Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
21.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8283/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.В.М., с която е предявен осъдителен иск срещу
П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от исковата молба и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 2012 г. – 2017 г. срещу него се е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, живеел е в постоянен срам и
страх от предстоящо осъждане, затворил се е и е ограничил социалните си
контакти, отслабнал е значително. Претендира обезщетение за нанесените
му неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва исковете по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
С
Постановление от 12.03.2013 г. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201, ал.1 НК – за длъжностно
присвояване – за това, че през 2011 г. и 2012 г. присвоил от работодателя си
общо сумата от 10268,28 лв., която му е била връчена в качеството му на
длъжностно лице. Наложена му е и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1000 лв., като на 18.11.2013 г. мярката е изменена в „подписка“.
На 21.12.2013
г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано съдебно
производство – НОХД №22016/2013 г. по описа на СРС. По делото са проведени 5
съдебни заседания. С присъда от 23.03.2015 г. ищецът е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатите му обвинения.
По внесен
протест е образувано въззивно производство – ВНОХД №4501/2016 г. по което с
решение от 31.01.2017 г. оправдателната присъда е потвърдена.
От
показанията на свидетелката Ж.С., семейна приятелка, се установява, че процесното
наказателно производство му се е отразило негативно – семейството му е изживяло
шок, ищецът се е затворил в себе си, изживял е много притеснения, загубил е
тегло. Семейството на ищеца било притеснено, въпреки, че не е имал конфликти
със съпругата си по повод наказателното преследване.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета
му, неудобства за него и семейството му, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
Не се
установява влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Дори и да се приеме, че
свидетелските показания са гони да установят, че загубата на тегло е в причинна
връзка с обвинението, то няма данни това да се е отразило негативно на здравето
на ищеца.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за престъпление против собствеността, което се наказва с лишаване
от свобода до 8 години. Продължило е в период от 4 години, който срок е в
рамките на разумния. Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява във взета на
ищеца мярка за неотклонение „подписка“ – за срок от 4 години. Увреждането се изразява
в понасяне на неудобства, свързани с мярката за неотклонение и участие в
процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза,
както и негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет,
влошаване на емоционалното състояние на ищеца – притеснения, стрес, страх,
срам, повишено нервно напрежение. Съдът съобрази още и възрастта на ищеца – мъж
в зряла възраст с изградени социални контакти и авторитет, който обаче
неминуемо е повлиян и наказателното производство, водено срещу него. В същото
време не се установяват негативни последици на ищеца от значителен характер –
семейството му, макар да е било притеснено, очевидно го е подкрепяло – не е
имало конфликти, основани на обвинението, няма данни ищецът да е загубил работата
си или да е имал други затруднения от професионално естество. Ето защо съдът
приема, че за всички установени негативни последици и и като се съобрази
интензивността им, следва да се присъди обезщетение е в размер на 3000 лв.
Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно установените по
делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните
икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 3000 лв. (повлияна
в най-висока степен от обстоятелството, че ищецът има чисто съдебно минало и
това е първия му сблъсък с правосъдието), отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е
съобразена с обществената мяра за справедливост, обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и 48 лв. адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. *******,
да заплати на Г.В.М., ЕГН:**********,
както следва:
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 31.01.2017 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 58 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: