РЕШЕНИЕ
№ 736
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110201367 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Семиз“ ООД ЕИК ********* със седалище в с. Езерово, обл. Варна,
подадена чрез управителя О.Р.Х., против НП № 23-0001546 от 17.09.2021год.
на директора на РД „Автомобилна администрация“ Варна, с което на ЮЛ е
било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на
основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 7б, ал.1,
изр.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и е
издадено в нарушение на приложимите нормативни актове. Навежда
твърдения както за допуснати нарушения на процес. правила – сочи, че
посочената като нарушена норма на чл. 73, ал.1, изр. 1 от ЗАвтП сама по себе
си не съдържала изпълнително деяние на административно нарушение, а била
общо правило за поведение което препращало към съответния подзаконов
нормативен акт. Сочи, че националната правна уредба била в противоречие с
правото на ЕС в частност с разпоредбите на Директива 2003/59 на ЕС, като
извежда извод, че съобразно общностното право придобитата от водача
квалификация се удостоверявала пряко с удостоверението за професионална
компетентност и само вторично с карта за квалификация на водача, който
факт (наличието на УПК) изобщо не бил изследван, а ако бил изследван щяло
да се установи, че водача имал такова удостоверение. Моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание за въззивното дружество, редовно призовано,
1
представител не се явява.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. В
придружителното писмо с което е изпратил жалбата АНО е изразил
становище за нейната неоснователност и е отправил искане за нейното
отхвърляне, както и за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство, на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не
изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество притежавало лиценз за обществен превоз на
товари на територията на Република България № 05839/11.01.2011год.
валиден до 10.01.2026год.. През месец юли 2021год. св. Г., служител на РД
„АА“ Варна извършил комплексна проверка на транспортната документация
на въззивното дружество при която било констатирано, че на 21.11.2020год.
въззивното дружество като превозвач при извършване на обществен превоз на
товари на територията на Р.България с товарен автомобил „Скания 124Ж360“
категория N3, с рег.№ В3909СА, собственост на превозвача, монтиран
аналогов тахограф „ Kienzle“ 1318.27, сер. № 2158417, одобр. Тип е1-57, е
допуснало до управление водача С.Х.Г. ЕГН **********, който не
притежавал валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда на
наредбата по чл. 7б, ал.9 от ЗАвтП. Установено било, че водачът е
притежавал карта за квалификация на водача, със срок на валидност до
05.09.2019год., както и че нарушението не било изолиран случай..
За констатираното нарушение на 30.07.2021год. св. Г. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл.№ 292894 в който посочил, че същото е
нарушило разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр. 1 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия дружеството лице.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 17.09.2021год., въз основа на него, АНО издал атакуваното
НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е,
че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от
ЗАвтП и на основание чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал
актосъставителя Б.Г., който възпроизвежда възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-
30/24.01.2020год. на министъра на транспорта ИТС, пътен лист №210 от
21.11.2020год., 2бр. товарителници от 21.11.2020год., тахографски лист от
2
същата дата, Справки от регистъра към ИА „АА“, пълномощно, както и
покана рег.№ 80-00-51-278/01.06.2021год.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени,
така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
НП относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В обстоятелствените части на същите нарушението е описано в
достатъчна степен за да може санкционирания субект да разбере вида и
характера на вмененото му нарушение. Недвусмислено в АУАН и НП е
посочено извършеното от въззивното дружество нарушение като са изложени
конкретни фактически данни, относно статута на наказаното дружество –
превозвач, посочени са данни за издадения лиценз за извършване на
обществен превоз на територията на Р България, налице е и достатъчна
информация за времето на извършване на нарушението и мястото на
извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно
поведение – допускането до управление на водач осъществяващ обществен
превоз на територията на РБ с МПС от кат N3, който не притежава валидна
карта за квалификация на водача, с което изцяло е охранено правото на
защита на въззивника. Следва да се отбележи още, че правото на защита се
осъществява срещу фактите, а не срещу правната им квалификация и в тази
насока е налице константна съдебна практика - Решение №
1819/09.10.2019год. на АС Варна по к.н.а.д. № 1550/2019год., Решение № 171
от 12.02.2021г. по к. а. н. д. № 2762/2020 г. и др. Отделен е въпроса, че
посочената като нарушена норма на чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП съдържа в себе си
материалноправното задължение за лицензираните превозвачи да
осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача, което се явява и нарушеното правило
за поведение в случая.
В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в
жалбата възражение за допуснати нарушения на процес. правила.
Според разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП Лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни
средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на
3
изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация
на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно
превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. Цитираната норма
установява задължение за посочените лица да не допускат осъществяването
на превози на пътници и товари от водач, който не отговаря на посочените
изисквания. От своя страна нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008г. на МТ за условията и реда за провеждане на обучение на
водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда
за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация
задължава водачите на моторни превозни средства, за управлението на които
се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от
категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка, да притежават карта за квалификация на водача.
Следователно изискването за надлежна квалификация на водача по чл. 7б, ал.
1 от ЗАвтП се удовлетворява само с притежаване от последния на валидна
карта за квалификация. Горното се извежда по категоричен начин и от изр. 2
на чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП където изрично е посочено, че за съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него
длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на
валидност 5 години.
В случая санкционираното дружество има качеството "превозвач" по
смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за
автомобилните превози, тъй като в качеството си на юридическо лице,
регистрирано като търговец – ЕООД, извършва обществен превоз на товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, като притежава
лиценз за извършване на обществен превоз на товари на територията на
Република България № 05839/11.01.2011год.. В това си качество същото е
имало задължение да осъществява превозите само с водачи, които отговарят
на изискванията по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г. на МТ, между които е и притежаването на карта за
квалификация на водача за съответната категория. Превозът е извършен с
товарен автомобил от категория N 3, за управлението на който се изисква
СУМПС от категория "С". При това положение водачът С.Х.Г. е следвало да
притежава карта за квалификация на водача, а въззивното дружество е било
натоварено със задължението да не допуска извършването на превоза с водач,
който не притежава валидна такава.
Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е
ангажирана на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ
специална санкция за лице, което назначи на работа или допусне водач, който
не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
4
товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. Задължението на превозвача да не
допуска управляването на МПС от водач, който не притежава карта за
квалификация на водача за съответната категория, произтича от нормата на
чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, т. е. касае се за изискване, определено с този закон.
Такова изискване към водачите е въведено и с разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от
Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ за условията и реда за провеждане на
обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за
условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална
квалификация. Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на
ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл. 7б ал. 9 от същия закон. Предвид
приобщената по делото разпечатка от информационна система за преглед на
DQC карти съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата С.Г.
не е притежавал валидна карта за квалификация на водача. Следователно,
като е допуснало водач, който не отговаря на изискванията, определени със
ЗАвтП (чл. 7б, ал. 1 от посочения закон) и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му (чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ,
издадена на осн. чл. 7б, ал. 9 от ЗАвтП) да управлява превозно средство за
обществен превоз на товари, дружеството е осъществило състава на
нарушение по чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, за което правилно и
законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.
В практиката си Адм. Съд Варна приема последователно, че позволението на
превозвачите водачи на МПС, въпреки липсата на съответна карта за
квалификация, да извършват превоз, осъществява състава на
административното нарушение по чл. 96 г ал. 1 предл. второ от ЗАвтПр
(Решение № 1301 от 27.06.2019г. по к. а. н. д. № 1349/2019г.; Решение № 819
от 1.07.2020г. по к. а. н. д. № 924/2020г.; Решение № 171 от 12.02.2021г. по к.
а. н. д. № 2762/2020 г.и мн. др.).
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона,
като липсва възможност за индивидуализация съобразно особеностите на
конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната
отговорност е насочена към въззивното дружество. Със задължението да не
допуска извършването на превоз на товар от водач, непритежаващ съответна
карта за квалификация, е натоварен превозвачът, който и следва да носи
отговорност за неизпълнението на това задължение.
Неоснователни са възраженията за липса на нарушение, тъй като в
съответствие с Директива 2003/59 на ЕПС следва да се приеме, че
нормативните изисквания са удовлетворени с притежаването на
удостоверение за професионална компетентност. В практиката си Адм. Съд -
Варна приема изрично, че разпоредбите на директивата водят до точно
обратния извод, а именно, че всяка държава членка трябва да прикрепи по
някакъв начин хармонизираният код на Общността, определен за да
удостовери, че конкретният шофьор притежава УПК, което удостоверява
5
неговата начална квалификация или продължаващо обучение. Всяка държава
членка има възможност да избере дали това удостоверяване следва да стане в
самото СУМПС на водача или да се удостоверява с карта за квалификация на
водача, както е приела Република България. При всички положения и в самата
директива е прието, че квалификацията на водачите следва да се опреснява на
определен период от време, тъй като е предвидено в удостоверителния
документ да се посочва "датата на изтичане на кода". Следователно с
изтичане на срока на картата на водача, той представа да отговаря на
изискванията на директивата за необходима квалификация. (В този смисъл е
Решение № 1476 от 16.11.2021г. на Адм.Съд - Варна по к. а. н. д. №
1866/2021г., постановено по сходен случай).
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка
тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално
нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято
тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за
маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба, още повече, че срокът на валидност
на удостоверението на водача е изтекъл много преди датата на нарушението и
следователно не се касае за пропуск или недоглеждане.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно в придружителното писмо с което е
изпратена жалбата. Макар и своевременно обаче и независимо от изхода на
делото, съдът счете искането за присъждане на разноски за неоснователно. В
случая разглеждането на делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
не е участвал юрисконсулт, а депозираното писмено становище е подписано
от директора на РД "АА"-Варна и следователно не са направени разноски за
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001546 от 17.09.2021год. на Директора на
РД „АА” гр.Варна, с което на „Семиз“ ООД ЕИК ********* е било наложено
6
адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1
пр.2 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 7б, ал.1, изр.1 от същия закон.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на РД „АА“ Варна
за присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7