№ 21771
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110104673 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК и не следва да се разглежда по
реда на Глава двадесет и първа от ГПК „Бързо производство“ с оглед обективното
съединение с иск, който не е сред изброените в разпоредбата на чл. 310 ГПК.
Образувано е по искова молба /уточнена с молба с вх. № 66949/28.02.2024 г./ от В.
А. И. срещу „ТРЕФА 82“ ЕООД, с която в условията на обективно съединение са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ за сумите от 2
910,93 лв. – дължимо, но неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода м. юни
2021 г. – м. октомври 2021 г., и за сумата от 246,65 лв. – обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от двете главници от датата
на подаване на исковата молба – 25.01.2024 г., до окончателното изплащане.
Ищцата В. А. И. твърди, че считано от 18.03.2021г. била приета на работа при
ответника на длъжност „продавач-консултант“ в денонощен магазин за алкохол и цигари,
находящ се в гр. София ж.к. „Люлин -4“. Впоследствие узнала, че сключеният между
страните трудов договор бил регистриран в НАП едва през м. юни 2021 г. Счита, че
работодателят й дължи неплатеното брутно трудово възнаграждение за периода на действие
на трудовия договор между страните от м. юни 2021 г. до м. октомври 2021 г. в общ размер
от 2 910,93 лв., както следва: 620,45 лв. за м. юни 2021 г., 650 лв. за м. юли 2021 г., 650 лв. за
м. август 2021 г., 650 лв. за м. септември 2021 г. и 340,48 лв. за месец октомври 2021г.
Ищцата формулира искане към съда за присъждане и на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода м. юни 2021 г. – м. октомври 2021 г. в размер на 246,65 лв.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Трефа 82“ ЕООД е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спорва
твърденията на ищцата за съществувалото трудово правоотношение между страните.
Признава, че уговореното месечн трудово възнаграждение било в размер на 650 лв. Твърди,
че ищцата постъпила на работа в деня на сключването на трудов договор № *************1
1
г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено в срока за изпитване със
Заповед № 00061/18.10.2021 г. Прави възражение за плащане на дължимото се трудово
възнаграждение и на допълнителни възнаграждения за исковия период, като в тази връзка
излага конкретни твърдения, че сумите били получавани в брой от оборота, за което
собственоръчно ищцата оформяла съответен запис в отчетна книга, която се съхранявала в
търговския обект. Допълва, че всички суми, изплатени на ищцата като трудово
възнаграждение, били отразени в системата на НАП. Ежемесечно подавал декларации обр. 6
и обр. 1 за начислявани работни заплати, респ. за приспаднати от тях удръжки. Оспорва иска
за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по размер. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетия като писмено доказателство
трудов договор № ************., представеният екземпляр от който не носи подпис за
ищеца, се установява, че между „Трефа 82“ ООД като работодател и В. А. И. като работник
е било налице безсрочно трудово правоотношение за длъжността „продавач-консултант“ при
уговорен шестмесечен изпитателен срок. По силата на чл. 2 от договора работодателят е
поел задължение да изплаща на работника основно месечно възнаграждение в размер от 650
лв.
В трудовия договор е посочено, че ищецът е постъпил на работа на 02.06.2021г.
Не е спорно и от представената по делото заповед № 61/18.10.2021г. се установява,
че трудовото правоотношение между страните е било прекратено едностранно от
работодателя на основание чл. 71 КТ.
Представени са разчетно-платежни ведомости за исковия период, които не носят
подпис за работника.
По делото за установяване твърденията на ответника, че за платените й трудови
възнаграждения В. И. собственоръчно попълвала и подписвала отчетна книга в обекта са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката *******************. Същата
излага, че обичайна практика в обекта е била управителят на дружеството-работодател или
свидетелката да оформят запис в нарочна тетрадка за изплатените „надници“ от оборота на
останалите работници. Заявява, че В. И. понякога се подписвала, понякога не. Свидетелката
напуснала работа през 2022г. и до този момент вписвала полчените суми в тетрадка, но
заявява, че не знае дали към момента на напускането й тертадката е била в обекта, или не.
Съдът кредитира изцяло заключението по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза като обективно и обосновано и като съобрази, че изводите на вещото лице не се
оспорват от страните. Въз основа на заключението съдът приема за установено по делото, че
„Трефа 82“ ЕООД е изпълнило изискванията на закона за деклариране на данни за трудовото
правоотношение с В. А. И. за периода от м. 06 до м.10.2021г.. Начислените трудови
възнаграждения и начислените удръжки върху тях, както и начисления данък върху доходите
от възнагражденията на В. А. И. дават информация само за начислени, удържани и дължими
суми към ТД на НАП от задълженото лице „ТРЕФА 82“ ЕООД, но не дават справка за
изплатени работни заплати на В. А. И. за процесния период. Вещото лице дава заключение,
че полагаемият се платен годишен отпуск на В. Аноанова И. за прослужения период при
ответника от 02.06.2021г. до 18.10.2021г. е в размер на 7,5 дни, или приблизително 8 работни
дни. Начисленото брутно трудово възнаграждение на В. А. И. за пълен отработен месец –
м.09.2021г. е в размер на 650 лв., от където размерът на обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск е общо 247,62 лв.
При изслушването му в проведеното на 19.11.2024г. открито съдебно заседание по
делото вещото лице пояснява, че от всички представни й документи за целите на изготвяне
на възложената му експертиза не може да се направи извод, че начисленото трудово
2
възнаграждение действително е било платено на служителя.
Съдът не формира доказателствени изводи въз основа на представения констативен
протокол от извършена проверка на дружество „Трефа 82“ ЕООД, доколкото същият има
характера на свидетелски показания в недопустима от процесуалния закон писмена форма в
частта, обективираща изявлението на лицето ********, и изгодни в контекста на
повдигнатия пред съда правен спор обстоятелства в частта, обективираща изявлението на
законния представител на ответното дружество.
Други относими доказателства не са събрани по делото.
Въз основа на така приетото за установено по делото съдът достига до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да установи, че е работил по трудово правоотношение с
ответника, че действително е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати
трудово възнаграждение, както и размера на дължимото се трудово възнаграждение за
процесния период.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи
основателността на претенцията му, както и при установяване на обстоятелствата, които са в
негова тежест, да установи, че е погасил задълженията си към ищеца.
Страните не спорят относно съшествуването на трудовото правоотношение и
размера на уговореното трудово възнаграждение. Спорът касае единствено въпроса дали
начислените суми в исковия размер действително са били платени. Само за пълнота и
предвид липсата на положен подпис от ищеца върху представения по делото екземпляр от
трудовия договор съдът намира за необходимо да посочи, че в трайната практика на ВКС, в
т ч. Решение № 467/31.01.2014 г. по гр. д. № 2392/2013 г., IV г. о. и Решение № 237 от
14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 695/2019 г., III г. о., ГК се приема, че ако
работникът/служителят е бил добросъвестен (твърди, че е подал молба или заявление за
постъпване на работа или е подписал договор), отношенията между страните се уреждат
както при действителен трудов договор, доколкото е доказано (по несъмнен начин)
количеството на положения труд, в т. ч. при липса на достатъчно данни за размера на
уговореното трудово възнаграждение, той се определя от съда при условията на чл. 162 ГПК
и като се съобразят всички други установени обстоятелства по делото", както и "че
работникът е добросъвестен, ако е подал молба или заявление за приемане на работа и е
получил сведение от работодателя, че е приет на работа (без да е видял копие от изявлението
за приемане или да е държал оригинал). Достигането на приемането у предложителя може
да се доказва с всички доказателствени средства. Работникът е добросъвестен също, ако е
подал подписан екземпляр от договор и е получил сведение от работодателя, че е приет на
работа (без да е видял подписа на работодателя върху договора или да е държал подписания
оригинал). Ако работодателят не представи или заяви, че не е подписал договор или не го
пази, работникът може да докаже както подаването на подписания договор, така и
съдържанието на договора и приемането му на работа с всички доказателствени средства,
включително и чрез изпълняването на трудовата функция (доказването не е необходимо да е
пълно, тъй като добросъвестността на работника се предполага).
