Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    2425           Година  2016, 21.12          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав

 

   на 30.11.2016 година

 

в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа доклад­ва­­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2115 по опи­са за 2016 година и като обсъди :  

          

                                       Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Л.П.Ш. *** срещу Ре­ше­ние №2153-15-205/15.08.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив само в ЧАСТТА му по т.1, с кое­то е оставено без уважение направеното от лицето възражение за настъпила погасителна давност във връз­ка с установени задължения на същото, за което е било издадено разпо­реж­дане №РП-3-15-00157105/18.07.2016г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при същото поделе­ние на НОИ, с което е разпоредено прих­ващане на вземане на ДОО, произтичащо от неправилно получено парично обез­щетение за отглеждане на малко дете в размер на общо 2 617,69 ле­ва главница и лихви, от изискуемо вземане на лицето към ДОО – парично обез­щетение за бременност и раждане за периода м. юни 2016г. в размер на 381,82 лева главница.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъоб­раз­ност, вкл. и нищожност, поради което настояват за отмяната му, като счита, че неправилно е разпоредено събирането на посочената обща сума.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неос­нователна.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският Административен Съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Предмет на проверка е акта на ответника само по пункт 1, с който Ръко­во­дителят на ТП на НОИ – Пловдив се е произнесъл единствено по направено­то възражение за погасяване по давност на задълженията на Ш. към НОИ, установени със стабилен административен акт/което не е спорно между страните – разпореждане №К-13444/29.02.2012г. на същия Ръководител в сила от 26.03.2012г./. Или с тази част на акта не са разрешени никакви други въпроси по същество на правния спор от ответника при осъществяваното задължително административно обжалване пред него. С оглед на това няма как тук, настоя­щият състав да обсъжда всички останали въпроси, касаещи евентуалната зако­но­съобразност на оспореното пред ответника разпореждане, по което произ­водст­вото се явява спряно към момента/по тази част е налице произнасяне на съда с акта му от 04.10.2016г. на лист.52 от делото/.

Произнасянето на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив антиципирано по въпроса за приложение на погасителната давност се обосновава с това, че съобразно разпоредбата на чл.117а ал.1 КСО обжалването на разпорежда­нията по чл.114 и чл.117 ал.1, т.2, какъвто е настоящия случай, не спи­ра изпъл­нението им. А когато изпълнението, вкл. и когато то е предвари­телно, е допус­нато от законодателя, то може да бъде спря­но от администра­тивния орган само при условията на чл.117а КСО.

Ето защо Ръководителят на ТП на НОИ – Пловдив е бил длъжен и в съот­­ветст­вие с това и установената практика на ВАС на РБ по този въпрос се е произ­несъл незабавно по възраженията на жалбоподателя Ш. за изтек­ла давност на вземанията именно с оглед на дължи­мото по силата на за­кона предварително изпълнение на обжалваното разпо­реж­дане, тъй като то­ва пред­ва­­рително изпълнение е безусловно дъл­жимо.

При това положение на нещата и след като се е занимал с въпросите по приложението на чл.115 КСО, то ответникът е постъпил в съответствие с прав­но дължимото.

По същество на въпроса налице ли е изтекла погасителна давност по отно­шение задълженията на лицето към фондовете на ДОО, то следва да се посо­чи, че не е спорно, че главниците касаят недобросъвестно получени пла­ща­ния, извършени в периода 25.09.2007г. – 18.04.2008г. В тази връзка и неза­ви­симо от редакциите на новелата на чл.115 ал.1 КСО през последвалите годи­ни, към датата на влизане в сила на разпореждането от 2012г., което установя­ва задължението за връщане на сумите, петгодишният срок не е бил изтекъл /дори същият да се брои от момента на плащане на всяка месечно дължима сума/, а съгласно нормата на чл.115 ал.3,т.1 КСО/предишна ал.2/ с влизане в сила на акта за установяването им – 26.03.2012г. давността е била прекъсната и е започнала да тече нова давност/така ал.4/. А безспорно е също така, че към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност от 10 години.

Или решението на ответника в тази му част се явява законосъобразно, вкл. и като издадено от компетентен орган.

Консеквентно това обосновава и извода на настоящия състав за отхвър­ля­не жалбата на Ш., като неоснователна.

 На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 350 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.П.Ш. *** срещу Ре­ше­ние №2153-15-205/15.08.2016г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив само в ЧАСТТА му по т.1, с кое­то е оставено без уважение направеното от лицето възражение за настъпила погасителна давност във връз­ка с установени задължения на същото, за което е било издадено разпо­реж­да­не №РП-3-15-00157105/18.07.2016г. на Ръководителя на контрола по раз­ходите на ДОО при същото поделе­ние на НОИ, с което е разпоредено прихва­ща­не на вземане на ДОО, произтичащо от неправилно получено парично обез­ще­тение за отглеждане на малко дете в размер на общо 2 617,69 ле­ва глав­ница и лихви, от изискуемо вземане на лицето към ДОО – парично обезщете­ние за бременност и раждане за периода м. юни 2016г. в размер на 381,82 лева главница, ка­то НЕОС­НО­ВАТЕЛ­НА.

ОСЪЖДА Л.П.Ш. ***­ска да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див с адрес гр.Пловдив, ул.“Любен Ка­ра­­ве­лов”№7 сумата от 350/триста и петде­сет/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :