Р Е Ш Е Н И Е
№ 1743
Бургас, 26.10.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, първи състав, на двадесети и седми септември две хиляди и седемнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Панайот Генков
при секретаря К.
Л. като разгледа докладваното от съдия Генков административно дело номер 1768 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на И.Н.Н., ЛНЧ **********, чрез
адвокат В.С.,***. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 600 лева, представляваща имуществени вреди - направени
разноски за адвокатско възнаграждение, платено по н.а.х.д.№ 4225/2016г. по
описа на Районен съд - Бургас, по което е отменено наказателно постановление № НП-4664/15.06.2016
г., издадено от заместник кмета на Община Бургас. Сумата се претендира ведно
със законната лихва за периода от завеждане на исковата молба, до окончателното
и́ изплащане. С исковата молба се претендират и неимуществени вреди,
определени от съда по справедливост, ведно със законната лихва от дата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените
в настоящото производство разноски.
В
съдебно заседание ищеца лично и чрез адвокат С. поддържа исковата молба, като
прави уточнение, че претендирания размер на
неимуществените вреди е в размер на 300 лева.
Ответникът
– Община Бургас, редовно уведомен, оспорва исковата претенция, като
неоснователна и недоказана и прави искане да бъде оставена без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата
молба по отношение на претендираните имуществени
вреди и за неоснователност по отношение на претендираните
неимуществени вреди.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за
установено следното:
С
наказателно постановление № НП-4664/15.06.2016 г. издадено от заместник кмета
на община Бургас, за нарушение на чл. 4, ал. 5 от Наредбата за опазване на
обществения ред на територията на Община Бургас (НООРТОБ) и на основание чл.
34, ал. 1, предл. първо от НООРТОБ на И.Н.Н. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд и е отменено с решение № 1455/07.10.2016
г. постановено по н.а.х.д. № 4225/2016г. Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 03.11.2016 г., видно от направеното на него отбелязване.
При
така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията
на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно
чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове
за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1
от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по
съответния ред.
Наказателно
постановление № НП-4664/15.06.2016 г., издадено от заместник кмета на община
Бургас, от което се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменено от
Районен съд - Бургас с влязло в сила решение № 1455/07.10.2016 г. постановено
по н.а.х.д. № 4225/2016 г., поради което са налице предпоставките за завеждане
на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
За
доказване на претенцията за неимуществени вреди в хода на съдебното
производство от ищеца са ангажирани гласни доказателства, а именно разпитана е
свидетелката Т. М. Б. От показанията на същата се установява, че на дата на
която е бил съставен АУАН на ищцата, свидетелката е била с нея. Обяснява, че Н.
е била разстроена, не е плакала, но в течение на месеци се е лекувала, тъй като
има стенокардия и не трябва да се вълнува нито за хубаво, нито за лошо.
Обяснява, че е била стресирана и притеснена, тъй като не нарушава законите, законопослушна и няма никакви такива проблеми в Русия. От
разпита се установява още, че свидетелката също има съставен АУАН за същото
нарушение, тя също има заведено дело за обезщетение и свидетел по него е Н..
Разгледано
по същество исковата претенция е частично основателна, по следните съображения:
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Обезщетение се дължи за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността
на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните
елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая по
отношение на претърпените имуществени вреди са налице всички предвидени от
законодателя предпоставки.
Дейността
на администрацията по налагане на административни наказания, по своето естество
е правораздавателна и е свързана със защита на реда в областта на държавното
управление. Тя представлява форма на административна дейност, извършвана по
административен ред, чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна
компетентност.
Наказателните
постановления, като резултат от упражняване на дейността по налагане на
административно наказание, представляват правораздавателни актове, които не се
издават по реда и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални
административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В този смисъл е и
приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по
т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Предвид изложеното след като наказателно
постановление № НП-4664/15.06.2016 г., издадено от заместник-кмет на Община Бургас,
от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от
предвидените от законодателя предпоставки.
В хода
на съдебното обжалване на посоченото наказателно постановление, от И.Н.Н., в качеството й на жалбоподател, са направени
съдебно-деловодни разноски в размер на 600,00 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение на адвокат В.С., съгласно представения и приложения
по н.а.х.д. № 4225/2016 г. по описа на БРС, договор за правна защита и
съдействие. В договора е посочен номера на обжалваното наказателно
постановление, съответно договорената и заплатена сума за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. Същевременно адвокат С. е осъществила
и процесуалното представителство на лицето, съобразно сключения договор, като
се е явила при разглеждане на делото в открито съдебно заседание.
В
случая е налице и третата предвидена от законодателя предпоставка, а именно
наличието на причинно-следствена връзка между издаденото наказателно
постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване.
Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното
постановление пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол
за законосъобразност. Действително процесуалното представителство в
производството по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но
след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то
направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена
последица от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като,
ако не беше издадено наказателното постановление, лицето не би имало нужда,
съответно не би заплатило адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се
приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява
непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от
увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност,
а ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ВАС.
С
оглед на изложеното, предявения от И.Н. иск е основателен и следва да бъде
уважен, но до размер от 300,00 лева. Съображенията за това са следните:
Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на
ВАС институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и
справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие
и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Предвид това и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и
идентичността на няколкото производствата по
обжалване на наказателните постановления, издадени за нарушение на чл. 4, ал. 5
от НООРТОБ справедливият размер на обезщетението за претърпени имуществени
вреди е в размер на 300,00 лева, а именно минималният размер за процесуално
представителство, защита и съдействие, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази сума
от 300,00 лева е дължима ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017г. -
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
По
отношение предявения иск за претърпени неимуществени вреди, същият следва да се
отхвърли като недоказан. Неимуществените вреди представляват засягане на
честта, достойнството, доброто име на лицето в обществото, болките и
страданията, които то е изживяло, както и всички други негативни преживявания в
резултат на увреждането. Специалният закон не уточнява как се определя размерът
на неимуществените вреди, поради което субсидиарно
следва да се прилага гражданското законодателство и по - конкретно чл. 52 от ЗЗД,
който дава възможност за определянето им по справедливост. Неимуществените
вреди подлежат на доказване и не се предполагат, поради което ищецът не е
освободен от задължението да докаже по безспорен начин, че е претърпял такива
вреди. Те трябва да бъдат установени с конкретни доказателства по делото, а не
с общи твърдения и термини, тъй като за всеки човек те са индивидуално
определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност. С оглед на
изложеното, настоящия съдебен състав намира че ищецът не установи по
категоричен начин преживян стрес, причинено безпокойство и срам или променено
отношение на хората към него. Свидетелката Б.единствено посочи, че ищцата Н. е
била разстроена, притеснена и стресирана. От друга страна се установи, че
свидетелката също има идентично дело – адм.д. №
1764/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас, с ищец Т. М. Б.и
ответник Община Бургас, по което свидетел е И.Н.Н.. Предвид
това съдът счита, че показанията й не следа да се кредитират предвид личната й
заинтересованост от изхода на делото, тъй като по нейното дело свидетел е Т.М.Б.
Съгласно
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая, от ищеца са направени разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 600,00 лева. В отговора на исковата
молба от ответника е направено възражение за неоснователност и недоказаност на
тези разноски. Претендираният общ размер на
претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца е 900,00 лева, поради
което съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния предвиден
размер на адвокатското възнаграждение е 300,00 лева. С оглед изложеното и предвид
фактическа и правна сложност на спора, извършените от процесуалния представител
процесуални действия, както и идентичността на няколкото
водените от процесуалния представител дела, възражението на ответника е
основателно и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до
минималния предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 300,00 лева.
Съобразно
изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 900,00 лева,
уважена част в размер на 300,00 лева, направени от ищеца разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (съобразно намаления от съда
размер), в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100,00
лева, заедно с 10,00 лева за платената държавна такса (100 лева = 300 лева
(уважена част) х 300 лева (разноски)/900 лева).
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ е специална и дерогира
общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има
право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд - Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас да
заплати на И.Н.Н., ЛНЧ ********** сумата от 300,00
(триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-4664/15.06.2016 г.,
издадено от заместник кмет на община Бургас, ведно със законната лихва считано
от датата на предявяване на исковата молба – 05.07.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер над 300,00
лева до претендирания размер от 900,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на И.Н.Н., ЛНЧ ********** *** за сумата от 300,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление № НП-4664/15.06.2016 г., издадено
от заместник кмет на община Бургас, ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на исковата молба – 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на И.Н.Н., ЛНЧ ********** разноски по делото за настоящата съдебна
инстанция в размер на 110,00 (сто и десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: