Определение по дело №170/2025 на Административен съд - Велико Търново

Делото е образувано по жалба, подадена от адв. Ж. Д. от АК – Хасково, като пълномощник на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Павликени, [улица], срещу Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, в условията на заместване на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. С оспорената заповед на чл. 45, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 3 от Закона за лечебните заведения, е заличено от регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИА „Медицински надзор“, лечебното заведение „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД. В съдържанието на жалбата е инкорпорирано искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК.

С определение от 24.02.2025 г. жалбата е оставена без движение и на подателя е указано да внесе дължимата държавна такса и се представят доказателва за упълномощаването на адв. Д. да представлява пред съда „ИППМП Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД, което е извършено на 26.02.2025 година. С придружителното писмо от 20.02.2025 г., с което жалбата е изпратена в съда, от ответника е представена и административната преписка по издаването на оспорения акт.

 

Видно от съдържащата се на гърба й разписка, Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г. на заместващия изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ е връчена на „ИППМП Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД, чрез управителя Р. Т. Р., на дата 30.01.2025 година. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез органа, който я е издал, по пощата, на дата 12.02.2025 г. /пощенско клеймо на плик на л. 6/, т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 45, ал. 4 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на оспорената ПАМ, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и след отстраняване на нередовността й, от външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

 

Делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която дата да се призоват като страни жалбоподателя и ответника по жалбата – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ – [населено място].

 

На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания за издаването на Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г. на ИА „Медицински надзор“ и изпълнението на законовите изисквания при издаването на посочената заповед.

В придружителното писмо, с което е представил преписката, ответникът е направил искания, за изискване по преценка на съда, от неучастващи в производството лица, на намиращи се при тях документи. Доколкото в жалбата не се твърди фактическа обстановка различна от описаната в административния акт, съдът намира, че на настоящия етап по реда чл. 192 от ГПК, от Районен съд – Павликени следва да бъде изискано да представи по настоящото дело, заверен препис от протокола от съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 по НОХД № 274/ 2023 г. на РС – Павликени, с отбелязване на датата на която одобреното от съда споразумение по посоченото дело е влязло в сила.

 

По отношение направеното с жалбата искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната ПАМ, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК. Същото е е мотивирано с твърдения, че предварителното изпълнение би могло да причини вреди както на пациентите, така и на НЗОК, тъй като д-р Р. Т. Р. е общопрактикуващ лекар и пациентите са го избрали за техен лекуващ лекар. Посочено е и че продължителността на съдебното производство, свързано с разглеждането на делото на няколко инстанции, би било безпредметно за лечебното заведение, дори при положителен за него краен резултат от обжалването, долкото предварителното изпълнение на заповедта обезмисля евентуалната нейна последваща отмяна.

Видно от документите в приложената от ответника административна преписка, извършеното заличаване на „ИППМП Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД – [населено място], е с фактическо основание осъждането на управителя на лечебното заведение за извършено престъпление от общ характер. Последното обстоятелство е установено при служебно извършена проверка във връзка със заявена от лечебното заведение услуга и се доказва от приложено свидетелство за съдимост, издадено от Районен съд – Павликени на 03.12.2024 година. Съобразно него и разпоредбата на чл. 45, ал. 1, т. 6, вр. с чл. 3 от ЗЛЗ, е извършено заличаването на жалбоподателя от поддържания регистър в ИА „Медицински надзор“.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи.

В разглеждания случай по силата на специалния закон – чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Предвид спецификата на конкретното дело, внасяне на отделна държавна такса за провеждането на настоящото производство не се дължи. Искането за спиране изпълнението на Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г. на заместващия изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, е редовно и допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Както се посочи, предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата на специален закон – чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото законодателят е презюмирал наличието на такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. В случая съдът намира, че не са доказани предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. В жалбата са наведени общи твърдения за възникване на вреди, изразяващи се в невъзможността да се предоставят съответните медицински услуги на пациенти и на неясно какви вреди за Националната здравносигурителна каса. Логично е да се предположи и възникването на имуществени вреди в патримониума на жалбоподателя, поради невъзможността да престира конкретната дейност, изразяваща се в лечение на пациенти срещу заплащане.

Доводите за възможни вреди, произтичащи от липсата на лечение на пациенти и засягането по този начин на техни интереси, действително касаят обществения интерес, по-конкретно защитата здравето на пациентите на лечебното заведение. Тези доводи обаче са относими към предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК и се предполага съобразяването им от законодателя при нормативното въвеждане на предварителното изпълнение на този вид ИАА с разпоредбата на чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ. В този смисъл в хипотезата на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК, въпросните доводи не обосновават спиране на допуснатото по силата закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

Твърденията за възможни вреди в патримониума на НЗОК, произтичащи от издаването на обжалвания административен акт, са некокретизирани и неподрепени с доказателства, а и противоречащи на нормалната житейска логика. От бюджета на НЗОК се заплащат само извършени медицински дейности по договор с дадено лечебно заведение, съответно липсата на такива дейности, като последица от предварителното изпълнение на обжалваната заповед, не би могла да доведе до някакви неоправдани разходи.

Относно възможността лечебното заведение да претърпи имуществени вреди поради допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за заличаване на регистрацията, вкл. предвид обичайната продължителност на производствата по съдебно обжалване на актове от вида на процесния. Такава възможност е напълно реална и както се каза - логична последица от преустановяване предоставянето на медицински услуги и съответно нереализиране на планирани приходи за относително продължителен период от време. Презумира се обаче, че това обстоятелство също е взето предвид от законодателя, който в интерес на опазване общественото здраве е преценил, че въпреки евентуалните вреди от пропуснати приходи за в бъдеще, следва да бъде уредено предварителното изпълнение на заповедта за заличаване. Ето защо допуснатото по силата на закон предварително изпълнение може по изключение да бъде спряно от съда, ако жалбоподателят докаже наличие на различни обстоятелства, от които да се заключи, че за него ще настъпи значителна или трудно поправима вреда, извън вредата, която е съобразена от законодателя при уреждане на предварителното изпълнение на административния акт. В тази връзка за да мотивира искането си по чл. 166, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да докаже, че въз основа на обстоятелства невзети предвид от законодателя и от административния орган, за него ще настъпят вреди, извън вредите от преустановяване на дейността. Такива твърдения и доказателства в случая не са ангажирани, а за обезщетяването на имуществени вреди, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни административни актове, е предвидено нарочно облекчено производство по реда на ЗОДОВ.

 

По изложените съображения съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горните, съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл. 154, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от АПК конституира като страни по адм. дело № 170/ 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново жалбоподателя „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Павликени, [улица] ответник изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с адрес за призоваване [населено място], [улица].

 

Насрочва делото в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от 09:30 часа, за която дата да се призоват страните. Призоваването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото адв. Ж. Д., на посочения по делото служебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1.

 

Отхвърля искането на „Индивидуална практика за първична медицинска помощ Дейони – д-р Р.Р.“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], общ. Павликени, [улица], за спиране на изпълнението на Заповед № РД-04-7/ 20.01.2024 г., издадена от заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, на основание чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 от АПК.

 

На основание чл. 192, ал. 2 от ГПК, изисква от Районен съд – Павликени с адрес [населено място], [улица], в 14-дневен срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение и от придружително писмо с вх. № 893/ 21.02.2025 г. в деловодството на АСВТ, да представи по административно дело № 170/ 2025 г. по описа на АСВТ, по пощата или в деловодството на съда, заверен препис от следния намиращ се при него документ: протокола от съдебно заседание, проведено на 28.11.2023 по НОХД № 274/ 2023 г. по описа на РС – Павликени, с отбелязване на датата на която одобреното от съда споразумение по посоченото дело е влязло в сила.

 

Указва на ответника, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 45, ал. 4 от ЗЛЗ, в негова тежест е да докаже в настоящото производство съществуването на посочените фактически основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорената заповед.

 

 

Определението, в частта му с която е отхвърлено искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения индивидуален административен акт, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните.

 

Препис от настоящото определение и от писмо с вх. № 893/ 21.02.2025 г. в деловодството на АСВТ, да се изпратят на Районен съд – Павликени.