№ 4289
гр. София, 13.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110200442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. А. А., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство Серия К № 4859503, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от
01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са инвокирани оплаквания за допуснати съществени
процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника. Отправена е молба за цялостна отмяна на
атакувания санкционен акт като незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител,
който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.
Представени са писмени бележки от гл. юрк. Владимир Пашунов, с
1
пълномощно по делото, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
електронния фиш, в каквато насока са изтъкнати конкретни доводи.
Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 09.05.2021 г. в 10:18 ч. в гр. София, по Околовръстен път, до №
257, с посока на движение от кв. „Горубляне“ към бул. „Черни връх“, при
ограничение 50 км/ч за населено място, лек автомобил марка „Опел“ с рег. №
№№№№ се движи със скорост от 72 км/ч, установена след отчитане на
допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за
собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е жалбоподателят
С. А.. Нарушението е установено с техническо средство TFR1-M, радар TR-
4D № 575 заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. номер на
автомобила, за което е изготвен клип № 15897, като същото е било монтирано
в служебен автомобил с ДК № №№№№. Отчетено е превишение от 22 км/ч
на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.
За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който на въззивника А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 100,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл.
2
21, ал. 1 ЗДвП.
По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване
на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което
съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, с приложено
извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-М, радар TR4D № 575 е
вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Видно от приобщения по делото протокол от сектор „Полицейска техника“
периодичността на проверките на техническото средство е една година, като
последващата такава е извършена на 01.09.2020 г. Само по себе си посоченото
обстоятелство не влияе върху техническата изправност на АТСС, доколкото
процесният срок има отношение единствено към новопроизведени или
внесени системи за измерване до етап пускане на пазара и/или в действие.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ,
обн. в ДВ бр.46 от 07.05.2002 г., в сила от 09.11.2002 г./, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, а
последващата техническа проверка представлява формата за контрол на
средствата за измерване, удостоверяваща тяхното съответствие и изправност.
Изяснява се от изисканата по делото справка от ОПУ-София, че
процесният пътния участък, отразен в оспорения електронен фиш, попада в
извън населено място и в неговия обхват не е бил монтиран пътен знак B 26,
който да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно
предвиденото - 90 км/ч.
Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените
на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени
средства: заповед № 8121з-931/30.08.16г. на министъра на вътрешните работи
- образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков
материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил,
3
справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и
последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, справка от ОПУ-София, ведно с приложение,
както и изготвена съдебнотехническа експертиза, които следва да бъдат
кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Електронният фиш, според легалното определение закрепено в
разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната
структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е
интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на
вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.16 г. образец на
електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно
4
ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената
форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка
следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие,
съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в
обсъдената част/, поради което тривиалните оплаквания за липсата на
„конкретен издател и дата на съставяне“ не могат да доведат до отмяна на
електронния фиш.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично
условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. По
делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното
нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически
изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“. Съгласно чл.
165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на
предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните
работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в
която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. В тази връзка не е било
необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото
на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово
осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г.
това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал.
5
2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за
обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е
24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба
понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват
контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили,
оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се
осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това
всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на
Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или
подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или
въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи,
доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което
ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от
опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето
защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС, докладчик-съдия Лозан Панов,
е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради
различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.
В Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е предвидено, че
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение /чл. 2, ал. 1/. При
осъществяване на контрол с мобилни АТСС служителят позиционира
служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на
участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл. 9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и
извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/.
По време на измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да
осъществява наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява
регулиране и подпомагане на движението, както и контрол за спазване
правилата за движение /чл. 9, ал. 3/. След изтичане на времето за контрол
служителят изключва автоматизираното техническо средство или система,
като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална
компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
6
административни документи във връзка с установените нарушения, което се
отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал. 1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда /чл. 10, ал. 3/. В случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на
място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни
фишове не се издават. /чл. 11, ал. 3/. От анализа на относимата нормативна
уредба се налага изводът, че са налице три хипотези на установяването и
заснемане на нарушения: 1.) от статични АТТС; 2.) от мобилни АТСС,
временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебен
автомобил или мотоциклет; 3.) от мобилни АТТС, прикрепени към превозно
средство в режима на движение. В първите две хипотези по смисъла на чл.
