№ 110
гр. В. Т. , 30.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на осемнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500819 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на А. Д. Д., ЕГН **********, чрез
пълномощник – адвокат М.Н., против Решение № 260107/19.08.2020г. по гр.дело №
3724/2019 г. по описа на РС-В. Т., с което съдът е допуснал до делба съсобствения на
страните недвижим имот, находящ се в град В. Т., ул.“А. Б.“ № 46 и представляващ
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10447.506.292.1 по КККР на град В. Т.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.506.292, със застроена площ от 104.00
кв.м, състояща се от подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м, първи надземен етаж
със застроена площ от 104.00 кв.м, втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв.м и
трети надземен етаж /мансарден/ със застроена площ от 58.40 кв.м, при права - 341/400
ид.части за ищеца и 59/400 ид.ч. за ответницата. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Излага, че съдът е възприел изцяло ищцовото твърдение за
заплащането на част от цената за придобиване на имота с негови лични средства, без да
изложи мотиви за този извод. Не е изложил аргументи за това как е определил правата на
страните в съсобствеността и въз основа на кои доказателства, като не е обсъдил факта, че
през 2004г. ищецът е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирал, че той и
съпругата му притежават по ½ ид.част от имота. Намира за неправилни изводите на съда, че
третият надземен етаж в жилищната сграда не представлява самостоятелен обект съгласно
§5 т.30 от ДР на ЗУТ и §1 т.1 от ДР на ЗКИР, поради което не го е допуснал до делба при
равни права между страните. Излага, че този правен извод почива единствено на приетото
1
заключение на съдебно-техническата експертиза, което е оспорил своевременно, като
необосновано и при възникване сериозно съмнение за неговата правилност, доколкото
вещото лице не е съобразило извършеното архитектурно заснемане на сградата и е налице
съществено разминаване между броя на етажите и квадратурата на всеки един от тях в него
и експертното заключение. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което процесният недвижим имот да бъде допуснат до делба при
равни права между страните.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна И. Ж. Д., чрез пълномощник – адвокат П.Ч., в която същият е заел становище за
нейната неоснователност, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на
обжалваното решение. Счита, че направените от съда изводи почиват на събраните по
делото доказателства и нормативната уредба. Моли подадената жалба да бъде оставена без
уважение, а решението – потвърдено. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, лично и с процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената жалба и моли за нейното уважаване по
подробно изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, чрез упълномощения си представител, поддържа подадения
отговор на въззивната жалба и моли за отхвърлянето й, съответно за потвърждаване на
атакуваното решение, като правилно и законосъобразно. Поддържа претенцията си за
разноски, направени във въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС – В. Т. е било образувано по иск на И. Ж. Д. срещу А. Д. Д.,
за съдебна делба на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10447.506.292.1 по
КККР на град В. Т., одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008г. на изп.директор на
АГКК, находяща се на адрес град В. Т., ул.“А. Б.“ № 46 и разположена в поземлен имот с
идентификатор 10447.506.292, собственост на община В. Т.. В исковата молба са изложени
твърдения, че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 15.12.2001г., бил
прекратен с развод по силата на съдебно решение, считано от 02.04.2019г. Посочено е, че
ищецът е бил взискател по изпълнително производство, в хода на което след участие в
публична продан бил обявен за купувач на описания недвижим имот и същият му бил
възложен с нарочно постановление за сумата от 24 000 лв. От последната били прихванати
негови лични вземания срещу длъжника в размер на 16 922.30 лв., а на 13.10.2003г. внесъл
по сметка на съдебния изпълнител остатъка от покупната цена – 7 077.70 лв., която сума
била съпружеска имуществена общност. Поради това делът му в съсобствеността възлизал
на 5/6 ид.части, а този на ответницата – на 1/6 ид.част. Направил е искане за допускане на
съсобствения между тях недвижим имот до делба при посочените права.
В срока за отговор на ИМ ответницата по иска не е оспорила твърденията, че с ищеца
са бивши съпрузи, като и че процесният имот двамата са придобили по време на брака си.
