Р Е Ш
Е Н И Е
№ 313 15.08.2019г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, IІІ състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар Минка Петкова и с участието
на
прокурора като разгледа
докладваното
от съдия Ирена Янкова административно дело № 356 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.68, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация /ЗЗДискр./.
Образувано
е по жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С. и от
Началника на Затвора – гр. Стара Загора, чрез пълномощник
С. П. Т.-С., ст. юрисконсулт в затвора- Стара Загора срещу Решение №255
от 12.04.2019г по преписка №20/2015г по описа на Комисията за защита от
дискриминация в следните части:
-
в частта, в която е установено на
основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
включително началникът на затвора в гр.Стара Загора е осъществил непряка
дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо
жалбоподателя М.Г.Х., като не му е осигурил хранителен режим, съобразно
религиозните му вярвания;
-в
частта в която е установено, че Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъществила непряка дискриминация по
признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х.,
изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
по осигуряване на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия;
-в
частта, в която е предписано на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от ЗЗДискр на
Началника на Затвора в гр.Стара Загора в едномесечен срок от постановяване на
решението да предприеме действия, чрез които да осигури хранителен режим на
жалбоподателя, който да е съобразен с неговите религиозни убеждения и
-в
частта, в която е наложена на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр, във връзка с
чл.80 ал.1 от него на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
представлявана от главен директор, имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лв за допуснато нарушение на антидискриминационното
законодателство.
В
жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение в
посочените части по съображения за постановяването му при допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон.
Твърди
се, че произнасянето на КЗД по преписка № 20/2015г за периода
11.11.2011г-01.07.2013г, като припокриващ се частично с този, предмет на
производството по адм.д.№ №558/2014г по описа на АС – Стара Загора, при
идентичност на страните и предмета, се
свързва с несъобразяване обективните, субективни и времеви предели на силата на
присъдено нещо на постановеното по това дело Решение №292 от 19.01.2016г и Решение №15961 от 22.12.2017г по адм.д.№
5034/2016г по описа на ВАС. С посочените съдебни актове, твърди че е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.Г.Х. парична сума,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Стара Загора,
изразяващо се в неосигуряването на храна без свинско месо и свински продукти,
съобразно изповядвана религия ислям в периода 01.07.2008г-01.07.2013г. Изразено е становище за необоснованост на
извода за извършена спрямо М.Х. дискриминация при липса на данни за
по-благоприятно третиране на лица, изтърпяващи наказание „доживотен затвор“ в
Затвора в гр.Стара Загора, и които
единствено били от категорията да са поставени при обстоятелствата сравними и сходни с тези на Х.. Счита, че ищецът не е изпълнил
доказателствената тежест, произтичаща от чл.9 от ЗЗДискр, съответно и че КЗД не
е извършила обстоен и пълен анализ на всички изложени от страните искания и
възражения, нито е извършила пълна и обективна преценка на събраните
доказателства, поради което и правните изводи, до които е достигнала са неправилни и необосновани. Изтъква, че е
бил спорен и не е доказан факта на мюсюлманско вероизповедание на Х.. С
аргумент, че последният е консумирал
храна, съдържаща свинско месо и продукти, счита, че той не се самоопределя за
изповядващ религията ислям. Спрямо него са били спазвани, изискванията,
предвидени в закона за осигуряване правото на безплатна и достатъчна по
химически и калориен състав храна и в съответствие
с утвърдена от Министерство на правосъдието Таблица №1 за състава на дневната
дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен.
Аргументира като излишно предписаното на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от
ЗЗДискр на Началника на Затвора в гр. Стара Загора да предприеме в едномесечен
срок от постановяване на решението действия, чрез които да осигури хранителен
режим на М.Г. Х., който да е съобразен с неговите религиозни убеждения, тъй
като от 01.06.2015г била създадена организация в тази насока, вкл.спрямо това
лице по получаване на храна по отделно меню, от което са изключени свинските
месо и продукти. Незаконособразност
на решението на КЗД в частта на наложената на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр,
вр.с чл.80 ал.1 имуществена санкция на ГД“ИН“, обосновава с това, че не е съставен АУАН, който да е връчен на
адресата и при осигуряване на възможност за възражения. Иска се да бъде
отменено Р ешение №255/12.04.2019г по пр.№20/2015г на КЗД в оспорените части.
Производството
по настоящото дело е и по жалба на М.Г.Х. срещу Решение №255 от 12.04.2019г по
преписка №20/2015г по описа на Комисията за защита от дискриминация,
-в
частта, в която е оставено без уважение оплакването по признак „лично положение“
касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори с различни институции и
-
в частта, в която са оставени без разглеждане оплакванията, касаещи извън
определения в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок.
Жалбоподателят
М.Х. твърди, че оплакванията в жалбата му,
повод за образуване на преписка
№20/2015г съдържала твърдения, че е третиран неравно в сравнение от лишените от
свобода от Затвора в гр.С., на които полагащата им се безплатно (като на л.св)
дневна хранителна дажба е съобразена с
изповядваната от тях религия, религиозните им вярвания и убеждения
(вкл.изповядващите ислям не трябва да се хранят със свинско месо и свински
продукти), а на него, като л.св, разпределен да изтърпява присъдата си в
Затвор- гр.Стара Загора, му е отказано осигуряването на такава храна,
съобразена с религията му в периода 05.11.2011г – 05.11.2014г. Относно
началната дата –/05.11.2011г, а не 11.11.2011г/, свързва с това, че на
05.11.2014г е била подадена жалбата му до КЗД, съответно от тази дата следва да
се определи три годишния срок. Неправилно липсвало произнасяне за периода от
30.04.2014 до 05.11.2014г. Отрича да е бил след крайната дата на април 2014г
преместен в затвора в гр.С.. Твърди, че от 05.11.2011 - до 05.11.2014г е изтърпявал наказание в
Старозагорския затвор, а престоите му в Софийския затвор били кратки и
епизодични. Доколкото не било ясно за кой период и за кои оплаквания /за коя от
двете му жалби/ се отнася диспозитива за
оставяне без разглеждане оплакванията, възприети като погасени по давност,
твърди, че ако това се отнася до жалбата вх.№44-00-4595/11.11.2014г, то извода
че са извън 3-год.период по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр периодите от 05.11.2011г до
11.11.2011г и от 30.04.2014 до
05.11.2014г е неправилен и в противоречие с материалния закон /чл.52 ал.1 и
чл.47 т.1 от ЗЗДискр/.
Счита
неправилно Решение №255 от 12.04.2019г на КЗД и в частта, в която е оставено
без уважение оплакването му по признак лично положение, касаещо регламента за
провеждане на телефонни разговори на лишени от свобода с институции довод на
база споделяне практиката, изразена в Решение №244 от 14.08.2012г по
гр.д.№777/2011 на ВКС, че не са в сравнимо положение от гл.т. възможността за
провеждане на телефонни разговори с институции лишените от свобода от една и
съща категория, но в различни затвори /С. и Стара Загора/. Поддържа, че правото на кореспонденция,
вкл.телефонна, с институциите било право което имат всички лишени от свобода,
независимо в кой от затворите изтърпяват присъдата си, в тази насока се позовава
на решение по адм.д.№120/2017г на АС- Стара Загора, потвърдено с решение № 566
от 14.01.2019г по адм.д.№ 7892/2018г на ВАС. Обстоятелството , че лишените от
свобода в някой затвор са били лишени от това право, а в друг затвор –не,
според него сочи на дискриминация на основата на признак лично положение,
защото адресната регистрация на лишените от свобода в даден затвор определя и в
кой затвор да изтърпяват присъдата си. Счита неправилно позоваването на Решение
№2514 от 21.02.14г по адм.д.№ 10989/2013г на ВАС, като се позовава на текста от
мотивите, препращащ към съдържащо се в жалбата по това дело твърдение за
по-неблагоприятно третиране в сравнение с лица, пребиваващи в затвора С..
Отделно
твърди, че е при съществени процесуални нарушения произнасянето на КЗД по
оплакването му за осъществена спрямо него дискриминация по признак „лично
положение“, произтичаща от различното му третиране спрямо лишени от свобода от
Затвора в гр.С. при ползване на правото на телефонни разговори с институции,
той като това оплакване той не бил
правил пред КЗД, а пред съда с искова
молба по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр по която било образувано гр.д.№12318/2013г
на Софийски РС. С ТП № 1 от 16.01.2019г по т.д.№1/2016г на ОССГ на ГК на ВКС и
ОСС , І-ва и ІІ-ра колегии на ВАС, било отстранено противоречието в съдебната практика по приложението на чл.71
от ЗЗДискр и КЗД не е имала основание да се произнесе по жалбата в тази искова
молба, а е следвало да изпрати
преписката, образувана по нея по
компетентност.
Иска
отмяна на решението като се върне преписката на КЗД за ново произнасяне с
указания за уважаване на жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г за целия период и
установяване на осъществена спрямо този жалбоподател множествена дискриминация
/по признаци религия и лично положение/, отмяна на решението в частта, в която
е оставено без уважение оплакването по признак „лично положение“ касаещо
регламента за провеждане на телефонни разговори с различни институции и за
оставяне без разглеждане оплакванията, касаещи извън определния в чл.52 ал.1 от
ЗЗДискр 3-годишен давностен срок с указания КЗД да изпрати на съда за
разглеждане по компетентност съобразно ТП № 1 от 16.01.2019г на исковата му
молба от 13.03.2013г, алтернативно, да даде указания на КЗД да го уважи.
Ответникът
- Комисия за защита от дискриминация, гр.С. в писмено становище чрез юр.Н. К.,
изразява становище за неоснователност на жалбите /л.432/.
Заинтересуваната
страна Министерство на правосъдието не изпраща представител и не заявява
становище по основателността на жалбите.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените и приети по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Оспореното решение на КЗД е постановено
по преписка №20/2015г, първоначално образувана по
жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г (л.44-46), подадена от М.Г.Х.,
изтърпяващ в затвора – гр.Стара Загора наложено му наказание „доживотен затвор
без замяна“ и с оплакване за осъществена от ГД“ИН“ дискриминация спрямо
него „от 2003г до настоящия момент“ посредством това, че Началникът на затвора в гр.Стара Загора
отказвал да удовлетвори искането му да съобрази със специфичните изисквания на
изповядваната от жалбоподателя религия „ислям“ полагащата му се и осигурявана
безплатно от затвора дневна хранителна дажба, като изключи от нея свинското
месо и свински продукти и ги замени с друг вид месо и месни продукти, докато такова
хранене било осигурявано на л-те св. мюсюлмани в затворите в градовете С.,
Пловдив, Варна и Ловеч. Прави извод за осъществена от страна на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ дискриминация спрямо него „като л.св.мюсюлманин
настанен в друг затвор, различен от гореописаните такива“ за периода от 2003г
до „настоящия момент“. Иска Комисията „ да установи, че за периода от 05.11.2011 до
05.2014г, ГД „ИН“ е нарушила чл.4 ал.1 от
ЗЗДискр, като не ми е осигурявала съобразена с изискванията на изповядваната от
мен религия „ислям“, храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти, като
същевременно е осигурявала такава на л-те св.мюсюлмани в затворите в градовете С.,
Пловдив, Варна и Ловеч“. /л.44-46 по
настоящото дело/. С вх.№ 44-00-5157/19.12.2014г М.Г.Х. прилага декларация по
чл.6 ал.2 т.2 от ППКЗД /л.40-41/.
По тази жалба и допълнението към нея с вх.№
44-00-5157/19.12.2014г, при възприемане, че са изложени оплаквания за
дискриминация по признак „религия“, с разпореждане №24/19.01.2015г е образувана преписка
№20/2015г на КЗД, разпределена на ІІІ специализиран състав /разпореждане №47/19.01.2015г -л.47 по делото/.
За образуваното производство са уведомени жалбоподателя, Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ чрез Главния директор, Началника на Затвора
гр.Стара Загора, Министерство на правосъдието.
В хода на проведеното на 22.06.2015г открито
заседание от КЗД, жалбоподателя е заявил, че в доклада е бил вписан като
защитен признак на който се основава
дискриминацията „религия“, като е уточнил, че в жалба си е твърдял
осъществена спрямо него множествена дискриминация, т.е.основана на признаците „религия“ и „лично положение“ и че поради
адресната му регистрация и заповед за районирането на лишените от
свобода, трябва да изтърпява наказанието си в затвора в Стара Загора, а не в
затвора в С., където нямало да бъде дискриминиран като мюсюлманин /протокол
л.169/. Освен това, жалбоподателят е
уточнил, че иска налагане на глоба както началника на затвора, така и на
ГД“ИН“, тъй като ГД „Изпълнение на
наказанията“ е трябвало да синхронизира практиката по осигуряване на храна, съобразена с религията
ислям, а в затворите в С. и Стара Загора са били утвърдени различни практики.
Твърди, че според чл.7 т.6 б.“а“ и „б“ от ППЗИНЗ, ГД „ИН“ била длъжна да
прилага препоръките на международните стандарти, а препоръка РЕГ 2006 на
комитета на министрите относно Европейските правила за затворите, в т.29.2 и т.22.1 показвала, че на затворниците следва
да се осигурява питателна храна, като се вземе предвид тяхната религия
В отговор на предоставена възможност да се
запознаят с жалбата и да представят становища, съответно да представят
доказателства, са постъпили становища от
Началника на затвора – Стара Загора /л.54/ и от ГД“ИН“ чрез пълномощник М. В.
/л.71/.
Началника на Затвор-Стара Загора изразява становище,
че липсва нарушение, тъй като не е доказано че жалбоподателя изповядва
религията „ислям“, макар да признава, че уведомил за този факт с жалба
вх.№58/30.07.2008г, а през 2010г да е поискал да му се предоставя на храна,
съобразена с религията. Изтъква се поведението на жалбоподателя, който дълги
години (в периода от твърдяното самоопределяне като мюсюлманин /юли 2003/ до
уведомяване на администрацията /21.07.2008г/ се е хранил с храната, осигурявана
на всички други и съобразена с традиционното хранене в държавата), едва
през 2010г поискал да му се предоставя храна съобразно религията, а след
това, вкл. и сега продължавал да купува храна, която съдържа свинско, не е
отказвал предоставена безплатна храна поради съдържащо се в нея свинско месо и
св.продукти, дори се оплаквал от маломерност на свинското месо -жалба
вх.№03/07.01.2015г. Счита, че са били
спазвани разпоредбите на чл.84 ал.2 т.1 от ЗИНЗС, чл.68 от ППЗИНЗС относно
осигуряваната храна, че не са били налице нормативни основания храната в
Затвора-гр.Стара Загора да се приготвя съобразно религията. Жалбоподателят е
можел да си осигурява храна според изразеното желание чрез закупуване на такава
от лафката на затвора или чрез колети. Въпрос на личен избор било жалбоподателя
да консумира предоставената му безплатна храна, доколкото съблюдаването на
религиозните норми е въпрос на субективна преценка /чл.9 ал.1 от ЕКПЧОС, чл.167
ал.1 т.5 от ЗИНЗС, чл.2 от Закона за вероизповеданията/.
Изразеното становището на ГД“Изпълнение на
наказанията“ е било за неоснователност на жалбата за дискриминация на М.Г.Х.
поради липса на нарушение. За липсата на незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора в гр.Стара Загора от гл.т.непредоставянето на
жалбоподателя на храна, съобразена с религията ислям, се позовава на решение №
30/23.02.2011г по адм.д.№ 416/2010г на АС Стара Загора, с което било прието, че
не е незаконосъобразно оспореното по това дело бездействие на началника на
Затвора в гр.Стара Загора. Оспорва твърдението за съществуваща в Затвора в гр.С.
практика да се уважават исканията на лишените от свобода свързано с храненето
според религиозните им предпочитания. Счита че не е налице дискриминация по
признак „религия“ посредством храненето на жалбоподателя, доколкото не се
твърди, нито доказва ГД“ИН“ да осигурява
на не-изповядващите ислям хранене,
съобразено с религията им. Счита, че
изповядването на религия в пълен обем признат от ЕКПЧ /визира провъзгласената в
чл.9 от ЕКЗПЧ свобода на мисълта, съвестта и религията/ не е възможно поради
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“, свързано с известни
ограничения. На ограничения от
гл.т.храненето не е бил подложен
жалбоподателя, доколкото му била осигурявана храната, съобразена със законовите
изисквания /чл.84 от ЗИНЗС/ от гл.т.обем и състав. Предоставяната храна,
вкл.със съдържание на свинско месо и свински продукти М.Х. приемал както в продължителен период от време след
самоопределянето си като мюсюлманин без да иска специална храна, така и след
подаването на молби за осигуряване на храна без свинско месо, както и сега купувал
храна, която съдържа свинско месо и му се носела такава храна. Позовава се на
решаване на спор с идентичен предмет и между същите страни - решение от
03.12.2012г на Софийски районен съд І г.о, потвърдено в тази част с Решение №
4805/25.06.2013г на Софийски градски съд, били отхвърлени предявените от Х.
искове срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл.71 ал.1 т.1 ,
т.2 и т.3 отЗЗДискр за установяване наличие на пряка и непряка дискриминация,
основана на признак религия.
Изготвен е бил от докладчика по преписката доклад
заключение /л.96 и сл/.
С разпореждане №351 /27.04.2015г на председателя
на КЗД /л.119/ в КЗД е образувана и преписка
№ 161/2015г
въз основа на определение от 28.01.2015г на АС –Стара Загора, потвърдено от ВАС
и влязло в сила на 24.03.2015г с вх.№10-00-285/02.04.2015г и допълнение към нея
с вх.№44-00-1612/21.04.2015г от М.Г.Х., по подадена от М.Г.Х. искова молба с твърдения
за осъществена спрямо него дискриминация по признак „лично положение“.
Преписката е разпределена на трети състав/л.119/. Същата е по повод жалба,
обективирана в искова молба, постъпила с
вх.№ 5389/21.03.2013г в Софийски районен съд, и с която М.Г.Х. е предявил
иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за установяване на
основание чл.71 ал.1 от ЗЗДискр на „гореописаното“ нарушение на чл.4 ал.1 във
вр.с ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр, извършено от администрацията и началника на
затвора- гр. Стара Загора спрямо него като лишен от свобода за периода
01.06.2009-13.03.2013г. В съдържанието на исковата молба ищецът твърди
извършено спрямо него нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, от администрацията и
началника на затвора в гр.Стара Загора по подлагането му на пряка и непряка
дискриминация по третирането му по-неблагоприятно и поставянето му в
по-неблагоприятно положение в сравнение с лишените от свобода в затвора в гр.С. по признак „лично положение“ посредством това,
че в периода от 01.06.2009-13.03.2013г в затвора – гр.Стара Загора била
наложена и трайно утвърдена порочна практика, при прилагането на която
администрацията и началника на затвора – гр.Стара Загора не са разрешавали на подателя на и.м./М.Г.Х./ да
провежда (чрез системата „Контел“)
телефонни разговори със съдилищата и адвокатските колегии в РБ, както и с КЗД
(Комисията за защита от дискриминация). За същия период от време,
администрацията и началника на затвора – гр.С. са разрешавали на л-те от
свобода в затвора в гр.С. да провеждат (чрез системата „Контел“) телефонни разговори
със съдилищата, адвокатските колегии в Р.Б, както и с Комисията за защита от
дискриминация – искова молба на
стр.152-154 от приложеното адм.д.№ 498/2014
по описа на АС-Стара Загора. Производството, образувано по тази искова
молба е било прекратено с Определение от 23.05.2014г постановено по
гр.д.№12318/2013г на Софийски районен съд, Іг.о., 35състав, по съображения, че делото не му подсъдно по
правилата за родова подсъдност и изпратено на АС – С. град (стр.180 от
приложеното адм.д.№498/14). С Определение № 4598/24.09.2014г по
адм.д.№7931/2014г по описа на АС С.-град, делото е изпратено на ВАС за
определяне на местно компетентния административен съд (стр.93), а с Определение
№12704/27.10.2014г по адм.д.№12827 / 2014г ВАС е постановил, че компетентен да
се произнесе по предявения иск е АС – Стара Загора (стр.200-201 от приложеното
адм.д.№498/14г). С протоколно определение от о.с.з. на 28.01.2015г по
адм.д.№498 / 2014г по описа на АС Стара Загора исковата молба на М.Г.Х. *** е
оставена без разглеждане, постановено е изпращане на делото като преписка по
компетентност на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по
съдържащата се в нея жалба (протокол на стр.135-139 по приложеното
адм.д.№498/2014г.). Посоченото протоколно определение е оставено в сила с
Определение №3232 от 24.03.2015г постановено по адм.д.№2774/2015г по описа на
ВАС /стр.229-231/.
С разпореждане №445/25.05.2015г на Председателя на
КЗД, е постановено обединяване за разглеждане в едно общо производство под №
20/2015г на преписки №20/2015г и
№161/2015г /стр.109 от преписка №20/2015г на КЗД). С разпореждане №502/09.06.2015г на
Председателя на КЗД преписка №20 /2015г на КЗД е преразпределена от трети
заседателен състав на 5-членен заседателен състав, на основание изложени
твърдения за наличие на дискриминация по признаци „лично положение“ и „религия“.
За образуваното производство по пр.№161/2015г, съответно за присъединяването й
за разглеждане в общо производство с преписка №20/2015г и преразпределяне на
преписката за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав по признаци
религия и лично положение, са уведомени Министерство на правосъдието,
ГД“Изпълнение на наказанията“ гр.С., Началника на Затвора гр.Стара Загора и М.
Г. Х. с указания за възможността по чл.56 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр за изразяване на становище и представяне на
доказателства /л. 142-149/.
В становище вх.№ 16-21-55/18.06.2015г, подадено от
юр.С. Т. – П., юрисконсулт при ОС „ИН“ гр.Стара Загора, от името на
Министерство на правосъдието, ГД „ИН“ на л.153,
се изразява становище за недопустимост, отделно и неоснователност на
жалбата в и.м. вх.№ 5389/21.03.2013г от М. Герогиев Х.. Твърденията за
недопустимост са поради това, че са извън срока по чл.52 ал.1 от ЗЗДискр
оплакванията, основани на факти в периода 01.06.2009г-13-03.2013г, т.е. с
начало преди 3 г и 9 месеца. Изложени са и твърдения, че не представлява
дискриминация описаното в и.м., доколкото жалбоподателя се сравнява с лица извън
затвора в гр.Стара Загора и такива, които не изтърпяват „Доживотен затвор без
замяна“, спрямо които не се следва сравнение, тъй като не е в идентично
положение. По – неблагоприятното третиране на л.св. в зависимост от това в кое
затворническо общежитие изтърпяват наказанието си счита че не представлява акт на дискриминация
по никой от посочените признаци /религия и лично положение/. Счита претенцията
за недоказана от гл.т.периода и твърдените факти. Предвидено било в чл.86 ал.1
т.5 от ЗИНЗС, че правото на телефонна връзка на лишените от свобода се
осъществява по ред и начин, определени от Главния директор на ГД „Изпълнение на
наказанията“, като този орган е издал Заповед № 5891/16.10.2007г, според която
лишените от свобода поддържат телефонна връзка с абонати и лица, а съгласно
т.3, всеки лишен от свобода може да посочи десет телефонни абонат, с които да
поддържа връзка, които се одобряват от
съответния ИСДВР. Администрацията на Затвора Стара Загора твърди, че не е ограничила
правото на жалбоподателя да води кореспонденция с изброени от него адресати,
доказателство за което вижда в достигане на кореспонденцията му до съдилищата.
Приложена е като доказателство заповед № 5891/16.10.2007г, ведно с договор от
19.09.2006г, сключен между МП и „Бибифон България“ЕООД.
Началника на Затвора Стара Загора в становище вх.№
16-21-56/19.06.2015 признава, че М.Х. нееднократно в молбите, с които искал
промяна на въведените телефонни номера в системата Контел е вписвал телефони на
институции, но в ЗИНЗС, така и в Заповед
№5891/16.10.2007г на главния директор на ГД „ИН“ се говорело за „лица“, а за
връзка с институциите бил предвиден друг ред като визира чл.76 от ППЗИНЗС,
предвиждаща право на кореспонденция на лишените от свобода. Отрича да е имало
ограничения за въвеждане в системата Контел на телефонни номера и провеждане на
разговори с адвокати. Жалба с аналогично съдържание жалбоподателят подал през
м.декември 2012 с вх.№ ж-374з/07.12.2012г до главния директор, която била
оставена без уважение /представено е писмо постъпило в затвор- Стара Загора с
вх.№ 353/18.01.2013г от Зам.главен директор на ГД“ИН“ по повод
вх.№718/14.01.2012г/.
Изготвено е допълнение към доклада заключение по
преписка №20/2015г /л.163/. КЗД е провела открити заседания на 22.06.2015г и на
27.10.2015г, събрани са доказателства. Въз основа на извършеното проучване и
събраните доказателства, с Решение №238
от 16.06.2016г по преписка №20/2015г, КЗД е постановила, че прекратява
производството по преписка №20 /2015г в частта за извършено нарушение на ЗЗДискр
в периода 01.06.2009 до 12.03.2010г вкл. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С.
и началника на Затвора Стара Загора
спрямо л.св М.Г.Х. по признаци „лично положение“ и „религия“; Установява, че началникът на затвора – Стара
Загора е осъществил дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3
във вр.с ал.1 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се в неосигуряване в периода от 05.11.2011 до
30.03.2014г безплатна храна, съобразена с изискванията на изповядваната от него
религия; Установява, че Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.С. е осъществила дискриминация по признак
„религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 във вр.с ал.1 от ЗЗДискр спрямо лишения от
свобода М.Г.Х., изразяваща се в
неосъществяване на контрол в периода от 05.11.2011 до 30.03.2014г по
осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия; Налага на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр във
връзка с чл.80 ал.1 от ЗЗДискр на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.С. имуществена санкция в размер на
1500 /хиляда и петстотин/ лв за допуснато нарушение на антидискриминационното
законодателство; Установява, че
ответните страни началникът на затвора – Стара Загора и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.С. не са осъществили дискриминация по признаци
„лично положение“ и „религия“ по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗЗДискр спрямо лишения
от свобода М.Г.Х. в периода 13.03.2010г до 12.03.2013г вкл. по отношение на
оплакването му, че не му е разрешавано да провежда телефонни разговори с
институциите и е оставена без уважение
жалбата в тази й част.
Решение № 238/16.06.2016г по пр.№20/2015г на КЗД е
било обжалвано в частите, извън
постановеното прекратяване на производството по преписка №20 /2015г за
извършено нарушение на ЗЗДискр в периода 01.06.2009 до 12.03.2010г вкл., и е отменено с Решение №129/19.05.2017г по
адм.д.№ 481 / 2017г на АС Стара Загора, като преписката е върната на Комисията
за ново произнасяне по подадените от М.Г.Х. жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г и
допълнение към нея вх.№ 44-00-5157/19.12.2014 и жалба, обективирана в искова
молба от М.Г.Х. с вх. № 5389/21.03.2013г на Софийски районен съд. За да отмени
решението на КЗД в обжалваните части, съдът е приел, че при постановяването му е допуснато
съществено процесуално нарушение, доколкото при произнасянето е участвал член на Комисията, който не е взел
участие в заседателния състав, изяснил спора и обявил преписката за решаване
/л.246-248/. Съдебното решение е влязло в законна сила на 20.06.2017г
С разпореждане №393/06.07.2017г на Председателя на
КЗД е възобновено производството по преписка №20/2015г.и преписката е
разпределена на 5 членен състав, като съставът е променен частично с
разпореждане №507 от 18.08.2017г /л.258/. Съставът на КЗД е провел открити
заседания на 28.11.2017г, 05.09.2017г и на 28.01.2019г.(л.286-290; л.357-362;
л.399-401). За изясняване на спора са били събрани доказателства по искания на
жалбоподателя. Въз основа преценка за
изясняване на преписката, с протоколно определение от 28.01.2019г. е даден ход
по същество. Заседателния състав, който е изяснил спора и обявил преписката за
решаване включва С. С., С. Й., В. С., Н. А. и Б. Х..
С Решение №255 от 12.04.2019г по преписка
№20/2015г Комисията за защита от дискриминация,
на основание чл.64 ал.1 от ЗЗДискр:
Установява на основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в
периода 11.11.2011г – 30.04.2014г включително началникът на затвора в гр.Стара
Загора е осъществил непряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла на
чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е осигурил
хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания;
Предписва
на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от ЗЗДискр на Началника на Затвора в
гр.Стара Загора в едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме
действия, чрез които да осигури хранителен режим на жалбоподателя, който да е
съобразен с неговите религиозни убеждения;
Установява,
че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъществила непряка
дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо
лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода
11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване на безплатна храна, съобразена с изповядваната от него религия;
Налага
на основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.80 ал.1 от него на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, представлявана от главен директор,
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато нарушение на
антидискриминационното законодателство.
Предписва
на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от
ЗЗДискр Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да издаде в тримесечен срок
от постановяване на решението такива методически указания, с които да бъдат
въведени общи стандарти по отношение на хранителния режим на лишените от
свобода така че да бъдат съобразявани техните религиозни вярвания.
Оставя без уважение оплакването по признак
лично положение, касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на
лишените от свобода с различни институции,
Оставя
без разглеждане оплакванията, касаещи извън определения в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр
3-годишен давностен срок..
Съобщение за решението е изпратено на страните,
съответно то е получено от ГД“Изпълнение на наказанията“, Началника на Затовора
в гр.Стара Загора и М.Г.Х. на дата 18.04.2019г.
По делото са приложени документите по преписката и
са приложени адм.д.№ 558/2014г по описа на АС Стара Загора
и адм.д. № 481/2016г по описа на АС Стара Загора.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспореното решение на основание чл.168 ал.1
от АПК, намира за установено следното:
Решение
№255 от 12.04.2019г по преписка №20/2015г на КЗД е акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 68, ал.1 от ЗЗДискр. Оспорването на това решение от
страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С. в съответно засягащите я части от решението,
а именно в частта, в която е установено,
че Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ е осъществила непряка дискриминация по признак „религия“ по
смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се
в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване
на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия; и в частта, в която й е наложена на
основание чл.80 ал.2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.80 ал.1 от него имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато нарушение на
антидискриминационното законодателство, е процесуално допустимо, като
подадено в срок и от процесуално легитимирано лице.
Оспорването
на Решение №255 от 12.04.2019г на КЗД от страна на Началника на Затвора в
гр.Стара Загора в частите, засягащите този орган , а именно за установено на основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в
периода 11.11.2011г – 30.04.2014г включително началникът на затвора в гр.Стара
Загора е осъществил непряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла на
чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е осигурил
хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания, както и в частта, в която му е предписано на основание чл.65
т.4 и чл.47 т.4 от ЗЗДискр в едномесечен
срок от постановяване на решението да предприеме действия, чрез които да
осигури хранителен режим на жалбоподателя, също е процесуално допустимо
като подадено в срок и от процесуално легитимирано лице.
Искането на М.Г.Х. за отмяна на Решение №255 от 12.04.2019г по преписка
№20/2015г на КЗД и връщане преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за
уважаване на жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г, е процесуално недопустимо. Липсва
отхвърлителен диспозитив от гл.т. периода на дискриминация и за дискриминация
по признак „лично положение“. За този жалбоподател липсва правен интерес от оспорване на решението в
частите, в които по повод оплакванията в жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г е
прието за установено на основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в периода
11.11.2011г – 30.04.2014г включително началникът на затвора в гр.Стара Загора е
осъществил непряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3
от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е осигурил хранителен режим,
съобразно религиозните му вярвания и в частта, в която Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъществила непряка дискриминация по признак
„религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х.,
изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
по осигуряване на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия.
Жалбата
на този жалбоподател против Решение №255 от 12.04.2019г на КЗД, в частите, в
които е оставено без уважение оплакването му за дискриминация по признак „лично
положение“ касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори с различни
институции и са оставени без разглеждане оплакванията, касаещи извън
определения в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр 3-годишен давностен срок, е допустима.
Налице е за М.Х. правен интерес от
оспорване на решението в тези части. Жалбата на М.Х. до съда също е
своевременно подадена.
При разглеждане на жалбите по
същество, съдът съобрази следното:
Решение №255 от
12.04.2019г по преписка №20/2015г на КЗД е постановено от компетентен орган по
смисъла на чл.47 т.1, т.3 и т.4 от
ЗЗДискр. То е произнесено от определения от Председателя Петчленен заседателен
състав на КЗД /разпореждане № 507/18.08.2017г и заповед №12-11-44 от 10.01.2019г
на л.258 и л.388/. Този състав включва председател С. С. и членове С. Й., В. С.,
Н. А. и Б. Х., като в този състав КЗД е преценила преписката за изяснена,
приключено е събирането на доказателства и е даден ход по същество. Решението е
в предвидената от закона писмена форма и при спазване на регламентираните в чл.66
от ЗЗДискр. изисквания досежно неговото съдържание. При постановяване на решението КЗД не са допуснати
съществени нарушения на правилата, относими към производството пред КЗД.
Производството пред комисията е образувано по реда на чл. 50, т. 1
ЗЗДискр, като инициативни документи се сочат две жалби, подадени от М.Г.Х.
с оплаквания за извършени спрямо него актове на дискриминация от ГД „ИН“ гр.С.,
обединени за разглеждане в общо производство.
Спазени са изискванията на чл. 54
- 64 ЗЗДискр.
Проведена е процедура по проучване, в хода на която са събрани писмени
доказателства. На страните е дадена възможност да се запознаят със събраните
доказателства. Проведени са отрити заседания, за които страните са били призовавани
редовно, решението е взето при
изискуемото се от закона мнозинство.
