РЕШЕНИЕ
№ 3994 / 14.10.2015г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 18.09.2015г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НEЛА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря А.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д№ 14081
по описа на съда за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
Д.Н.Р. -Г. ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН **********,*** срещу „У.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, пл.”***” № 7, със законни представители Л*** и А***,
за
прогласяване за нищожни на основание чл.124,ал.1 от ГПК вр.146,вр. чл.143, от ЗЗП на
текстовете на член 11.1.1. , член 11.1.2. и на член 11.1.3. от договора за
кредит №6876 от 20.08.2007 година, сключен между "У.Б." АД, с ЕИК ***.
с адрес на управление:***, площад „*** '. №7, представлявано от Л*** и А***, в
качеството на кредитор от една страна и Д.Н.Р. - Г., с ЕГН **********, в
качеството на кредитополучател и С.Г.С., с ЕГН **********, в качеството на
солидарен длъжник , двамата с адрес: град Аксаково, улица „*** ", №47, от
друга страна.
С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, който след допуснато с протоколно
определение на ВРС от с.з., проведено на 18.09.2015г., е за осъждане на
ответника „У.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.”***” №
7, със законни представители Л*** и А***,
да заплати на ищците Д.Н.Р. -Г. ЕГН **********
и С.Г.С. ЕГН **********,***, сумата от
10 316,11евро, предявена получена
от "У.Б." АД, чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Р.Г.,
пои начална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от депозиране на настоящата искова молба – 06.11.2014г. до
окончателното изплащане на сумата.
Според изнесеното в исковата молба ищците и
ответника са обвързани с договор за банков ипотечен кредит № 6876 от
20.08.2007г. в размер на 55 000евро, с краен срок за погасевяне на
10.08.2027г., платим на 240 месечни анюитетни вноски. С текста на член 4
е договорено годишния лихвен процент, представляващ лихвата по кредита, да се
изчислява от две компоненти - базисен лихвен процент, по т.т. 10.3 и 10.4 . от
условията по кредити и надбавка. Първата компонента, определена в условията на
ответника, като базисен лихвен процент, е равна на едномесечен EUROBOR, закръглен до
третия десетичен знак. Тази компонента е променлива за срока на договора между
ищците и ответника, определя се всеки месец, като е равна на индекса на
едномесечен EUROBOR публикуван на страница „EURIBOR=" на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два
работни дни преди първия работен ден от всеки месец. Тази част от лихвата по
договора между ищците и ответника, се прилага от първия работен ден на месеца
до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително. При
подписване на договора за кредит, променливата компонента от лихвата по
кредита, определена по приложимите правила, е в размер от 4.355%, а при плащане
на последната анюитетна вноска, на 10.10.2014г., е в размер на 0.101 %.
Втората компонента от лихвата по кредита,
определена в условията на ответника, като надбавка върху базов лихвен процент,
е в размер на 2.645%. Тази компонента е постоянна за срока на договора между
ищците и ответника.
Твърди се от ищците, че след запознаване с
нивата на едномесечния EURIBOR установили, че същите са намаляли значително
за периода след 3-ти декември 2008 година. Независимо от договорения начин за
определяне размера на дължимата от ищците лихва, едната част от която е равна
на индекса на едномесечния EUROBOR, ответникът е
получавал от ищците ежемесечни плащания, чийто размер е изчислен при размера на
едномесечния EUROBOR, действащ при подписване на договора, а не с
размера на едномесечния EUROBOR,
действащ към датата на плащане на всяко дължимо плащане по договора.
Плащането на вноските по кредита се извършва
чрез служебно инкасо от разплащателната сметка на Д.Р. - Г., с оглед текста на
член 12.6. от договора с ответника. В месечните уведомления по кредита,
получавани през последната година по електронен път установихме, че е вписан
лихвен процент по кредита, в размер на 7.453%. Поради различния размер на
договорената лихва, с лихвения процент, удържан от ответника всеки месец,
ищците поискали разяснения от банката, но не получили такива.
С оглед на получаването от ответника на
парична сума в размери, различни от договорените между нас, внесохме в негово
деловодство покана за доброволно плащане. Поканата за доброволно плащане е била
заведена от ответника с входящ номер 20 - 003447 от 20.10.2014г. С нежеланието
на ответника, извънсъдебно да реши въпросите по размера на бъдещите договорни
плащания от ищците към него, както и за възстановяване на получената от
ответника без основание парична сума, ищците обосновават правния си интерес от
предявяване на настоящите искове.
Първият иск, е за прогласяване за нищожни на
текстове от договора за кредит между страните. С текста на член 11.1.1. от договора с ответника, е предвидено негово право, едностранно да
определя размера на базов лихвен процент, представляващ първата компонента от
лихвения процент върху кредита, към всеки период на олихвяване. В текста е
предвидено, че това право на ответника се упражнява при правила на точки 10.3 и
10.4 от Условията на „У.Б." АД по кредитите на физически лица.
С текста на член 11.1.2. от договора с ответника е предвидено, едностранно определения
лихвен процент по член 11.1.1.
да променя договорената лихва, като новоопределения
лихвен процент да е задължителен за ищците.
С текста на член 11 1.3 от договора с
ответника е предвидено, негово право едностранно да увеличава размера на
лихвата по кредита, при промяна на пазарните условия.
С трите текста на договора е предвидено
правото на ответника едностранно да определя лихвата по кредита, като с текста
на член 11,1.3. изрично е предвидено, че промяната ще се извършва единствено с
увеличение на лихвата по кредита.
Текстовете на член 11.1.1., член 11.1.2. и на
член 11.1.3. от договора за кредит, предвиждащи определянето на част от размера
на лихвения процент, да се извършва едностранно от ответника и единствено за
увеличаване на лихвата, представляват според ищците неравноправна клауза по
смисъла на член 143, ал.1 от Закон за защита на потребителите и са нищожни, на
основание член 146, ал.1 от Закон за защита на потребителите.
Текстовете на член 11.1.1., член 11.1.2. и на
член 11.1.3. от договора за кредит не са индивидуално договорени с ищците.
Вторият иск, който предявяват ищците срещу
ответника, е за осъждането му да им възстанови парична сума, поради
получаването на сумата от него, при начална липса на основание. Съгласно текста
на член 7.2. от договора, погасяването по кредита се извършва на равни месечни
вноски, всяка с падеж на 10-то число на месеца. Размерът на всяка месечна
вноска е определен в погасителен план, като с нея се погасява част от главница
по кредита и част от лихвата по него. Въз основа на начина за определяне на
лихвения процент по кредита, договорен между страните, с текста на член 4.1.а.
от договора, същите твърдят, че за периода от 10-ти декември 2008 година, до
внасяне на настоящата молба, ответникът е получил от тях ежемесечно сума, чийто
размер е над договорения. Плащанията са извършени чрез служебно инкасо от
разплащателната сметка на Д.Р. - Г., съгласно текста на член 12.6. от договора
с ответника. С оглед срока на погасителната давност ищците настояват, че през периода от 10-ти ноември 2009г. до
10-ти октомври 2014г., ответникът е получил от тях, чрез служебно инкасо от
разплащателната сметка на Д.Р.Г., сумата от 9 666.12 евро, при начална
липса на основание. Тази сума след допуснатото изменение по реда на чл.214,
ал.1, пр.3 от ГПК се настоява, че възлиза на 10 316,11евро.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника „У.Б.”АД, с който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. По първия иск за нищожност се настоява, че с процесния
договор за банков креди се предоставя финансова услуга и по отношение на него
не намират приложение специалните разпоредби на чл.144, ал.2, т.1 и ал.3, т.3
от ЗЗП. На второ място се излага, че процесните клаузи по ипотечния договор не
са неравноправни, тъй като са индивидуално уговорени. Поради това банката не
дължи връщане на претендираните суми от ищците, тъй като те са основателно
събрани. Навежда се от ответникът и възражение за погасяване на исковете по
давност, с твърдение, че се погасяват с кратката 3год.давност. Настоява се при
изложеното за отхвърляне на исковите претенции и присъждане направените
разноски.
В
с.з. ищецът Св.С. от свое име и като представител на ищцата Д.Н., като неин
съпруг, поддържа предявените искови претенции и настоява за уважаването им.
Ответникът,
чрез процесуален представител настоява за отхвърляне на исковете, като
неоснователни.
