№ 14207
гр. ***, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110152061 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от **** /с предишно наименование ***/ срещу С.
Ф. П., уточнена с молба от 28.02.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на облигационни правоотношение с ответника по договори за мобилни
услуги и договори за лизинг на мобилни устройства, предоставени в негова полза.
Твърди, че ответникът му дължи заплащането на абонаментните такси за
предоставените услуги, изискуемите лизингови вноски, както и вземания,
представляващи разликата между цената на мобилните устройство, предмет на
договора за лизинг, без абонамент, и преференциалната обща лизингова цена. Ищецът
обуславя правния си интерес от начисляване на неустойка в размер на три месечни
абонаментни такси в тежест на ответника предвид липсата на изпълнение на
договорните му задължения. Излага доводи, че ответникът следва да му заплати 449,82
лева - лизингови вноски за отчетен период 01.10.2018 г. - 30.11.2018 г. по договор за
лизинг с предпочетен номер +***, за устройство *** от 10.04.2018 г. По допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 30.06.2018
г. претендира заплащането на сумите, както следва: 71,63 лева - абонаментни такси за
използвани услуги за отчетен период 01.10.2018 г. - 30.11.2018 г., 62,46 лева -
неустойка, начислена на
основание раздел III, чл.З от споразумението поради неизпълнение по същото, 58,08
лева - вземане за разлика между стандартната цена на предоставеното устройство ***
и преференциалната обща лизингова цена по сключения договор за лизинг. По договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 03.08.2018г. се претендират следните
вземания: 50,87 лева - абонаментни такси за отчетен период 01.10.2018 г. - 30.11.2018
г., 62,46 лева - неустойка, начислена на основание чл. 11 от договора поради
неизпълнение на същия, 173,88 лева - вземане за разлика между стандартната цена на
1
предоставеното устройство *** и преференциалната обща лизингова цена по
сключения договор за лизинг. По договор за лизинг с предпочетен номер + *** за
устройство *** о т 03.08.2018 г. се претендира вземане на стойност 1358,63 лева -
лизингови вноски за отчетен период 01.10.2018 г. - 31.01.2019 г. По Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от
29.10.2018г. се претендират следните вземания: 195,05 лева - абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 01.10.2018 г. - 30.11.2018 г., 112,47 лева -
неустойка, начислена на основание раздел IV, чл.З от споразумението поради
неизпълнение по същото, 500,68 лева - вземане за разлика между стандартната цена на
предоставеното устройство *** и преференциалната обща лизингова цена по
сключения договор за лизинг. По договор за лизинг с предпочетен номер +*** за
устройство *** от 29.10.2018 г. се претендира вземане на стойност 1142,16 лева -
лизингови вноски за отчетен период 01.11.2018 г. — 30.11.2018 г. По Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 09.11.2018 г. се претендират следните
вземания: 106,20 лева - абонаментни такси за използвани услуги за отчетен период
01.11.2018 г. - 30.11.2018 г., 67,47 лева - неустойка, начислена на основание чл. 11 от
договора поради неизпълнение на същия, 344,06 лева - вземане за разлика между
стандартната цена на предоставеното устройство *** и преференциалната обща
лизингова цена по сключения договор за лизинг. По договор за лизинг с предпочетен
номер +*** за устройство *** от 09.11.2018г.г. се претендира вземане на стойност
1014,96 лева – лизингови вноски за отчетен период 01.11.2018 г. - 31.01.2019 г. Сочи,
че процесните вземания са обективирани в издадените от дружеството фактури. За
претендираните суми разполагал с издадена в негова полза невлязла в законна сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47851/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 30 с-в. Моли съда да признае за установено, че ответника
дължи на дружеството процесните вземания на обща стойност 5770,88 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2020 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва наличието на сключени с ищеца договори за
предоставяне на мобилни услуги при параметрите, описани в исковата молба, като
навежда доводи относно недействителността на представените от ищеца договори.
Оспорва наличието на предвидена в договорите неустойка. Съобразно изложенот е
направено искане съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните,
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1)
наличието навалидни облигационни правоотношения с ответника по описаните в
исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги; 2) обем на
предоставените на ответника далекосъобщителни услуги и цена на същите. По
исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в
доказателственатежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на пълно и
главно доказване, валидно уговорени неустоечни клаузи, осъществяване на
2
основанията за начисляване на претендираните неустойки и размер на същите. По
исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ в доказателствена
тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1)
наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по описаните в
исковата молба договори за лизинг на мобилно устройство; 2) предоставянето на
предмета на договора за лизинг на ответника; 3) стойността на изискуемите лизингови
вноски.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и положителните факти, на
които основава своите възражения.
От представените и приети по делото писмени доказателства – договор за
лизинг с предпочетен номер +***, за устройство *** от 10.04.2018 г. /123 и сл./,
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 30.06.2018 г. /л. 28 и сл./, договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+*** от 03.08.2018 г. /л. 26 и сл./, договор за лизинг с предпочетен номер + *** за
устройство *** о т 03.08.2018 г. /л. 39 и сл./, допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 29.10.2018 г. /л. 42/, договор за лизинг
с предпочетен номер +*** за устройство *** от 29.10.2018 г. / л. 47 и сл./, договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 09.11.2018 г. /л. 52 и сл./, договор за
лизинг с предпочетен номер +*** за устройство *** от 09.11.2018г. /л. 52 – гръб и сл./,
съдът намира за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнали
облигационни правоотношения между страните по делото с посочените в исковата
молба и депозираната молба-уточнение към нея параметри. Оспорването на
съществуването им от ответника съдът намира за недоказано по делото, доколкото
обсъжданите договори са подписани от него, като положените подписи от негово име
на тях не са оспорени. След анализ на съдържанието на договорите, съдът приема, че
същите не съдържат неравноправни и/или нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗЗД.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е ползвал предоставени услуги от
дружеството-ищец, като в тази връзка следва да бъде посоченото, че подписването на
последващи анекси към първоначалните договори свидетелства, че са предоставяни и
съответно получавани мобилни услуги. Освен това, с подписването на договорите за
мобилни услуги, ответникът е поел задължението срещу ежемесечно предоставен
пакет от услуги, съобразно избрания абонаментен план, да плаща уговорената месечна
абонаментна такса. Съгласно т. 23, б. „Б“ от Общите условия на ***, които са приети
от ответника с подписването на изрична декларация-съгласие, приложена към всеки
договор, месечният абонамент осигурява достъп до мрежата и се предплаща от
потребителя. Следователно, месечните абонаментни такси се дължат по силата на
самото сключване на договора и е ирелевантно дали ответникът е ползвал самите
услуги.
Във връзка с установяването на основанието и размера на претендираните
вземания по делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-
счетоводна експертиза /л. 149 и сл./, което съдът кредитира като комптентно и
обективно изготвено, от което се установява, че при съобразяване с извършените
плащания по процесните договори, дължимите от ответника суми по тях са в размер на
претендирания в исковата молба и депозираната молба-уточнение към нея от
16.10.2023 г. /л. 107 и сл./.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявените
положителни установителни искове са доказани по основание и размер, поради което
следва да бъдат уважени.
По разноските:
3
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищеца, който претендира такива в общ размер на 1 861,05 лв. за исковото
производство, от които 115,42 лв. – държавна такса, 618,54 лв. – депозит за особен
представител, 250 лв. – депозит за вещо лице, и 877,09 лв. – адвокатски хонорар
/платен в прой, видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие
от 01.03.2024 г. – л. 122/, както и разноски в размер на 633,80 лв. за заповедното
производство. С оглед изхода на спора, ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 342, ал. 1 ТЗ, че С. Ф. П., ЕГН **********, с адрес: град ***, дължи на *** ЕИК
**** със седалище в град *** и адрес на управление: град ***, ж.к. „**** ***, ***,
следните суми: 5 770,88 лв., представляваща главница за неизпълнение на задължения
по следните договори, сключени с **** /с предишно наименование ***/: договор за
мобилни услуги от 14.04.2018 г., допълнително споразумение към договора от
30.06.2018 г., договор за мобилни услуги от 03.08.2018 г., договор за лизинг от
03.08.2018 г., допълнително споразумение от 29.10.2018 г., договор за лизинг от
29.10.2018 г., договор за мобилни услуги от 09.11.2018 г. и договор за лизинг от
09.11.2018 г., начислени за периода 01.10.2018 г. -31.01.2019 г., ведно със законна лихва
от 08.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.10.2020 г. по ч. гр.
д. № 47851/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 30.
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Ф. П., ЕГН **********, с адрес:
град ***, да плати на *** ЕИК **** със седалище в град *** и адрес на управление:
град ***, ж.к. „**** ***, ***, сума в размер на 1 861,05 лв., представляваща разноски
за исковото производство, и сума в размер на 633,80 лв., представляваща разноски в
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4