Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /21.01.2021
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на осемнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията Татарева
гр.д. № 582/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Ю.” ЕООД
срещу К.А.М. искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер на 116,10
лв. – потребени и неплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни
услуги от 02.01.2017 г. и 20.01.2017 г. с клиентки номер № ***сключени между
ответника и „БТК“ ЕАД за периода м. април 2017 г. -м. юли 2017 г., както и сума
в размер от 31,60 лв. – мораторна
лихва за периода от 28.07.2020 г. до 01.04.2020 г., които суми са прехвърлени
на ищеца по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕАД и договор за
цесия от 01.10.2019 г. сключен между „С. Г. Груп“ ЕАД и „Ю.” ЕООД и за които суми има издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 378/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по
реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в исковата молба и молбата-уточнение към нея: между „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и К.А.М. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ***от дата 02.01.2017 г. за ползване на
далекосъобщителна услуга за мобилен номер **********. с избран тарифен план VIVACOM
i-Traffic XL, с месечна абонаментна такса 27.99 лева с ДДС за срок от 24
месеца.Твърди се, че на 20.01.2017 г. абонатът е добавил за ползване и мобилен
номер ***, с избран тарифен план VIVACOM Smart Call S за 9,99 лв.с ДДС,
месечно, като е добавил услугата +BG&Europe L за 17,80 лв. с ДДС за срок от
24 месеца. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с инливилуален клиентски номер ***между ответника и „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД, са издадени фактури за период от 08.03.2017 г. до 08.07.2017 г.
на стойност 116.1 лв., Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни
услуги на обща стойност 116.1 лв. фактурирани за последователни отчетни месеци
- за месец 04/2017г., 05/2017,06/2017 г. и за месец 07/2018г. Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
на стойност 116.1 лв., е довело до прекратяване на сключения между страните
договор едностранно от „БТК“ ЕАД на основание общите условия действащи към
договора. В исковата молба се твърди, че
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД по силата на по договор за цесия от
16.10.2018 е прехвърлил вземанията си ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, прехвърлител на вземания на ищеца по силата на договор
за цесия от 01.10.2019 г. Твърди се, че двата договора за цесия са съобщени на
длъжника. Предвид изложеното се моли да се постанови решение, с което да се уважи
предявените искове. Претендират се
разноски
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с два обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по делото указанията
по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 26.08.202- г., а исковата
молба е подадена на 28.09.2020 г. (п.кл.) – работен ден понеделник от
процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство.
Правната теория и практика приема, че с договора за цесия
кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо
съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и
третото лице за прехвърляне на конкретно индивидуализирано вземане,
като цесионерът става носител на материалното право предмет на договора за
цесия.
По делото е представен и приет като писмено доказателство
договор № ***за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г. сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, по силата на който „БТК“
ЕАД прехвърлила вземанията си посочени в Приложение № 1 на „С.Г. Груп“ ООД, като
към договора липсва приложение, от което да се установява кои конкретния вземания
са предмет на договора за цесия, респ. лисва индивидуализация на длъжниците, размерът
на вземанията, тяхното основание. По делото е прието потвърждение по см. на чл.
99, ал. 3 ЗЗД от „БТК“ ЕАД, с което телекомуникационното дружество е заявило,
че вземането предмет на настоящото производство с длъжник К.М. е предмет на
договора за цесия от 16.10.2018 г., поради което следва да се приеме, че
цесионерът „С.Г. Груп“ ООД е придобил процесното вземане, с оглед представеното
доказателство от телекомуникационното дружество.
По делото е представен и приет като писмено доказателство договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. сключен между „С.Г. Груп“ ООД-
цедент и ищецът „Ю.“ ЕООД -цесионер, по силата на който цедентът е прехвърлил
възмездно на ищеца вземанията, подробно описани в Приложение № 1 към договора (арг.
чл. 1 от договора за цесия). По делото обаче липсва приложението към което
препраща договорът за цесия, респ. липсва индивидуализация на вземанията предмет
на договора за цесия – именна на длъжници, размер на дължими суми, основания за
тяхното възникване. Предвид изложеното от събраните по делото доказателства не
може да се направи категоричен извод, че ищецът в качеството му на цесионер е
придобил вземането предмет на делото. Ето защо настоящият съдебен състав,
счита, че доколкото по делото не са представени доказателства за това, че
действително спорното право предмет на делото е прехвърлено на ищеца – цесионер,
то той не се явява носител на материалното право, което претендира.
Изложеното е
достатъчно основание за отхвърляне на исковите претенции на ищеца, без съдът да
се спира и разглежда по същество останалите предпоставки за уважаване на предявените
искове и въпреки представените от ответника доказателства за заплащане на сумата
претендирана по главния иск.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че съобразно задължителните разяснения дадени
с т. 13 по Тълкувателно дело № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013
г. на ОСГТК, ВКС издадената заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване,
при отхвърляне на иска предявен по реда на чл. 415 ГПК във вр. с чл. 422 ГПК.
Ето защо не следва да се постановява диспозитив за обезсилване на издадената
заповед относно главницата.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК предвид изхода на спора разноски се дължат в полза на ответника,
но доколкото такива не се претендират, то съдът не дължи произнасяне по разноските
с отделен диспозитив. Същото се отнася и до разноските дължими в исковото производство,
доколкото такива не се претендират от ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Ю.” ЕООД ЕИК: *********, със съдебен
адрес:*** срещу К.А.М. ЕГН: ********** с адрес: *** за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 116,10
лв. – потребени и неплатени далекосъобщителни услуги за периода м. април 2017
г. -м. юли 2017 г. по договори за далекосъобщителни услуги от 02.01.2017 г. и
20.01.2017 г. с клиентки номер № ***сключени между ответника и „БТК“ ЕАД, както
и сума в размер от 31,60 лв. – мораторна
лихва за периода от 28.07.2020 г. до 01.04.2020 г., които суми са прехвърлени на ищеца по силата
на договор за цесия от 16.10.2018 г. сключен между „БТК“ ЕАД и „С. Г. Груп“ ЕАД и договор за
цесия от 01.10.2019 г. сключен между „С. Г. Груп“ ЕАД и „Ю.” ЕООД и за които
суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 378/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
Решението може да се обжалва, с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен съд –
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: