Р Е Ш Е Н И Е
№............. 28.04.2017г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
състав
на двадесет и първи февруари 2017
година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: Р.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 3479 по
описа за 2016 година
Делото
е образувано по искова молба от Д.И.Н. и
Н.И.Б. като наследници на Йорданка Колева Христова, починала на 19.01.2016 г.,
против „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД, седалище гр. София, като твърдят, че т.6 от Общите
условия за кредитиране на банката е
неравноправна по чл. 143, т.10
ЗЗП и поради това нищожна
съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗП като получената от банката лихва въз основа на тази
нищожна разпоредба била получена без основание и подлежала на връщане на
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Първоначално предявеният иск за 1250лв. е
увеличен на 15 019,50 лв. на основание чл. 214 ГПК. Ищците молят да бъде прогласена нищожността
на т.6 от Общите условия за кредитиране на банката както и ответникът да
заплати на ищците сумата от 15 019, 50 лв., платени в периода от 20.07.2011 г. до 01.01.2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
и изплащане. Претендират разноски по делото.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД взема становище, че
исковете били неоснователни. Оспорената клауза не била неравноправна. Разместването
на имуществените блага не било без основание. Ответникът моли за присъждане на
направените по делото разноски.
В
исковата молба ищците Д.И.Н. и Н.И.Б. твърдят, че били наследници на Йорданка
Колева Христова, починала на 19.01.2016 г. На 28.05.2008 г. между Йорданка
Колева Христова в качеството на кредитополучател
и „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД в
качеството на кредитор се сключил договор за жилищен кредит № 072-430302 в
размер на 65 000 евро. Първата вноска била платима на 24.06.2008г., а
последната вноска на 24.05.2018 г. Годишният лихвен процент бил в размер на
шестмесечния EURIBOR плюс
3,5 пункта надбавка. За първото шестмесечие бил фиксиран към 26.05.2008г. и възлизал на 4,9220
%. От значение за образуване на лихвения процент през останалия период от
кредита бил шестмесечният EURIBOR на
последния работен ден преди датата на последната вноска по погасителния план.
При подписване на договора бил подписан и погасителен план, като банката се
ангажирала да предоставя на кредитополучателя погасителен план за всеки следващ
шестмесечен период. След смъртта на Йорданка Колева Христова вноските по
кредита били заплащани от Д.И.Н. и те не били предмет на настоящата искова
претенция. Шестмесечния EURIBOR към 20.05.2011г. бил 1, 72 %. Като се
добавела надбавката от 3,5 пункта следвало лихвеният процент да е 5,22%. Не
ставало ясно какви условия налагали банката да промени лихвения процент, като
същият не можел да бъде по-нисък от 9%. За следващия шестмесечен период
трябвало да е 5, 198 %, а не както отново посочила банката, че не можел да бъде
по-нисък от 9%. За следващите
шестмесечни периоди лихвеният процент вместо да бил 3,554 % банката
определила, че не можел да е по-нисък от 8,25 %. От
Ищците
молят на основание чл. 143, т.10 ЗЗП във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП съдът да
прогласи нищожността на клаузата на т.6 от Общите условия за кредитиране на „ПроКредит
Банк (България) ЕАД, тъй като същата била неравноправна. На основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищците молят съда да осъди ответника да заплати на ищците в
качеството им на законни наследници на Йорданка Колева Христова сумата от
15 019,50лв., представляваща недължимо платена сума по договор за жилищен
кредит № 072-430302/28.05.2008г. за периода 20.07.2011г.-01.01.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на сумата, както и да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
На
основание чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който заявява, че
исковете били неоснователни. Точка 6 от Общите условия предвиждала възможност
за едностранна промяна на приложимия лихвен процент, но тази възможност можела
да се упражни при настъпването на конкретно обективно обстоятелство - съществена
промяна на лихвените нива в страната и затова не била неравноправна. Клаузата
отговаряла на всички изисквания на чл. 144, ал. 2, т.1 ЗЗП и трябвало да бъде
изключена от приложното поле на чл.143, т.10 ЗЗП. Цената на предоставeнaта услуга по договора за кредит била лихвата.
Тази цена се определяла от EURIBOR-обективен
индекс. Нитo една
банка в страната не влияела върху размера на този индекс. Поради това цената на
договора била свързана с колебанията на индекс, който бил извън контрола на
ответника. Т. 6 от Общите условия отговаряла на изискванията на чл. 143, ал. 3,
т. 1 ЗЗП и затова не можела да бъде
квалифицирана като неравноправна. Искът по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД бил
неоснователен, тъй като претендираната сума била получена на годно правно
основание. След влизане в сила на новите Общи условия от 05.12.2008г. на
основание т.6 от Общите Условия Управителният съвет на банката бил взел решение
за изменение на приложимия лихвен процент. Тази промяна била наложена от
съществено намаляване на лихвените нива (EURIBOR
през
периода януари-октомври
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намери за установено следното:
Видно
от удостоверение за наследници № 403 от 26.01.2016г. на Община Стара Загора
ищците са наследници на починалата на 19.01.2016г. Йорданка Колева Христова. Не
се спори между страните, а и е видно от заверено копие на договора, че на 28.05.2008г., между Йорданка Христова и
„ПроКредит Банк(България)“ ЕАД е сключен договор за жилищен кредит №
072-430302. Съгласно договора кредитът е в размер на 65 000 евро.
Уговорени са 120 погасителни месечни вноски
при годишен лихвен процент, който се образува от шестмесечния EURIBOR плюс 3,5 пункта надбавка.
Съгласно
чл.6 а. неразделна част от договора са Общите условия. към него, като Т.6. от
Общите условия за кредитиране на „ПроКредит Банк(България)“ ЕАД , обявени на
05.12.2008г. гласи:
„При
съществена промяна на лихвените нива в страната, при промяна на икономическата
обстановка, при увеличаване на цената на финансовия ресурс, както и при
настъпване на други обективни обстоятелства(в това число увеличение на
инфлацията и други) банката има право едностранно да променя договорения и/или
наказателен лихвен процент по договора за кредит. Лихвеният процент се променя
автоматично, считано от датата на решението на Управителния съвет на банката. Банката
се задължава да уведоми кредитополучателя за промяната, като не е необходимо
страните да подписват анекс. При несъгласие от страна на кредитополучателя с
променения размер на лихвения процент, той има право в 30-дневен срок предсрочно
да погаси задълженията си по кредита, ведно с уговорените първоначални лихви за
срока на фактическото ползване на средствата по кредита, без да заплаща такса
за предсрочно погасяване. Банката може да представи по-дълъг срок за предсрочно
погасяване, за което уведомява кредитополучателя.”
От
извлечение на протокол № 296 от заседание на Управителния съвет на банката
става ясно, че на 08.12.2008 г. е взето решение лихвеният
процент да не е по-нисък от 9% за кредити над 50 001 евро.
От
показанията на разпитаната по делото свидетелка Десислава Запрянова Матева
/служител на ответника от 2002г./ се установява, че всички промени, които
правели по общите условия, ги обявявали в банката. През 2007-2008г. кампанията
била много сериозна – тъй като имало сериозен спад на лихвени равнища на юрибора,
като спадът стигнал до 7%, като било взето решение на управителен съвет на
банката за минимално лихвено равнище, под което не може да пада лихвата по
договора. Освен залепени табла в банковите салони имало и телефонни обаждания и
изпращани писма на кредитополучателите. Това, което уведомявали клиентите било
минималното равнище на лихвата, под което не можел да падне лихвеният процент
по всеки един от заемите по сключените договори с клиентите. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания, тъй като са непосредствени, обстоятелствени,
безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
С писмо
от 14.09.2011г. банката уведомила кредитополучателя, че шестмесечният EURIBOR е 1, 72 %, а лихвеният процент не може да
е по-нисък от 9 %. От следващите писма се вижда, че шестмесечният EURIBOR спада до нива от 0, 181 % а лихвеният процент
не може да е по-нисък от 9 % .При нива
на шестмесечния EURIBOR от
0,181 % до 0,054 % лихвеният процент не може да е по-нисък от 8, 25 %. На
09.09.2014г. е подадена молба от Йорданка Христова за намаляване на лихвения
процент, която е уважена.
Съгласно
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза надвнесените за периода
24.07.211 г.-24.12.2015 г. лихви са в размер от 7681, 03 EUR. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от
вноска с падеж 24.12.2014 г. до последната вноска лихвеният процент е 8, 25.Съдът
приема заключението на вещото лице като компетентно, добросъвестно и кореспондиращо
с останалите ангажирани по делото доказателства.
Относно
иска за прогласяване нищожността на т.6 от Общите условия:
Съгласно
т.6 от договора за жилищен кредит неразделна част от договора са Общите
условия. Кредитополучателят декларира, че е запознат с общите условия и безусловно ги приема-т.8.2.от
договора. Чл.147а ЗЗП не е бил в сила при подписване на договора. Налице е
писмено потвърждение съгласно чл.16, ал. 1 ЗЗД и Общите условия, действащи към
момента на сключване на договора, обвързват кредитополучателя. По отношение на
променените Общи условия не важи чл. 147
б ЗЗП, тъй като те са от 2008г. При
договори с продължително изпълнение изменяването на общите условия има сила за
насрещната страна по заварен договор само ако й е било съобщено и ако тя не е
заявила в дадения й писмено достатъчен срок, че го отхвърля(чл. 16,ал. 3 ЗЗД).
Според т.8.3 от договора кредитополучателят се съгласява, че всички промени в
Общите условия се обявяват от банката чрез поставянето им в помещенията, до
които клиентите имат достъп и са в сила по отношение на тях от датата на
поставянето им. Безспорно е, че
променените Общи условия са поставени в помещения на банката на
05.12.2008г., с което Йорданка Христова е била уведомена за променените Общи
условия. Също така е безспорно, че няма
заявление от нейна страна, че тя ги
отхвърля. Т. 6 от Общите условия за кредитиране на банката, обявени на
05.12.2008 г., обвързват Йорданка Христова, поради което има правен интерес от
изследване нищожността на сочената клауза.
Кредитополучателят
е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от
ДР на ЗЗП, защото действа в качеството
си на физическо лице извън своята търговска или професионална дейност.
Следователно е приложим ЗЗП. Съгласно чл. 143 т. 10 ЗЗП неравноправна клауза е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. Точка 6 от Общите условия е във вреда на
потребителя, тъй като банката получава правото едностранно и неограничен брой
пъти да увеличава лихвения процент по
кредита. Вследствие се увеличава месечната вноска и потребителят с една и съща
сума пари погасява по-малка главница спрямо месеците преди увеличението на
лихвата. Процесната клауза води и до неравновесие между правата и задълженията
на банката и потребителя. Само едната страна - банката определя кога са
осъществени критериите за увеличение на лихвата и с колко да бъде увеличена тя.
Банката може да променя лихвения процент, с който да покрие загуби и да
реализира търговска печалба. Така се прехвърля стопанския риск върху
потребителя. Банката действа недобросъвестно, въвеждайки критерии, без да е
ясно кога те са изпълнени и до какъв
размер ще се увеличи лихвеният процент. Така потребителят не може да се
подготви за промяната. Клаузата позволява на банката едностранно да променя
условията по договора, без да конкретизира критериите. Няма яснота кога промяната на лихвените нива е
съществена, до каква степен трябва да е променена икономическата обстановка или
цената на финансовия ресурс, нито кои са другите критерии, които не са изрично
изброени в клаузата. Кога те са налице, решава управителният съвет на банката.
Не е посочена тежестта на всички изброени в т.6 от Общите условия критерии при
определяне на лихвения процент. Затова клаузата позволява изменение на лихвения
процент въз основа на непредвидено основание и е неравноправна.
Чл.
144, ал. 2, т.1 ЗЗП не изключва приложимостта на чл. 143 т. 10 ЗЗП. Клаузата
съдържа задължение на банката да уведоми кредитополучателя за промяната, но
липсва задължение това да се случи в седемдневен срок от промяната. Освен това
даденото право за прекратяване на договора е свързано със задължението за
погасяване на кредита в 30-дневен срок, което не е реална възможност за
повечето потребители и те се принуждават да приемат промяната.
Чл. 143
т. 10 ЗЗП не е неприложим съгласно чл. 144, ал. 3, т.1 ЗЗП. Изключението се
прилага, ако изменението се дължи на външни причини, които не зависят от
доставчика на финансови услуги, а са породени от свободния пазар и/или от
държавен регулатор. За да се определи това, клаузата трябва да е формулирана по
ясен и недвусмислен начин( чл. 147, а. 1 ЗЗП). Потребителят трябва да има
яснота чрез конкретна информация, за да може да реагира. В процесната клауза липсва уточнение каква е методиката и
математичния алгоритъм за формиране на лихвения процент. Независимо от спада на
EURIBOR банката решава с колко
ще увеличи лихвата.
Съгласно
чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Точка.6 от Общите условия не е
индивидуална клауза, а е изготвена предварително и потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието й. Точка 6 от Общите условия е неравноправна съгласно чл. 143 т.10 ЗЗП и е
нищожна съгласно чл. 146 ал.1 ЗЗП, поради което следва да се уважи иска относно
търсената нищожност на посочената клауза.
Относно кумулативно съединения осъдителен иск по чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът счита следното:
Допуснато
е изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК., като общият размер на иска е
15 019,50лв. Вземането по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е от имуществен
характер, не е с оглед личността на кредитора и като такова е наследимо
право.„ПроКредит Банк(България)“ ЕАД е
получила сумата от 7681, 03 EUR
надплатени
лихви за периода от 24.07.2011 г. до
24.12.2015 г., чиято левова равностойност е 15 022, 79 лв. Тази сума е
получена без основание поради нищожността на т.6.от Общите условия. С нея
ответникът се е обогатил за сметка на наследодателката на ищците, чийто
патримониум е ощетен с посочената сума. Искът е основателен.
Направено
е възражение за погасителна давност. Вземането с правно основание чл. 55,ал.1,
предл.1 ЗЗД не е вземане за лихви и други периодични плащания по смисъла на чл.
111, ал.1, б.„в“ ЗЗД, а е вземане за връщане на даденото поради начална липса
на основание. Приложима е общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече с настъпване на
изискуемост( когато надплатените лихви са платени). Давността
е спряна по чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ с подаване на исковата молба на 20.07.2016г. за цялото вземане в размера, в
който е съществувало, а не само за частично предявения иск (Решение
48/28.05.2015 г. по гр.д. 567/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.). Следователно не е изтекла изискуемата погасителна
давност.
Вземането
не е неделимо и няма активна солидарност. Всеки един от двамата наследници с по
½ идеална част наследствена квота следва да получи половината сума. Това
не е произнасяне по друг иск, а произнасяне по по-малкото от претендираното. В
този смисъл е и Решение по чл.290 ГПК №71/28.02.2011г. по гр.д.№1025/2010г. на
ВКС, ІІІ г.о.
Предявените
искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД са
основателни по основание и размер и следва да бъдат уважени – за всеки един от
ищците в размер на 7509,75лв, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 20.07.2016г. до окончателното заплащане на сумата.
Поради
липса на активна солидарност съдът следва да присъди разноските на ищците разделно според
сторените от всеки един от тях – по 1050,50лева за всеки ищец.
Водим
от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на
основание чл. 143 т.10 във вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП клаузата на т. 6 от Общите
условия за кредитиране от 05.12.2008г. по договор за жилищен кредит №
072-430302/28.05.2008г на „ПроКредит Банк (България) ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 26 с
Йорданка Колева Христова, ЕГН **********, б.ж. на гр.Стара Загора, починала на
19.01.2016г. за нищожна като
неравноправна.
ОСЪЖДА „ПроКредит Банк
(България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 26, чрез адв. А.Б., съдебен адрес *** да заплати на Д.И.Н.,
ЕГН **********,*** в качеството й на наследник по закон на Йорданка Колева
Христова, ЕГН **********, б.ж. на гр.Стара Загора починала на 19.01.2016г. сумата
от 7509,75лв, представляваща половината от платената за периода от 20.07.2011г.
до 01.01.2016г. при начална липса на основание годишна лихва по договор за
жилищен кредит № 072-430302/28.05.2008г. вследствие на нищожността на т.6 от Общите
условия за кредитиране на „ПроКредит Банк (България) ЕАД, обявени на 05.12.2008г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда-20.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата както и направените по
делото разноски в размер на 1050,50лв/хиляда
и петдесет лева и 50стотинки/.
ОСЪЖДА „ПроКредит Банк
(България) ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Тодор Александров“ № 26, чрез адв. А.Б., съдебен адрес *** да заплати на Н.И.Б.,
ЕГН **********,*** в качеството му на законен наследник на Йорданка Колева
Христова, ЕГН **********, б.ж. на гр.Стара Загора, починала на 19.01.2016г.,
сумата от 7509,75лв., представляваща половината от платената за периода от 20.07.2011 г. до 01.01.2016 г. при начална
липса на основание годишна лихва по договор за жилищен кредит №
072-430302/28.05.2008 г. вследствие на нищожността на т.6 от Общите условия за
кредитиране на „ПроКредит Банк (България) ЕАД от 05.12.2008г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-20.07.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата както и направените по делото разноски в размер на 1050,50лв. /хиляда и петдесет
лева и 50стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му,
пред Старозагорския окръжен съд.