Р
Е Ш Е
Н И Е
№373 17.10.2019
г. гр. Стара
Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и с
участието на прокурора Маргарита Д.
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 178 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното
Производството е с
правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба на М.Б.С. *** чрез адвокат Н.Я. против Областна дирекция по
безопасност на храните гр. Стара Загора за присъждане на парично обезщетение в размер на 100 /сто/ лева за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 25 от 13.02.2017 г., издадено от директора
на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора , ведно със
законната лихва върху главницата от 100 лв., считано от 12.03.2018 година, до
окончателното й изплащане
В исковата молба се
твърди, че спрямо М.Б.С. било издадено наказателно постановление № 25 от
13.02.2017 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните гр. Стара Загора, с което й е наложено
административно наказание „глоба”
в размер на 500 лева на основание чл. 48,ал.1 от Закона за храните и във
връзка с чл. 15,ал.2, предложение първо от Закона за храните. Ищецът бил
обжалвал наказателното постановление,
което е отменено с решението № 698 от 15.11.2017г., постановено на АНД №
1587 по описа за 2017 г. на Старозагорския
районен съд. Първоинстанционното решение е оспорено по касационен ред,
като с решение № 48 от 12.03.2018 година, постановено по к.а.н.д. № 16 по описа
за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора е потвърдено решението
на районния съд. То е влязло в законна сила на 12.03.2018 г. Ищецът твърди, че ангажирал за процесуално
представителство и защита по образуваното дело, като е заплатил договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв. и разноските в настоящото производство.
Иска се от съда да
осъди Областна дирекция по безопасност
на храните гр. Стара Загора да заплати
на М.Б.С. сумата от 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от
нея имуществени вреди, вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 25 от 13.02.2017 г., издадено от директора на Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Стара Загора , ведно със законната лихва върху
главницата от 100 лв., считано от 12.03.2018 година, до окончателното й изплащане
Ответникът Областна
дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора оспорва исковете, като
неоснователни .
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на предявения
иск, доколкото сочените разноски за адвокатско възнаграждение, в които се
изразило увреждането са били действително направени и са във връзка с
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С наказателно
постановление № 25 от 13.02.2017 г., издадено от директора на Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Стара Загора, с което на М.Б.С. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева на основание чл. 48,ал.1
от Закона за храните и във връзка с чл. 15,ал.2, предложение първо от Закона за
храните. С решението № 698 от 15.11.2017г., постановено на АНД № 1587 по описа
за 2017 г. на Старозагорския районен
съд е отменил наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Първоинстанционното решение е оспорено
по касационен ред. С решение № 48 от 12.03.2018 година, постановено по к.а.н.д.
№ 16 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара Загора
първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила, като правилно. Решението е влязло в законна сила на 12.03.2018
г.
В съдебното
производство по оспорване на НП пред районния съд М.Б.С. е била представлявана от адв. Н.И.Я. по
приложеното пълномощно. С договор за правна защита и съдействие № 104951 от 11.09.2018 г. М.С. е възложила на адв. Я. да осъществи „.. представителство и защита на интересите по а.н.д.
№ 1587 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Стара Загора, за което е
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на100 лева.
По делото е приложено АНД № 1587/2017
г. по описа на Районен съд Стара Загора и КАНД № 16/2018 г. по описа на
Административен съд гр. Стара Загора.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Съдът намира
предявеният иск за процесуално допустим, предвид следните съображения: Разпоредбата на чл.1 от ЗОДОВ е озаглавена
«отговорност за дейност на администрацията», с оглед на което изискването,
поставено в нея е вредите да са резултат /«при или по
повод»/ изпълнение на административна дейност. От изложеното в исковата
молба е видно, че търсената обезвреда се основава на твърдения за вреди от отменено
наказателно постановление, а дейността по административно наказване е форма на
административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения в
случая иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е това, че наказателното
постановление, с отмяна на каквото се обвързва в случая
претенцията, принципно се издава от административен орган, представлява
властнически акт на орган на администрацията и поражда наказателно правни
последици.
Неотносими към
преценката за допустимостта на иска са изложените от
ответника съображения, че отговорността за направените съдебни и деловодни
разноски по административно-наказателни дела принципно се следва по реда на
НПК, с крайния акт, с който делото приключва, както и че недопустимо било този
въпрос да се решава в отделно, исково производство. Законът не формулира пречки
за упражняване на правото на иск с естество като изложените. Не е спорно, ответникът също признава, че
законодателят не е предвидил ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН (чл. 84 ЗАНН
във вр. с глава ХV, раздел III от НПК). Този
законодателен пропуск не може да се тълкува като обоснован довод за отричане
правото на иск за обезвреда разноските, направени в производства по ЗАНН.
Въведените като
основание за исковата претенция факти в случая се свързват наличие на спорно
материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателно постановление които искове по изложените
съображения и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г. на ОСК на ВАС и на ГК на ВКС се разглеждат по реда
на ЗОДОВ. Предявеният иск е допустим като предявен от лице с правен
интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се
основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/.
Разгледан по същество, искът е основателен и доказан и по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по
повод на изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се
включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и
да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Стара Загора, респ. „увреждането”
на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба”. След като
това наказателно постановление е отменено изцяло, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира
повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на посоченото наказателно постановление по
съдебен ред, процесуалната си защита и представителство по образуваните в тази
връзка дела, ищецът М.Б.С. е ангажирала адвокат Н.Я.. С договор за правна защита и съдействие № 104951 от 11.09.2018 г .
ищецът е възложил на адв. Я. да
осъществи „..представителство и защита на
интересите по а.н.д. № 1587 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Стара
Загора.
В договор за правна защита и съдействие пред районния съд договореното
възнаграждение е отбелязано като платено в брой. Няма спор по делото, че
разходите в размер 100 лв. са
направени по приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за
посочените в него като заплатени суми. Същият удостоверява по надлежния ред
извършеното плащане /в този смисъл е и Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по
тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по
делото, че ищецът е направил разходи в
размер 100 /сто/ лв., направени от нея разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство
по обжалване на наказателно постановление № 25 от 13.02.2017 г., издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора.
Съдът
намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между направените от
ищеца разходи за
адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като
адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради
и във връзка със съдебното производство по обжалване на това наказателно
постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време
и място следват противоправния резултат. Възлагането от М.Б.С. на процесуално
представителство и защита по делото с предмет законосъобразността на посоченото
НП и заплащането на договорения за целта хонорар се явява последица от
издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от акта нужда от защита на
интересите на М.С. като
санкционирано лице. В тази
връзка твърдените от ищеца имуществени вреди се явяват непосредствена последица
от незаконосъобразното административно-наказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо М.С. наказателно постановление № 25 от 13.02.2017
г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр.
Стара Загора. Същата подлежи на
възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи
издателя на незаконосъобразния акт,
доколкото отмяната на наказателното
постановление води до извод за неоправданост на съдържащото се в него
административнонаказателно обвинение.
Адвокатският хонорар обаче принципно следва да е съответен на обема на правната защита,
необходима на лицето с оглед
повдигнатото му обвинение.
При ангажирането на адвокатска защита в голяма степен е от значение доверието на упълномощителя и неговата преценка
за професионализма на пълномощника, поради което непосредствената вреда включва
и разхода, който надхвърля минималния размер в едни разумни граници и който е
направен с оглед личността на пълномощника.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден
в ЗОДОВ, на основание § 1 от ЗР на същия нормативен акт, се прилагат
разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата, а съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което се явява и основателна претенцията за ищеца за заплащане на
лихви за забава. По аналогия на точка 4 от по Тълкувателно решение 3 /2004 г.
по Тълкувателно дело №3 /2004 г. на ВКС началния момент на изискуемостта на
лихвата е отмяна на административния кат с влязло в сила съдебно решение.
Отмяната на наказателното постановление е станало окончателно с решение № 48 от 12.03.2018
година по к.а.н.д. №16 по описа за 2018 година на Административен съд гр. Стара
Загора. Решението е влязло в законна сила на 12.03.2018 г. и от дата 12.03.2018
година следва да се уважи претенцията за присъждане на лихва върху главницата
от 100 лева до окончателното й изплащане.
При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с
оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на М.Б.С. за
присъждане на направените по делото разноски, като Областна дирекция
по безопасност на храните гр. Стара Загора, следва бъде осъдена да заплати на ищеца
съдебно-деловодни разноски в размер 310
/триста и десет / лева.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните
гр. Стара Загора да
заплати на М.Б.С. *** сумата от 100 /сто/ лева за претърпени от нея имуществени вреди, вследствие отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № 25 от 13.02.2017 г., издадено от
директора на Областна дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора,
ведно със законната лихва върху главницата от 100 лв., считано от 12.03.2018
година до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните гр. Стара Загора да заплати на М.Б.С. *** сумата от 310 триста и десет/ лева, представляваща направените от нея разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред
ВАС на РБ.
СЪДИЯ: