РЕШЕНИЕ
№ 272
гр. Ямбол, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330103513 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Х. П. П., действащ като ЕТ „СНИ КОМЕРС-1– Х. П.“-гр. С.,
срещу С. И. С., действащ като „ЕТ „Вихър – С. С.“ –с.Д., обл Я. Ищецът твърди, че на *** г.
между страните са сключени два договора за покупко-продажба –първият за червено просо и
вторият -за фий и кафяв лен, за които са съставени фактури № №*** г. на стойност 1200 лв. и
съответно №*** г. на стойност 9600 лв. Ищецът като продавач е изпълнил задължението си да
достави стоките, а ответникът - купувач не е изпълнил задължението си да плати цената на
падежа 15.07.2024 г.. Страните са договорили и неустойка за забава в размер на 2% на ден
или 24 лв. на ден по първата сделка и 192 лв. на ден по втората. Поради това кредиторът
има право да иска изпълнението –плащане на сумата общо от 10800 лв., заедно с неустойка
за забава от 2928 лв. върху първата главница и 23424 лв. върху втората, дължими от
16.07.2024 г. до 15.11.2024 г.. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно със законната лихва върху тях
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските по делото.
В с.з. ищецът не се явява и не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена
молба.
В срока за отговор ответникът не е подал такъв. В с.з. процесуалният му представител
признава исковете за неплатена цена на закупените стоки общо от 10800 лв. Оспорва
единствено исковете за неустойка, която намира за основана на нищожна клауза,
противоречаща на добрите нрави, търговските обичаи и практики като уговорена без краен
срок и максимален размер. Намира я и за прекомерна.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
1
По делото е безспорно, че между страните са съществували търговски правоотношения,
свързани с продажба на просо, фий и кафяв лен, доставени от ищеца на ответника, видно и
от представените писмени договори от ***г., фактура № №*** г. на стойност 1200 лв. и
фактура №*** г. на стойност 9600 лв с ДДС, издадени от ищеца, приемо-предавателни
протоколи от 25.03.2024 г., подписани от страните.
Договорите съдържат изложената в исковата молба клауза за неустойка при просрочие на
плащането на цената с уговорен падеж на 15.07.2024 г..
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 327 ал.1 пр.1 от ТЗ вр. чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД.
Между страните са сключени търговски покупко-продажби по смисъла на чл. 318 от ТЗ.
Съгласно чл. 327 ал.1 от същия, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Касае се до сделки между търговци, консенсуални, неформални и възмездни,
които пораждат задължение за продавача да предаде на купувача стоките и съответно-
задължение на последния да заплати цената им. В случая вземането на ищеца по останалите
неплатени от ответника фактури е възникнало от сключени договори, по които е изпълнил
задължението за доставка, удостоверено с представените от него приемо-предавателни
протоколи. Поради това исковете като основателни следва да бъдат уважени, още повече че
се признават от ответната страна.
Относно иска за неустойка съдът приема следното:
Според чл. 92 ал.1 изр. 1 неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В случая неустойка е договорена като обезщетение за забава за плащане на паричното
задължение.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на
ВКС не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй
като преценката за накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се
направи към момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката не я прави
a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите
от неизпълнението вреди. Въз основа на задължителната практика може да се направи извод
за неоснователност на доводите на ответника, основани именно на прекомерността на
неустойката поради уговарянето й без краен срок и максимален размер. Според
становището на ВКС, изразено в решения по чл. 290 от ГПК, при извършено съпоставяне
между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради накърняване на
2
добрите нрави, въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на
договорната клауза, но и при отчитане на други фактори. Такива са свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване (Решение № 229 от 29.06.2017 г. по т.
д. № 3550/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, позоваващо се на Решение № 223 от 19.04.2016 г. по т.
д. № 3633/2014 г., т. к., І т. о. на ВКС). В Решение № 104 от 26.06.2017 г. по гр. д. №
2559/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС също е изтъкнато, че липсата на уговорен краен предел и
срок за начисляване на неустойката не я прави нищожна, доколкото и периодът и размерът
на неустойката са последица единствено от виновното бездействие на страната по договора.
В случая купувачът по сделките е имал възможност чрез своевременно изпълнение да
ограничи действителните вреди от неизпълението, като пристъпи към плащане и така да
преодолее последиците от забавата си. Също така доводите на ответника са неоснователни
като противоречащи на правилото на чл. 309 ТЗ, че не може да се намалява поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Правилото на чл. 309 ТЗ има специален характер, доколкото се прилага единствено и само
при търговски сделки, сключени между търговци и дерогира правилото за намаляване на
неустойката по чл. 92, ал. 2 ЗЗД извън случаите, когато задължението е изпълнено
неправилно или отчасти. Това правило има предвид действителните преди, претърпени от
търговеца към момента на неизпълнението.
Същевременно в тълкувателното решение е прието, че нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Изброени са в решението
примени критерии, които имат принципен характер и са приложими при преценка
нищожността на уговорена с договор неустоечна клауза, поради накърняване на добрите
нрави по см. на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, като: естество на задълженията, изпълнението на
които е обезпечено с неустойка - парични или непарични и техния размер; наличие или
липса на други способи за обезпечение; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди за кредитора. В случая при съпоставка именно с очакваните вреди от
неизпълнението в договорената му форма, определими към момента на сключване на
договорите, а не този на неизпълнението, различаващи се от действително настъпилите
вреди, обсъждани по-горе, следва извод за несъответствие между първите и неустойката.
Същата е договорена в размер на 2% на ден и надхвърля в пъти законовоустановената
специфична за паричните задължения обща форма на отговорност по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Т.е.
очакваните вреди от забавата на парично задължение, съизмерими със законната лихва за
забава към момента на сключване на договорите, не съответстват на договореното
обезщетение. В подобна хипотеза на сключена между търговци продажба ВКС е приел, че
3
нищожна поради противоречие с добрите нрави е договорна мораторна неустойка, която е
несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и
нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове -Решение № 148
от 25.02.2020 г. по т. д. № 219/2018 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС Посочено е в това решение, че
когато уговорената неустойка, по начина, по който е формирана, превишава многократно
действително очакваните вреди на кредитора и е напълно несъизмерима със същите, същата
се явява и в несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в
страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, недопускане на
необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.. Следователно независимо от
постигнатото общо съгласие на съконтрахентите за приоритетно значение на санкционната
функция на договорена помежду им мораторна неустойка, когато размерът на същата е така
необосновано завишен спрямо реално очакваните вреди за кредитора от забавено
изпълнение на главното парично задължение, че още при сключване на договора създава
условия за възприемането й като средство за неоснователно обогатяване на последния и
засяга съществуващото в обществото, на съответния етап на неговото развитие, разбиране за
справедливост, тази неустойка излиза извън присъщите й функции и като нарушаваща
добрите нрави е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, изр.3 ЗЗД. За да достигне до този
извод, ВКС е изброил решения, явяващи се трайна непротиворечивата казуална практика по
чл. 290 от ГПК, между които и Решение № 16 от 16.06.2009 г. по т. д. № 430/2008 г., ІІ т. о.,
приемащо, че неморално висок е размер на неустойка от 1,5% на ден, поради което е
нищожна по смисъла на чл..26, ал. 1, предл.3 ЗЗД, като набраната за кратък период от 4
месеца неустойка е 2 пъти по-висока от основното задължение. В настоящия случай е
налице същият резултат- за процесния период от почти четири месеца неустойката
надвишава двойния размер на главното вземане. Поради това същата е недължима и
исковете за нея следва да се отхвърлят.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на ответника, че не дължи
разноски поради признаване на главните искове в хипотезата на чл. 78 ал.2. Неплащайки на
падежа, длъжникът е дал повод за завеждане на делото и превилото на ал.2 е неприложимо.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. С., действащ като „ЕТ „Вихър – С. С.“ –с.Д., обл Я., ул. ***, ЕИК *** на
осн. 327 ал.1 от ТЗ да заплати на Х. П. П., действащ като ЕТ „СНИ КОМЕРС-1– Х. П.“-гр.
С., ж.к. „***, ЕИК ***, сумата общо от 10800 лв., представляваща цена по договори за
покупко-продажба от 20.03.2024 г., за които са издадени фактура № *** г. на стойност 1200 лв.
и фактура №*** г. на стойност 9600 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.11.2024 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски
в размер на 1481,71 лв..
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. П. П., действащ като ЕТ „СНИ КОМЕРС-1– Х. П.“-гр. С.,
ж.к. ***, ЕИК *** срещу С. И. С., действащ като „ЕТ „Вихър – С. С.“ –с.Д., обл Я., ул. „***,
ЕИК *** искове –да бъде осъден ответникът да му заплати неустойка за забава: в размер на
2928 лв. по договор за покупко-продажба от *** г., за който е издадена фактура № *** г. на
стойност 1200 лв., и в размер на 23424 лв. по договор за покупко-продажба от *** г., за който
е издадена фактура №*** г. на стойност 9600 лв. с ДДС, дължими за периода от 16.07.2024 г. до
15.11.2024 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.11.2024 г. до
окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
5