Р Е Ш Е Н И Е
№
19 03.01.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на трети декември през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5788 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от П.Д.А., с адрес: ***, чрез адвокат К.Г., срещу Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Б, с адрес: град Б, ул. „“ №, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 115, 20 лева, представляваща паричната равностойност на неусвоен лимит за безплатна храна, дължима при полагане на труд със специфичен характер, съгласно чл.2, т.2 от Наредба № 8121з от 30.07.2015 година за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки на служителите полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 6,00 часа за периода от 01.12.2015 година до 08.02.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:
Ищецът посочва, че заема длъжността „младши инспектор – I степен“ в група „Държавен противопожарен контрол и превантивен контрол“. Излага довод, че на основание чл. 181 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, чл. 2, т. 2 във вр. е § 3 от Преходните и заключителни разпоредби от НАРЕДБА № 8121 з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч. ответникът ми дължи паричната равностойност на неусвоен лимит за безплатна храна за периода 01.12.2015 г. - 08.02.2016 г.. Излага, че със Заповед рег.№ ПЗ - 445/10.08.2015г. за изплащане левовата равностойност на полагащата се безплатна храна за извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда на държавните служители от сектор "ПБС Летище - Бургас" към РДПБЗН – Б, бил определен като правоимащо лице да получава левовата равностойност на безплатна храна. Твърди още, че със Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 г. ответникът спрял действието на Заповед рег.№ ПЗ - 445/10.08.2015г. Това наложило да обжалва пред Административен съд- Бургас Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 г. , който със свое Решение № 1888 от 18.11.2016 г. по адм. д. № 1344 / 2016 г. на VII състав обявил за нищожен атакуваният административен акт в частта му "считано от 01.12.2015 година" до съобщаването му на адресатите на 08.02.2016 година.
С оглед прогласяването нищожността на Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 г.,
ищецът счита, че ответникът му дължи левовата равностойност за полагащата ми
през периода от 01.12.2015 г. - 08.02.2016 г. безплатна храна.
Ищецът излага довод, че в конкретния случай следва да се приложи § 3 от
Преходните и заключителни разпоредби от НАРЕДБА № 8121з-904 от 30 юли 2015 г.
за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности,
свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи
напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, тъй като към периода 01.12.2015 г. - 08.02.2016
г., а и към настоящия момент не са приключили процедурите за възлагане на
обществените поръчки за доставка на безплатна храна на служителите на МВР по
чл. 2 от Наредбата.
Ищецът е посочил доказателства.
В преклузивния срок от получаване на препис от
исковата молба ответникът Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Б,
представлявана от Директора – комисар инж. В. В, дава писмен отговор, в който
оспорва предявения иск като неоснователен.
Излага, че за посочения в исковата молба период не са били налице материално правните предпоставки
за възникване на възможност за осигуряване на безплатна храна, съгласно
приложимата нормативна уредба. Посочва, че за исковия период по отношение на
ищеца не е възникнало право на безплатна храна, съответно на левовата й
равностойност, тъй като вече не са били налице материално правните предпоставки
по чл.2 и чл.3 от Наредбата. Твърди, че за периода, описан в исковата молба,
ищецът не е бил подложен под въздействието на експозиция над установените норми
на шум и вибрации, както и не е извършвал при наднормени експозиции на шум и вибрации дейности с продължителност
повече от половината от установеното за него работно време за деня. Ответникът посочва, че поради отпадане на
предпоставките, предвидени в наредбата, със Заповед № ПЗ- 52 от 02.02.2016
година е разпоредил да се спре плащането на левовата равностойност за безплатна
храна на служителите от сектор ПБС –
Летище Б, считано от 01.12.2015 година. Посочва, че заповедта е прогласена за
нищожността от Административен съд – Бургас в частта, считано от 01.12.2015
година до съобщаването й на адресатите на 08.02.2016 година. Излага, че със Заповед № ПЗ – 74/ 11.02.2016
година е отменил своя Заповед рег.№ ПЗ -
445/10.08.2015г. Ответникът твърди, че
служителите на сектор ПБС – Летище Бургас, към исковия период, са настанени в
нова сграда. Ответникът посочва подробни
фактически твърдения за това, че точките при които е измерен шума през 2007
година не съвпадат със сегашните работни места на работещите в ПБС – Летище Б.
На следващо място ответникът излага, че протоколът за шум от 2007 година е с
изтекъл срок на валидност още през август 2008 година, на основание
разпоредбите на Наредба № 7 от 23.09.1999 година за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване, издадени от министрите на труда социалната политика и
здравеопазването. Посочва, че липсват годни документи за доказване на
наднормено ниво на шум и за осъществяване на фактическия състав, предвиден в
подзаконовия нормативен акт. На следващо място ответникът посочва, че ищецът
работи на осемчасов работен ден и за да
е налице предпоставката по чл. 3 от Наредбата е необходимо той да е бил под
въздействието на експозиция над установените норми на шум най – малко 4 часа по време на работния му ден. Излага
подробни твърдения за това, че за периода, индивидуализиран в исковата молба не
е имало работен ден, в който ищецът да е бил подложен под въздействие на
експозиция над установените норми на шум и не е имало работен ден, в който е
извършвал при наднормени експозиции на шум дейности с продължителност повече от
половината от установеното работно време за деня. Ответникът счита по изложените съображения,
че служителите на ПБС - летище Бургас не са имали право на безплатна храна още
към момента на издаване Заповед рег.№ ПЗ -
445/10.08.2015г.. Въпреки това със Заповед № 52 от 02.02.2016 година коректно е зачетено
обстоятелството, че да времето до 30.11.2015 година на служителите на сектора са изплатени суми
за безплатна храна.
Ответникът е посочил доказателства.
Искът е с материално правно основание чл.181 от ЗМВР вр. чл. 2, т.2 от НАРЕДБА № 8121 з-904 от 30 юли 2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалния си представител адвокат Г. поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки от името на ищцовата страна са изложени подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът се представлява лично от представляващия Комисар В, и от юрисконсулт Т. Представителите поддържат становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излагат подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
С определение от съдебно заседание производството по делото е прекратено в частта, в която ищецът е предявил претенция за суми, представляващи разлика между 79,20 лева и 1125,20 лева, поради изменение на иск и оттеглянето му в посочената част.
От събраните по делото доказателства, обсъдено поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
Не
е спорно по делото, че ищецът заема длъжността „младши инспектор – I степен“ в
група „Държавен противопожарен контрол и превантивен контрол“.
Със Заповед рег.№ ПЗ - 445/10.08.2015г. на Директора на РД ПБЗН Комисар В, е заповядано да се изплаща левова равностойност на полагащата се безплатна храна за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труд на държавните служители от „Пожарна безопасност и спасяване на Летище - Б“ към РДПБЗН – Б, при ГДПБЗН – МВР, работещи под действието на шум и вибрации, съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР и чл.2, т.2 от Наредба № 8121з- 792/29.10.2014 година, считано от 01.01.2015 година, сред които е и ищеца П.Д.А. /т.47/.
Със Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 г. на Директора на РД ПБЗН Комисар В, е заповядано да се спре изплащането левова равностойност на безплатна храна на посочените лица, съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 21з – 792 /29.10.2014 година, считано от 01.12.2015 година.
Заповед № ПЗ-52 от 02.02.2016 г. била оспорена пред Административен съд – Б, като нищожна, който със свое Решение № 1888 от 18.11.2016 г. по адм. д. № 1344 / 2016 г. обявил за нищожен атакуваният административен акт в частта му "считано от 01.12.2015 година" до съобщаването му на адресатите, което е направено на 08.02.2016 година.
Не е спорно по настоящото делото, че замервания на шум и вибрации на работното място на ищеца не са правени за исковия период и последните такива са извършени през 2007 година. Не е спорно също така, че работното място на ищеца за исковия период също е било променено, но отново се намира на Летище - Б.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В решението на административен съд – Б, в която е прогласена нищожността на заповедта за периода от 01.12.2015 г. - 08.02.2016 г., който съвпада с периода, посочен в исковата молба, съдът е приел, че заповедта за спиране изплащането левова равностойност на безплатна храна има конститутивно действие, което е само занапред. При това положение следва да се приеме, че не е породила правно действие за посочения по – горе период поради порока си. От друга страна настоящият състав взе предвид, че не е установено по делото от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, че е настъпила промяна и са отпаднали специфичните условия на труд за исковия период, за които възниква твърдяното право, признато със Заповед рег.№ ПЗ - 445/10.08.2015г. на Директора на РД ПБЗН Комисар В, да се изплаща левова равностойност на полагащата се безплатна храна за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труд на държавните служители от „Пожарна безопасност и спасяване на Летище - Бургас“ към РДПБЗН – Бургас при ГДПБЗН – МВР.
Не е спорно по делото, че към настоящия момент не е приключила процедурата за възлагане на обществената поръчка за доставка на безплатна храна на служителите на МВР по чл.2 от Наредба № 8121 з-904 от 30 юли 2015 г. поради което следва да се приложи §3 от Преходните и Заключителните й разпоредби и следва да се присъди равностойността.
При това положение настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен.
По отношение на размера на претенцията съдът взе предвид заключението на вещото лице, което е обосновано и въз основа на което могат да бъдат формирани изводите на настоящия състав, въпреки оспорването от ответната страна. Вещото лице е дало заключение, че за посочения в исковата молба период, ваучерите за безплатна храна са както следва: за месец декември 2015 година – отработени 7 дни, полагащи се ваучери 16,80 лева; за месец януари 2016 година – отработени 20 дни, полагащи се ваучери 48,00 лева и за месец февруари 02.2016 година при отработени 6 дни, полагащи се ваучери 14,40 лева. Вещото лице е дало заключение, че общата стойност е в размер 79,20 лева до който размер и ищецът е оттеглил претенцията си. Експертът е посочил, че размерът на ваучерите е изчислен на база 2,40 лева на ден, съгласно Заповед № Iз – 891 от 24.04.2014 година и Заповед № 81213 -38 от 19.01.2016 година на Министъра на вътрешните работи.
При този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски, направени по водене на делото съразмерно на уважената част от иска. В конкретния случай следва да бъде взето предвид частичното оттегляне на претенцията за разликата между 79,20 лева до първоначално предявения размер от 115,20 лева. В конкретния случай ищецът посочва в списъка на разноските разноски в размер на 450 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. По делото обаче не е представено доказателство, че сумата е реално платена, което е основание за оставяне на претенцията без уважение по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 година по тълкувателно дело №6 от 2012 година на ОСГТК на ВКС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът дължи заплащане на държавната такса за делото, която по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, с адрес: град Б, ул. „“ №, представлявана от Комисар В. Г. В, да плати на П.Д.А. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 79,20 лева /седемдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща паричната равностойност на неусвоен лимит за безплатна храна, дължима при полагане на труд със специфичен характер /под въздействие на експозиция над установените норми на шум и вибрации/ за периода от 01.12.2015 година до 08.02.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.08.2018 година до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на П.Д.А. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Б, с адрес: град Б, ул. „“ №, представлявана от Комисар В. Г. В, да му плати разноски, направени по водене на делото в размер 450 лева /четиристотин и петдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Б, с адрес: град Б, ул. „“ №, представлявана от Комисар В. Г. В, да плати по сметка на Бургаски районен съд държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Магдалена Маринова
Вярно с оригинала: З.М.