Р Е Ш Е Н И Е
№374/5.2.2016г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ
състав,
в публично заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и шестнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия
Михайлов гр. дело №13232 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от И.Г.Н.,
ЕГН ********** *** срещу ВСОУ “Н.Б.”” с административен адрес ***,
представлявано от Д.И. в качеството й на директор, с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1,
2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване
уволнението на ищеца за незаконно, неговата отмяна и възстановяване на
предишната работа, както и за заплащане на парично обезщетение в размер на 3597 лева за периода от шест месеца от оставането си
без работа,
съобразно допуснато изменение на предявения иск в о.с.з. проведено на
18.12.2015г.
В исковата молба, уточнена с молба от 27.11.2015г. ищеца
твърди, че е заемала длъжността „Учител гимназиален етап” по силата на ДТ №
РД-08-28/23.09.2009г., изменен с допълнително споразумение № РД-11-1201 от
16.06.2015г., по силата на което е заела длъжността „Младши възпитател начален
етап” на осн. чл. 67, ал.1, т.1 КТ
за неопределено време. Сочи, че на 23.09.2015г.
й е връчена Заповед № РД-11-33/23.09.2015г., по силата
на която й е прекратено трудовото правоотношение (ТПО), на осн. чл.63, ал.3 КТ – поради незаемане на длъжност (заличен трудов
договор). Излага, че в процесната заповед се посочено,
че ищцата била заела длъжността „Учител, общообразователен учебен предмет в
прогимназиален етап”. Процесната заповед се отпорва
като незаконосъобразна. Излага се, че до момента на прекратяване на ТПО
ищцата е замела длъжността „Младши възпитател начален етап”, като е отказала да
бъде променено ТПО от безсрочно в срочно, посредством отказ от подписване на
допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2015г. Твърди, че
съществуващото безсрочно ТПО по заеманата от нея длъжност „Младши възпитател
начален етап”, не може да бъде прекратено по инициатива на работодателя на осн.
чл. 63, ал.3 КТ, а само по взаимно
съгласие, каквото тя не е дала. Намира заповедта и за
незаконосъобразна на осн. чл. 8, ал.1 КТ. Твърди, че между работодателя и ищеца е
съществувала само устна уговорка за преминаване от заеманата от нея длъжност
„Младши възпитател начален етап” на длъжност „Учител, общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап”. Сочи се, че е изготвено и заявление за
преминаване в посочената това длъжност, с което ищеца дава съгласие да заема
същата, но при представяне на допълнително споразумение за заемане на новата
длъжност „Учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап”, в
същото е посочено, че същата следва да се заеме в срок до 15.06.2016г., като
твърди, че липсва уговорка между страните за промяна на ТПО от безсрочно в
срочно. Гореизложеното мотивирало ищцата да откаже да подпише
предложеното й допълнително споразумение за заемана на новата длъжност.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че процесната заповед, с която се прекратява ТПО на
ищцата е законосъобразна. Оспорва се твърдението, че
до прекратяване на ТПО със заповедта от 23.09.2015г. ищцата
е заемала длъжността „Младши възпитател начален етап”, доколкото със заявление
№ 1417/10.09.2015г. адресирано до работодателя, ищцата е изявила желание да
премине от длъжността „Възпитател” , на длъжност „Общообразователен предмет”, която е учителска длъжност. Това
желание на ищцата било удовлетворено от работодателя с поставяне на положителна
резолюция върху заявлението. Твърди се, със
заявлението ищцата е релевирала искане за заемане на новата длъжност в
процесния едногодишен срок, което й желание също било уважено от работодателя.
Не се оспорва от ответника, че изготвеното допълнително
споразумение № РД-11-17/15.09.2012г. по повод
заеманата нова длъжност не е подписано от ищцата, като се развиват твърдения за
мотиви различни от посочените от страна на ищцата за неговото неподписване. Сочи се, че след като служителя е отказал да подпише допълнителното
споразумение за заемане на новата длъжност, съобразно изразеното от нея
желание, на осн. чл. 63, ал.3
КТ работодателя приел, че ТПО за тази нова длъжност се явява невъзникнало.
Излагат се възражения в отговорът на исковата молба, като се сочи,
че в личното трудово досие на същата липсват документи удостоверяващи
възможността на последната да заема длъжност „Възпитател”. Сочи, че ищцата е приложила диплом №46700/22.07.2015г. от Шуменски университет едва с приложения към исковата си
молба по гр. дело № 13800/2015г.
В съдебно заседание ищеца чрез
адвокат Дочев, пледира исковата молба да бъде уважена, като бъде отменено
уволнението и същата бъде възстановена на заеманата длъжност.
Ответникът редовно уведомен,
представлява се от адв. Пейчева, която излага доводи за неоснователност на
предявените искове, съответно за законосъобразност на процесната заповед за
уволнение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна
следното:
От представения по делото
трудов договор № РД-08-28/23.09.2009г. се установява, че ищцата се намира
в трудово правоотношение (ТПО) ответника, като заема при последния длъжността
„учител гимназиален етап”, като посочена длъжност е уговорено да бъде заемана
до завръщане на титуляра.
С допълнително споразумение
№РД-11-1201/16.06.2014г. е изменен ТД №
РД-08-28/23.09.2009г., като ищцата преминава на длъжност „младши
възпитател начален етап”, която длъжност е уговорена да бъде заемана за неопределен срок.
Със заявление № 1417/10.09.2015г.
ищцата е релевирала искане до ответника, да бъде назначена от длъжност
„възпитател” на длъжност „общообразователен предмет”. Върху заявлението е
поставена положителна резолюция, с посочване на длъжността „учител по
изобразително изкуство” за една година до 15.06.2016г.
Представено е допълнително
споразумение № РД-11-17/15.09.2015г., без положен подпис от страна на ищеца в
същото, от което се установява, че на ищцата е предложена длъжност „Учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап”.
Със заповед №
РД-11-33/23.09.2015г. е прекратено ТПО на ищеца, като в заповедта е посочено,
че същата заема длъжността „Учител, общообразователен предмет в прогимназиален
клас”.
Представен е препис от трудова
книжка серия № 489425 на ищцата, от която се установява, че последното
записване в последната под графа „длъжност” е посочена длъжността „младши
възпитател”.
От заключението на назначената
съдебно – счетоводна експертиза на в.л. Д. П. се установява, че последното
брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението
възлиза на 599,50 лева, при което за период от шест месеца обезщетението би
възлизало на 3597,00 лева.
В хода на съдебното производство
е разпитана свидетеля Ирена Динева Митева, заемаща длъжност „помощник -
директор” при ответника, която сочи, че в началото на месец септември 2015г. на
ищцата й било предложено да заема длъжността „учител по изобразително
изкуство”, като сочи, че й е известно, че в последствие същата отказала да
подпише допълнителното споразумение.
Предвид така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Редът за изменение на
трудовото правоотношение е уреден в чл.119 КТ, където е формулиран принципа за изменяемост на
съдържанието на трудовото правоотношение по съгласие на страните. Предвид изискването за
писмена форма за възникването на трудовото правоотношение, за да е валидно изменението, съгласието за него следва да е постигнато
също в писмена форма. Не е допустимо
сключване на договор за изпитване с работник или служител,които вече е имал
сключен с работодателя окончателен трудов договор- за същата работа,за която е
сключен окончателния договор.Няма пречка обаче да се сключи договор за
изпитване с такъв работник или служител, който
вече е работил при същия работодател по окончателен трудов договор, ако договорът се сключва за нова трудова функция, т.е.-
за друга длъжност,при която се изпълнява различна по характер трудова
функция,такава,каквато до този момент работникът или служителя не е
изпълнявал.Тъй като по правната си природа промяната на съдържанието на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие,представлява сключване на нов
договор между същите страни - промяната действа от момента на постигане на
съгласието за нея и съответно от този момент престава да действа постигнатата
предходна договорка,която е изменена с новата.На това основание – ако по реда
на чл.119 от КТ е постигнато между страните писмено съгласие за изменение на
осъществяваната трудова функция – не е недействителна уговорката за срок за
изпитване между работник и работодател, между които вече е съществувало трудово
правоотношение,но за друга длъжност.
Преведено гореизложеното към
настоящия казус се установява, че ищцата е заемала длъжността „младши възпитател
начален етап”, която длъжност е уговорена да бъде заемана за неопределен срок, по силата на допълнително споразумение
№РД-11-1201/16.06.2014г., с което е изменен ТД № РД-08-28/23.09.2009г., с който
е възникнало ТПО между страните. Не се спори между страните, че ищцата е
отправила искане до ответника, чрез директора на учебното заведение да бъде
преместена на нова длъжност, което желание е обективирано в писмено заявление
№1417/10.09.2015г. Не се спори също така между страните, че директорът на учебното
заведение е положил резолюция с положителен характер във връзка със заявлението
на ищцата, като е посочи, че новата длъжност „учител по изобразително изкуство”
следва да бъде заета в срок за една
година.
Гореизложеното налага отговор на
въпроса, дали с депозиране на заявлението от ищцата и полагане на резолюция от
представляващия ответника, между страните е постигнато надлежно, валидно
писмено съгласие по видът на новата длъжност, която следва да бъде заета и
условията по заемане на същата. Анализът на съдържанието на документа, а и
предвид останалите писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство навежда на отрицателен отговор по посочения въпрос. В заявлението
си ищцата не е направила искане за превръщане на безсрочното си ТПО в срочно
при заемане на новата длъжност. Това условие е едностранно поставено от
работодателя, без наличието на надлежно, писмено и предварително съгласие от
ищцата, при което не може да бъде прието, че е налице надлежно изменение на ТПО
с изготвяне на допълнително споразумение № РД-11-17/15.09.2015г., което ищцата
е отказала да подпише. Ирелевантно е обстоятелството, дали ищцата е била
запозната предварително с условията на предлаганата й нова длъжност, която
предпоставя изменение на безсрочното й ТПО в срочно такова, доколкото липсва
надлежно писмено съгласие по този параметър на изменение на ТПО по см. на чл.
119 КТ. Както съдът вече посочи, съобразявайки се със съдебната практика, в
случая обективирана в Решение № 765/11.01.2011г., постановено по гр.дело №
228/2010г. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, една такава уговорка между страните
по ТПО за превръщането му от безсрочно в срочно при заемане на нова длъжност
при същия работодател не е недействителна, стига обаче да е надлежно постигната
между страните с отправяне на волеизявление в тази насока и приемането му от
насрещната страна. В чл. 118 КТ е въведена забрана за
едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или
работодателя с единствено изключение - едностранно увеличение на трудовото
възнаграждение на работника от страна на работодателя. В съответствие с чл. 9 ЗЗД, всяко друго изменение на
уговорките в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжността,
времетраенето на договора, размера на отпуска, трудовото възнаграждение и
начина и периодичността на плащането му, продължителността на работното време и
пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено писмено
съгласие на страните по трудовото правоотношение, в този смисъл Решение № 216/17.07.2012г.,
постановено по гр.дело № 724/2011г. на ВКС, ІV ГО. С допълнителното
споразумение страните могат да уговорят изменение на ТПО от безсрочно в срочно,
стига тази уговорка да не съдържа порок на волята между договарящите.
Не се установи в случая страните
да са осъществили надлежно изменение на ТПО, по силата на което ищцата да е
заела нова длъжност, различна от досегашно заеманата такава. Този извод може да
бъде направен и от съдържанието на трудовата книжка, който по същността си е
официален удостоверителен документ, за вписаните в нея обстоятелства, като
записването в нея е възведено в задължение на работодателя. Видно от
съдържанието на трудовата книжка на ищцата в графа „длъжност”, предхождаща
отразеното прекратяване на ТПО с поставяне печат за продължителността на
трудовия стаж, е посочено, че същата е заемала длъжността „младши възпитател”,
която длъжност същата заема по силата на допълнително споразумение №
РД-11-1201/16.06.2014г. В трудовата книжка не е посочено, че ищцата е заемала
длъжност „учител” по отношение на която длъжност е прекратено трудовото й
правоотношение.
При тези доводи и доколкото съдът
прие, че в случая не е надлежно изпълнен фактическия състав на изменението на
ТПО по см. на чл. 119 КТ, то намира, че процесната заповед №
РД-11-33/23.09.2015г., с която е прекратено ТПО на ищеца, при посочена заемана
от последната длъжност „Учител, общообразователен предмет в прогимназиален
клас” е незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена, при което
предявения иск с правно осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен.
Поради основателността на
главния иск за отмяна на уволнението се явява основателна и акцесорната
претенция с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност, а
именно „младши възпитател начален етап”.
Досежно осъдителния
акцесорен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на обезщетение
по реда на чл. 225,
ал.1 от КТ, освен наличието на успешно проведен главен иск, в тежест на ищеца е
да докаже оставането си без работа поради уволнението и размера на претърпените
от това вреди през процесния период, в частност размера на брутното трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяване на трудовото правоотношение.
