РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Павликени, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радка Цариградска
при участието на секретаря Венка Миланова
като разгледа докладваното от Радка Цариградска Гражданско дело №
20224140100094 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът С. И. Е. излага в исковата молба, че в качеството си на заемодател, сключил писмен
договор за заем от 22.04.2021 год. с ответницата А. В. А., оформен и с нотариална заверка на
подписите на страните. Твърди, че по силата на договор още при сключването му предал на
ответницата заемната сума от 7000 лв., които тя се следвало да връща на равни месечни
вноски – по 200 лв. Твърди, че след като че първите пет месеца погасителни вноски не били
плащани, приел, че ответницата е изпаднала в забава и той обявил пълната сума по договора
за изискеума на основание чл.71 от ЗЗД. Излага, че потърсил плащане на падежиралите към
онзи момент вноски по ЧГр. дело № *** год. по описа на РС ***, по което била издадена в
полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на ***.2021 год.
Последвало плащане от ответницата на 28.09.2021 год. на сумата от 2000 лв., с което ищецът
счита, че е погасена част от главницата по заема, останала е главница в размер на 5000 лв.,
останали са непогасени разноските по посоченото ЧГр. дело. Признава и извършено
плащане на дата 27.09.2021 год. в размер на 1000 лв., което е за периода месец Май –месец
Септември 2021 год., тоест пет вноски по 200 лв., общо 1000 лв. За пълно плащане била
изпратена покана чрез ЧСИ, връчена на 12.10.2021год., с указан срок за изпълнение до
19.10.2021 год. и уведомление за настъпване на предсрочната изискуемост при неплащане.
За остатъка от сумата било депозирано ново заявление и издадена Заповед за изпълнение по
1
чл.417 от ГПК по ЧГр. дело № *** год. по описа на РС – ***, по която длъжникът е възразил
за недължимост. Моли да бъде прието за установено съществуване на вземане на ищеца към
ответницата в размер на 5000 лв. главница по Договор за заем от 22.04.2021 год.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата да му заплати
сумата от три хиляди лева, представляваща предоставен от ищеца на ответника паричен
заем на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2021г.
/депозиране на исковата молба/ - до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира разноски.
Ответницата в депозиран писмен отговор оспорва основателността на претенцията, като
възразява, че процесните договорни отношения между страните не са съществували – не е
договаряла заем и получавала сумата от 3000 лв. в заем от ищеца, с уговорено връщане след
два месеца. От своя страна твърди, че в периода месец Септември 2019 год. – месец Юли
2021 год. е живяла на семейни начала с ищеца, в дома на ответницата, в която връзка са
имали и общи разходи и финансови отношения, получавали са суми един от друг. Имали са
друго заемно правоотношение с идентичен размер от 3000 лв., но предмет на писмено
правоотношение, по което е възстановена заетата сума, с изключение на 400 лв., които към
датата на отговора не са с ненастъпил падеж. В хода на съдебните прения твърди, че
страните са продължили да си сключват договори за заем, да предоговарят такива и след
падежа, посочен в ИМ, което счита, че опровергава твърденията, че ответницата се укривала
от ищеца, не можел да се свърже с нея. Оспорва твърденията да са правени опит да се търси
процесната сума и поради това, че в посочения в ИМ период двамата са живели заедно.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за
установено следното:
Видно от представения по делото писмен договор за паричен заем, същият е сключен на
22.04.2021 год. между ищеца С. И. Е. в качеството на заемодател и ответницата А.В. А.
Заверени са подписите на страните от нотариус на същата дата. Според съдържанието на
договора, заемодателят „предава на заемателя“ сумата от 7000 лв., а заемателят се задължава
да я върне на равни вноски по 200 лв. на месец. Договорено е връщането да става по банков
път на посочена в договора сметка с титуляр ищеца до 15-то число на текущия месец.
Липсва уговорка от кой месец започва плащането, кога е крайният падеж, за да бъде
установен периода, в който следва да се върне сумата, която би следвало да е дължима на 35
месечни вноски. Няма уговорена възнаградителна лихва. Уговорена е неустойка само в
полза на заемателя при забава на заемодателя да предаде заемната сума, която е в размер на
0,5% от тази сума за всеки просрочен ден.