В случая наличието на трудово правоотношение се установява по несъмнен начин от
имащата характера на признание уволнителна заповед, от ведомостите за заплати и
декларации, възпроизведени в справките от НАП, както и от изложеното в показания на
свидетеля Мадлена Бориславова Стаменова, които следва да се кредитират в тази им част.
Работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или
служителя трудово възнаграждение за извършената работа. Неизпълнението на това
задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом като работникът
3
или служителят е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателят,
последният дължи заплащането на уговореното трудовото възнаграждение. Трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу
разписка в предприятието, където се извършва работата, освен в случаите, когато по
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на
влог в посочената от него банка. Затова работодателят е длъжен да начислява във ведомости
за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях
труд, да плаща уговореното и начислено във ведомостта трудово възнаграждение за
извършената работа и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от
ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и
обезщетения. Начисляването е факт, който е индиция за дължимостта на трудовото
възнаграждение, тъй като същото се извършва в изпълнение на основно задължение на
работодателя по чл. 128, т. 1 от КТ, но не доказва плащане. В доказателствена тежест на
работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване плащането на
трудово възнаграждение, което може да се доказва с подписа на служителя във ведомостта,
както и срещу разписка, а носещите личния подпис на работника разходни касови ордери,
установяващи получаване на суми от работодателя, могат да се приравнят по правна
стойност на разписка /виж Определение № 1073 от 01.08.2011 г. по гр. д. № 1976/2010 г. на
Върховен касационен съд/. В случая работодателят не ангажира каквито и да било
доказателства за плащане на начислените трудови възнаграждения на работника. Без правно
значение при липсата на своевременно релевирано в процеса възражение за погасителна
давност е изминалия период от датата на полагане на труда до датата на завеждане на иска за
възмездяването му. Едва в хода на устните състезания процесуалният представител на
ответника навежда доводи за недобросъвестност на служителя, които с оглед на принципа за
процесуална преклузия съдът не следва да обсъжда.
Предвид изложеното и при липсата на спор за размера съдът намира предявения иск
по чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2910,93 лв. за основателен и доказан.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи прекратяване на трудовото правоотношение,
основанието, въз основа на което счита, че му се полага претендираното парично
обезщетение, размерът на обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск за
посочения период.
В тежест на ответника е докаже една от следните предпоставки, изключващи
задължението му за заплащане на процесните обезщетения: ползването на отпуск за
процесния период от ищеца, изплащане на обезщетението за неползването му или липса на
основание за заплащане на процесното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест в процеса и с оглед приетото за
установено по делото на основание на кредитираното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза съдът намира, че искът е основателен и доказан за сумата от 247,62лв., като с
оглед диспозитивното начало в процеса същият ще бъде уважен до предявения размер от
2246,65 лв.
Като законна последица от уважаването на предявените искове ще се присъди законна
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само
ищецът. Същият действително е сторил разход за платен адвокатски хонорар в размер на 800
лв., който му се следва от ответника.
4
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт в тежест на ответника следва да се присъдят дължимата се държавна такса по
предявените искове в размер на 125,42 лв. и 50 лв. за платената от бюджета на съда част от
депозита за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТРЕФА 82“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 145, вх. 1, ет. 9, ап. 45 да заплати на В. А. И. с ЕГН
********** с адрес *********** на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 2910,93 лева,
представляваща дължимо неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. юни
2021г. до м. октомври 2021г. и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 246,65 лева,
представляваща обезщетение за неизползвани платен годишен отпуск от 7 дни за 2021 г.,
ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 25.01.2024г. до окончателното им плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 800 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ТРЕФА 82“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 145, вх. 1, ет. 9, ап. 45 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд
сумите от 125,42 лева за държавна такса и 50 лева за разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5