189, ал. 4 ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата, се
издават електронни фишове. Характерно за статичните и мобилни АТСС
/временно разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно
МПС/ е, че осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без
значение дали се извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган.
Или казано в резюме - контролният орган не участва в процеса на
установяване на нарушението, чрез преки действия и субективни възприятия,
по тази причина неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно за факта
на установяване и заснемане на нарушението.
На етапа на съдебното следствие е установено по безспорен начин,
че полицейските органи са експлоатирали процесната АТСС в разрез с
изискванията на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
доколкото не са извършили необходимите първоначални настройки за
започване на автоматизирания контрол, съобразни техническата
спецификация на устройството. Видно от заключението на допуснатата в
съдебната фаза на процеса съдебнотехническа експертиза и от дадените
разяснения в проведеното на 27.06.2022 г. о.с.з. от вещото лице проф. С. К. в
7
процесния случай ъгълът на лъча на излъчване на радара и направлението на
движение на автомобила е около 18,4° и същият е по-голям от максималния
такъв от 8°, предвиден в инструкцията за експлоатация. Констатираното
фрапиращо отклонение препятства изчислението на действителната скорост
на превозното средство, поради възможността за случайно отражение на
сигнала от други повърхности.
На следващо място – служителите при ОПП СДВР не са спазили и
изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., имайки
предвид, че в административната преписка са налични две отделни снимки на
разположението на АТСС от различни локации, което препятства точното
установяване на мястото на контрол. Наред с това, експертът е изчислил, че
GPS координатите, фиксирани от GPS приемника на устройството, не
съответстват на локацията на регистриращото устройство към момента на
заснемане на скоростта на автомобила.
Експертизата е изготвена от компетентно вещо лице, в рамките на
притежаваните от него научни знания, същата е пълна, ясна и обоснована,
поради което следва да бъде кредитирана с доверие без резерви.
Допуснатите нарушения на предвидената в Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. процедура от органите на МВР опорочава резултатите от
измерването и води до изключване на изготвените веществени
доказателствени средства /снимков материал и видеоклип/ от
доказателствената съвкупност, доколкото е обективно невъзможно да се
установи реалната скорост на автомобила. Създаденият доказателствен
вакуум, касателно обсъденото значимо за предмета на делото обстоятелство,
не би могъл да бъде запълнен с предвидените в процесуалния наказателен
закон средства и способи на доказване, въпреки проявената служебна
инициатива от решаващия орган в съдебната фаза на процеса.
Не на последно място - електронния фиш се явява и неправилен,
издаден в нарушение на материалния закон, доколкото от изисканата справка
от ОПУ-София става ясно, че процесният пътния участък попада в извън
населено място и в неговия обхват не е бил монтиран пътен знак B 26, който
да въвежда ограничение на скоростта, различно от нормативно предвиденото
- 90 км/ч. При това положение, дори условно да се приеме, че отчетената с
АТСС скорост действително е 72 км/ч, то същата не превишава разрешената
8
такава.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание е опорочена, поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
въззивника А., като отделно от това отговорността на посоченото лице е
ангажирана в разрез с материалния закон.
Ето защо, този съдебен състав намира, че така издаденият
електронен фиш следва да бъде отменен изцяло като неправилен и
незаконосъобразен, а това обстоятелство обезпредметява обсъждането на
останалите релевирани от страните доводи.
Предвид изхода на делото, СДВР следва да бъде осъдена да
заплати и извършените по делото разноски в размер на 1080,00 лв. за
изготвената съдебнотехническа експертиза.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2,
т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4859503 издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от
05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ на жалбоподателя С. А. А., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
100,00 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като неправилен и
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА
ЗАПЛАТИ по банковата сметка на Софийски районен съд извършените по
делото разноски в размер на 1080,00 /хиляда и осемдесет/ лева.
9
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10