Решение по дело №1734/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на В. Х. К. от [населено място], к - с „Меден рудник“, [адрес], против изричен отказ на заместник - кмет на община Созопол, обективиран в писмо, рег. № 11 - 03 - 371 - 2 от 04.09.2024 г., по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03- 371/23.07.2024 г. за коректно отразяване местонахождението на облагаемия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт, алтернативно да се обяви за нищожен. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представя писмени бележки.

Ответникът - заместник - кмет на община Созопол, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира разноски.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, пред надлежна инстанция, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

Жалбоподателят се легитимира като собственик на недвижим [имот номер] по неодобрен кадастрален план на [населено място], м.[населено място], представляващ терен с площ от 10 272.00 кв.м., ведно с построената в него сграда флотация през 1956 г. със застроена площ от 586.00 кв.м., РЗП - 1 174 кв.м., построена 1956 г./виж постановление за възлагане на недвижим [имот номер]/2001/069487/15.03.2005 г., л. 30 от делото/.

За придобития имот жалбоподателят е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 5409/22.03.2005 г. и е открита партида № 7504055300002, в която В. К. е посочен като единствен собственик на земята и сградата, отразена като производствена/л. 26 - 29 от делото/.

На 29.12.2014 г. жалбоподателят е подал коригираща декларация, в която е отразено, че притежава 10 272.00 кв.м. ид.ч. от недвижим имот целият с площ от 21 210.00 кв.м., а областен управител на област с административен център Бургас - 748.00 кв.м. ид. части от недвижим имот с площ от 4 218.00 кв.м, и че имотът е само земя/л. 31 - 33 от делото/.

На 18.01.2021 г. от служители на община Созопол е съставен констативен протокол № 4, по повод извършена проверка на поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], при която е констатирано, че двуетажната сграда в имота с РЗП от 1174.00 кв.м., представляваща производствен обект, не съществува.

На 16.07.2021 г., въз основа на служебно изготвена от общинската администрация декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 1484, за поземлен имот с площ от 10 272.00 кв.м. ид. части от имот с площ от 21 207.00 кв.м, с [идентификатор] по КККР на [населено място], представляващ земя, за който е образувана партида № 5210Н7209, главен инспектор, отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Созопол, е издал акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 7291 - 1, с който са установени задължения за данък недвижими имоти/ДНИ/ за периода 2016 г.-2021 г. със ставка в размер на 3.5 промила, съобразно чл.18а от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Созопол общо в размер на 1 932.42/хиляда деветстотин тридесет и два лева и четиридесет и две ст./за целия период- главница - 1 526.91/хиляда петстотин двадесет и шест лева и деветдесет и една ст./ и лихва - 405.51/четиристотин и пет лева и петдесет и една ст./ и за такса битови отпадъци/ТБО/ за същия период със ставка в размер на 10 промила по видове услуги определена за нежилищни имоти на физически лица в [населено място], съгласно решение № 21/4/30.11.2015 г. и одобрена план - сметка за всяка дейност в общ размер от 5 521.29/пет хиляди петстотин двадесет и един лева и двадесет и девет ст./ - 4 362.65/четири хиляди триста шестдесет и два лева и шестдесет и пет ст./-главница и лихва 1 158.64 /хиляда сто петдесет и шест лева и шестдесет и четири ст./л. 35 и 36 от делото/.

АУЗД е оспорен по административен ред и е потвърден мълчаливо от началник отдел „МДТ“, община Созопол.

АУЗД № 7291 - 1 от 16.07.2021 г. на главен инспектор, отдел „МДТ“, община Созопол, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“, община Созопол, с който са определени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2016 г. - 2021 г., е оспорен пред Административен съд Бургас, който с решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2650/2021 г. е обявил нищожност на акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 7291 - 1 от 16.07.2021 г. на главен инспектор, отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Созопол, мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“, община Созопол, с който на В. Х. К. от [населено място], к - с „Меден рудник“, [адрес] са определени задължения за такса битови отпадъци/ТБО/ и данък недвижими имоти/ДНИ/ за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., и е изменил АУЗД № 7291 - 1 от 16.07.2021 г. за определените задължения за 2020 г. за такса битови отпадъци/ТБО/ в размер на 793.21 лева - главница и лихва - 70.17 лева и данък недвижими имоти/ДНИ/ в размер на 277.62 лева - главница и лихва - 24.56 лева и за 2021 г. за ТБО в размер на 396.60 лева - главница и лихва - 1.76 лева и ДНИ в размер на 138.81 лева главница и лихва 0.62 лева и вместо тях, е определил задължения за 2020 г. - ДНИ в размер на 89.98 лева - главница и лихва - 7.98 лева и за 2021 г. - ДНИ в размер на 44.99 лева главница и лихва - 0.20 лева.

Решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2650/2021 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 21.02.2023 г.

Изрично в мотивите на влязлото в сила съдебно решение се сочи, че имотът на жалбоподателя безспорно се намира в [населено място], [жк]/бивше Минно селище или т.нар. Горно селище/, а не както е посочено в процесния АУЗД в [населено място]/л. 37 - 40 от делото/.

На 23.07.2024 г., във връзка с получени от жалбоподателя справки за дължими и неплатени от него задължения за ДНИ и такса битови отпадъци/ТБО/ за ПИ по партида № 5210Н7209, с адрес на имота: 8142 [населено място], жалбоподателят е подал до главен инспектор „Принудително събиране“, отдел „Местни данъци и такси“/МДТ/, община Созопол, издател на акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 7291 - 1 от 16.07.2021 г., предмет на разглеждане в производството по адм. дело № 2650/2021 г. и финализирано с влязлото на 21.02.2023 г. в сила решение № 70 от 30.01.2023 г., молба/възражение № 11 - 03 - 371/л.18 и 19 от делото/.

В т. ІІІ в молба /възражение № 11 - 03 - 371 от 23.07.2024 г. Камалиев е поискал да се извърши корекция в данните за облагаемия имот по партида № 5210Н7209, като се вземе предвид доказаното по безспорен начин местонахождание на облагаемия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, съобразно изготвеното в хода на съдебното производство по адм. дело № 2650/2021 г. на Административен съд Бургас заключение по допуснатата съдебно - техническа експертиза, вх. № 5359/07.06.2022 г. Същото е от съществено значение за коректното определяне на компонентите, които участват при изчисляването на данъчната оценка на облагаемия имот, въз основа на които да се изчисли ДНИ и ТБО за 2022 г., 2023 г. и 2024 г./л. 18, гръб от делото/.

На 19.08.2024 г., след като не получил отговор по молбата/възражение от 23.07.2024 г., Камалиев подал жалба до кмета на община Созопол срещу мълчалив отказ на органа по приходите от общинската администрация, вх. № 11 - 03 - 371 - 1/20.08.2024 г./л. 20 - 24 от делото/.

На 04.09.2024 г., във връзка с подадените на 23.07.2024 г. молба/възражение и на 19.08.2024 г. жалба за актуалния размер на задълженията за ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209, и влезлите в сила решения № 70 от 30.01.2023 г. и № 1081 от 10.10.2022 г., зам. - кметът на община Созопол уведомил В. К., с писмо, вх. № 11 - 03 - 371 - 2, относно искането за извършване на корекция в данните за облагаемия имот с цел промяна размера на задълженията за ДНИ и ТБО за 2022 г. , 2023 г. и 2024 г. и занапред, че може да се извърши едва след провеждане на процедура по промяна номера на кадастралния район, който за [населено място] е 63015. Границите и номерата на кадастралните райони се определят и изменят по реда на Наредба № РД - 02 - 20 - 5/15.12.2016 г. за съдържанието, поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно цитираната наредба територията на населените места и районите по чл. 10 ЗАТУРБ се разделят на кадастрални райони, като при създаването на кадастралната карта, землищните граници се изобразяват в кадастралната карта така, както са отразени в плановете и картите, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/. В този смисъл ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, е отразен по този начин в действащата кадастрална карта, в съответствие с документите за собственост и графичните данни при създаването на КК. Промяната не може да се извърши чрез системата на отдел „МДТ“, предвид следното: за да се направи промяна в изходните данни трябва да се въведе поземлен имот с идентификатор за кадастралния район на [населено място] - 63015; в автоматизираната система не могат да се поправят подобни данни; системата функционира с редица ограничения в данните, които служителите могат да въвеждат с цел да не се допуска злоупотреба; дори да се допусне подобна намеса в системата ще се появи имот с несъществуващ идентификатор, несъответстващ на документите за собственост и дължимите данъци и такси не могат да бъдат „изчистени“/л.7 от делото/.

Отказът на заместник - кмет на община Созопол, обективиран в писмо, рег. № 11 - 03 - 371 - 2 от 04.09.2024 г., по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03- 371/23.07.2024 г./ за коректно отразяване местонахождението на облагаемия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209, е предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото е допусната и извършена съдебно - техническа експертиза, приета без възражение, от заключението по която е видно, че с решение № 1016/14.09.2007 г. от протокол № 54 от 14.09.2007 г. на общински съвет Созопол е одобрен ПУП - ПРЗ на [населено място], землище на [населено място], община Созопол. От приложените графични материали по решението става ясно, че е налице идентичност на [УПИ], кв.6 по ПУП - ПРЗ на [населено място], одобрен с цитираното решение от 14.09.2007 г. с [ПИ] по КККР на [населено място], община Созопол, одобрен със заповед № РД18 - 12/24.04.2007 г., заповед за изменение на КККР № КД - 14 - 02 - 1355/13.10.2009 г. на началника на СГКК Бургас. От заключението става ясно, че ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209, е с местонахождение в [населено място], [жк], община Созопол, землище на [населено място]; VІ категория, съгласно актуална категоризация на общините от 27.09.2016 г. на МРРБ; не е национален и местен курорт и не е вилна зона до 10 км. от морската брегова ивица.

При тази установеност се налагат следните правни изводи:

На първо място, следва да прецени материалната компетентност на органа, издал оспорения административен акт. При липса на такава компетентност, административният акт е нищожен.

Нищожността е състояние или качество на административния акт, при което актът е лишен от правно действие и не поражда правни последици. Нищожността е най - интензивната проява на незаконосъобразност на административните актове. Нищожният акт няма правна сила и е невалиден. Такъв акт не подлежи на отмяна, не се изменя и не се връща за ново преразглеждане. При отмяната се прекратява действието или се обезсилва вече действащ незаконосъобразен административен акт при една последваща процедура пред по - горестоящ административен орган или пред съд. За разлика от другите незаконосъобразни административни актове нищожният акт никога не е произвел очакваното правно действие, та да има нужда това действие да се преустановява. От момента на издаването си такъв акт е бил лишен от правна сила и качество. Съдът само обявява неговата нищожност, т.е. само констатира пълната незаконосъобразност на нищожния административен акт.

Според разпространено схващане в административноправната теория нищожният административен акт е правно „нищо”. Това правно „нищо” обаче може да причини много реални вреди или други неблагоприятни последици, въпреки че не е могло да произведе валидно правно действие.

Специфичните основания за обявяване на нищожност са проследени и анализирани при отделните нарушения на изискванията за законосъобразност на административните актове: липса на компетентност /„ultra vires”/, включително при случаите на делегирана компетентност; неспазване на установената форма; нарушение на производствените правила; несъответствие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Следователно възприетият критерий са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава когато нарушенията са особено съществени. Или, нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, са изградени следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. По правило, нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат.

В случая изричният отказ, обективиран в писмо, рег. № 11 - 03 - 371 - 2 от 04.09.2024 г., по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03 - 371/23.07.2024 г. за коректно отразяване местонахождението на облагаемия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209, е издаден от зам. - кмет на община Поморие.

Със заповед № 8 - Z - 479 от 20.04.2021 г., изменена със заповед № 8 - Z - 924 от 18.08.2021 г., кметът на община Созопол е предоставил правомощия на зам. - кмета, издал оспорения отказ, в конкретно посочени области и дейности, сред които да отговаря и за дейността на отдел „Местни данъци и такси“, да подписва документи, свързани с отговорностите по видовете дейности, вкл. и административни актове и договори; писма, уведомления, удостоверения, справки и отговори по молби, жалби, сигнали и предложения на граждани и юридически лица, когато не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и тези, които са му възложени с решение на общинския съвет /л. 75 и 76 от делото/. За да бъде надлежно осъществена делегацията, освен законовата възможност да се предоставят определени правомощия на друго длъжностно лице, каквато е налице в случая, следва да е посочен и точно определен и обемът на предоставените правомощия - следва изрично да е упоменато в заповедта какви/кои точно функции по ЗМДТ, се предоставят.