Страните по делото спорят дали заемната сума от 7000 лв. е предадена при сключване на
договора, както според ищеца е удостоверено в чл.1 от договора. Ответната страна твърди,
че й е предоставена в заем само сума от 3000 лв. за което няма съставена разписка и това е
станало след сключване на договора. Съдът при преглед на текста на договор, намира, че
чл.1 от същия удостоверява предаване на заемната сума предвид използваните форма и
2
време/сегашно/ на глагола, а именно „предава“, което не може да означава нищо друго
освен, че при сключване на договора заемодателят предава сумата. Действително е налице
противоречаща на този извод клауза – чл.4 от договора, за дължима от заемодателя
неустойка при забава да предаде сумата, която клауза Съдът намира за такава без правен
ефект, като противоречаща на основната клауза по договора и която Съдът си обяснява с
допусната грешка на задължената за неустойка страна, която при договор за заем е
възможно да бъде единствено заемателя, който единствен може да изпадне в забава в
случая.
По делото няма данни да е започнало връщане на заетата сума в месеца след сключване на
договора, да е отправяна покана за плащане към онзи момент.
Със заявление от 24.09.2021 год., по което е образувано ЧГД №*** год. на РС – ***, ищецът
е предявил срещу ответницата искане да бъде снабден със заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист за сумата от 1000 лв., представляващи непогасено задължение по
договор за паричен заем от 22.04.2021 год. В заявлението е посочил, че към момента на
сезиране на съда, длъжникът А. В. А. не е изпълнила задълженията си да заплати месечни
погасителни вноски с падежи 15.05., 15.06., 15.07., 15.08. и 15.09.2021 год. по 200 лв. или
общо 1000 лв. Искането е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение № *** год.
за сумата от 1000лв., главница по договор от 22.04.2021г. с нотариална заверка на подписите
– пет месечни вноски, 475 лв. разноски, от които 25 лв. ДТ и 450лв. адвокатско
възнаграждение.
Видно от материалите по делото, ЗНИ е връчена на длъжника, ведно с поканата за
доброволно изпълнение на 26.11.2021г. С вх. № ***.2021г. по делото е постъпило
възражение за плащане, с което длъжникът е възразил, че е извършил плащане още на
28.09.2021г. Представя доказателства към възражението – вносна бележка от 28.09.2021г. за
сумата от 2000лв. с платец ответницата и получател ищеца, посочено основание за
плащането „вноска по кредит съгласно договор за паричен заем от 22.04.2021г.“ С вх.
№***12.2021г. е регистрирана молба от длъжника, към която са приложени вн. бележка към
възражението за 2000лв. и две вноски бележки от 15.10.2021г. и 17.11.2021г. за по 200лв.,
внесени от ответницата по сметка на ищеца със същото основание. Молбата съдържа искане
за спиране на изпълнителното производство, както и твърдения относно други
производства. С определение от 07.12.2021г. е спряно принудителното изпълнение за
вземането по посочената ЗНИ. На същото дата препис от възражението е изпратен на
ищеца, който в становище от 12.01.2021г. приема възражението за частично основателно и
подобно на длъжника намесва плащания и по последващо заповедно производство. С
определение от 13.01.2022г. съдията-докладчик по ЧГрД № ***г. е обсъдил единствено
плащането в размер на 2000 лв. и е приел, че са погасени сумите по заповедта, без да излага
съображения дали приема тезата на длъжника, че не дължи разноски или тази на кредитора,
в обратна посока. В диспозитива възражението е счетено за основателно, заповедта е
обезсилена.
Междувременно ищецът е депозирал Заявление от 28.10.2021 год., по което е образувано
3
процесното ЧГД № *** год. по описа на РС – ***, като е предявил искане да бъде снабден
със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 5000 лв.,
представляващи непогасено задължение по договор за паричен заем от 22.04.2021 год. В
заявлението е посочил, че към момента на сезиране на съда, длъжникът А. В. А. не е
изпълнила задълженията си да заплати месечни погасителни вноски с падежи 15.05., 15.06.,
15.07., 15.08. и 15.09.2021 год. по 200 лв. или общо 1000 лв. в срок, за които суми е подал
заявление по чл.417 ГПК на 24.09.2021г. Признава, че на 28.09.2021г. е получил от
длъжника сумата от 2000лв. като частично плащане по договора, като не са погасени
разноските по първото заповедно производство, както и остатък от 5000лв. от главницата по
договор за заем. Излага, че последната сума е дължима независимо от ненастъпилия падеж,
тъй като с изпадане в забава по отношение на първите вноски, ответницата е станала
неплатежоспособна, а вземанията на ищеца – предсрочно изискуеми па осн. чл.71 от ЗЗД.
Твърди, че е изпратил покана – уведомление за предсрочната изискуемост и определен срок
за изпълнение, връчена на 12.10.2021г. До изтичане на този срок – 19.10.2021г. няма
изпълнение. Приложен е освен процесния договор и покана за доброволно изпълнение,
връчена на ответницата на 12.10.2021г., в която е изложено съществуването на договора от
22.04.2021г. за заем на сумата от 7000лв., просрочие на пет вноски в общ размер 1000 лв. до
27.09.2021г. и дължимост на договорна неустойка от 4725 лв. Отправена е покана за
плащане на остатъка от заема в цялост и неустойката – общо 9 725лв.
Заявлението по ЧНД № ***г. е уважено и е издадена Заповед за незабавно изпълнение ***
год. за претендираната сума, като са присъдени и разноски в размер на 950 лв. Видно от
материалите по делото, ЗНИ е връчена на длъжника, ведно с поканата за доброволно
изпълнение на 26.11.2021г. С вх. № ***.2021г. по делото е постъпило възражение по чл.414
ГПК, с което длъжникът е възразил, че не дължи сумите по заповедта, тъй като заемодателят
не е предал пълната договорена сума, а само 3000лв., от които длъжникът е заплатил 2400
лв., а остатъкът е с ненастъпил падеж, при невъзможност да се приложи предсрочна
изискуемост, след като кредиторът не е банкова или друга кредитна институция. На същата
дата препис от възражението е изпратен на ищеца, като му е указано и да предяви иск за
вземанията си по заповедта, връчени на пълномощника му на 20.01.2022г. Ведно с
възражението е постъпила и молба за спиране на изпълнението, по която с определение
№***.2021г. е постановено спиране. Постъпила е и въззивна жалба срещу ЗНИ, по която
ВТОС се е произнесъл с определение №***.04.2022г., като е отменил допуснатото незабавно
изпълнение и обезсилил издадения изпълнителен лист. Заповедта остава в правния мир като
такава по чл.410 от ГПК.
Вземанията по Заповедта за изпълнение са предявени по исков ред с настоящата искова
молба вх. № ***.2022г., депозирана в рамките на преклузивния едномесечен срок.
В хода на делото се представени доказателства за извършени последващи ЗИ плащания – по
200лв., внесени съответно на 17.11.2021г., 15.12.2021г., 14.01.2022г. и 15.02.2022г. общият
размер на плащанията от ответницата към ищеца на основание процесния договор възлизат
на 3000лв.
4
Във връзка с твърденията за неплатежоспособност ответницата е представила преписи от
трудовата си книжка и служебна бележка, от които е видно, че от м. януари 2021г. до
изготвяне на документа – м. февруари 2022г., получава месечно по ***лв. възнаграждение
за отглеждане на приемно дете, като за същия период е работела на трудово
правоотношение в „***“ при възнаграждение от 08.01.2021г. 1150лв. и от 01.06.2021г. –
1175лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл.422 от ГПК с основание чл.240, ал.1 и 4 от ЗД, вр. с
чл.71 от ЗЗД.
По делото се твърди наличието на заемно правоотношение с предмет парична сума от 7000
лв. Ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи страните,
предмета, сроковете, задълженията и всички други параметри на договора, както и реалното
предаване на сумата, т.е. изпълнението на своето основно задължение по договора. По
делото от представения писмен договор с нотариална заверка на подписите, се установи
заемната сума от 7000 лв., старите по правоотношението – ищецът като заемодател,
ответницата като заемател, предаваното на заемната сума в цялост при сключване на
договора, както и договореното връщане на месечни вноски по 200лв. Предвид липсата на
уговорка от кога да започне връщането, липсата на уговорен краен падеж така, че да се
установи началото на изплащане договорените 35 месечни вноски, следва да се приложат
относимите текстове от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 69 от ЗЗД предвижда ако задължението е
без срок, кредиторът да може да иска изпълнение веднага, а специалната разпоредбата на
чл.240, ал.4 ЗЗД определя ако не е уговорено друго, заемателят да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата. Същевременно е договорена месечна падежна
дата – 15-то число, което предполага първо плащане най-рано на първото число след даване
на заема или 15.05.2021г. С извършеното на 28.09.2021г. плащане на сума от 2000лв. от
страна на ответницата е налице признание на факта, че дължи вноски именно от месеца след
сключване на договора, тъй като така твърди заемодателят, а с посоченото плащане са
погасени не само падежиралите до извършването му вноски – пет бр. по 200лв. или общо
1000лв., но и още толкова. Горното съставлява признание с конклудентни действия на
дължимостта на претендираните падежирали вноски. Въпреки надплащането, е продължило
месечно погасяване до 15.02.2022г. по 200лв., като са погасени още 1000лв. или общо е
върната сумата от 3000лв.
Съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение може да бъде
искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със
своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните
обезпечения. Ищецът се позовава на първата хипотеза, при липса на уговорки за
представяне на обезпечение. За доказването й не бяха представени никакви доказателства, а
именно, да се установи, че активите на ответницата не са й позволявали да изпълнява
задължението си по плащате на погасителните вноски. Напротив, доказа се доход от трудово
правоотношение и от договор по ЗЗДет, като общият месечен доход на ответницата
5
позволява нормално изплащане на заема в уговорените размери и срокове. Не може само от
забавата на първите вноски, при така констатираната неяснота на падежите им, да се
обоснове извод за неплатежоспособност. Последвалите плащания над дължимия размер и
доходите на ответницата отделно опровергават подобно заключение. В този смисъл при
липса на установено неплатежоспособност на заемателя, за заемодателя не е възникнало
правото по чл.71 от ЗЗД да поиска изпълнение преди срока, а отправената писмена покана в
този смисъл не поражда целения правен ефект, да предизвика предсрочна изискуемост на
сумата по договора.
В изпълнение на задължителните разяснения, дадени в т.9 на ТР №4/2013 от 18.06.2014 г.,
съдът следва да вземе предвид и новонастъпилите обстоятелства, след предявяване на
заявлението, към датата на приключване на съдебното дирене. Към този момент ответницата
е изплатила общо сумата от 3000лв., които се равняват на 15 месечни погасителни вноски по
договора или покриват дължимите такива за периода 15.05.2021г.-15.07.2022г. налице е
пълно изпълнение на падежиралите вноски, което обосновава неоснователност на
предявения иск. Действително първите пет вноски са забавени, но те са предмет на
предходно заповедно производство и по отношение на тях не се претендира лихва за забава.
Процесната сума, която се претендира като предсрочно изискуема е недължима в
претендирания размер, като едната част е погасена чрез плащане, а останалата не е
изискуема.
Предвид изложеното главният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Предвид отхвърляне на иска за вземанията по заповедта за изпълнение, ответникът не
дължи заплащане и на разноските по заповедното производство, нито възстановяване на
тези от исковия процес. На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответницата
сумата от 620лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. И. Е. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. *** и настоящ адрес:
гр. ***, предявен против А. В. А. с ЕГН ********** от гр. ***, за признаване за установено
спрямо ответника на вземане на ищеца с правно основание чл. 240, ал. 1 и 4 от ЗЗД вр. с
чл.71 от ЗЗД, за сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща главница по договор
за паричен заем от 22.04.2021г. между страните с нотариална заверка на подписите, както и
да бъде присъдена сумата от 950,00 лв. разноски по заповедното производство, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане № ***г. по Ч.Гр. Д №
***/2021г. по описа на РС *** като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С. И. Е. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. *** и настоящ адрес: гр. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на А. В. А. с ЕГН ********** от гр. ***сумата от 620 лв. (шестстотин и
двадесет лева) за разноски по делото.
6
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
7