2
Изложила е, че същият е бил негоден за обитаване, вследствие на което по време на брака си
извършили в него множество подобрения – дострояване и надстрояване на жилищната
сграда, изразяващи се в дострояване на лятна кухня към първи етаж, на две тераси и мокро
помещение на втори етаж, изграждането на навес върху лятната кухня на първия етаж,
построяване на трети етаж, състоящ се от две стаи, кухня, тоалетна-баня, с външна стълба за
подход и изграждане на навес от северната страна на къщата. Не оспорва, че имотът е
придобит на публична продан с постановление за възлагане от 16.10.2003г., но оспорва
същият да е придобит със средства на ищеца, придобити преди брака му с нея. Поради това
оспорва правата в съсобствеността, посочени в ИМ и счита, че същите са равни.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е уважил исковата претенция,
допускайки до делба описания в ИМ съсобствен между страните недвижим имот при права
341/400 ид.ч. за И. Ж. Д. и 59/400 ид.ч. за А. Д. Д., приемайки за доказано, че същият е
придобит по време на брака на страните за сумата от 24 000 лв., 16 922.30 лв. от които
представляват лични средства на ищеца – вземания, които е имал от длъжника по
изпълнителното производство, а остатъкът от сумата, като заплатена по време на брака, е
съпружеска имуществена общност.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Безспорно е по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че
страните са бивши съпрузи, че процесният недвижим имот е придобит на публична продан
по време на брака помежду им, съответно е тяхна съсобственост, поради което
законосъобразно е бил допуснат до съдебна делба между тях.
Спорят се правата на страните в съсобствеността поради направеното оспорване от
страна на ответницата на ищцовото твърдение, че имотът е придобит с негови лични
средства и поради твърдението й, че третият надземен етаж на жилищната сграда
представлява самостоятелен обект от правото на собственост, поради което следва да бъде
допуснат до делба при равни права.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че И. Ж. Д. се е
снабдил с 4 бр. изпълнителни листи, издадени на 31.10.1995г., 31.01.1997г. и на 09.03.1999г.,
въз основа на които са били образувани съответно изп.дело № 2274/95г., изп.дело №
1254/1997г., изп.дело № 215/99г. и изп.дело № 216/99г., всички по описа на ДСИ при ВТРС,
за събиране на присъдените му парични суми по тях от длъжниците В. К. и Е. К.. Видно от
приложеното по делото обявление от 07.11.2000г., посочените дела са били присъединени
към изп.дело № 71/97г. със страни - взискател „ТБ Биохим“ АД и същите длъжници,
съответно ищецът е присъединен взискател в това изпълнително производство с вземане в
общ размер от 30 501.42 лв. Със същото обявление процесният имот е бил обявен за продан
от съдебния изпълнител и след провеждането й било изготвено разпределение на
постъпилата сума за изплащане вземанията на взискателите – сумата от 7 077.70 лв. за
първоначалния взискател ТБ „Биохим“ АД и сумата от 16 922.30 лв. за ищеца. Видно от
постановление за възлагане от 16.10.2003г., за купувач на процесния недвижим имот за
сумата от 24 000 лв., предмет на публичната продан по изп.дело № 71/97г., е бил обявен
ищецът. Посочените 4 бр. изпълнителни листи, представени в оригинал, са издадени
единствено в полза на ищеца и за негови вземания от други лица далеч преди сключването
на брака му с ответницата, като част от цената на закупения при публичната продан имот е
заплатена от него чрез прихващане от същите тези вземания от длъжниците по
изпълнителното производство, а остатъка от цената – чрез заплащане на сумата от 7 077.70
лв. с квитанция от 13.10.2003г., извършено по време на брака на страните, съответно
3
представляваща СИО, поради което правилно районният съд е определил правата на всяка
от страните в съсобствеността. Оплакването във въззивната жалба, че останалите
представени от ищеца документи обявление и протокол за разпределение по изп.дело №
71/97г. не били представени в оригинал, поради което съдът е следвало да задължи ищеца да
представи оригиналите на същите, съответно при непредставянето им да ги изключи от
доказателствата по делото, също е неоснователно, доколкото ищецът е заявил, че те не се
намират в негово държане и са част от посоченото по-горе изпълнително дело, по което са
постановени, а и съдържат заверка от пълномощника на ищеца в потвърждение на пряко
установимия от него факт за наличието на документ с идентично на представения документ
съдържание и реквизити и оригинално поставени под същия подписи. С разпоредбата на
чл.32 от ЗА за официално заверен препис от документ е признат преписът, заверен от
адвокат в кръга на работата му по повод защитата правата и интересите на негов клиент. В
случая, заместването на оригиналите на документите с официално заверени преписи по
чл.32 от ЗА в хипотезата на чл.183 ГПК е възможно, тъй като фактически между страните в
процеса няма спор относно съществуването им в правния мир и същите не са били оспорени
от ответницата.
Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба, че третият надземен етаж в
процесната жилищна сграда, изграден според ответницата по време на брака й с ищеца, като
самостоятелен обект на правото на собственост следва да бъде допуснат до делба при равни
права между тях. Съображенията за това са следните:
Съгласно експертното заключение на съдебно-техническата експертиза, изслушана в
първоинстанционното производство, през 2003г. процесната жилищна сграда, изградена на
основание Разрешение за строеж № 83/17.04.1985г. и Разрешение за строеж №
83/27.03.1991г., се е състояла от един подземен етаж, два надземни етажа и над втория
надземен етаж - етаж, на който са били разположени таванските помещения с площ от 59.80
кв.м /съгласно първото строително разрешение/. Към датата на изготвяне на експертизата
вещото лице е установило, че жилищната сграда е с разгъната застроена площ от 270.00 кв.м
и се състои от първи подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м, първи надземен етаж
със застроена площ от 104.00 кв.м, втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв.м и
трети надземен етаж със застроена площ от 58.40 кв.м /няма тавански помещения/.
Установило е, че процесната сграда е на два етажа спрямо прилежащия терен към ул.“А. Б.“
и на три етажа в южната си част, спрямо прилежащия терен в незастроената южна част на
дворното място. При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило одобреното от
главния архитект на община В. Т. архитектурно заснемане от 2020г. на съществуващото
разпределение на жилищната сграда, съгласно което в последната съществува един
подземен етаж със застроена площ от 40.50 кв.м, първи надземен етаж със застроена площ от
104.00 кв.м, втори надземен етаж със застроена площ от 107.60 кв.м и трети надземен етаж
със застроена площ от 58.40 кв.м. Установило е една единствена разлика между
констатираното от него и извършеното архитектурно заснемане и тя е по отношение общата
РЗП на сградата, което обяснява с невключването от негова страна на площта на сутеренния
етаж в тази обща площ поради това, че същият е изцяло под нивото на терена. Експертното
заключение е установило, че след 2003г. са били извършени множество подобрения в имота,
включително е била изградена пристройка – лятна кухня, чийто покрив бил изграден като
тераса, достъпа до която са осигурявал от коридора на втория надземен етаж. В
северозападната част на тази тераса била монтирана вита стълба за достъп до третия
надземен етаж, състоящ се от дневна, кухня, спалня и тераса към нея и баня с тоалетна.
Експертизата не е установила и не са били открити документи, установяващи, че след
придобиването на процесната жилищна сграда от страните са били изградени допълнителни
етажи.
4
С оглед установените факти и събраните по делото доказателства, правилно и
обосновано районният съд е приел, че описаният трети надземен етаж на жилищната сграда
не представлява самостоятелен обект на правото на собственост и е принадлежност към нея.
Съгласно § 5 т.39 от ДР на ЗУТ „обект“ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с
определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение
и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. От гл.т. на обектите на
правото на собственост §1 т.1 от ДР на ЗКИР определя „самостоятелният обект в сграда или
в съоръжение на техническата инфраструктура“ като обособена част от тази сграда или
съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с разпоредбата на
чл.39 от ЗС се извеждат част от основните характеристики на „самостоятелния обект“ на
правото на собственост – обособеността от останалите съседни обособени обекти на
собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва
самостоятелно, а не като принадлежност към друг имот, който обслужва. В случая, спорният
етаж от съсобствената на страните жилищна сграда не е заснет със самостоятелен
идентификатор по кадастралната карта /въпреки, че и заснемането не би доказало по
категоричен начин, че е налице обособен обект на правото на собственост при липса на
останалите белези като такъв/. Същият притежава изискуемите за жилище съгласно чл.40
ал.1 от ЗУТ помещения, но няма самостоятелен вход – единственият достъп до него е през
коридора на втория надземен етаж до стълбата, разположена върху покрива /тераса/ на
лятната кухня, поради това той не може да се обособи като отделно жилище и да се използва
самостоятелно. Установените по делото факти сочат, че същият не представлява
самостоятелен обект, не отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за
такъв обект, функционално и конструктивно е свързан с останалата част от жилищната
сграда и не е и не може да се отграничи от нея.
Ето защо, доколкото спорният етаж не съществува като самостоятелен обект на
правото на собственост, не може да съществува и вещно право на собственост върху него, а
той се явява принадлежност към главната вещ /жилищната сграда/. С оглед на това
решението на Районен съд-В. Т., с което до делба при посочените в него права между
страните е допуснат процесния имот, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Направените пред настоящата инстанция разноски се дължат на основание чл.78 ГПК,
тъй като са във връзка с повдигнат спор за законосъобразност на постановения от първата
инстанция съдебен акт. Правилото на чл.355 ГПК не намира приложение в случая, тъй като
е налице спор между страните относно правата им в съсобствеността. Поради това,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна направените от нея
разноски във въззивното производство в размер на 1 000 лв. за адвокатско възнаграждение,
което видно от приложения договор за правна защита и съдействие е изцяло заплатено.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260107/19.08.2020г. по гр.дело № 3724/2019 г. по описа
на РС-В. Т., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА А. Д. Д., ЕГН **********, с адрес град В. Т., ул.“С. М.“ № 9, вх.А, ет.5 да
заплати на И. Ж. Д., ЕГН **********, с адрес град В. Т., ул.“А. Б.“ № 46, направените във
въззивното производство разноски в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6