и от инерцията паднал на земята, т.е. обясненията на подсъдимия досежно тези твърдяни факти и обстоятелства не се подкрепят и от показанията на св.Д. По изложените по-горе съображения относно некредитирането на обясненията на подс.Л. досежно случилото се при излизането му от дискотеката и на стълбите към тротоара и паркинга пред хотела, не следва да бъде давана вяра и на показанията на свидетелите Д. и └. в частите им, в които също установяват, че при излизането на подсъдимия и св.Д. тъжителят вървял след тях и ги обиждал /св.Д./, както и че тъжителят посегнал с юмрук към подсъдимия, който вдигнал ръце, за да се предпази, при което тъжителят паднал на земята /св.Д. и А./. В тези части показанията на посочените двама свидетели се опровергават от обсъжданите по-горе показания на св.К., кредитирани от съда. Още повече, че показанията на свидетелите Д. и А. са взаимно противоречиви – св.Д. твърди, че тъжителят замахнал към подсъдимия, като без да има физически контакт помежду им залитнал и от инерцията паднал на земята, докато св.А. установява, че тъжителят се засилил към подсъдимия, който посегнал с ръка, за да се защити, без да уточнява дали подсъдимия е нанесъл удар на тъжителя. Ето защо настоящата инстанция намира, че обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д. и А. в посочените по-горе части представляват опит да се изгради защитна версия в полза на подсъдимия, целяща да го оневини, като двамата свидетели са приятели на подсъдимия и са се показали като явно заинтересовани от изхода на делото, поради което правилно не са били кредитирани от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият С. Л. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 26.08.2012 год. в Г.К., причинил на тъжителя Д. Д. от Г.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лицето и сътресение на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

От обективна страна престъплението е осъществено от подс.Л., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на тъжителя Д., от който последния паднал на земята, вследствие на което е била увредена телесната му неприкосновеност, причинявайки му разкъсно- контузна рана на главата, оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и дясната предмишница, както и сътресение на мозъка. Разкъсно-контузната рана на главата и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до разстройство на здравето на тъжителя, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а другите посочени телесни увреждания са му причинили болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието – причинена лека телесна повреда на тъжителя по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от преки и косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод относно авторството на деянието – че автор на същото е именно подсъдимият С. Л., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяването му, като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните увреждания на тъжителя да са причинени на друго място, по други време и начин, както и от други лица.

От субективна страна престъплението подсъдимият А. е извършил при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – от начина на причиняване на телесната повреда /нанасяне на удар с твърд тъп предмет – юмрук/, както и от силата на удара и неговата насока /в областта на главата/, при което подсъдимият, с оглед нивото на физическото му и психическо развитие, е съзнавал и пряко целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция споделя крайният извод на първоинстанционния съд – че подс.Л. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, за което му е предявено обвинение по частен ред.

С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че оплакванията на защитника на подсъдимия, изложени във въззивната жалба и подõържани и в съдебно заседание – досежно липсата на умисъл при осъществяване на деянието от подсъдимия, неправилно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно осъществяването на изпълнителното деяние на престъплението и незадълбочено, непълно и неправилно изследване на въпроса за доказване на обективната и субективната страна на изпълнителното деяние на престъплението, са неоснователни. Неоснователни са и направените с жалбата доводи за наличие на съпричиняване от страна на тъжителя за настъпване на вредоносния резултат, доколкото по делото не са събрани каквито и да било доказателства за наличие на противоправно поведение от страна на тъжителя спрямо подсъдимия, с което тъжителят да е допринесъл за настъпване на общественоопасните последици.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. Л. за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен по частен ред, като при условията на чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба”. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на подсъдимия за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години и алтернативно - наказание „пробация”. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание „глоба” съдът е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, младостта му, типичната степен на обществена опасност на деянието; и като отегчаващи – извършването на публично място и в тъмната част на денонощието, като е приел, че на подсъдимия следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, близо до минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на 1 500 лв. Настоящата инстанция намира, че при определяне размера на административното наказание „глоба” на подс.Л. за извършеното престъпление, първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като освен съобразените от първоинстанционния съд, като такива следва да бъдат отчетени още и направените частични самопризнания от подсъдимия, ниската степен на обществена опасност на дееца, както и недоброто му материално състояние /от данните по делото е установено, че подс.Л. е студент, не работи и не реализира доходи/. Не без значение в тази връзка е и начинът на извършване на престъплението – чрез нанасяне само на един удар с юмрук, като повечето от телесните увреждания на пострадалия са причинени от падането му на земята вследствие на удара. Освен изложеното по-горе относно допълнителните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при индивидуализацията на наказанието, следва да се държи сметка и за императивната разпоредба на чл.47 ал.1 от НК, съгласно която глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при нейното определяне се прилагат и разпоредбите на глава пета от НК. Това очевидно не е сторено от първоинстанционния съд, с оглед изложеното по-горе относно семейното положение и имотното състояние на подс.Л. вкл. и липсата на реализирани от него доходи. Същевременно, при индивидуализацията на наказанието на подс.Л. първоинстанционният съд неправилно е отчел като отегчаващо отговорността му обстоятелство факта, че деянието било извършено на публично място и то в тъмната част на денонощието, тъй като тези посочени две обстоятелства по същество нямат отношение към степента на обществена опасност на деянието /която самият пърÔоинстанционен съд е определил правилно като типична за този вид престъпления/. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че наложеното от първоинстанционния съд административно наказание „глоба” на подс.Л. по размер се явява явно несправедливо – очевидно несъответстващо на характера и тежестта на престъплението, на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като същото не е съобразено с имотното състояние и с доходите на подсъдимия, както и с целите на личната и генералната превенция на наказанието по чл.36 от НК. Ето защо, следва административното наказание „глоба”, наложено на подс.Л. за извършеното престъпление, предмет на настоящото производство, да бъде определено в абсолютния минимален размер на това наказание, предвиден в закона, а именно: в размер на 1 000 лева. Посоченото налага обжалваната присъда да бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК при приложението на чл.78а от НК на подс.Л. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., като бъде намален размера на това наказание от 1500 лв. на 1 000 лв., като настоящата инстанция намира, че наказание в посочения размер би било в пълна мяра достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Жалбата е частично основателна и в гражданско-осъдителната част на присъдата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за приложение на института на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като е осъдил подс.Л. да заплати на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 1 800 лв., както и обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди в размер на 34.80 лв. /за потребителска такса за болнично заведение/, като е отхвърлен предявения от тъжителя против подсъдимия граждански иск в частта му за претърпените от престъплението неимуществени вреди за разликата над 1 800 лв. до пълния му размер от 4 300 лв., или общо гражданският иск е отхвърлен за разликата от 1834.80 лв. до пълния предявен размер на гражданския иск от 4334.80 лв., като неоснователен и недоказан. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че вследствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, на тъжителя са били причинени имуществени /потребителска такса/ и неимуществени вреди от нанесените множество увреждания на телесната неприкосновеност на тъжителя, посочени по-горе в мотивите, които са пряка и непосредствена последица от деянието, и които несъмнено са довели до немалки по интензитет болки и страдания. Не без значение е обстоятелството, че посочените телесни увреждания на тъжителя са наложили болничното му лечение в продължение на пет дни, при което същият е претърпял и допълнителни неудобства. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният граждански иск е основателен, но завишен по размер. Това е така, тъй като съгласно критерия за обезщетяване на причинените от престъплението неимуществени вреди по справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, въззивният съд намира, че за възмездяване на причинените от престъплението неимуществени вреди са необходими и достатъчни 1 200 лв. Ето защо, следва да бъде изменена обжалваната присъда и в частта й, с която е осъден подсъдимия да заплати на пострадалия Д. сумата от 1 834.80 лв., представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, като бъде отменена в частта за разликата над 1 234.80 лв. до уважения размер от 1 834.80 лв., вместо което следва гражданския иск в тази му част да бъде отхвърлен. Предвид този изход на делото следва да бъде отменена присъдата и в частта й, с която подсъдимия С. Л. е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса, за разликата над 50 лв. до 73.39 лв.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че в останалата й част/извън наложителните изменения в наказателната и гражданско-осъдителната й части, посочени по-горе/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена в тази й част.

При този изход на делото следва да бъде осъден подс.С. Л. да заплати на частния тъжител направените пред въззивната инстанция разноски по делото – за адвокатско възнаграждение, в размер на 450 лв.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл. 334 т.3 и т.6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и ал.3 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 133/12.09.2013 год. по Н.ч.х.дело № 1246/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в ЧАСТТА Й, с която за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1 от НК, на основание чл.78а от НК на С. А. Л. от Г.К., с ЕГН *, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., като НАМАЛЯВА административното наказание„глоба” от 1 500 лв. на 1 000 лв.

ИЗМЕНЯВА присъда № 133/12.09.2013 год. по Н.ч.х.дело № 1246/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като я ОТМЕНЯВА в частта й, с която С. А. Л. от Г.К., с ЕГН *, е осъден да заплати на Д. Д. Д. от Г.К., с ЕГН *, обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди, за разликата над 1 234.80 лв. до 1 834.80 лв., вместо което п о с т а н о в я в а:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д. от Г.К., с ЕГН *, против С. А. Л. от Г.К., с ЕГН *, граждански иск за обезщетение за претърпени от престъплението имуществени и неимуществени вреди, за разликата над 1 234.80 лв. до 1 834.80 лв.

ОТМЕНЯВА присъда № 133/12.09.2013 год. по Н.ч.х.дело № 1246/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която С. А. Л. от Г.К., с ЕГН *, е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, за разликата над 50 лв. до 73.39 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА С. А. Л. от Г.К., с ЕГН *, да заплати на Д. Д. Д. от Г.К., кв. „В.”, бл.*, А.*, с ЕГН *, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи направени разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.