Не е спорно между страните, а е и
видно от осъщественото отбелязване в трудовата книжка на ищцата, че последната
заемана от нея длъжност е „младши възпитател” при ответника, от където следва
да бъде направен и извода, че след уволнението си същата не е заемала друга
длъжност по ТПО. От заключението на ССчЕ на в.л. П., което се кредитира от съда
изцяло, като обективно и компетентно дадено се установява, че размера на
брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец
предхождащ уволнението възлиза на 599,50 лева. ТПО е прекратено на
23.09.2015г., а устните състезания са приключили на 22.01.2016г., от което
следва че за този период на ищцата следва да й се присъди обезщетение за
оставане без работа. От заключението на в.л. П. се установява, че посоченото
БТВ за предхождащия уволнението месец е изчислено на база 21 р.д., при което дължимото
обезщетение за един ден оставане без работа възлиза в размер на 28,55 лева, при
което доколкото устните състезания са приключили ден преди изтичане на пълни
четири месеца от постановяване на уволнението, то на ищцата следва да се
присъди обезщетение в размер на 2369,45
лева (599,5 лв.х4м.-28,55лв./р.д.), като за разликата над
този размер до пълно предявения размер от 3597 лева претенцията бъде
отхвърлена. Върху присъдената главница се дължи законна лихва считано от
депозиране на ИМ в съда до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове. Доколкото не е уговорено друго съдът
приема, че сумата от 861,79 лева е заплатена от ищеца с оглед осъществяване на
процесуално представителство и по трите предявени иска, при което следва
извода, че уговорката за всеки един иск възлиза в размер на 287,26 лева. При
така изложеното и доколкото единствено третият иск е уважен частично, то само в
тази част се следва присъждане на съразмерни разноски, предвид което в полза на
ищеца следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер на 763,75 лева (2х287,26 лева
+189,23 лева), на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
По аналогично прилагане на
горепосочената методология в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно отхвърлената част на предявения иск, или сумата от 89,75 лева
(1227,55лв.х263лв./3597лв.), на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВРС в размер на 132,94 лева, от
които от по 50 лева за всеки исковете с правно осн. чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 и
32,94 лева по иска с правно осн. чл. 344, ал.1, т.3 КТ, предвид частичната му
основателност. Ответника следва да бъде осъден да заплати и сумата от 79,05 лева за назначената съдебно –
счетоводна експертиза, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на И.Г.Н., ЕГН ********** *** за НЕЗАКОННО И
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед №
РД-11-33/23.09.2015г. на Директора на срещу ВСОУ “Н.Б.” с административен адрес ***,
представлявано от Д.И., с която е прекратено трудовото правоотношение на И.Г.Н., ЕГН **********, на осн. чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Г.Н., ЕГН ********** *** на заеманата преди незаконното уволнение длъжност –„младши възпитател
начален етап” при ВСОУ “Н.Б.””
с административен адрес ***, представлявано от Д.И., на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
Осъжда ВСОУ “Н.Б.”” с административен адрес ***,
представлявано от Д.И. да
заплати
на И.Г.Н., ЕГН ********** *** сумата от 2369,45 (две
хиляди триста шейсет и девет лева и 45 ст.) лева обезщетение за времето през което ищеца е останал
без работа поради уволнение, в брутен размер за периода от 23.09.2015г. до
22.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.10.2015г.
до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля предявения
иск за разликата над уважения размер от 2369,45 лева до пълно предявения
размер от 3597 лева, на осн. чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
Осъжда ВСОУ
“Н.Б.”” с административен адрес ***, представлявано от Д.И. да заплати на И.Г.Н., ЕГН ********** *** сумата 763,75
(седемстотин шейсет и три лева и 75 ст.) лева, представляващи заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда И.Г.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ВСОУ “Н.Б.”” с административен адрес ***,
представлявано от Д.И. сумата от 89,75
( осемдесет и девет лева и 75 ст.)лева, представляващи заплатено
от ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Осъжда ВСОУ “Н.Б.”” с административен адрес ***,
представлявано от Д.И. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 211,99 ( двеста и единадесет лева и 99 ст.) лева, както и
5 (пет) лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от датата
му на обявяване – 05.02.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: