№ 1137
гр. Плевен, 23.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ 20234430105724 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.
В. С., ЕГН**********, *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Р.М.Т., в която твърди, че е издаден
изпълнителен лист на 25.10.2012г. по гражданско дело №5987/2012г. по описа
на Районен съд-Плевен въз основа на заповед за изпълнение от 24.10.2012г.
Твърди, че на база гореописаният изпълнителен лист през 2020 година е
образувано изпълнително дело №2020***0400301/2020г. по описа на ***-
Ц.Н., рег.№*** на К***, е район на действие Окръжен съд-Плевен, е взискател
„***” ЕООД, ЕИК *********. На доверителят ми е връчена покана за
доброволно изпълнение. Към 12.05.2023г. законната лихва върху главница в
размер на 19226лв. по изпълнително дело №2020***0400301/ 2020г. по описа
на ***-Ц.Н., рег.№*** на К***, е район на действие Окръжен съд-Плевен,
образувано въз основа на изпълнителен лист на 25.10.2012г„ издаден по
гражданско дело №5987/2012г. по описа на Районен съд-Плевен, е в размер на
20792,36лв. за периода от 23.10.2012Г. до 12.05.2023г. Твърди, че от
25.10.2012г., когато е издаден изпълнителния лист по гражданско дело
№5987/2012г. по описа на Районен съд-Плевен до 2020г., когато е образувано
изпълнително дело №2020***0400301/2020г. по описа на ***-Ц.Н., рег.№***
на К***, е район на действие Окръжен съд-Плевен, са изтекли повече от три
години, поради което и на основание чл.111 от ЗЗД, вземането за законна лихва
върху главница за периода от 23.10.2012г. до 12.05.2023г. в размер на
20792,36лв. по издадения изпълнителен лист е погасено по давност и същото
не се дължи. Счита, че вземането за законна лихва върху главница за периода
1
от 23.10.2012г. до 12.05.2023г.в размер на 20792,36лв. по изпълнителен лист,
издаден на 25.10.2012г. по гражданско дело №5987/2012г. по описа на Районен
съд-Плевен е погасено по давност. Моли да бъде прието за установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 20792,З6 лв.-законна лихва върху
главницата за периода от 23.10.2012г. до 12.05.2023г, по изпълнително дело
№2020***0400301/ 2020г. по описа на ***- Ц.Н., рег.№*** на К***, с район на
действие Окръжен съд-Плевен, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 25.10.2012г. по гражданско дело №5987/2012г. по описа на Районен
съд-Плевен, като погасена по давност. Претендира направените деловодни
разноски
В законовия срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който взема становище, че предявеният иск е допустим, но по
същността си неоснователен поради следното: В полза на кредитора „***“ АД
е издаден изпълнителен лист срещу В. В. С.. На основание издадения
изпълнителен лист от 25.10.2012г. кредиторът е подал молба за образуване на
изпълнително дело – ИД№ 1060/2015г. по описа на *** Ц.Н. с peг. № *** с
район на действие Окръжен съд Плевен. Твърди, че последното валидно
изпълнително действие по делото е от 17.02.2017г. Твърди, че изпълнително
дело ИД № 1060/2015г. е прекратено на| 28.04.2020г. Твърди, че на 31.01.2018г.
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания между цедента „***“ АД и
цесионера „***“ ЕООД, по силата на който ищецът е придобил вземането на
В. В. С., произтичащо от Договор за предоставяне да потребителски кредит
без обезпечение от 15.11.2011г. Твърди, че на 09.04.2020г. е депозирана молба
за прекратяване на дело и за изтегляне на изпълнителния лист, като в срок е
образувано ново изпълнителното дело — ИД № 301/2020г. по описа на ***
Ц.Н. с peг. № ***. Твърди, че противно на изложените твърдения в исковата
молба, че по вземането е погасено по давност, следва да се вземат под
внимание поисканите и предприети своевременно принудителни действия,
които са довели де прекъсване на давността, както при първото изпълнително |
дело, така и по отношение на второто. Излага съображения, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно — с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва и с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В изпълнителното производство
погасителната давността за вземането се прекъсва с поискаването или
предприеманетд на изпълнителни действия по изпълнителното дело от страна
взискателя. Твърди, че са предприемани регулярни действия, довели до
многократно прекъсване на давността. Моли претенцията да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
2
Видно от Изпълнителен лист от 25.10.2012г., същия е издаден на
основание чл.404 т.1 и 405 ал.1 ГПК по ч.гр.д.№ 5987/2012г. на РС-Плевен на
основание Заповед № 3953/24.10.2012, на основание която В. В. С. е осъден
да заплати на кредитора *** АД сумата от 19266,00 лв. главница, 1574,36 лв.
договорна лихва за периода 25.11.2011г. до 22.10.2012г.; 1660,21 лв.
наказателна лихва за периода 25.11.2011г. до 22.10.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.10.2012г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 1258,74 лв. разноски по делото.
С молба № 4352/09.10.2015г., подадена до *** Ц.Н., ОББ АД е отправила
искане за образуване на изпълнително производство въз основа на
приложения Изпълнителен лист от 25.10.2012г. С молбата е направено искане
да бъде наложен запор върху вземанията по договори за управление на три
юридически лица, да бъде наложена възбрана върху посочен недвижим имот,
запор върху посочени дружествени дялове и вземания по банкови сметки.
Със Запорни съобщения от 13.10.2015г. е наложен запор върху
гореоописаните активи на длъжника.
С молба от 24.01.2017г. е направено искане изпълнението да бъде
насочено към движимото имущество на длъжника, като бъде извършен опис,
както и да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
и вземанията по банкови сметки.
Със Запорно съобщение от 06.02.2017г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на В. С. от ***
Установява се от молба от 13.06.2018г., че същата е адресирана до ***
Ц.Н. и към нея са представени доказателства с искане за конституиране като
взискател по делото на *** ЕООД, който е придобил вземането по
изпълнителния лист по силата на договор за цесия.
С молба от 23.04.2020г. е направено искане от взискателя за прекратяване
на изпълнителното дело № 01060/2015г. и да бъде върнат изпълнителния лист.
С постановление и на основание чл.433, ал.1, т.8 е прекратено
изпълнително дело 2015***0401060 на *** Ц.Н..
С молба от 23.04.2020г. подадена до *** Ц.Н., *** ЕООД е отправила
искане за образуване на изпълнително производство въз основа на
приложения Изпълнителен лист от 25.10.2012г. С молбата е направено искане
3
да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на длъжника.
Със запорни съобщения от 24.07.2020г. са наложени запори върху
вземания по банкови сметки на длъжника.
На 08.04.2022г. е направено искане от взискателя за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника. Със запорно съобщение от 19.04.2022г. е
наложен поискания запор.
Със запорни съобщения от 12.05.2023г. са наложени запор върху
вземания на длъжника от Изипей АД, *** АД и за трудово възнаграждение от
*** ООД
С молба от 18.01.2024г. всискателя е направил искане за налагане на
запор по банковите сметки на длъжника в посочената банка.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя.
Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.
За уважаването на предявения отрицателен установителен иск е
необходимо ищецът да докаже възраженията си срещу вземането, поради
което отрича съществуването на спорното право, т. е. фактите, които
изключват, унищожават или погасяват спорното право. Поради това, че
изпълнителния лист е издаден на съдебно изпълнително основание, по което
има формирана сила на пресъдено нещо, ищецът не може да противопостави
на ответника възражения, свързани с действителността и размера на
задължението.
Ищеца твърди, че след установяване на вземането на ответника с влязал в
сила съдебен акт по ч.гр.д.№ 5987/2012г. по описа на РС-Плевен за сумите по
издадения изпълнителен лист, ответника по делото е бездействал повече от 3
4
години, поради което установеното със съдебен акт вземане се е погасило с
изтичането на кратката 3-годишна давност. Не е спорно между страните, че
вземането на ответника по делото за процесните суми е установено с влязъл в
сила съдебен акт- Заповед за изпълнение № 3953/24.10.2012г. срещу ищеца.
Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че вземането му
се е погасило поради бездействието на взискателя три години. Съгласно
чл.117, ал.2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Давността съгласно чл.115, ал.1 ЗЗД
почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането,
установено със съдебен акт става изискуемо от деня на влизане в сила на
съдебния акт. Видно е, че вземането на ответника е установено към датата на
издаване влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което е не по-
рано от две седмици след издаването на заповедта или 24.10.2012г., от която
дата тече 5-годишната погасителна давност. Без значение е, че вземането по
издадената заповед за изпълнение за законна лихва се погасява с кратката 3-
годишна давност на основание чл.111 ЗЗД. След като това вземане вече е
установено със съдебно решение, а влязлата в сила заповед за изпълнение има
същата стойност като влязлото в сила съдебно решение, тъй като се ползва със
сила на пресъдено нещо, то вземането по издъдения изпълнителен лист се
погасява с общата 5-годишна давност. С оглед гореизложеното и като се
съобрази, че давността е започнала да тече на 28.10.2012г. и ако не е била
прекъсвана би следвало да изтече на 28.10.2017г.
В чл.116 ЗЗД са посочени случаите, при които се прекъсва давността.
Съгласно чл.116 б.”в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение. Действия по принудително
изпълнение, представляват такива действия, които пряко са насочени към
събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния
изпълнител, т.е. само онези действия, които са пряко насочени към
имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на съдебно
признатото право на взискателя. Съгласно задължителната тълкувателна
практика на ВКС- т.10 от ТР по ТД № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, съгласно чл.
116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането, а не успешното
извършване на действия за принудително изпълнение на вземането.
Изпълнителният процес, обаче не може да съществува сам по себе си. Той
5
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече
конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за
събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да
бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.
1 З***): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Както се посочи по-горе давността за процесното вземане е започнала да
тече не по-късно от 28.10.2012г. и е била прекъсвана многократно съгласно
представените по делото доказателства от носещия доказателствената тежест
ответник на дата 09.10.2015г. поради подадената молба за образуване на
изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, описани по-
горе на дата 13.10.2015г., 24.01.2017г., 06.02.2017г., 13.06.2018г., 23.04.2020г.,
24.07.2020г., 08.04.2022г., 19.04.2022г., 12.05.2023г. и 18.01.2024г. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
При тези изводи на съда, е видно, че не е изтекла нито общата 5-годишна
давност, нито кратката такава, предявения иск се явява неоснователен и
6
недоказан и следва да бъде отхвърлен изцяло в предявения си размер.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответника
има право на разноски, но не е направено искане за присъждане на такива,
поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. С., ЕГН**********, *** против ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.М.Т. иск с
правно основание чл.439 ГПК, да бъде признато за установено, че ищеца не
дължи на ответника плащане, като погасена по давност сумата от 20792,36 лв.
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 23.10.2012г. до
12.05.2023г., за която е издаден 25.10.2012г. по гражданско дело №5987/2012г.
по описа на Районен съд-Плевен, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7