Съдът
като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представено от ищеца копие от договор за банков кредит от 20.08.2007г., съгласно който ищеца Д.Н.Р.-Г.,
като кредитополучател и ищеца С.Г.С., като солидарен длъжник, са встъпили в
договорни отношения с ответника по повод получаване на кредит в размер на
55000евро, с краен срок на погасяване 10.08.2027г., погасим на съответни
месечни анюитетни вноски, при ГЛП равняващ се набазисен лихвен процент по
т.10.3 и т.10.4 от условията по кредити и надбавка. Съгласно т.11.1.1 от
условията на договораприложимия към съответния период на олихвяване базисен
лихвен процент по смисъла на т.11.1, се определя от Управителния съвет на
банката или оторизирани от него органи и/или лица въз основа на конкретно
посочения индекс, установен в т.10.3 и т.10.4 от условията, с които
кредитополучателят е запознат, като кредиторът уведомява
кредотополучателят за определения от УС
БЛП към съответния период на действие на договора за креди и олихвяването му,
чрез обявяването му на интернет страницата на банката, изричното му посочване в
извлечението от кредитната сметка към съответния лихвен период и изпращане по
пощата, като за получено се счита всяко уведомление, регистрирано в изходящия
дневник на банката в деня на поставяне на уведомлението в досието на
кредитополучателя и/или в поддържаната от него при банката касета за получаване
на банкова поща или с изпращането му на адреса за кореспонденция, посочен в
искането за отпускане на кредит. Съгл. чл.11.1.2 с промяната на действащия БЛП,
лихвените условия по раздел І, т.4.1 и т.4.6
от договора за кредит се смятат за автоматично променени в съответствие
с приетите изменения , които са задължителни за страните по договоа, като
съгласно приетото за получено се счита
всяко уведомление, регистрирано в изходящия дневник на банката в деня на
поставяне на уведомлението в досието на кредитополучателя и/или в поддържаната
от него при банката касета за получаване на банкова поща или с изпращането му
на адреса за кореспонденция, посочен в искането за отпускане на кредит.
Договора
съдържа основните и задължителни реквизити за такъв тип договори и е двустранно
подписан което води на извода, че е породил целените от страните по него права
и задължения за тях.
По
делото са ангажирани специални познания на вещите лица А.В. и Г.К.. Разпитани са и свидетели.
Съгласно
чл.10 от условията по ипотечни кредити на физически лица на „У.Б.” АД, действащи към
датата на сключване на процесния договор
за кредит, кредитополучателят заплаща във връзка със сключения договор за
кредит и ползването на кредита разходи, включително лихви, такси и комисионни,
или други разходи. Конкретният размер на дължимите лихви и комисионни се
определя и издължава в размера, съгласно и при условията, уговорени в договора
за кредит и приложимите от банката към датата на начисляването и изискуемостта
им лихвени условия. В чл.10.3. е предвидено, че за базисен лихвен процент за
съответния период на олихвяване се прилага утвърдения от Управителния съвет на
банката или оторизиран от него да го определи орган и/или служители на банката
лихвен процент за кредити в съответната валута,
като лихвеният индекс, на базата на който се определя от оторизираните
лица базисен лихвен процент за кредити в евро, е едномесечният EURIBOR – равен
на индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница
„EURIBOR=” на REUTERS в 11.00 часа централноевропейско време два работни дни
преди първия работен ден от всеки месец, и се прилага от първия работен ден на
месеца до деня, предхождащ първия работен ден на следващия месец включително.
Съгласно т.10.5 от условията по ипотечни кредити на физически лица, при
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски/еднакви всеки месец/, годишният
лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на
договора за кредит и остава такъв до нарастване с +/- 1, 00 %, съответно до
поредна аналогична промяна спрямо предходно извършената .
По
силата на чл. 146, ал. 1 ЗПП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално онези
клаузи, които са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им – чл. 146, ал. 2 ЗПП. Следователно, за да бъдат
нищожни посочените клаузи от договора и от общите условия, следва да са налице
две кумулативно дадени предпоставки: те да бъдат неравноправни и да не са
уговорени индивидуално. В случая клаузите, за които се твърди, че са
неравноправни са обективирани в
индивидуален договор за ипотечен кредит, проведено е доказване от ответника,
чрез разпит на свидетеля Петя Николова Петкова, за обстоятелствата, че в при
кандидатстване за кредит и подписването на договора кредитополучателя и
солидарния длъжник, не са предявявали искания по която й да е клауза от
варианта на договора, подготвен за подпис и съответно подписан без възражения.
Отделно всяко изменение по кредитите е било обявявано на официалния сайт на
банката, съгласно общите правила. Същевременно установеното от съдебно –
счетоводната експертиза на в.л.В., повишаване на лихвения процент за определени
лихвени периоди е основано на променени позорни условия и на основание приложимите за процесното правоотношение
Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица. По силата
на тези общи условия при кредити, погасявани чрез анюитетни вноски,
годишният лихвен процент по кредита се променя с размера на сумарната промяна
на двата компонента на базовия лихвен процент / индекс, в зависимост от
валутата, за кредити в евро в размер на едномесечният EURIBOR, и премия,
определена от Управителния съвет на банката или оторизиран от него да го
определи орган и/или служители на банката/, в случай че тази сумарна промяна
представлява изменение спрямо действащия към момента на промяната размер на
базовия лихвен процент Възможността на търговеца да установи общи условия за
сключваните от него сделки е законово уредено в разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ТЗ. В случая не се твърди нищожност на приложимите общите условия, респ.
съответните клаузи, въз основа на които в случая е променян годишния лихвения
процент по кредита. По силата на закона
общите условия имат задължителна сила по отношение на кредитополучателите, като
за тях липсва законово изискване страните по него индивидуално да бъдат
уведомявани, а и кредитополучателят още със сключването на договора е уведомен
по какъв начин и къде ще бъде оповестяването на промените в общите условия.
Според
чл. 144, ал. 3 ЗПП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо
сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято
цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с
размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансовите услуги.
Разпоредбата
на чл. 143, т. 12 ЗПП не се прилага при клаузи за индексиране на цени, при
условие че клаузите са законосъобразни и методът за промяна на цените е описан
подробно и ясно в договора - чл. 144, ал. 4 ЗПП.
В
контекста на изложеното следва да се посочи, че процесният договор
за банков кредит, е сделка, сключена с потребител, попадаща в приложното поле
на изключенията, визирани в чл. 144 ЗПП. Потребителят още при сключването на договора
се е съгласил със сега оспорваните клаузи, а правото на банката за вземане на
решение за промяна на базовия лихвен процент е свързано с наличие на
изчерпателно посочените предпоставки в ОУ.
Съгласието
по оспорените текстове от договора е постигнато от страните при условията на свобода на
договарянето по смисъла на чл. 20 а от ЗЗД. Няма как да бъде направен извод за
противоречие с добрите нрави на постигнато съгласие за потестативно право, за което не само липсва
забранителна императивна норма, но са налице изрични
норми, напр. в Закона за кредитните институции – чл. 58 ЗКИ, предвиждащи право
на банката да променя лихвения процент до пълното погасяване на кредита,
изразен като годишен лихвен процент, както и метода за изчисляване на лихвата,
при ясни условия, съобщени в писмена форма на клиента.
По
изложените съображения съдът прави крайния правен извод, че клаузите на член 11.1.1., член
11.1.2. и на член 11.1.3. от сключения между страните договор за
кредит не ;са нищожни, на основание чл. 146, ал. 1 във вр. чл. 143 ЗЗП, и
предявеният установителен иск е неоснователен.
Предвид
извода за неоснователност на установителния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него осъдителен иск за присъждане
на сумата 10 316,11евро,, като платена при липса на основание,
ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл.55, ал. 1, пред. първо от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода от спора, искането на ответника за
присъждане на направените по делото съдебно – деловодни разноски, се явява
основателно, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят общо сумата
1960лв., от които 160лв.– депозит на вещо лице и 1800лв. – адвокатско
възнаграждение. Възлаженията за прекомерност на адв.възнаглаждение съдът приема
за неоснователни, с оглед правната сложност на делото и извършваните
многократни процесуални действия от страна на пълномощника на ответника.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете, предявени от Д.Н.Р. -Г. ЕГН **********
и С.Г.С. ЕГН **********,*** срещу
„У.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.”***” № 7, със
законни представители Л*** и А***, с правно основание чл.146, ал. 1 във вр. чл. 143
ЗЗП, за прогласяване нищожността на клаузите на член 11.1.1. , член 11.1.2. и на член 11.1.3. от договора за кредит
№6876 от 20.08.2007 година, , и с правно основание чл. 55, ал. 1, пред.
първо и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника У.Б.”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, пл.”***” № 7 да
заплати на ищците сумата от
10 316,11евро, като платена без
основание, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска 06.11.2014г. до окончателно
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Н.Р. -Г.
ЕГН ********** и С.Г.С. ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ НА
„У.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, пл.”***” № 7, със
законни представители Л*** и А***, общо сумата 1960,00лв./хиляда деветстотин и шестдесет лева/, представляваща
направени съдебно - деловодни разноски, както следва: 160лв.– депозит на
вещо лице и 1800лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис
от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: