Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Кюстендил, 01.09.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд в открито съдебно
заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия :
Николай Николов
при секретаря Валентина Спирова,
като разгледа
докладваното от съдията АНД №835 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по жалба от Т.Г.Х., ЕГН **********
*** против наказателно постановление №20-1139-000552 от 16.06.2020г., издадено
от началника на сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на жалбоподателя на
основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба”
в размер на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца. Претендира се отмяна на наказателното постановление, като се излагат
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон.
Административнонаказващият орган не е взел участие
в производството.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с
доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
На 23.05.2020г. лек автомобил Мерцедес с рег.№***, собственост на А.Л. Н. се движел по ПП І-6 в посока към гр.Кюстендил.
При км 27+500 в с.Ябълково, установено посредством автоматизирано техническо
средство трафик радар TFR1-M №545 в 20:39ч. посоченият автомобил се движел с
превишена скорост – 117 km/h, при
ограничение от 50 km/h за населено място.
В декларации по чл.188 ЗДвП собственикът на
автомобила и жалбоподателят декларирали, че на 23.05.2020г. в 20:39ч.
автомобилът е управляван от Х..
Средството за измерване – радарен скоростомер
№545/10, тип “мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – TFR1-M”, с което е засечена скоростта е преминало съответния
метрологичен преглед (последваща проверка) на 27.06.2019г.
На 08.06.2020г. срещу жалбоподателката бил
съставен АУАН, в който са възпроизведени част от описаните по-горе констатации.
Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Актът е предявен и
връчен по надлежния ред. В него жалбоподателката вписала възражение „не съм
съгласна“.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В
постановлението са възпроизведени фактическите констатации по АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства, а именно - документите, съдържащи се в
административно-наказателната преписка и показанията на свидетеля С..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, съдът зачете неговата доказателствена сила,
доколкото по делото не се събраха доказателства за противното.
В събрания доказателствен материал няма
противоречия, които да следва да се обсъждат.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение
е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 ЗДвП, компетентно да осъществява
контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление,
също е издадено от компетентен орган.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила – АУАН
е надлежно предявен и връчен на нарушителя, съгласно изискванията на ЗАНН; на
същия е предоставена възможност да подаде възражения по акта. Както АУАН, така
и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42
и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано с всички негови релевантни признаци, ясно и
безпротиворечиво е формулирано, по начин, ненакърняващ правото на нарушителя да
разбере нарушението.
Възраженията на защита за противното са
неоснователни.
Категорично установено по делото е
обстоятелството, че скоростта на управлявания от жалбоподателя автомобил е била
засечена по надлежния, предвиден в ЗДвП ред – с техническо средство, чиято
техническа изправност бе надлежно установена.
Съдът прие, че при посочените в наказателното
постановление условия на време, място и обстановка, жалбоподателят е извършил
виновно описаното нарушение, а именно: в населено място е управлявала лек
автомобил, движейки се с превишена скорост – при ограничение от 50 km/h, се е
движила с 117 km/h. Същият е управлявал с 64 km/h над допустимата скорост,
доколкото АНО е приспаднал толеранс от 3%, приемайки за наказуема
скорост 113 km/h.
АНО правилно е приложил материалния закон,
налагайки санкцията, предвидена за конкретното нарушение – превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място над 50 км/ч, която санкция е
определена, както следва – глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване
над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв., съобразно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП.
При това положение, АНО е ангажирал законосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакуваното НП следва да се потвърди.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №20-1139-000552 от 16.06.2020г., издадено от началника на сектор
“ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на Т.Г.Х., ЕГН ********** *** на основание
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания: “глоба” в размер
на 800 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: