№ 12333
гр. София, 22.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110113718 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „ЗАД А.“ АД
искова молба против Застрахователно дружество „Е.“ АД, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искови претенции по реда на чл. 422
ГПК и сл. с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите както следва: 566,30 лв. – непогасен остатък от изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 08.01.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 185,78 лв. мораторна лихва за забава
за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 1470/2024 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 08.10.2019 г. в гр. София, около 08.00 ч., л.а. „Шевролет Камаро“ с ДК №
СВ****НХ, паркиран на паркинг на /адрес/, е ударен в предната част от маневриращ с
цел паркиране на заден ход автомобил „Тойота Ленд Круизър“ с ДК № СА ****ВТ,
поради несъобразяване с пътната обстановка от страна на водача на удрящия
автомобил. Сочи се, че при настъпилото ПТП на увредения автомобил са нанесени
вреди по предна лява броня и преден ляв калник. За настъпилото ПТП се твърди, че е
съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 08.10.2019 г., в който виновният
водач признал вината си. Към момента на ПТП л.а. „Шевролет Камаро“ с ДК №
СВ****НХ бил застрахован по застраховка „Каско на МПС“ при ищеца, а л.а. „Тойота
Ленд Круизър“ с ДК № СА ****ВТ по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. С оглед настъпилото ПТП, при ищеца било подадено уведомление-
декларация за щета, по което била образувана преписка № 10119030106926. Твърди се,
че в полза на собственика на увредения автомобил е изплатено обезщетение в размер
на 1 293,20 лв. на 15.10.2019 г., която сума била редуцирана до 174,39 лв. с оглед
извършени прихващания в размер на 1 118,81 лв. за застрахователни премии. Излага,
че са сторени разходи за ликвидационна дейност в размер на 15,00 лв., с оглед на което
развива съображения, че общата дължима сума от застрахователя по Гражданска
отговорност възлиза на 1 308,20 лв. Ищецът твърди, че с писмо, получено от ответника
1
на 25.10.2019 г. е предявена регресна претенция, по която е извършено частично
плащане в размер на 741,90 лв. на 04.12.2019 г. С оглед изложеното претендира
остатъка от 566,30 лв., както и обезщетение за забава. При тези твърдения моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва по размер. Ответникът не оспорва механизма на ПТП,
както и че е извършил частично плащане в размер на 741,90 лв., в това число и че е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва представените от
ищеца калкулации на стойността на ремонтни дейности. Счита, че обезщетението за
резервна част – ляв калник на увреденото МПС е в завишен размер. Излага, че от
представените доказателства не се установява МПС да е отремонтирано, както и че
същото е било в експлоатационен период повече от 3 години към дата на ПТП.
Аргументира, че меродавна в случая е не възстановителната, а действителната
стойност на вещта. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че л.а. „Шевролет Камаро“ с ДК
№ СВ **** НХ, към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско
на МПС“; че л.а. „Тойота Ленд Круизър“ с ДК № СА ****ВТ, е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество; че ПТП е
настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника; че ищцовото
дружество е изплатило обезщетение в размер на 1 293,20 лв. на 15.10.2019 г., която
сума е редуцирана до 174,39 лв. с оглед извършени прихващания в размер на 1 118,81
лв. за застрахователни премии; че ищецът е сторил ликвидационни разноски в размер
на 15.00лв., че до ответното дружество е изпратена регресна покана, която е получена
на 25.10.2019 г.; че ответникът е извършил частично плащане в размер на 741,90 лв. на
04.12.2019 г.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
2
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с
извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено
от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на застрахования при ищеца лек автомобил
„Шевролет Камаро“ с ДК № СВ **** НХ, изчислена по средни пазарни цени е
1442.92лв.
Както се посочи не е спорно по делото, че ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 1308.20лв.
Не е спорно, че ответникът, след получаване на регресна покана е възстановил
част от сумата – 741.90лв.
По изложената аргументация неизплатената част е в размер на 566.30лв.,
респективно, при съобразяване заключението на вещото лице, следва извода за
основателност на иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, доколкото се претендира
неизплатена част от застрахователно обезщетение в по-малък размер от този,
определен от вещото лице по САТЕ.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че застрахователното
обезщетение следва да се определи по параметрите, индивидуализирани в
представеното в открито съдебно заседание копие на Опис -протокол по щета,
доколкото релевантен е размерът, индивидуализиран от вещото лице по САТЕ.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се
установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
Съдебно предявеното регресното право на суброгиралия се застраховател е с
източник законът – чл. 411, изр. 1 КЗ, а не непозволено увреждане, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД и тъй като вземането е срочно –
падежът, съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, настъпва след изтичането на 30-дневен срок от
писменото предявяване на претенцията с всички доказателства.
За безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е обявено
обстоятелството, че ищецът е изпратил до ответника регресна покана, получена на
25.10.2019г., респективно по аргумент от чл. 412, ал. 3 КЗ, „Е.“ е в забава считано от
25.11.2019г. Акцесорната претенция е заявена за период с начална дата след датата на
забава - 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за сумата от 185.78лв.
За процесния период размерът на лихвата за забава върху уважената част на
претенцията с правно основание чл. 411 ГПК, изчислен с помощта на компютърна
програма е 185.78лв. Доколкото акцесорната претенция е заявена именно за сума в
такъв размер, същата се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответното
3
дружество следва да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното и исковото
производства в общ размер на 600.00лв., от които 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, 25.00лв. – държавна такса в заповедното
производство, 75.00лв. – държавна такса в исковото производство, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и 350.00лв. – депозит вещо
лице.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че ЗД „Е.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, дължи на ЗАД „А.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумите както следва: 566,30 лв. – непогасен остатък от
изплатено застрахователно обезщетение във връзка с преписка по щета, заведена при
ищеца под № 10119030106926, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 08.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата от 185,78 лв. мораторна лихва за периода от 05.01.2021 г. до 05.01.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. 1470/2024 г. по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на ЗАД „А.“, ЕИК *********, сумата от 600.00лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4