Според чл. 4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно -осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс. В тези производства служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите/чл. 4, ал. 3 ЗМДТ/, като кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите/чл. 4, ал. 5 ЗМДТ/.

Съобразно регламента на чл. 9б ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл. 4, ал. 1 - 5 ЗМД. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.

Налага се извода, че зам.-кметът на община Созопол, подписал оспорения отказ, не е компетентен да издаде административен акт като процесния. В случая се касае за установяване размера и събиране на местни данъци и и такси, което се извършва по предвидения от закона ред и от изрично посочени органи. Доказателства за правомощия на зам.-кмета на община Созопол в тази насока липсват.

Наличието на материална компетентност на органа, издал оспорения административен акт, е абсолютна предпоставка за неговата действителност, а липсата и е винаги основание да се приеме, че актът е нищожен и не може да породи целените с него правни последици.

Приетото при липса на материална компетентност решение е нищожно по аргумент от чл. 146, т. 1 АПК, какъвто е конкретният случай.

И тъй като отказът е издаден от некомпетентен орган е невалиден акт и следва да се обяви за нищожен.

Когато е налице основание по чл. 146, т. 1 АПК не следва да се обсъждат останалите основания за оспорване, предвидени в разпоредбата.

Отделно от това, следва да се посочи, че на практика се касае за неизпълнение на влязлото в сила на 21.02.2023 г. решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2650/2021 г., което обосновава нищожност на оспорения отказ/по арг. от чл. 177, ал.2 АПК/

Административният орган твърди, че промяната на номера на кадастралния район не може да бъде извършена чрез системата на отдел МДТ, което е вярно, но в конкретния случай не може да бъде определящ и сериозен аргумент при наличието на явно несъответствие между местонахождението на имота и посочения кадастрален район. Последното води до некоректни данни за имота и съответно неправилно изчислени задължения за местни данъци и такси в тежест на задълженото лице, като причината затова е административна грешка. Кадастралният район представлява технически и организационен елемент от структурата на кадастралната карта. Той не е самостоятелен обект на право, неговата промяна не може да бъде обект на индивидуално заявление от гражданин и не засяга пряко субективни права на физическото лице. Следователно, не съществува нормативно основание, което да предостави на физическото лице правен интерес, легитимация и възможност за иницииране на административна процедура относно структурата на кадастралния район. Мотивирано искане до АГКК за актуализиране обхвата на кадастралните райони следва да бъде внесено от общината, с цел привеждането му в съответствие с действащото административно - териториално делене и избягване на спорове, свързани с облагането с местни данъци и такси.

Естеството на спора налага преписката да се върне на компетентния административен орган за ново произнасяне по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03- 371/23.07.2024 г. на В. К., като извърши всички необходими действия и коректно отрази местонахождението на облагаемия имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209, в изпълнение на влязлото на 21.02.2023 г. в сила решение № 70 от 30.01.2023 г. по адм. дело № 2650/2021 г. по описа на Административен съд Бургас и съобразно мотивите на настоящото решение, в определен срок, предвид правилото на чл. 174 АПК.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 2 010.00/две хиляди и десет/ лева, представляващи 10.00/десет/ лева дължима и платена за производството държавна такса; 800.00/осемстотин/ лева възнаграждение за вещо лице и 1 200.00/хиляда и двеста/ лева адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на изричен отказ на заместник - кмет на община Созопол, обективиран в писмо, рег. № 11 - 03 - 371 - 2 от 04.09.2024 г., по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03- 371/23.07.2024 г./ за коректно отразяване местонахождението поземлен имот/ПИ/ с [идентификатор] по КККР на [населено място], община Созопол, партида № 5210Н7209,

ИЗПРАЩА преписката на началник отдел „МДТ“, община Созопол за ново произнасяне по т. ІІІ от молба /възражение, рег. № 11 - 03- 371/23.07.2024 г. на В. Х. К. [населено място], к - с „Меден рудник“, [адрес], като съобрази мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ 14 - дневен срок за произнасяне.

ОСЪЖДА община Созопол да плати на В. Х. К. от [населено място], к - с „Меден рудник“, [адрес], разноски в размер на 2 010.00 /две хиляди и десет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен съд на Република България.