|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 228 |
||||||||||
|
гр. Видин,
11.10.2019 г. |
||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||
|
Административен съд – Видин, |
I административнонаказателен състав |
|||||||||
|
в публично заседание на |
Тридесети септември |
|||||||||
|
през две хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||
|
Председател: |
Антония Генадиева |
|||||||||
|
Членове: |
Биляна Панталеева Росица Славчева |
|||||||||
|
при секретаря |
Мария Иванова |
и в присъствието |
||||||||
|
на прокурора |
Кирил Кирилов |
като разгледа докладваното |
||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
||||||||
|
Касационно АНД № |
193 |
по описа за |
2019 |
година |
||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
||||||||||
|
Делото е образувано по жалба с правно основание
чл.63,ал.1, изречение второ от ЗАНН, подадена от Б.Г.К., против решение №202/20.06.2019г.
по АНД № 553/2019г., по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП
№ 18-0953-002090/31.12. 2018г., с
което на касатора са наложени следните административни наказания – на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба” в
размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по чл.147, ал. 3 от
ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП-„Глоба“ в размер на 100 лв.
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за извършено
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В жалбата се развиват съображения, че решението на
ВРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Иска се да бъде отменено решението на ВРС. Ответникът по делото оспорва жалбата и моли
решението на ВРС да остане в сила. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин
дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да
остане в сила. Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства в рамките на посочените от жалбоподателя касационни
основания, намира за установено следното: На 12.12.2018 г. в 17,05
часа в гр. Видин, на ул. „Цар Иван Асен II“, Западна промишлена
зона, в посока от варов възел „Виолина“ към с. Новоселци, срещу „Водстрой“, К.
управлявал т.а. „Мерцедес 408 Д“ с рег. №СТ2668АТ, като последният е бил
технически неизправен към момента на проверката от контролен орган, през
тъмната част на денонощието не светят габаритни светлини, стоп светлини и не
е осветена задната регистрационна табела, не е носил контролен талон към
СУМПС, от справка в РСОД се установило, че жалбоподателят има неплатена
глоба, има издадена ПАМ №18-0953-000865. Автомобилът не е преминал на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Жалбоподателят не е останал на място до приключване на проверката и
издаването на нормативните документи, като напуска мястото с автомобила в
посока кв. „Нов път“. АУАН е съставен и връчен на място и е подписан от
жалбоподателя. При същата фактическа обстановка е издадено процесното НП. При така установеното Съдът намира оплакванията в
жалбата за неоснователни. АС Видин, счита,
че ВРС неправилно, по следните съображения: По
т.1 от НП: Наказанието е наложено за нарушение на разпоредбите на
чл.139,ал.1, т.1 от ЗДвП, които вменяват в задължение на водача на МПС да се
движи с технически изправно ППС. Такова правило се
съдържа и в разпоредбата на чл.9 от ППЗДвП, постановяваща, че се разрешава
движението на ППС по пътищата, ако то отговаря на изискванията на правилника
и на ЗДвП. В чл.10 от ППЗДвП са уредени хипотезите, при които моторното
превозно средство се определя като технически неизправно - съгласно ал.1
т.12, б. "в" такова е и това, на което не светят дългите, късите,
габаритните светлини или стоп-светлините; Спецификата
на законоустановеността на нарушението се изразява в това, че същото следва
да бъде разграничено и обособено след сравнителен, систематически и логически
анализ с разпоредбите на чл. 101 ЗДвП, чл. 9, 10 и 11 ППЗДвП. От редакцията на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 9 ППЗДвП
се установява, че придвижването с технически неизправно средство е принципно
забранено и осъществяването му, в нарушение на визираното правило,
представлява нарушение. От съдържанието на чл. 101 ЗДвП и чл. 11 ППЗДвП обаче се установява, че
законът провежда разграничение между хипотезите, в които техническата
неизправност е възникнала по време на движението и когато не е. От
сравнителното и логическото тълкуване на цитираните разпоредби се установява,
че когато техническата неизправност не е възникнала по време на движението,
придвижването му е забранено винаги, без изключение. Когато обаче повредата е
възникнала по време на движение, в зависимост от нейното естество,
автомобилът може да бъде придвижван в определени хипотези и това не
представлява нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 11 ППЗДвП третира
случаите, в които неизправността е възникнала по време на движение,
респективно кога придвижването на МПС е позволено въпреки техническата неизправност
и кога не. Следователно принципно движението на МПС, което е технически
неизправно, е забранено, освен в изчерпателно определените от закона случаи,
когато техническата неизправност е възникнала по време на движение и
повредата е от такова естество, че не се налага незабавното спиране на
автомобила. Съгласно
разпоредбата на чл. 139,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни. Съгласно действащата разпоредба на чл. 101,
ал. 1 ЗДвП се запазва задължението за водача, при възникване по
време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство,
която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за
нейното отстраняване, както и възможността, когато отстраняването на
повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът да придвижи
пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване,
но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (чл. 101,
ал. 2 ЗДвП). Новото законодателно решение е дадено с нормата на чл. 101,
ал. 3 (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) ЗДвП, според
която разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на
опасни неизправности, като е нова и разпоредбата на ал. 4, според която
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147,
ал. 1 ЗДвП, а именно чл. 147,
ал. 1, а това е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. В
Приложение 5, Част I, т. 5.2.3, буква "г" от Наредбата е посочено,
че има сериозна повреда на превозното средство, когато при визуална проверка
се установи, че тази неизправност е квалифицирана като "опасна". Съобразявайки всичко изложено до тук,
следва извода, че елемент от обективна страна е и обстоятелството кога е
възникнала техническата неизправност, което следва да бъде посочено. В случая, видно от наказателното
постановление, не е посочено неизправността да е възникнала по време на
движение, т. е. не е отразен елемент, отнасящ се до обективната страна на
нарушението, а това е съществено процесуално нарушение, тъй като поставя
нарушителя в невъзможност да узнае конкретните факти, субсумиращи се под
състава на твърдяното нарушение. Освен това, при липсата на твърдение за
осъществяването им, съдът е в невъзможност да изследва нарушението по
същество, тъй като не става ясно дали следва да намери приложение чл.101 ЗДвП
или друга разпоредба - чл. 139, ал. 1, т. 1
ЗДвП анализирана подробно по-горе. Според чл. 101, ал. 4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация
се определя с наредба. При проверката е установено, че жалбоподателят е
управлявал т. а. с неизправни габаритни и стоп светлини и не осветена задна
регистрационна табела. Не е уточнено всички ли светлини, т.е. и леви и дени
не светят. Актосъставителят е преценил неизправността като значителна. Но
нито в АУАН нито в НП е направена връзка с Приложение 5, Част I на Наредба № Н-32 от
2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на
пътните превозни средства. Стоп-светлините са отразени в т. 4.3.1
на посочената наредба, осветлението на задната регистрационна табела в
4.7.1., а габаритите в 4.2.1. Предвижда се визуална проверка на посочената
неизправност. Според фактите не е ясно
неизправността и на дясна и лява стоп-светлина, съответно габарит ли е. От
изброените нередности само тази за стоп светлините може да бъде преценена
като значителна. Преценено е, че неизправността е значителна. Стоп-сигналът е
елемент от светлинната сигнална уредба и е предназначен да информира
останалите участници в движението за намаляване скоростта на движението на
автомобила. Този сигнал е указание за водача отзад. В този смисъл, според
настоящият съдебен състав е следвало да бъде изрично посочено, каква е
неизправността, засяга ли и двата стопа, за да може да бъде правилно
преценено, че неизправността е значителна. На следващо място следва да е налице
неправена връзка със съответните точки от Приложение 5, Част I на Наредба № Н-32 от
2011 г. АС Видин не може да измени НП. Съдебната практика и теория
възприемат тезата, че е допустимо изменение на НП. В случай когато съдът
констатира, че наказващия орган при правилно установена фактическа обстановка
е приложил неправилно материалния закон, той разполага с възможността да
преквалифицира нарушението, прилагайки закон за "същото, еднакво или
по-леко наказуемо" нарушение (аргумент от чл. 84 от
ЗАНН във вр. с чл. 337,
ал. 1, т. 2 от НПК). Условията са две. Първо, в АУАН и НП не
трябва да е налице противоречие между текстовото и цифровото формулиране на
обвинението, което препятства възможността на наказаното лице да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение. Обратното обуславя
цялостна отмяна. Второ, в крайния си съдебен акт съдът не може да предявява
на наказаното лице фактически положения, надхвърлящи предмета на
"административното обвинение". В случая е недопустимо изменение на
НП чрез посочване и на текстовете на Приложение № 5 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС и на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, наред с текста на чл. 139,
ал. 1, т 1 от ЗДП,
тъй като се нарушават посочените от съда условия. Определянето на това, каква
е повредета е наложително, тъй като от това зависи и размера на наложената
санкция по чл.179, ал.6, т.е. коя точка, респ размер на глобата ще бъде
наложен. Недопустимо
е тези обстоятелствата подробно анализирани по-горе, касаещи елементи от
обективната страна на нарушението и съставляващи и задължителен елемент за
индивидуализацията на нарушението от обективната страна, от тук и част от
предмета на доказване по делото, да бъдат извеждани от контекста на
съдържанието на НП и чрез тълкуване на волята на АНО. По т.2 от НП:
Жалбоподателят има неплатена глоба, така е описано в АУАН и НП, не става ясно акта, с който е наложена
влязъл ли е в сила. Последиците за неспазване
на срока по чл. 190,
ал. 3 ЗДвП имат друг характер и се изразяват в предприемане на
мерки за принудително изпълнение на задължението и/или налагане на
принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач по
реда на чл. 171,
т.1, б."д" ЗДвП, за нарушение на чл. 190,
ал. 3 ЗДвП. По делото е приложена ЗПАМ № 18-0953-000865/12.12.2018 г. на мл.
автоконтроьор в сектор ПП при ОД на МВР Видин,
касатора е санкциониран по реда на чл. 171,
т.1, б."д" ЗДвП, като неговото СУМПС
е временно отнето до заплащане на дължимата глоба и едновременно с това му е
наложена и глоба на основание чл. 190,
ал. 3 ЗДвП. Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и в тази част,
тъй като в случая вмененото противоправно поведение на К. не съставлява административно нарушение. По дефиницията на чл. 6 от
ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. С оглед на това, не всяко неизпълнение на
задължение съставлява административно нарушение, а само тогава, когато с
конкретното деяние лицето не е изпълнило свое лично, законоустановено
задължение (действие или бездействие), което произтича пряко и непосредствено
от разпоредбата на нормативния акт и което е изрично обявено за наказуемо с
този акт. В процесния случай лицето е санкционирано за това, че не е
изпълнило задължението си по чл. 190, ал.3
от ЗДвП, според който наложеното наказание "глоба" се
заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление
или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Систематичното и
логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са
изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание,
налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в
сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е
обвързано с други неблагоприятни за дееца последици - невъзможност да си
възстанови евентуални отнети му контролни точки (чл. 158,
ал.1, т.1 от ЗДвП), а така също и опасност от налагане на
принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството
за управление" на основание чл. 171, т.1, б."д" на водач,
който управлява моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на
чл. 157, ал.8 от ЗДвП - до заплащане на дължимата глоба, което в случая
е сторено. Така съдът намира, че атакуваното пред него НП, в частта относно
деяние по чл. 190, ал.3 от ЗДвП, е незаконосъобразно. По т.3 от НП: Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП - Регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни
превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини,
колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h,
и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра
на вътрешните работи. Като санкционната
норма е чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП, което неправилно е преценено АНО.
Същата гласи, че се наказва с глоба 50 лв.:1. собственик или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно
средство за технически преглед. В случая касатора е наказан по общата
разпоредба на чл.185 ЗДвП. Касаторът не може да бъде наказан, че не е
представил МПС-то на преглед, тъй като това задължение е на собственика на
автомобила, а той не е такъв. Обстоятелството, че той не е собственик на
автомобила е отразено в АУАН и не е спорно между страните. В този смисъл не е
негово е задължението да представи МПС-то за технически преглед. По т.4 от НП: На жалбоподателят е наложено административно
наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните
органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в
най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място. Чл. 103 от
ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието "подаден сигнал за
спиране", поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на
чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Контролният орган трябва да подаде
своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на
ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за
спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно
на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. В АУАН и НП е записано, че
водача не остава на място до приключване на проверката и издаването на
нормативните документи. Това обвинение не съответства по никакъв начин на
нормата на чл.103 от ЗДвП. За да е осъществен състава на нарушение по чл. 103 от
ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като
въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре
плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Дори от
изложеното в АУАН и НП става ясно, че водача е спрял, и проверка е извършена.
Още повече, че АУАН е връчено лично и подписано от лицето, на място. С оглед горните съображения основателни са оплакванията в жалбата. НП е незаконосъобразно и необосновано. Решението на
ВРС е неправилно и следва да бъде отменено. Воден
от горното и на основание чл.63,ал.1,изр.второ от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК
Административен съд-Видин Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №202/20.06.2019г. по АНД № 553/2019г., по
описа на Районен съд – Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ НП № 18-0953-002090/31.12.
2018г., с което на Б.Г.К. са наложени следните административни
наказания на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от
ЗДвП – „Глоба” в размер на 20 лв. за извършено административно нарушение по
чл.147, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП-„Глоба“ в
размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Решението не подлежи на
обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |
||||||||||