Не е
допуснато от КЗД нарушение на чл.52 ал.2 от ЗЗДискр, която разпоредба задължава Комисията, когато установи, че по същия
спор има заведено дело пред съд, да не образува производство. За прилагането й, съответно за преценка
налице ли е сочената отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на
административното производство, следва да е налице идентичност на спора
пред административния орган и съда, т.е.обективно и субективно тъждество между
предявените искания /по аргумент от чл. 27, ал.
2, т. 6 и чл. 130, ал.
2 АПК/. Само в този случай образуваното пред съд дело съставлява
правоизключващ факт по отношение възможността за провеждане на административно
производство между същите страни, по същото искане и на същото основание. Разпоредбата на чл. 52, ал. 2
ЗЗДискр се прилага, когато твърденията в жалбата до КЗД се основават
на обстоятелства, съответни на тези по чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр, т.е. когато жалбата или сигналът по чл. 51
ЗЗДискр. съдържат доводи за нарушено равенство в третирането
(дискриминация по смисъла на ЗЗДискр.) които
са предмет и на съдебно производство по чл. 71
ЗЗДискр /В този смисъл е и Определение № 10776 от 15.10.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 10760/2015 г., V о./.
С
Решение №255 от 12.04.2019г КЗД се е произнесла по жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г на М.Г.Х. с искане
за установяване че за периода 05.11.2011г – 05.2014г ГД „ИН“ е извършила спрямо
жалбоподателя нарушение на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр като не му осигурявана храна, съобразена с
изискванията на изповядваната от него религия „ислям“, несъдържаща свинско месо
и свински продукти, като същевременно е осигурявала такава на лишените от
свобода мюсюлмани в затворите в градовете С., Пловдив, Варна и Ловеч. Не
се установява към датата на разпореждането за образуване на преписка № 20/2015г
на КЗД (19.01.2015г, л.47), съответно и към датата на постановяване на
оспореното решение (12.04.2019г), да е
бил предявен от страна на М.Х., съответно да е разгледан от съда иск по чл.71
ал.1 от ЗЗДискр между същите страни и предмет. Не
може да се квалифицира като иск по чл.71 ал.1 от ЗЗДискр този, предявен с
исковата молба вх.№2202 / 03.07.2013г, по
която е постановено Решение № 292 от 19.01.2016
г. по адм. дело № 558/2014 г. на Административен съд – Стара Загора
/л.345-349 по приложеното адм.д.
№558/2014г/. С посочената искова молба
е предявен от М. Г. Х. иск по чл.1 ал.1
от ЗОДОВ срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /съгласно посочената в и.м.квалификация, която е и
възприета от съда/. Искането в тази искова молба, въз основа на твърдените
факти е за осъждане на ГД „ИН“ да му заплати сумата 43 000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди за
периода 01.07.2008г – 01.07.2013г от незаконосъобразно бездействие на
администрацията на затвора в гр.Стара Загора, изразяващо се в неосигуряване на
храна без свинско месо и свински продукти, съобразно изповядваната от него
религия „ислям“. Обуславящата
произнасянето на съда по този иск, като такъв с правна квалификация по чл.1
ал.1 от ЗОДОВ, преценка дали визираното бездействие е незаконосъобразно,
не изисква и преценка за осъществяване
посредством него на нарушение на ЗЗДискр и/или други закони, уреждащи равенство
в третирането. Затова и частичното уважаване, съответно отхвърляне на иска по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен с искова молба вх.№2202 / 03.07.2013, както
е сторено с Решение № 292 от 19.01.2016 г., постановено по адм. дело №
558/2014 г. на Административен съд – Стара Загора, съответно, след частичната
му отмяна, и с Решение
№15961 от 22.12.2017г по адм.д.№ 5034/2016г на ВАС, не обуславят извод за
наличие на отрицателна процесуална предпоставка по см.на чл.52 ал.2 от ЗЗДискр
за произнасяне по жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г., нито с оспореното Решение
на КЗД е допуснато нарушение на чл.297, чл.298 и чл.299 от ГПК.
Решение №255 от 12.04.2019г по пр. №20/2015г
на КЗД, не е постановено в нарушение на процесуалните правила от гл.т.постановяването
на ТП №1 /16.01.2019г по т.д.№1/2016г на ВКС и ВАС, в частта, в която е оставено без уважение
оплакването по признак „лично
положение“, касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на лишените
от свобода с различни институции.
В
тази част диспозитива е непрецизен, но става ясно, че КЗД е оставила без
уважение оплакването на М.Г.Х. в искова молба с
вх.№ 5389/21.03.2013г по описа на Софийски районен съд, за извършено спрямо
него от ГД “Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.4 ал.1 във вр. с ал.2 и
ал.3 от ЗЗДискр по признак лично положение
посредством неразрешаването на администрацията и началника на затвора в
гр.Стара Загора да провежда телефонни разговори с различни институции
(адвокати, съдилища, КЗД) в периода
01.06.2009-13.03.2013г. при твърдение,
че на лишени от свобода,
изтърпяващи наказанията си в гр.С.,
такава възможност е била осигурена от администрацията и началника на затвора в
гр.С.. В тази част преписката
е била образувана с разпореждане №351 /27.04.2015г на председателя
на КЗД /л.119/, съответно на чл.50 т.1 от ЗЗДискр - по жалба
на засегнато лице и след определянето на КЗД за компетентен да се произнесе по
тази жалба оран с влязло в сила определение от 28.01.2015г
на АС –Стара Загора, потвърдено с Определение №3232 от 24.03.2015г по
адм.д.№2774/2015г по описа на ВАС.
Жалбата
не е била оттеглена от Х.. Произнасянето по нея посредством оставянето й без
уважение, с оспореното решение на КЗД, е в правомощията на Комисията. Не следва
извод за обратното от постановяването
на ТП №1 от 16.01.2019г по т.д.№ 1 / 2016г на ОССК на ГК на ВКС и ОСС, Іва и ІІра колегии на ВАС. С
посоченото постановление е дадено разрешение на противоречиво решавани въпроси за родовата подсъдност на делата по
искове правна квалификация чл. 71, ал.
1, т. 1 и т. 2 от
Закона за защита от дискриминация, за установяване на нарушението по
този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и
да възстанови положението преди нарушението, и въпроса за подсъдността на делата, образувани
по искове с правна квалификация чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр. Въпросите, решавани противоречиво и по които е
налице произнасяне с посоченото тълкувателно постановление касаят подсъдността
на дела по искове с посочената квалификация, а произнасянето на КЗД в случая е
по жалба, изпратена по подведомственост, с влязъл в сила съдебен акт.
Посоченото тълкувателно постановление не налага пререшаване на въпроса, че КЗД
следва да разгледа и се произнесе по
жалбата на Х.. Последният не е и оттеглил, напротив поддържал е пред КЗД
оплакванията си за осъществена спрямо него дискриминация от ГД“ИН“ посредством
неразрешаване в периода, визиран в исковата молба с вх.№5389/21.03.2013г по
описа на СРС да осъществи телефонна връзка с посочени институции.
Решение
№255 от 12.04.2019г на КЗД в частите, в
които: е установено на основание чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в периода
11.11.2011г – 30.04.2014г включително началникът на затвора в гр.Стара Загора е
осъществил непряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3
от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х., като не му е осигурил хранителен режим,
съобразно религиозните му вярвания, и е
предписано на този орган на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от ЗЗДискр в
едномесечен срок от постановяване на решението да предприеме действия, чрез
които да осигури хранителен режим на жалбоподателя, който да е съобразен с неговите
религиозни убеждения; в частите, в които е установено, че Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъществила непряка дискриминация по признак
„религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х.,
изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
по осигуряване на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия; в частта на наложената на основание чл.80
ал.2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.80 ал.1 от него на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, представлявана от главен директор, имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато нарушение на антидискриминационното
законодателство,
се основава на приети за установени следните
факти и обстоятелства:
- от 2002г и до май 2014г жалбоподателят М.Г.Х.
изтърпявал наказанието „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора в гр.
Стара Загора;
-с
молби №58/30.07.2008г и
вх.№35/20.07.2010г той уведомил началника на затвора, че изповядва религията
ислям, самоопределя се като мюсюлманин, поради което не може да консумира
свинско месо и храни, съдържащи такова и поискал дневния порцион храна да бъде
съобразен с това;
-хранителна
диета, изключваща свинско месо и продукти не е била осигурена на жалбоподателя
в рамките на почти целия период от години, преди подаване на инициативния
документ, въз основа на който било образувано производството /в КЗД/. Началната дата на този период приел,
че е 11.11.2011г, а крайната дата - датата, до която пребивавал в Затвора в
гр.Стара Загора, преди да го преместят в затвора в гр.С. – май.2014г.
-След
молба вх.№ 1952/11.06.2014г до началника на затвора в гр.С. и в затвора в гр.С.,
му била предоставяна храна, съобразена с изповядваната от него религия.
На
база тези факти и като се е позовала на решението от 07.12.2010г по дело
Якобски срещу Полша на ЕСПЧ, Комисията е
направила извод, че жалбоподателят е бил поставен в по-неблагоприятно положение
на основата на признака „религия“ чрез приложението
на привидно неутрална практика, чрез която се предоставя еднаква храна на
всички лишени от свобода. Тази привидно неутрална практика е приела, че
поставя жалбоподателя и изобщо лишените от свобода, изповядващи
вероизповедание, свързано със спазването на определена хранителна диета, в
по-неблагоприятно положение в сравнение с лишените от свобода, които имат атеистични
възгледи или които изповядват религия, чийто канон не се съдържа правила
относно хранителния режим. Приела е за
установено бездействие на
администрацията на затвора – Стара Загора, представляващо дискриминация по
см.на чл.4 от ЗЗДискр, с оглед на което е направен извод, че следва да се
ангажира имуществената отговорност на ГД“ИН“ за допуснато нарушение на
антидискриминационното законодателство от посочената администрация, в
качеството на орган, който осъществява прякото ръководство и контрола върху
местата за лишаване от свобода и пробационните служби съгласно чл.12 ал.1 от ЗИНЗС. Прието е, че е налице основанието по чл.80 ал.2 от ЗЗДискр за налагане
на имуществена санкция за установеното нарушение на ГД“ИН“ предвид факта, че
същата при осъществяване на своята дейност, като контролиращ орган, дълъг
период от време не е предприел съответните действия по предотвратяване на
допуснатото нарушение, като осигури на жалбоподателя безплатна храна,
съобразена с изповядваната от него религия, като санкцията следва да е в размер
над средния, установен в нормата на чл.80 ал.2 , а именно в двукратен минимален
размер от 500лв.
Правилно
са установени фактите, че жалбоподателя е поискал с молби №58/30.07.2008г и вх.№35/20.07.2010г до Началника на Затвора
в гр.Стара Загора осигуряваната от затвора храна да бъде съобразявана със
забраната за консумация на свинско месо и свински продукти, произтичаща от религията ислям, каквато твърди, че
изповядва и че не е била осигурена на жалбоподателя храна, изключваща свинско
месо и продукти в периода от години
преди подаване на инициативния документ, въз основа на който било образувано
производството.
Неправилно
и необосновано е прието обаче, че след м.май 2014г жалбоподателят М.Г.Х. е
преместен да изтърпява наказанието си в
затвора в гр.С.. Твърдения за подобно преместване не са били въведени, нито са
били спорни, не са и доказани. Периода, за който се отнася искането за
установяване на дискриминация е
„05.11.2011г – 05.2014г“. Ако комисията е считала, че е налице неяснота от
гл.т.момента, обозначаващ край на периода, то е следвало да даде указания. Съдът намира, че оплакването на Х., съответно искането му
за установяване, че е дискриминиран в жалбата, постъпила в КЗД на 11.11.2014г,
е за периода от 05.11.2011 до
05.11.2014г. Началната дата на този период е конкретно посочена. Крайната дата
на периода се установява от обвързване на искането с оплакванията за
неблагоприятното му третиране, относими за
„… периода от 2003г до настоящия момент“, съгласно жалбата, подписана на
05.11.2014г / л.45/. Искането в жалбата до КЗД, подадена от М.Г.Х. „..да установи, че за периода от 05.11.2011г
до 05.2014г ГД „ИН“ е нарушила чл.4 ал.1 от ЗЗДискр, като не ми е осигурявала
съобразена с изискванията на изповядваната от мен релиия „ислям“ храна
несъдържаща свинско месо и свински продукти, като същевременно е осигурявала
такава на л.те св.мюсюлмани в затворите в градовете С., Пловдив, Варна и
Ловеч“, се отнася за времето от
05.11.2011-05.11.2014г. С оспореното решение КЗД е установила
извършена спрямо жалбоподателя дискриминация за времето от
11.11.2011-30.04.2014г. Липсват формирани фактически и правни изводи, относими
към основателността на оплакването за дискриминация за времето 05.11.2011 до
10.11.2011г и за времето от 01.05.2014г – 05.11.2014г.
Неправилен
е извода, че Началника на Затвора в гр.Стара Загора като не е осигурил хранителен режим, съобразно
религиозните вярвания на жалбоподателя, осъществил спрямо него непряка
дискриминация по признак религия. Не за дискриминация по признак религия е
оплакването на М.Г.Х.. В жалбата си до КЗД ( вх.№44-00-4595/11.11.2014г) Х. не
е твърдял, че е поставен по-неблагоприятно положение в сравнение с лишени от
свобода, изповядващи други религии или атеисти, затова и КЗД неправилно е извършила сравнение с положението на тези лица. Като
основан на неправилно сравнение, е
неправилен извода, че е по-неблагоприятно в сравнение с положението на
тези лица, положението на жалбоподателя. Не е твърдяно и сходство в положението
на жалбоподателя с лишените от свобода, изповядващи вероизповедание, свързано
със спазването на определена хранителна диета.
В посочената жалба, М.Г.Х. е
формулирал оплакване, че като мюсюлманин, изтърпяващ наказание в затвора в
гр.Стара Загора, посредством храненето в този затвор е бил третиран
по-неблагоприятно в сравнение с лишени от свобода мюсюлмани в други затвори,
вкл. в гр.С., на които администрацията
осигурявала храна, несъдържаща свинско месо и свински продукти /каквото
изискване, произтича от изповядваната религия „ислям“/. Твърденията са за дискриминация на
жалбоподателя от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ посредством
описаното третиране, възприето като по-неблагоприятно и по посочения белег,
възприет като попадащ в обхвата на признак/признаци по чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. Не
се твърди дискриминация по признак религия от гл.т. положението, в което
подателя на жалбата да е поставен от Началника на Затвора в гр.Стара Загора.
Посочения в жалбата белег /вкл.предвид уточненията, направени в открито
заседание от 22.06.2015г/ се свързва с мястото за лишаване от свобода, в което
се изтърпява наказанието. Следователно не са обвързани оплакванията за осъществена
дискриминация с признака религия. Поради
неправилност на извода за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация от Началника на Затвора в
гр.Стара Загора по признак религия, разпоредбата на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр е
неправилно приложена, съответно решението в тази част, е неправилно поради нарушение на материалния
закон и следва да се отмени.
Поради
това, че не се доказва визираното от КЗД
нарушение на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр от Началника на Затвора в гр.Стара
Загора, липсва и основание за даване на предписание на този орган по чл.47 т.4
от ЗЗДискр.
Неправилен и необоснован е и извода, че
неосъществяването на контрол от ГД“ИН“ от гл.т.осигуряването на жалбоподателя
на храна, съобразена с изповядваната от него религия от администрацията на
Затвора в гр.Стара Загора, сочи на осъществена спрямо него непряка
дискриминация по признак религия. Няма доказателства, че по причина на религията
си жалбоподателя е бил дискриминиран посредством описаното бездействие. Не
обективира дискриминация по см.на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр неосъществяването на
контрол спрямо дейност/практика, която както се посочи по-горе неправилно е
възприета като дискриминация по признак религия спрямо жалбоподателя в
конкретния случай. Поради това, решението в частта, в която е установено,
че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
е осъществила непряка дискриминация по признак „религия“ по смисъла на чл.4
ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х., изразяваща се в
неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г по осигуряване
на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия, е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и като
незаконосъобразно следва да се отмени.
Поради
това, че не се доказва посредством визираното бездействие да е осъществена от
ГД „Изпълнение на наказанията непряка
дискриминация по признак „религия“
спрямо лишения от свобода М.Г.Х., нарушение на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр,
следователно не е налице хипотезата на
чл.80 ал.2 вр.с ал.1 от ЗЗДискр. Решението в частта на наложената на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ имуществена санкция е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
КЗД в случая не е формирала изводи за основателността на оплакванията,
изразени в жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г на М.Х. за осъществена от
ГД“Изпълнение на наказанията“ спрямо него дискриминация посредством описаните в
нея факти от гл.т.третирането му в посочения период, при направено сравнение в третирането
на други лица, спрямо които той счита че е в сходно положение. Поради изложеното, преписката следва да се върне на КЗД за ново
произнасяне по жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г. подадена от М.Г.Х..
Оспореното
решение, в частта, в която е оставено без уважение оплакването по признак лично
положение, касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на лишените
от свобода с различни институции и са оставени без разглеждане оплакванията,
касаещи извън определения в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр три годишен срок се основава на съображения, относими към оплакванията на М.Г.Х., обективирани
в искова молба с вх.№ 5389/21.03.2013г по описа на Софийски
районен съд, а именно за осъществена
спрямо М.Х. от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ дискриминация
/нарушение на чл.4 ал.1 във вр.с ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр/ по признак „лично
положение“ посредством по-неблагоприятно третиране и поставянето в
по-неблагоприятно положение жалбоподателя, като изтърпяващ наказание в Затвора
в гр.Стара Загора в сравнение с лишените от свобода в затвора в гр.С. посредством наложената и трайно утвърдена в
периода 01.06.2009-13.03.2013г практика в
затвора – гр.Стара Загора, при прилагането на която администрацията и началника
на затвора – гр.Стара Загора не са
разрешавали на подателя на М.Г.Х. да провежда (чрез системата „Контел“) телефонни разговори със
съдилищата и адвокатските колегии в РБ, както и с Комисията за защита от
дискриминация.
КЗД приема, че оплакванията са за дискриминация в периода
01.06.2009-13.03.2013г, като периода от 01.06.2009-12.03.2010г попада извън
3-годишния давностен срок, уреден в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр. В тази част обаче
производството по преписка № 20/2015г е било прекратено с Решение №
238/16.06.2016г по пр.№20/2015г на КЗД /със същото е постановено прекратяване
на производството по преписка №20 /2015г в частта за извършено нарушение на
ЗЗДискр в периода 01.06.2009 до 12.03.2010г вкл. от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ гр.С. и началника на Затвора
Стара Загора спрямо л.св М.Г.Х. по признаци „лично положение“ и
„религия“/. В тази си част Решение № 238/16.06.2016г не е било обжалвано и е
влязло в сила. Повторното произнасяне с оспореното решение по оставяне без
разглеждане на оплакванията за извършено нарушение на ЗЗДискр, като попадащи извън
срока по чл.52 от ЗЗДискр е недопустимо, съответно в тази част решението следва
да се отмени като постановено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При
разглеждане оплакванията за дискриминация по признак лично положение в периода 13.03.2010г -13.03.2013г, КЗД приема от фактическа страна, че в изпълнение на законовите си правомощия по чл.86
ал.1 т.5 от ЗИНЗС /според която лишените от свобода имат право на телефонна връзка по ред и
начин, определени от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията"/, Главният директор на ГД“Изпълнение на наказанията“ е
определил ред за упражняване правото на телефонна връзка със заповед №Л-5891 /
16.10.2007г. В т.3 от тази заповед било посочено, че всеки лишен от свобода
може да заявява десет телефонни абоната, с които желае да поддържа връзка, като
лицата, с които поддържа такава се одобряват от съответния ИСДВР.
Приел е за установено, че жалбоподателят е подавал жалба
до главния директор на ГДИН, с която уведомил че началникът на Затвора –
гр.Стара Загора отказва да утвърди заявявани от него телефонни номера на
съдилища. Жалбата е била разгледана и оставена без уважение на основание чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС, чл.76 от ППЗИНЗС и
№Л-5891 / 16.10.2007г, и с доводи, че законът предвижда друг ред за връзка с
институциите – писмена кореспонденция (чл.76 от ППЗИНЗС). На база свидетелските показания на л.св.П. С.
е приел, че забраната /за телефонни разговори с институции/ е била по отношение на всички лишени от
свобода, изтърпяващи наказанията си в затвора в гр.Стара Загора. Но е прието,
че дори да се приеме, че на лишени от свобода в други затвори е било
разрешавано провеждането на телефонни разговори с различни институции, според
КЗД същото не представлява дискриминация
по смисъла на ЗЗДискр, тъй като фактът че жалбоподателят изтърпява наказанието
си точно в Затвора в гр.Стара Загора не обективира признака „лично положение“ у
него. Позовал се е на изразеното в съдебната практика, обективирана в решение
по гр.д.№777/2011г на ВКС, становище, че не представлява по-неблагоприятно
третиране на лишени от свобода в зависимост от това в кое затворническо
заведение изтърпяват наказанията си по
признак лично или обществено положение. КЗД приема, че доколкото не е налице
признак, на който да се дължи по-неблагоприятното третиране, не е налице
нарушение на ЗЗДискр.
Съдът приема, че фактите относно различно третиране в
приетия за допустим за разглеждане период от гл.т. правото на лишените от
свобода на телефонна връзка с институции,
са правилно установени.
Правилно е прието, че е налице различно третиране, проявено от
администрацията на затвора в гр.Стара Загора
и тази на затвора в гр.С. от гл.т. правото на телефонна връзка с
институции на лица, изтърпяващи наказания, свързани с лишаване от свобода в
тези затвори. В Затвора в гр.Стара
Загора, не е било разрешавано на
лишените от свобода, вкл.на М.Х., като изтърпяващ наказание в този затвор, да
провеждат телефонни разговори с институции. Обстоятелството, че тази практика е
следвана в периода 13.03.2010-12.03.2013г се потвърждава от Началника на
Затвора в гр.Стара Загора в негово писмо вх.№ 594/11.01.2018г на ГД“ИН“,
приложено на л.304 по делото. Тази практика е аргументирана с това, че в
Заповед №Л-5891/16.10.2007г на Главния директор на ГД“ИН“ се говори за абонати
и лица, и по съображения, че реда за връзка с институциите, предвиден в закона
е писмена кореспонденция (писмо вх.№16-21-56 от 19.06.2015г на началника на
затвора в гр.Стара Загора на л.165 по делото, писмо зд№52/202 от 10.01.2013г
/л.211/, показанията на св.С. протокол
от 22.06.2015г л.178 и сл/ . Правото на телефонна връзка на лишените от
свобода е предвидено в чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС според която лишените от свобода
имат право на телефонна връзка по ред и
начин, определени от главния директор на Главна дирекция „изпълнение на
наказанията“. Въведен е ред и начин за
упражняване на правото със Заповед №Л-5891/16.10.2007г на ГД“ИН“, издадена на
основание чл.19а от ЗИН вр.с чл.33 ал.1 б.“д“ от ЗИН, според която всеки лишен
от свобода може да заявява десет телефонни абоната, с които желае да поддържа
връзка, като лицата, с които поддържа такава се одобряват от съответния ИСДВР
/л.156/.Следваната в Затвора в гр.Стара Загора практика по ограничаване правото
на телефонна връзка на лишени от свобода лица с институции е следователно в
нарушение на чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС. Тази практика не намира оправдание в т.3
от Заповед №Л-5891/16.10.2007г на ГД“ИН“ нито в разпоредбата на чл.76 от
ППЗИНЗС, регламентираща по общ начин правото на лишените от свобода на
кореспонденция.
За липса на въведено и прилагано в затвора в гр.С.
ограничение на правото на лишени от свобода от този затвор да провеждат телефонни разговори с институции
сочат писмо вх.№16-21-83 от 12.09.2015г /л.216/, докладна записка от инспектор
НОТ от 08.01.2018г до началника на затвора в гр.С., към която е приложена молба
рег.№ 2660/12.10.2011г на Х. до Началника на Затвора в гр.С. /л.299-301/.
Такова ограничение не е било наложено от ръководството на затвора в гр.С. и
спрямо М.Г.Х. по повод неговата молба вх.№2660/12.10.2011г, с която заявил, че
ще се намира в затвора в гр.С. от 11.10 до 11.11.2010г в затвора в гр.С. като
л.св/чужда делегация и изразил желание
да ползва услугите на системата Контел чрез издадена карта, в която да бъдат
въведени и телефонни номера на институции, вкл.на Върховен административен съд
/л.299-301/.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е била
известена за практиката в затвора в гр.Стара Загора да не се разрешава на лишените от свобода да
посочват като адресат на телефонна услуга чрез ползваната система институции,
съответни техни номера. Налице са данни за сезиране на ГД“ИН“ с жалби на М.Х.
от гл.т. отказа на началника на затвора в гр.Стара Загора да утвърди заявени от
него номера на съдилища, с които иска да разговаря чрез системата „Контел“ /жалба от 01.12.2012г /л.209/. С писмо вх.№353 /18.01.2013г на Зам.главен
директор на ГД“ИН“ е оставена без уважение като неоснователна на жалба на М.Г.Х.
с аргументи, че в Заповед №Л-5891/16.10.2007г се говори за „абонати“ и „лица“,
при посочване, че реда за връзка с институциите, предвиден в закона е друг,
като се препраща към чл.76 от ППЗИНЗС /л.166/. От липсата на данни да е указала
да бъде променена тази практика, както и от отговор по конкретна жалба, може да
се направи извод, че тази практика е възприемана от ГД „Изпълнение на
наказанията“ за правилна. Макар тази
практика да е била прилагана еднакво спрямо всички лишени от свобода, изтърпяващи
наказанията си в затвора в гр.Стара Загора, към които се числи и подателя на
оплакването – М.Г.Х., посредством тази практика и при липса на нормативно
оправдание за въвеждането й, М.Х. се явява по-неблагоприятно третиран /вкл.в периода
13.03.2010г -13.03.2013г/ в сравнение с лишените от
свобода, изтърпяващи наказание в Затвора в гр.С..
С императивната
разпоредба на чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана
на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство,
произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност,
лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация,
семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е
страна. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на
ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно
третиране", а именно - всеки акт, действие или бездействие, които водят до
по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на
признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на
признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други
лица. От анализа на цитираните норми следва извода, че за да е налице проява на
дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички
елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от
обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към
дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр.
В този смисъл не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно третиране на
определен кръг лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че
това третиране е извършено съзнателно по някои от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр.,
като следва да е налице и пряко причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, като при всички случаи следва
да се изразява в някой признак по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр.
Съдът
намира за неправилен извода, че в случая липсва дискриминация на основа признака
„лично положение“. Неправилно е прието, че
по-неблагоприятното третиране в случая не е по признак лично положение с оглед
белега в кое затворническо заведение се
изтърпява наказанието.
Законодателят
не е дал легално определение на защитения признак "лично положение".
За разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст,
семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак
"лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно
съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки
конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който
позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния /материален и
персонален/ обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. В
случая извода, че не обективира за
жалбоподателя признака „лично положение“ фактът, че той изтърпява наказанието
си точно в Затвора в гр.Стара Загора, е направен без да се съотнесе към
конкретния случай изтъкнатия белег, а
единствено на основата на препращане към изразеното в решение № 244/2012 г. по
гр. д № 777/2011 г. на ВКС ІV г становище, което е направено в друг контекст.
Въпросът налице ли е дискриминация на основа
лично положение, когато всички лица притежаващи лично качество са подложени на
по-неблагоприятно третиране е намерил отговор в практиката на ВКС, който
отговор е обвързан с конкретност относно личното качество и дискриминационния
признак (реш. № 3/2013 г.
по гр. д. № 534/2012 г. ІV ГО на ВКС, Определение № 424 от
31.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 919/2019 г., III г. о., ГК). От значение при
установяването на дискриминация е обективно съществуващия недопустим
противоправен резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от
очертаните в Закона за защита
от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания. Законът за защита
от дискриминация цели установяване и санкциониране на всяко
поставяне в неравностойно положени според признаците, изброени в разпоредбата
на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Това
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина по който се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Обосновката на пряка или непряка
дискриминация със съпоставяне в кое от местата за лишаване от свобода се
изтърпява наказанието, се свързва с
отричане мястото, в което се изтърпява наказанието да сочи на
осъществен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр в случаите, когато е и установено, че разликата в начина на
третиране от гл.т. организацията на съответната услуга не е противоправен
резултат в дейността, не накърнява права
на затворника и е в нормативните рамки. В този смисъл е обосновката за липса на
нарушение поради липса на връзка с
признаците, изразена в решение № 244/2012
г. по гр. д № 777/2011 г. на ВКС ІV г. о.
В
случая ограничението на правото на М.Г.Х. изтърпяващ наказание доживотен затвор
без замяна в затвора в гр.Стара Загора, наред с другите лишени от свобода в
този затвор, на телефонна връзка с институции, се свързва с въведена от
ръководството на Затвора в гр.Стара Загора практика, която сочи на
противоправен резултат в дейността на ГД“ИН“. Правото по чл.86 ал.1 т.5 от ЗИНЗС /за лишените от свобода/ не е ограничено от гл.т.режима за изтърпяване на
наказанието за лицата, изтърпяващи наказание доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна /гл.ХV от ЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал.
2 ЗИНЗС /глава ХV/
"Доколкото в тази глава не е предвидено друго, при изпълнение на
наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се прилагат общите
разпоредби.". Друго не е предвидено в гл.ХV относно правото на телефонна
връзка на изтърпяващите наказание доживотен затвор и доживотен затвор без
замяна, следователно и тези лица имат право на телефонна връзка с институции. Режимът
на изтърпяване на наказанията, предвиден в ЗИНЗС,
съответно правното положение на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от
свобода, доживотен затвор, доживотен затвор без замяна от гл.т. правото им на
телефонна връзка с институции, е еднакво, независимо от мястото, в което
изтърпяват наказанието. Установява от събраните доказателства, че на М.Г.Х. не
са били създадени в Затвора в гр.Стара Загора условия за телефонна връзка с
институции. Тази практика, макар да няма обвързващ характер спрямо
администрацията на другите затвори, е била известна и поддържана от упражняващата
контрол Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Изложеното сочи че ГД“Изпълнение на наказанията“ посредством
неосигуряване на М.Г.Х., изтърпяващ наказание доживотен затвор без замяна в
Старозагорския затвор, на възможност за
осъществяване на телефонна връзка с институции в периода 13.03.2010г -13.03.2013г , го е третирала по-неблагоприятното в сравнение с лишените от свобода,
изтърпяващи наказание в Затвора в гр.С. , с което е извършила спрямо М.Г.Х. и
в периода 13.03.2010г -13.03.2013г нарушение на чл.4 ал.2, вр.с ал.1 от ЗЗДискр
по признак лично положение.
Като е отхвърлила жалбата в тази част, КЗД е
постановила неправилно решение което следва да се отмени, като на основание
чл.173 от АПК, бъде установено извършеното нарушение.
като делото се
върне като преписка за ново произнасяне по жалба, обективирана в искова
молба с вх.№ 5389/21.03.2013г за периода
13.03.2010г -13.03.2013г.
Водим от изложеното и на основание чл.172 от АПК,
Старозагорски административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Х. срещу
Решение №255 от 12.04.2019г по преписка №20/2015г на КЗД, с искане за отмяна и
връщане преписката на КЗД за ново произнасяне с указания за уважаване на жалба
вх.№44-00-4595/11.11.2014г, в частта , с която се иска отмяна на решението за
установяване на дискриминация по защитен признак „ лично положение”, касаещо
хранителния режим. като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ
по жалба на Началника на Затвора в гр. Стара Загора Решение №255 от 12.04.2019г по преписка
№20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е установено на основание
чл.65 ал.1 от ЗЗДискр, че в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г включително
началникът на затвора в гр.Стара Загора е осъществил непряка дискриминация по
признак „религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо жалбоподателя М.Г.Х.,
като не му е осигурил хранителен режим, съобразно религиозните му вярвания и в
частта, в която предписва на основание чл.65 т.4 и чл.47 т.4 от ЗЗДискр на
Началника на Затвора в гр.Стара Загора в едномесечен срок от постановяване на
решението да предприеме действия, чрез които да осигури хранителен режим на
жалбоподателя, който да е съобразен с неговите религиозни убеждения, като
незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.С. Решение №255 от 12.04.2019г по преписка
№20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в частта, е установено че Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ е осъществила непряка дискриминация по признак
„религия“ по смисъла на чл.4 ал.3 от ЗЗДискр спрямо лишения от свобода М.Г.Х.,
изразяваща се в неосъществяване на контрол в периода 11.11.2011г – 30.04.2014г
по осигуряване на безплатна храна, съобразена с
изповядваната от него религия и в частта, в която налага на основание
чл.80 ал.2 от ЗЗДискр, във връзка с чл.80 ал.1 от него на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, представлявана от главен директор, имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв за допуснато нарушение на антидискриминационното
законодателство;
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Г.Х. Решение №255 от 12.04.2019г по
преписка №20/2015г на Комисията за защита от дискриминация, в частта, в която е оставено без уважение оплакването по признак лично
положение, касаещо регламента за провеждане на телефонни разговори на лишените
от свобода с различни институции, и в частта, в която са оставени без
разглеждане оплакванията, касаещи извън определения в чл.52 ал.1 от ЗЗДискр
3-годишен давностен срок.
ВРЪЩА делото като преписка
на КЗД за ново произнасяне по жалба вх.№44-00-4595/11.11.2014г. и по жалбата, обективирана в искова молба с вх.№ 5389/21.03.2013г, подадени от М.Г.Х., при спазване на дадените указания по
тълкуването и прилагането на закона.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: